Р Е Ш
Е Н И
Е
80/30.1.2013г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в публичното
заседание, на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 2061 по описа за 2012 година.
Предявени
са обективно и субективно съединени искове, с правно основание: чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът С.Д.А.,
ЕГН **********,*** излага, че бил
в трудови правоотношения с ответника- “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, район Одесос, ул. “ХБ”
№10, ЕИК 8311600780024, считано за периода от 11.05.2005 г. до 09.09.2011 г. Ищцата твърди, че
през време на действие на трудовия договор, а именно за периода от месец юни
2009 г. до месец септември 2011 г., включително, не е била получавала пълния
размер на трудовото си възнаграждение, което било договорено с КТД и
действащите при ответника и втория ответник- “Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “” №136, ЕИК *********, представлявано от ЕКП – Изпълнителен директор, правила относно формиране на
работната заплата /ВПОРЗ/. Ищцата сочи, че съобразно
посочените по– горе правила и КТД работодателят не бил й начислил и изплатил
пълния размер от трудовото възнаграждение, като оставало да й дължи сума от
12 079, 74 лв. Поради забава за изплащане на пълния размер на трудовото й
възнаграждение, ответниците й дължали и мораторно обезщетение, равняващо се на
сума от 3 500 лв., изчислено за периода от месец юни 2009 г. до датата на
подаване на исковата молба- 27.06.2012 г. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се осъдят ответниците, в условията на
солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 12 079, 74 лв., представляваща
общ сбор от дължимо, неначислено и неизплатено трудово възнаграждение за
периода от месец юни 2009 г. до месец септември 2011 г., включително, / общо за
28 месеца/, както и да заплатят сумата от 3 500 лв., представляваща
мораторно обезщетение, считано за периода от месец юни 2009 г. до подаване на
исковата молба- 27.06.2012 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски. В съдебно заседание, по искане на
ищеца, е допуснато изменение на така предявените искове, като исковете по
чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ се считат предявени за сума от
10 673, 09 лв., а акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД- за сума от 1 597,
77 лв.
Ответникът- “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море
– Варна, район Одесос, ул. “ХБ” №10, ЕИК 8311600780024, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че оспорва основателността
на така предявените искове. Твърди, че на ищцата са заплащани трудовите
възнаграждения съобразно уговореното между страните и действащите за този
период правила при ответното дружество. Излага подробни аргументи за
неоснователност на претенциите.
Ответникът- “Напоителни системи” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “” №136, ЕИК *********,
представлявано от ЕКП – Изпълнителен
директор, в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който
заявява, че счита така предявените искове за недопустими и неоснователни,
сочейки подробни аргументи. Твърди, че на ищцата са заплащани трудовите
възнаграждения съобразно уговореното между страните и действащите за този
период правила при ответното дружество. Излага подробни аргументи за
неоснователност на претенциите.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на направеното от ответника-
“Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “”
№136, ЕИК ********* възражение за недопустимост на исковете спрямо него, за да
се произнесе, съобрази следното:
Съгласно § 1.,
т.1 от ДР на КТ "работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател. В настоящия случай няма спор, че работодател на ищцата е “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море –
Варна, т.е. клон на
търговеца Напоителни системи”
ЕАД, №136, ЕИК *********. В този смисъл няма спор, а се установява и от приложените писмени
доказателства, че трудовото правоотношение е възникнало, съответно се е
развивало и е прекратено именно с клона на посоченото търговско дружество.
Безспорно ответникът “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна е работодател на ищцата по смисъла на посочената
разпоредба и като такъв е надлежна страна да отговаря по настоящите искове. От
друга страна със същата разпоредба законодателят въвежда единен критерий
относно определянето на страните касателно всички трудови спорове. Една от
задължителните абсолютни предпоставки за възникване правото на иск е последният
да е предявен от и срещу надлежна страна, т.е. страна, носител на правото,
съответно отговаряща за задълженията. В процесния трудов спор надлежни страни
са ищцата и нейния работодател- “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, като в случая липсва правна разпоредба, даваща
възможност на централното дружество- “Напоителни системи” ЕАД, ЕИК ********* да отговаря по искове, наред или
вместо съответното поделение, предизвикани от трудови спорове, възникнали с
преки отношения с клона на търговеца, /в този смисъл е и Решение №782 от
23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №3738/2008 г., ІІІ г.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК/. Ето защо и доколкото съдът е длъжен служебно да следи за
надлежното конституиране на страните в производството, заключава, че предявените
срещу “Напоителни системи” ЕАД,
ЕИК ********* са недопустими и производството
по отношение на тези искове следва да бъде прекратено.
Касателно исковете срещу “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, за да се произнесе, съобрази
следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че между ищцата и този ответник през процесния период, а
именно от месец юни 2009 г. до
месец септември 2011 г., включително е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата е изпълнявала
длъжността “управител на склад”. Безспорно е, а се установява и приложените
писмени доказателства, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№00094/07.09.2011 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от
09.09.2011 г. Не се спори, че за посочения период на ищцата са изплатени
уговорените с трудовия договор и допълнителните споразумения възнаграждения.
Видно от приложения по делото частно заверен препис от КТД от 31.10.2007 г.,
действащ през част от процесния период, /а именно до 31.10.2009 г., две годи от
сключването на договора/, минималната месечна работна заплата за ответното
дружество при осемчасов работен ден е в размер на минималната работна заплата
за страната, увеличена с коефицент 1.35, като началната месечна работна заплата
по степен на образование се определя като произведение от минималната работна
заплата за страната и посочени в договора коефиценти, като за работници и
служители коефицентът е 1.50 /чл.16 от КТД/. Съгласно приложения по делото
официално заверен препис от КТД от 01.12.2009 г., в сила от 01.11.2009 г.,
действащ през останалата част от процесния период, се установи, че е договорена
минимална месечна работна заплата за работещите в ответното дружество, при
осемчасов работен ден, в размер на минималната работна заплата за страната,
като ал.2 на чл.23 от този КТД относно определяне размера на основните месечни
работни заплати препраща към Вътрешните правила за работна заплата на
“Напоителни системи” ЕАД. Видно от представения по делото частно заверен препис
от ВПОРЗ от 06.11.2007 г., действащи през периода 06.11.2007 г. до 06.11.2009
г., т.е. през част от процесния период, се установи, че минималната работна
заплата- месечна, дневна и часова ставка за ответното дружество са обявените за
страната, увеличени с коефицент 1.35, /чл.9, ал.1 от ВПОРЗ/, като ал.2 на чл.9
от същите правила предвижда, че минималната работна заплата по горецитираната
алинея изпълнява следните функции: служи като основа при определяне на
началната месечна работна заплата. Разпоредбата на чл.10 от същите правила
предвижда, че началната месечна работна заплата по степен на образование се
определя като произведение от минималната работна заплата за страната и
посочени коефиценти, като за работниците и служителите със средно образование
коефицентът е 1. 50. Текстът на чл.11, ал.2 от правилата предвижда, че за
новопостъпил служител или работник без трудов стаж индивидуалната работна
заплата се определя съгласно чл.10 от същите правила. Няма спор, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищцата е със
средно образование /приложени документи в трудовото досие на ищцата, поименно
разписание на длъжностите при ответното дружество/. Няма спор, че цитираните
по- горе КТД и вътрешни правила намират приложение и по отношение на ищцата. От
изготвеното допълнително заключение по извършената СИЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено, се установи, че за целия процесен период, а
именно от месец юни 2009 г. до
месец септември 2011 г., включително, при изчисление размера на минималната работна заплата
за работещите в ответното дружество, съобразно правилата на чл.9 и чл.10 от
ВПОРЗ, действащи през периода 06.11.2007 г. до 06.11.2009 г. и съобразно КТД,
действащ през периода от 31.10.2007 г. до 31.10.2009 г., на ищцата са й
начислени, респ. изплатени работни заплати с 3 056, 33 лв., нетен размер,
в по- малко от полагащите й се. Но както бе посочено по- горе тези правила и
този КТД обхващат само малка част от процесния период, т.е. съдът съобразява
тяхното действие и приложение само относно претенциите касателно месеците юни,
юли, август, септември и октомври 2009 г., тъй като няма данни същите да са
продължили да действат след отразения в тях период. Тълкувайки логически
цитираните по- горе текстове от вътрешните правила и клаузите относно начинът
на определяне на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при
ответното дружество, съдът стига до извода, че ответникът, в качеството му на
работодател на ищцата, е следвало да коригира, съответно начисли и изплати на
ищцата за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2009 г. трудови
възнаграждения, съобразени с подписаните от него вътрешни правила и КТД, а
именно, следвало да е съобрази начинът, по който се формира минималната работна
заплата за дружеството /минималната работна заплата за страна, увеличена с
коефицент 1.35/, като съобразно предвиденото в ал.2 на чл.9 от ВПОРЗ така
полученото произведение да използва като основа за определяне на началната
работна заплата, за която приложи и съответния коефицент спрямо образованието
на ищцата /1.50/. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че чл.10 от правилата не намира приложение спрямо ищцата, тъй като
посочения текст действа само по отношение на ново постъпили работници и
служители, тъй като при определяне размера на всички работещи при ответника е
фиксиран начин за определяне минималния размер на трудовото възнаграждение при
кумулативното приложение и на двата текста /чл.9 и чл.10 от правилата/. Именно
затова ал.2 на чл.9 от същите правила предвижда, че минималната работна
заплата, определена по ал.1 от същия текст служи за основа при определяне на
началната работна заплата, докато за ново постъпил работник и служител действат
единствено правилата на чл. 10 от ВПОРЗ. Имайки предвид изложеното и
съобразявайки се с изготвеното допълнително заключение по извършената СИЕ, съдът
заключава, че за част от процесния период, а именно за месеците юни, юли,
август, септември и октомври 2009 г., изплащаните на ищцата трудови възнаграждения
са в по- ниски размери от полагащите й се, т.е. ответникът й дължи сума в общ
размер от 632, 45 лв., като за този размер искът е основателен и доказан, и
следва да се уважи. По отношение на акцесорните претенции за присъждане на
дължимото мораторно обезщетение върху главните задължения -доколкото се установи дължимостта на тези главни вземания, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, както и с оглед изискванията на
разпоредбата на чл.245, ал.2 от КТ се дължи и мораторно обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Имайки предвид изложеното
и съобразявайки се с
приетото допълнително заключение по ССЕ, както и с оглед разпоредбата на чл.162
от ГПК, счита, че така предявения иск за заплащане на мораторно обезщетение
следва да се уважи до размера на сумата от 181, 14 лв.
По отношение на претенциите
досежно остатъка от процесния период, а именно от месец ноември 2009 г. до
месец септември 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното: От приложения
по делото частно заверен препис от КТД, действащ през посочения период става
ясно, че е договорена минимална месечна работна заплата за работещите в
ответното дружество, при осемчасов работен ден, в размер на минималната работна
заплата за страната. Няма спор между страните, а се установява от приложените
по делото писмени доказателства, включително и от приетото заключение по
извършената СИЕ, че начисляваните на ищцата за посочения период трудови възнаграждения
са в по- висок размер от минималната работна заплата за същия период. Няма
спор, че така начислените възнаграждения са изцяло и в срок изплатени на
ищцата. Ето защо съдът намира, че за остатъка от претендирания размер главния и
акцесорния към него иск са неоснователни и недоказани, и следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника-“Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “” №136, ЕИК *********, разноски съобразно прекратеното, по отношение на този
ответник, производство в размер на 150.00 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в размер на 52, 22 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради обстоятелството, че по делото са проведени
четири открити съдебни заседания, като е изслушана и една експертиза, и две допълнителни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника- “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море –
Варна, разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, равняваща се на сума от 227, 47 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд
сумата от 190.00 лв., от която 100.00
лв.- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете, 90. 00 лв.
– разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатите ССЕ и допълнителна
ССЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “Напоителни
системи” ЕАД, клон Черно море – Варна, район Одесос, ул. “ХБ” №10, ЕИК
8311600780024,
представлявано от В К- управител, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********,***, сумата от 632, 45 лв. /шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща остатък от дължими и незаплатени трудови възнаграждения
касателно месеците юни, юли, август, септември и октомври 2009 г., както и
сумата от 181, 14 лв. /сто осемдесет и
един лева и четиринадесет стотинки/, представляваща мораторно обезщетение,
считано от месец юни 2009 г. до подаване на исковата молба, ведно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2012
г. до окончателното изплащане на главното задължение, както и сумата от 52, 22 лв. /петдесет и два лева и двадесет
и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, в
останалата им част, до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на
ответника “Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “” №136, ЕИК *********, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море –
Варна, район Одесос, ул. “ХБ” №10, ЕИК 8311600780024, представлявано от В К-
управител, сумата от 227, 47 лв. /двеста
двадесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на-“Напоителни системи” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “” №136, ЕИК ********* сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща извършените по
делото разноски съобразно прекратеното, по отношение на този ответник,
производство.
ОСЪЖДА “Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море – Варна,
район Одесос, ул. “ХБ” №10, ЕИК 8311600780024, представлявано от В К- управител да заплати по сметка на ШРС сумата от 190.00
лв. /сто и деветдесет лева/, от която 100.00 лв.- държавна такса, изчислена
съобразно уважената част от исковете, 90. 00 лв. – разноски за възнаграждение
на вещото лице по допуснатите ССЕ и допълнителна ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му- 04.02.2013
г., а по отношение на определението за прекратяване на производството- в
едноседмичен срок, считано от 04.02.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: