Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                      № … … …

                                                                    

                                              град Кърджали, 28.03.2023 год.

 

                                    В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ..........… в  публично заседание ….…..…..…

на двадесет и осми февруари ....................................................................……...……..….…..………

през 2023/две хиляди двадесета и трета/ година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                        

 

при секретаря ………………………………………………. Мариана Кадиева ...…….……….……………...

като разгледа докладваното от .....……………..…. съдията Виктор Атанасов ...........................

административно  дело  №603 .... по описа за ...................... 2022 година ..........................

и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

          Производството е административно, по реда на чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 от КСО, във вр. с раздел І/първи/ на глава Х/десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от К.Р.М., с ЕГН ********** и с посочен в жалбата адрес: ***, против Решение №2153-08-554 от 08.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя К.Р.М. е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че не е доволна от решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като сочи, че решението било взето на база на входирано от нея възражение срещу Разпореждане с №0-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за времена неработоспособност поради бременност. Сочи, че решението ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали твърдял, че не е приложила доказателства относно подаденото възражение, а тези доказателства били декларирани в TП на НОИ -  Кърджали - Декларираните данни за вида осигуряване и получените съответно права на обезщетение за майчинство и че същите данни били подавани още от 2017 год. в ТП на НОИ – Кърджали, като на база на същите декларирани данни, НОИ й било изплащало обезщетения за бременност и майчинство за първите й две деца. Счита, че доказателствата, които ръководителят на ТП на НОИ -  Кърджали изисквал да представи и на основание на които отказвал правото й на парично обезщетение, били излишно цитирани, след като същите се декларират в същата институция и за да ги представи, би следвало да ги изиска от тях. Жалбоподателката сочи също, че в решението на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали ясно и точно било упоменато, че тя, в качеството й на регистриран земеделски стопанин: „От данните, съдържащи се в информационната система на НОИ е установено, че К.Р.М. е регистрирана като земеделски стопанин за периода от 14.07.2017 год. до 16.05.2022 год., вкл.”, който има регистрация в ДФЗ  и се е осигурявала, с избран вид на осигуряване: за фонд Пенсии и за фонд Общо заболяване и майчинство”, което било констатирано служебно при сегашната проверка. Твърди, че предвид същото това осигуряване, за което вече имала изплатени на два пъти обезщетения за бременност и майчинство, за третото й дете Я. К. М., родено на *** год., било отказано. Твърди, че отказът на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали само за едното й дете е неоснователен, предвид наличието на противоречие при прилагането на един и същ закон/КСО/ към едни и същи лица - децата й, граждани на Република България. Жалбоподателката сочи, че в решението се вярно било посочено, че: „От предоставената справка за дейността на земеделския стопанин, изготвена от Областна дирекция „Земеделие” - Кърджали на 26,08.2022 год. е установено, че лицето е регистрирано като такова на 14.07.2017 год.”, което означавало, че тя, в качеството си на регистриран земеделски стопанин, който редовно е декларирал осигуряване и вида на същото и редовно е внасял формираните осигурителни задължения, попада в §1, ал.1, т.3 и отговаря на всички изисквания за качеството „осигурено лице”. Сочи, че за придобиване право на осигуряване/вероятно се има предвид обезщетение/ се изискват 12 месеца осигурителен стаж и че същият може служебно да бъде проверен и да се установи, че този изискуем стаж за придобиване право на парично обезщетение го имам, а именно - от 11.05.2015 год. като „***” на трудов договор и от 14.07.2017 год., като регистриран земеделски стопанин. С оглед на изложеното, жалбоподателката счита, че издаденото решение противоречи на материалните и процесуални закони, свързани с регистрацията на земеделските производители, КСО, Закона за защита от дискриминацията и пр. Моли да бъде призована на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло обжалваното Решение с №2153-08-554, издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката К.Р.М. от ***, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и че не е доволна от решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, тъй като от 5 години редовно внасяла осигурителни вноски. Заявява, че е получавала обезщетение за майчинство за другите й две деца, като счита, че това означава, че майчинството й се признава за трудов стаж, както би следвало да се признава и за третото й дете. Твърди, че като земеделски производител, всеки месец внася осигурителните си вноски. Моли съда да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на административния орган, с указания да й бъде отпуснато обезщетение за временна неработоспособност, поради майчинство.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк. З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Моли съда, като вземе предвид изложените мотиви в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, да отхвърли жалбата на К.М., като неоснователна и недоказана. Сочи, че основната причина, поради която й е отказано изплащане на парично обезщетение е, че тя не е била осигурено лице за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 година и че поради тази причина са издадени задължителни предписания, които са получени лично от лицето, същите не са обжалвани и са влезли в законна сила. Сочи също, че след извършена проверка е установено, че К.М. е започнала трудова дейност на 05.04.2022 год., както и е установено, че е изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО, следователно на 05.04.2023 год., същата ще придобие 12 месеца осигурителен стаж и ще има право на парично обезщетение. Моли за също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали.

В предоставения й от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като в същата отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от К.Р.М., против Решение №2153-08-554 от 08.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна и недоказана.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката К.Р.М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-856#1 от 08.12.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, като е получено на адреса й, от *** К. Р., срещу подпис, на датата 13.12.2022 год., видно от представено по делото заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.22/. Жалбата против решението е подадена по електронен път веднъж направо до Административен съд – Кърджали и втори път - чрез административния орган, чийто акт се оспорва, като жалбата е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-554#1/29.12.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.15/, съответно, в деловодната система на Административен съд – Кърджали с Вх.№3285/29.12.2022 год./л.2/. Видно обаче от приложената по настоящото дело разпечатка от Системата за сигурно електронно връчване/ССЕВ/, жалбата, подадена направо до Административен съд – Кърджали, е изпратена по електронен път, на датата 26.12.2022 год., в 20:01:57 часа, като по преписката, изпратена от ТП  на НОИ – Кърджали, няма данни, кога жалбата е изпратена чрез ССЕВ, до ТП на НОИ – Кърджали. От горното следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението от жалбоподателката, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената справка 22А – Деклариран вид осигурявяне от самоосигуряващи се лица/л.24/, жалбоподателката К.Р.М. е регистрирана в ТП на НОИ като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за фонд „Пенсии” и фонд „ОЗМ”/„Общо заболяване и майчинство”/, с начало на осигуряването - 14.07.2017 година. От същата справка е видно, че дейността й е прекъсната, считано от 11.05.2022 година.

Според приложените по преписката 5 броя справки от регистъра на земеделските стопани, изготвени на 26.08.2022 год. от ОД „Земеделие” – Кърджали към МЗХГ/л.41-л.43/, жалбоподателката е включена в регистъра на земеделските стопани на 14.07.2017 год., като е заявила отглеждането на домашни птици, общо 15 на брой, в т.ч. кокошки-носачки – 14 броя  и други птици /фазани, яребици, петли/ - 1 брой. Видно е от същите справки, че на 08.01.2020 год. К.М. е променила вида на отглежданите животни, като е заявила отглеждането на 1/един/ брой крава, веднъж посочена като млечна, а втори път – като месодайна.

Видно от приложената по преписката и приета като доказателство  по делото справка от Регистър на трудовите договори, за актуално състояние на всички трудови договори на К.Р.М./л.45/, считано от 05.04.2022 год., жалбоподателката К.М. има сключен трудов договор съответно е в трудови правоотношения с „***” ЕООД ***. Видно от Справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-3 към КСО за периода от 01.01.2022 год. до 31.12.2022 год./л.38/, К. Р.М. от месец април 2022 год., с отработени 17 дни, до края на 2022 год., е осигурена за всички осигурителни рискове, с осигурител – „***” ООД, със седалище и адрес – ***.

С Удостоверение/приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите от ДОО/, с Вх.№Р14-08-000-00-********** от 18.10.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32/, жалбоподателката К.М., чрез посочения осигурител „***” ЕООД ***, в качеството й на назначено лице при същия, е заявила данни относно правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за издаден болничен лист №*** от 20.09.2022 год., за  периода от 12.09.2022 год. до 28.10.2022 год. или общо за 47 календарни дни/л.33/.

По сигнална записка от началник на сектор „КП” в ТП на НОИ – Кърджали, с Вътр.№1056/25.08.2022 год., адресирана до началник сектор „КРДОО” при ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с представено предходно Удостоверение-приложение №9 с болничен лист за периода от 16.06.2022 год. до 30.07.2022 год. вкл., с причина „***”/л.44/, на основание чл.108, ал.1 от КСО, е била извършена проверка по разходите на ДОО на К.Р.М., в качеството й на земеделски производител. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №КВ-5-08-0119665/16.09.2022 год. на контролен орган – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали/л.36/, в който е отразено, че лицето не е имало статут на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на §1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО, за периода от 14.07.2017 год. до 10.05.2022 год., тъй като заявените за отглеждане от нея животни не са били предназначени за продукция с цел продажба, а за лична консумация. Констатирано е, че на 11.05.2022 год. К.М. е отписана от регистъра като регистриран земеделски стопанин.

