Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр.Плевен, 25.10.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 25.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №1871 по описа за 2019 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Л.И.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. М.М.,***, представлявано от Директора ***, в която се твърди следното
: ищецът работи като „мл.
автоконтрольор" в РУ гр.Кнежа към ОД МВР-Плевен и има статут на държавен служител.
За периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. давал предимно нощни дежурства.
Разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и
е възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени -
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяте Наредба на министъра на вътрешните работи.
В началото на
процесния период действала Наредба No
8121з-592/25.05.2015 г., която била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №5450/2016 r.,
обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.
От 02.08.201бг.
понастоящем действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 r., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл.3,
ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В предходна на
посочените наредби е била в сила друга такава-Наредба № 8121з- 407/11.08.2014
г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 щ в сила от
1.04.2015 г.).,като съобразно чл.31 ал.2 от същата гласи,че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две горепосочени
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е
налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
За процения период
общият брой на часовете нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, възлизат на 540 часа извънреден труд, които
следва да му се изплатят допълнително, като всеки час следва да бъде
компенсиран с по 6,00 лв. или общо 3240 лв.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
3240 лв., представляваща положен от него извънреден труд за периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна Областна дирекция на МВР,
ЕИК *********, гр.Плевен, ул. ”Сан Стефано” №3, представлявана от *** –
Директор,
чрез пълномощника ***
- Главен юрисконсулт при ОД на МВР – Плевен, в който се оспорва изцяло иска
твърди следното : през исковия период
ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда
единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на
Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на
смени работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на същия член е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
отработени до 70 часа на отчетен период . Ноторен факт е, че извънреден труд е
налице само ако работникът или служителят действително е работил извън
установеното за него работно време, което се твърди, че не е налице в
конкретния случай.
По делото не е
спорно, че ищецът е служител на ОД на МВР - Плевен и през периода
27.03.2016г.до 27.03.2019г. е заемал длъжността :
- Стажант в МВР - до
24.04.2016г. стажант в МВР
- От 25.05.2016г. до
настоящия момент командир на отделение в група „Охранителна полиция“ при РУ –
Кнежа.
Оспорва се иска за
периода 27.03.2016г. - 24.04.2016г., тъй като в този период ищецът е бил
стажант, а полицейските му правомощия и работата по график започва след тази
дата.
За периода
25.04.2016г. - 27.03.2019г. се оспорва иска като неоснователен и недоказан; в
този период ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР.
В процесния период
от 27.03.2016г. до 27.03.2019г. по отношение на регламентацията на реда за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби:
1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. /влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г., отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му. В тази наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.на
министъра на вътрешните работи.
2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й.
В тази наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от наредба
№8121з-407/11.08.2014г.
Излага се, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в
която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в наредбата не е
посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент,
за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и
наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече
от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия
към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни е коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбите посочени по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа / 8:8 равно на 1/. В случая
не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно
подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните
работи, в които изрично съществуват разпоредбата , че за всеки отработен час
през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв., т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на
отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която
изключва общия ред.
При разглеждане на
казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на
МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършва ежемесечно, което представяме и молим да приемете
като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“,
изрично е записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния
и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.
Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице
в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните
часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в
конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за
генерирането и заплащането на извънреден труд. ОД на МВР - Плевен е заплащала
ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се
доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния
период.
Не е ясно и откъде
ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен
период, което прави исковата молба неуточнена.
1. По отношение на
исковата претенция в размер на 3240.00 лв., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 от ЗМВР, се заявява, че същата е неоснователна и недоказана и се
оспорва изцяло. От исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният
труд, положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърденията на ответника са, че на ищеца редовно е
плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което
представят платежни бележки по месеци от месец март 2016г. до месец март
2019г., включително.
Твърди се, че за
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Трудът,
положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е
отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране
на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително
заплащане като за нощен.
Прави се искане за
поставяне на допълнителна задача по исканата от ищеца експертиза / по отношение въпрос №1,2,3/,
което следва да се уважи.
Представят се
платежни бележки за периода месец март 2016г. до месец март 2019г. включително,
в които ежемесечно е отразено положения нощен труд и допълнителното
възнаграждение, платено за него.
Прави се искане за
отхвърляне на иска.
Претендират се
разноски и се прави възражение относно размера на същите, претенидрани от
ищеца.
В о.с.з. ищецът не се представлява, но
е депозирана молба чрез пълномощника за изменение размера на иса, допуснато от
съда. Явява се адв.М. в о.с.з,пълномощник.
В о.с.з. ответната страна се представлява от
юркс. Фердинандова, която оспорва иска и навежа доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, разпоредбите на закона и доводите на страните, намира за установено
следното от
фактическа и правна страна :
Прието е за безспорно по делото, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява
трудовата си дейност на посочената от него в исковата молба длъжност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и
нощни смени с продължителност 12 часа, при
сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, отговорила
компетентно на поставените задачи,
че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищеца е
полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата
е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента
1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да
надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня,
поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ заявява,
че за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. ищецът е положил общо 3176 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 3176 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 3630,17 часа, като за разликата 454,17 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер
на 2979,34лв., изчислено със средна ставка 6,56 лева, формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час за положен
нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които е
определен размера на това допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че
не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент
1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се
формирал положен от ищеца извънреден труд.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР :
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02,08,2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът
му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката
по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Неоснователно
е възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява размера на
претендираните суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 27.03.2016 г. – 27.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 2979,34лева.
По отношение
разноските по делото : при
този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение на основание
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче е неоснователно. С подадената искова молба са предявени два
обективно кумулативно съединени иска.
Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразявайки горното,
както и цената на всеки един от предявените искове, съдът намира, че минималния
размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7,
ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Като изчисли същия и взе
предвид платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер 300лв., се налага извод, че
прекомерност на уговорения и изплатен хонорар не е налице. Ответната страна
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и разноски за вещо лице – 140лв.,
или разноски в общ размер 440лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск - в размер на 119,17лв.
Воден от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179
ал.1 от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан
Стефано” №3, представлявана от *** – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. М.М., ПлАК сумата 2979,34лв., представляваща възнаграждение за положен 454,17 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 27.03.2016
г. – 27.03.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2019год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №3,
представлявана от *** – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, адв. М.М., ПлАК, направените по делото разноски в
общ размер 440лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №3,
представлявана от *** – Директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер 119,17лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: