Р Е Ш
Е Н И Е
№581
гр. Пловдив, 25.03.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на
секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7683/2018г.
по описа на ПРС, XXV нак. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1479 от
05.11.2018г. издадено от Заместник кмет
„Транспорт” в община Пловдив, с което на А.Г.К., ЕГН **********, на основание
чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства на територията на гр.
Пловдив /НРСППППСНТГП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 50 лв. за извършено
нарушение на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСНТГП.
Жалбоподателят желае да бъде отменено обжалваното НП
по изложени съображения в жалбата. Редовно и
своевременно призован в съдебно заседание се явява и се предсттавлява от адв. М.П.. Моли лично и чрез адв. П., да бъде отменено издаденото наказателно постановление
/НП/ като излага съображения в тази насока.
Въззиваемата страна редовно и
своевременно призована не изпраща представител.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице
имащо правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.07.2018г., около
11.50часа, на А.Г.К. бил съставен фиш
за неправилно паркиране на собствения
му лек автомобил „Х….“ с рег.№ ………., в гр. Пловдив
на ул. „Г. М. Димитров“ № 5, на служебен
паркинг, без писмено съгласие на ползвателя, с което нарушил чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСТГП. Вместо К. да заплати глобата, оспорил същата пред
административнонаказващия орган. В резултат на това бил
съставен АУАН с № КТ 037112 от 02.08.2018г. Акта бил
съставен в отсъствието на нарушителя и бил изпратен за връчване в гр. София където жалбоподателя бил адресно регистриран. Преди
съставянето на акта и. П., направил опит да се свърже
с жалбоподателя на мобилния телефон посочен в жалбата, но се включвала гласова
поща. Целта била да се разбере с жалбоподателя кога ще дойде
да му бъде съставен акт. Посоченото се повторило
трикратно, след което инсп. П. направил
предложение да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.
В резултат на това на 02.08.2018г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № КТ 037112 в негово
отсъствие, от свидетеля Х.Т.Т. – с.п. в Сектор „Общинска полиция“ в гр.
Пловдив. В съставения АУАН на жалбоподателя било вменено извършване на нарушение
по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСНТГП – а именно
че жалбоподателят К. паркирал собствения му лек автомобил „Х..“ с рег.№ ………, в гр. Пловдив на ул. „Г.
М. Димитров“ № 5, на служебен паркинг, без писмено
съгласие на ползвателя. Акта бил предявен на нарушителя на 22.08.2018г., същия
го подписал като във графа „Възражения“ записал че има възражения тъй като акта
е съставен в негово отсъствие и
описаното в акта не отговаря на действителната фактическа обстановка и на
разпоредбите на цитираната общинска наредба. В законовия срок
други писмени възражения не постъпили.
Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното НП в което твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение е
описано по сходен начин и отново е квалифицирано като нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСНТГП.
По
делото като свидетел е разпитан актосъставителя Й. С..
Същия потвърждава че написал и подписал фиш, а в последствие
и АУАН против жалбоподателя. Заявява че поддържа
описаното в акта който съставил. За мястото на което е бил паркиран
автомобила посочва че
ул. „Г. М. Димитров“ до № 5, се намира в
отсечката между ул. „Крали Марко“ и ул. „Цар Асен“. Заявява че колата била паркирана на служебния паркинг
на „Общинска полиция“ който бил означен със знак,
указващ началото и продължителността на паркинга. Посочва че
свидетеля записан в съставения акт е очевидец на извършеното нарушение. Описва подробно процедурата по установяване на нарушение и съставяне
на фиш. Съдът кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел, като логични и непротиворечиви.
Фактите се установяват от всички приложени по делото
писмени доказателства - АУАН, разписки, кореспонденция, заповеди, фиш, писма, писмо от
Община Пловдив и приложения към него.
Предвид
изложената фактическа обстановка Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На първо място Съдът следва да отбележи, че
настоящето производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето, посочено като нарушител, както и дали е извършено от
това лице виновно. Нещо повече процесното НП, респ. АУАН, въз основа, на който
е издаден, няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се
счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, съгласно които обвиняемият /в случая административно -
отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС №
10/1973г/. Това от своя страна означава, че в тежест на административно -
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
административно нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е
действителният нарушител.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни,
че А.Г.К. е извършил нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСНТГП,
тъй като на посочените в акта и постановлението дата е паркирал собствения си лек автомобил „Х…..“ с рег.№ …………., в гр. Пловдив
на ул. „Г. М. Димитров“ № 5, на служебен
паркинг, без писмено съгласие на ползвателя. В тази насока да
се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на
актосъставителя, лишени от каквато и да било субективна оценка и подкрепени
напълно от писмените доказателства по делото, а именно АУАН. Не на последно място самият
жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито
и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а се
позовава на процесуални нарушения. В първоначалната си
жалба същия не сочи, ако той не е извършил нарушението, на кой е предоставил
автомобила си.