Със Задължителни предписания №ЗД-1-08-01196093/16.09.2022 год. и №ЗД-1-08-01196106/16.09.2022 год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали - старши инспектор по осигуряването/л.34, л.35/, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на жалбоподателката К.М. е предписано да заличи основни данни, подавани с декларация обр.№1 - „Данни за осигурено лице”, по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за периода от 14.07.2017 год. до 31.12.2021 год. и за периода от 01.01.2022 год. до 17.02.2022 година. По преписката не са налични данни за това, дали и кога тези задължителни предписания са връчени на жалбоподателката К.М., както и не са налични данни, дали същите са обжалвани от нея по предвидения в закона ред, но такива твърдения няма изложени от страна на самата жалбоподателка.

В хода на административното производство е установено също, че на жалбоподателката К.М. са били издадени и предходни болнични листове/БЛ/, в качеството й на осигурено лице в „***” ЕООД, а именно: БЛ № ***, за периода 16.06.2022 год. - 30.07.2022 год., с причина „***”; БЛ №***, за периода 31.07.2022 год. - 31.07.2022 год., с причина „***” и БЛ №***, за периода 01.08.2022 год. - 11.09.2022 год., с причина „***”, като по посочените болнични листове, ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Кърджали е постановил отказ за изплащане на обезщетение.

Така, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год./л.28/, с което на К.Р.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. В разпореждането е прието, че лицето няма необходимия 12-месечен стаж за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.48а от КСО. Посочено е, че К.М. е регистрирана като земеделски стопанин от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. и съгласно данните от анкетните карти, е отглеждало 15 бр. птици. Съобразно броя на декларираните за отглеждане животни е прието, че животновъдният обект на лицето следва да се определи като лично стопанство, поради което и произведените в обекта суровини и храни са предназначени за лична консумация, а не за продажба. Прието е поради горното, че лицето няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. и за същия период не се счита за осигурено лице. По аргумент от последното е направен и извод, че жалбоподателката К.М. няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение по представения болничен лист.

Това разпореждане е получено от жалбоподателката К.М. на датата 26.10.2022 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ***/л.29/, като против същото е била подадена в срок жалба/наименована „възражение”/, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1030-08-340 от 08.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.25/,  с която жалба същата е поискала да бъде преразгледано обжалваното разпореждане и да бъде отменено изцяло.

Така, по повод тази жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с Решение №2153-08-554 от 08.12.2022 год., предмет на настоящото производство, като със същото е отхвърлил жалбата на К.Р.М. срещу Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна. В оспореното решение, постановено по повод жалба против горното разпореждане, административният орган е възпроизвел всички факти и обстоятелства, установени в хода на производството и при извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали, като в крайна сметка е възприел изцяло и доразвил констатациите на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с които е прието, че жалбоподателката К.Р.М. не отговаря на условията на чл.48а от КСО за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр.99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.

Обжалваното пред директора на ТП на НОИ – Кърджали Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. е издадено от В. М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.2 от същата/л.31/, изменена със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.30/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения и помощи от ДОО, в т.ч. и при временна неработоспособност, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І/който раздел І регламентира обезщетенията при временна неработоспособност/ и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за майчинство, в т.ч. за бременност и раждане/ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от З. Б. – *** на ТП на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед №1015-08-131 от 27.09.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.23/, т.1 от същата, на основание чл.29 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ – Кърджали, в случай на отсъствие на директора поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена и Заповед №6484 от 05.12.2022 год. на управителя на НОИ/л.24/, видно от която, С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е била командирована за срок от 2 дни – от 07.12.2022 год. до 08.12.2022 год. вкл., в ***, със задача: участие в обучение по посочената тема. От горното следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-131 от 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Оспореното решение е издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 08.11.2022 год., а решението е постановено на 08.12.2022 год./, като освен това, същото е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. съдът намира, че не са налице нарушения, свързани с компетентността на органите, формата, съдържанието и сроковете и правилата за издаване на оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Разгледан по същество, оспореният административен акт е законосъобразен, като съдът намира, че същият е издаден в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Анализът на посочената разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

Осигурено лице, по смисъла на  §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

От представените по делото доказателства, се установява, че К.Р.М. е в трудови правоотношения с осигурителя „***” ЕООД ***, считано от 05.04.2022 год., като съдът приема, че от тази дата жалбоподателката е била осигурено лице, респ. за нея е налице първото от двете, кумулативно предвидени, изисквания на закона за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Тези обстоятелства се приемат за установени и безспорни и от административния орган.

В случая обаче, не е налице другото задължително изискване на закона – към датата на настъпване на осигурителното събитие, лицето да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за риска „общо заболяване и майчинство”.

