№ 538
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110142844 по описа за 2021 година
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско
дело № 42844 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К. АНГ. Н., ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди
Й.... 2 ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. АНГ. Н., ЕГН **********, сума в размер на
17 500 лв., представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2020 г., както и за месец януари 2021 г.,
дължима на основание Трудов договор № 43/30.03.2020 г. и Споразумение от 23.03.2021 г.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати и лихва за забава в размер на 247,92 лв.
за периода от 01.06.2021г. до 21.07.2021 г. включително.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в законоустановения срок ответното
дружество не е депозирало писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ha 30.03.2020 г. между К. АНГ. Н. като служител и дружеството Й.... 2 ЕООД като
работодател, е сключен Трудов договор № 43/30.03.2020 г., съгласно който договор
служителят е бил нает на длъжност „Аналитик, бази данни”, в ответното дружество.
Съгласно условията на трудовия договор чл.5, т.5.1, основното месечно трудово
1
възнаграждение е в брутен размер на 4302,29 лв.
Съгласно Заповед № 34/23.03.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение считано от
23.03.2021 г. на основание чл.325, ал.1 от КТ.
На същата дата е подписано между ищеца и ответника Споразумение, според което към
датата на прекратяване на трудовия договор дружеството дължи на ищеца 7 месечни
възнаграждения в общ нетен размер на 24 500.00 лв., като страните се споразумели за
следното:
В срок до 31.05.2021 г. Работодателят ще заплати възнаграждението за месец
септември 2020 г. в общ нетен размер на 3 500,00 лв.;
В срок до 30.06.2021 г. Работодателят ще заплати възнаграждението за месец
октомври 2020 г. в общ нетен размер на 3 500.00 лв.;
В срок до 30.07.2021 г. Работодателят ще заплати възнагражденията за месеците
ноември и декември 2020 г., както и за януари 2021 г. в общ нетен размер на 10 500,00
лв.;
На 24.03.2021 г. Й.... 2 ЕООД превежда по банковата сметка на ищеца сумата от
7000,00лв., с основание „ РЗ м.07,08.2020 г. “
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода
от м. септември 2020 г. до м. януари 2021г.:Остатък за плащане трудовото възнаграждение
по ТД:17 500,00 лв.
Мораторната лихва, върху главницата от 17 500,00 лв. за периода от 01.06.2021 г.-/ денят
следващ крайната дата на първото плащане 31.05.2021 г. / до 21.07.2021 г.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена
последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006
г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/. В този смисъл Решение № 187 от 24.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични документи
които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника, както и се
установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът изгражда
изводите си на база на счетоводните записвания.
Съществуването на вземането по трудовия договор е и изрично признато от ответника с
2
подписано от него Споразумение, както и от извършения първи превод по силата на самото
споразумение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен
иск по чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя е да докаже, че претендираното от него
неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било
част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената
работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни
последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че за процесния
период страните са били в трудово правоотношение. В конкретния случай ответникът
не е оспорил, а и с оглед презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че
през процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да
престира на работодателя своята трудова сила.
От ССчЕ се установи, че остатък за плащане трудовото възнаграждение по ТД:17
500,00 лв., който не е заплатен.
На възраженията на ответника, че не е полагал труд поради което не ме су дължи
трудово възнаграждение е неоснователно, тъй като със своите изрични действия
работодателя първо е признал дължимостта на трудовото възнаграждение изрично и
второ е запонал да изпълнява това споразумение. В този смисъл съдът намира искът за
доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло за сумата от 17 500 лв.
С оглед това, че ответника е изпаднал в забава срокът кани вместо кредитора и
акцесорния иск за лихвата е установен и доказан и следва да се уважи до предявения в
исковата молба размер.
Ответникът дължи разноските в полза на бюджета на СРС съразмерно с уважената
част от исковете.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й.... 2 ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. АНГ. Н., ЕГН **********, сума
в размер на 17 500 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
3
месеците септември, октомври, ноември и декември 2020 г., както и за месец януари 2021 г.,
дължима на основание Трудов договор № 43/30.03.2020 г. и Споразумение от 23.03.2021 г.,
както и сумата от 247,92 лв., мораторната лихва, върху главницата от 17 500 лв. за
периода от 01.06.2021 г.до 21.07.2021 г.
ОСЪЖДА Й.... 2 ЕООД, ЕИК *********, да заплати на К. АНГ. Н., ЕГН **********,
сумата от 1941,92 лв.,представляваща разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4