Въпреки гореизложеното при извършена служебна проверка
съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по
съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. От материалите в административно наказателната преписка,
включително и от показанията на актосъставителя се установява, че АУАН е
издаден при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствието на жалбоподателя.
Посочената норма допуска актът да бъде съставен в отсъствие
на нарушителя, когато последният е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия
случай е бил направен опит да бъде поканен нарушителя за съставяне на акта, по
телефона, но полицейския служител не е успял да се свърже с жалбоподателя и е
оставил гласово съобщение. Няма яснота дали това
съобщение е достигнало до адресата си. Възиваемата
страна не ангажира писмени доказателства за това жалбоподателя да е бил призоваван
и той да не е дошъл по собствена воля за съставянето на акта. Следва да
се има предвид и обстоятелството че съставения в отсъствие на нарушителя акт е
бил предявен лично на жалбоподателя К. само 20 дни след съставянето му, което
показва че не е било невъзможно призоваването на същия по надлежен ред и същия
не се е укривал. Следва да се вземе предвид, че поканването е
действително, само когато нарушителят надлежно е получил поканата преди датата,
на която е следвало да се яви, което се удостоверява с подписана от него или
негов представител писмена разписка. По делото обаче
липсват данни за надлежно връчване на поканата на К. или на упълномощено от
него лице, т.е. липсват доказателства за своевременното му уведомяване за
датата на съставяне на акта. НПК допуска призоваване и
по телефона, което обаче не се е състояло защото телефона е бил оставен на
гласова поща. Въпреки това процесният АУАН е съставен
с отразяване на обстоятелството, че нарушителят не се е явил и актът е съставен
в негово отсъствие. С оглед обстоятелството, че не са
били налице условията за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят не е бил редовно призован за съставяне на акта съдът намира, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е
съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на санкционираното лице и възможността
му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното
административнонаказателно производство,
когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на
какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи
възражение още при съставянето на АУАН. Ако същите бъдат
приети за основателни би могло да не се стигне до издаване на наказателно
постановление. В случая, жалбоподателят е бил лишен от
тази процесуална възможност, в резултат на което се е стигнало до ограничаване
на негово право на защита, което от своя страна е основание за отмяна на
обжалваното НП.
Отделно от изложеното съдът счита че е налице и друго
нарушение водещо до отмяна на издаденото НП. От даденото
описание на извършеното нарушение се установява, че жалбоподателят е паркирал
собствения му лек автомобил „Х……“ с рег.№ …….., в гр. Пловдив на
ул. „Г. М. Димитров“ № 5, на служебен паркинг,
без писмено съгласие на ползвателя. От събраните доказателства стана ясно че
със нарочна заповед Община Пловдив е предоставила на Сектор „Общинска полиция“ паркинга на който бил паркирал жалбоподателя. Посоченото обстоятелство се твърди и от св. Т.. Следователно мястото на което бил паркиран автомобила с
който е извършено нарушението на ул. „Г. М. Димитров“ до
№ 5 е служебен паркинг на Сектор
„Общинска полиция“. В съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП обаче не е отразено какъв е служебния паркинг на който е паркирал
жалбоподатела и от там кой е могъл да даде разрешение за ползването му. Посоченото обстоятелство следва да бъде коректно отразено при
описанието на фактите очертаващи елементите от състава на административното
нарушение и липсата му нарушава на свое основание правото на защита на
жалбоподателя. В настоящия случай е от съществено
значение и доколкото извършеното няма да бъде нарушение в случай че нарушителя
има писмено съгласие на ползвателя. Посочената
неточност води до объркване именно по въпроса кой е ползвателя и при проверка
на наличието или не на такова съгласие, от кой орган следва да бъде изискана
информация. С
това е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН в която се сочи че в съставения АУАН следва да се посочва описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В конкретния случай съдът не констатира да е дадено ясно описание
на нарушението, което да съответства на това законово изискване. АНО не е положил усилия да приобщи доказателства в тази насока,
като в издаденото наказателно постановление е пресъздадено описанието в
съставения АУАН. С оглед на изложеното съдът намира че
в издаденото наказателно постановление е нарушено изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават с което е нарушено
правото на защита на наказаното лице.
Поради
горните мотиви, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно от процесуална страна и следва да се отмени и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ПРС, ХХV н.с.