По делото не е спорно, че в периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. жалбоподателката М. е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл.7, ал.1 от ЗПЗП, по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и че за периода на регистрацията е внесло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. За да откаже исканото парично обезщетение по болничния лист, представен от осигурителя „***” ЕООД ***, административният орган е приел, че за посочения по-горе период лицето не е имало качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, поради което и не е било осигурено лице за съответния осигурителен риск. По аргумент от горното е направен извод, че към датата на настъпване на осигурителното събитие – 12.09.2022 год., лицето не е притежавало изискуемия 12-месечен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство.

Според легалното определение, дадено в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че в периода от регистрирането й като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, на 14.07.2017 год., до прекъсването на тази дейност - 11.05.2022 год., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с отглеждането на животни: първоначално 15 броя домашни птици - към 14.07.2017 год., а впоследствие – 1 брой крава-млечна/месодайна - към 08.01.2020 год. При тези факти, правилно е прието от административния орган, че К.М. не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на КСО, респ. за периода на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния обем/съгласно заявения в анкетния формуляр брой отглеждани животни/, не може да се характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за продажба. Същевременно, в чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството/ЗЖв/ е предвидено, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В този смисъл са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на понятията „ферма” и „лично стопанство”. С оглед коментираната нормативна уредба и наличните доказателства, съдът намира, че стопанството на жалбоподателката не представлява ферма, т.е. животновъден обект, в който са се отглеждали животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, поради което спрямо нея не е налице едно от изискванията на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, да се произвежда животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от горното, по заявената за упражняване дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката К.М. не следва да се счита за „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО.

Доколкото безспорно се установи, че жалбоподателката е осигурено лице считано от 05.04.2022 год., съответно преди тази дата, същата не е била осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, с изключение на периода от 11.05.2015 год. до 01.06.2015 год./съгласно справката от Регистър на трудовите договори/, то към датата на настъпване на осигурителното събитие – 12.09.2022 год., не е изпълнено условието за наличие на 12 месеца осигурителен стаж за посочения риск.

По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателката, нито се твърди наличието на други осигурителни периоди за въпросния осигурителен риск. По изложените съображения, правилен е изводът на административния орган, че жалбоподателката няма изискуемия се осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.48а от КСО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.

Доводите на жалбоподателката К.М., че въз основа на регистрацията й като земеделски стопанин са й били изплащани парични обезщетения за бременност и раждане по предходни осигурителни събития, респ. че след като е получавала обезщетения за временна неработоспособност, поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и е плащала 5 години осигурителни вноски, то осигурителният стаж следва да се признае и за третото й дете. С посочения по-горе Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 год. е установено, че К.Р.М. не е подлежала на осигуряване и за нея не е следвало да се подават данни. Следва да се посочи, че съгласно чл.33, ал.5, т.4 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство се осъществява от НОИ, във връзка възложените му дейности, като този контрол може да бъде както текущ, така и последващ, както е направено в случая. Извършена е последваща проверка, приключила с посочения Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 год. от контролни органи при ТП на НОИ - Кърджали, в резултат на която са установени некоректно подадени данни за жалбоподателката К.М., а въз основа на този протокол са издадени и задължителни предписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на тези данни.

При така установените факти и горните изводи, изплащането на обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, според вписаната причина в представения болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 20.09.2022 год. от „***-АИМП” ЕООД ***, законосъобразно и правилно е било отказано. Това е така, защото по делото не се установява жалбоподателката К.М. реално да е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител през посочения по-горе период, като следва да се отбележи, че при така установените факти е без значение обстоятелството, дали К.Р.М., като самоосигуряващо се лице, е внасяла осигурителни вноски. Така, след като е установено, че жалбоподателката К.М. не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна неработоспособност поради „***”, то законосъобразно и правилно й е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода на тази временна неработоспособност - от 12.09.2022 год. до 28.10.2022 год. вкл., т.е. съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Така, с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на установените административно-производствени правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява издаден в съответствие и с целите на закона и съответно, не са налице основания за отмяната му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от К.Р.М. от ***, против Решение №2153-08-554 от 08.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане в съдебно заседание, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде присъдено такова, на основание чл.143, ал.3, предл.I/първо/ от АПК, в минималния размер от 100/сто/ лева, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за правната помощ, която норма предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.

           Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р       Е       Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.М. от ***, с ЕГН **********, против Решение №2153-08-554 от 08.12.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №О-08-000-00-01582004 от 20.10.2022 год. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 12.09.2022 год. до 28.10.2022 год. включително, по болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 20.09.2022 год. от „***–АИМП” ЕООД ***.

ОСЪЖДА К.Р.М. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на ТП на НОИ – Кърджали, с адрес – ***, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева.

           Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.    

           Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

 

                                                               С Ъ Д И Я: