РЕШЕНИЕ
Номер 2872 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 10.08
Година 2020
В публично
заседание на 13.07.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 10703 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София, моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата 350, 33 лева - главница, представляваща платено
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключен със застрахователна полица № ******, за виновно
предизвикано от ответника на 21.05.2015 г. в ******, като при управление на
товарен автомобил „*****“ с рег. № *****,
ответникът е ударил паркиран лек автомобил марка „*****“ с рег. № *****, собственост
на Д. К. С., като след удара е продължил
движението си без да спре и да изчака органите на КАТ, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати
на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № ****** г., издадена по ч. гр. дело № 271/2019 г. по описа на ПРС – І бр.
състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът С.М.В. ***, чрез особения си представител адв.
Д.Б., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан,
по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид
доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г.,
издадена по ч. гр. дело № 271/2019 г. по описа на ПРС – І бр. състав е
било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 350, 33 лева - главница,
представляваща платено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застрахователна полица
№ ****** за виновно предизвикано от ответника на 21.05.2015 г. в ******, като
при управление на товарен автомобил „******“ с рег. № ******, ответникът е ударил паркиран лек автомобил марка „*****“
с рег. № *****, собственост на Д.К.С., като след удара е продължил движението
си без да спре и да изчака органите на КАТ, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до окончателното погасяване,
както разноски по делото в размер на 25 лева – държавна такса и 120 лева – платено
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока
по чл.415 от ГПК от ищцовото дружество е била подадена исковата молба, въз
основа на която е било образувано настоящето дело.
Както се установява от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка М.С., действително
на 21.05.2015 г. в ******“, ответникът е предизвикал ПТП,
като при управление на товарен автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на „Каиков 48“ ЕООД – гр. П., е ударил
паркиран лек автомобил марка ****“ с рег. № *****, собственост на Д.С., като
след удара е продължил движението си без да спре и да изчака органите на КАТ –
за което е бил съставен Протокол за ПТП № ****** г. Тъй като собственикът на управлявания
от ответника автомобил към момента на произшествието е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца, сключена със Застрахователна полица № ******,
със срок на валидност от 00.00 ч. на 30.12.2014 г. до 00.00 ч. на 30.12.2015
г., собственикът на увредения автомобил Д.К.С. (който е упълномощил лицето М.С.
да го представлява пред ищеца във връзка с нанесените щети по автомобила) е
подал пред ищцовото дружество Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение на 26.05.2015 г., във връзка с което представител на ищеца е
извършил оглед на увредения автомобил и съгласно заключението на оценител от
застрахователното дружество общата сума, необходима за отстраняване на щетите
по автомобила е била в размер на 350, 33 лева – която сума с Щета № ***** г. е
било решено да бъде изплатена на
собственика на увредения автомобил като застрахователно обезщетение, и
на 25.05.2018 г. ищецът е заплатил по банков път тази сума на М.С.. С изпратена
до ответника на посоченият от самия него адрес (който е и негов регистриран
постоянен и настоящ адрес) Регресна покана от 02.08.2018 г., върната невръчена
поради недостатъчен адрес, ищецът е поканил С.В. в 10-дневен срок от
получаването на поканата да възстанови платеното от ищцовото дружество на
собственика на увредения автомобил обезщетение.
Както се
установява от заключението от 03.07.2020 г. на вещото лице по САТЕ С.М., налице
е пряка причинно-следствена връзка между горепосочения механизъм на
пътно-транспортното произшествие и вредите по лекия автомобил „****“, като
действителната стойност на вредите по този увреден от ответника лек автомобил е
в размер общо на 989, 36 лева.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на
иска поради обстоятелството, че той може и да не е разбрал за настъпилото ПТП,
както и, че е останал недоказан механизмът на деянието. Както вече бе посочено,
произшествието е настъпило на 21.05.2015 г., а Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на 08.01.2019 г. – т.е.,
в рамките на приложимия в конкретния случай петгодишен давностен срок по чл.110
от ЗЗД, с оглед на което съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца поради изтичане на
тригодишен давностен срок от настъпването на произшествието до подаване на
Заявлението в съда. До приключване на устните състезания по делото ответникът
не е ангажирал каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е
възстановил на ищцовото дружество стойността на платеното застрахователно
обезщетение за щетите по увредения автомобил
При така установената фактическа обстановка,
доколкото ответникът действително виновно е причинил ПТП, като е напуснал
местопроизшествието, от което ПТП е бил увреден друг автомобил, и доколкото
изплатената от ищеца като застраховател на ответника сума на собственика на
увредения автомобил е дори по-ниска от действително дължимата, съдът намира, че
искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
С огледа на изхода от спора ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по
частното гражданско дело в размер общо на 530 лева – платени държавни такси,
депозити за САТЕ, за призоваване на свидетел и за възнаграждение на особения
представител на ответника, и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С.М.В.,
ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван
от особения представител адвокат Д.М.Б.,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД- гр. София, ЕИК *********, представлявано от **** Н. Д. Ч. и К. Р., със
съдебен адрес:***, ******, сумата 350, 33 лева - главница,
представляваща платено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със застрахователна полица
№ ****, за виновно предизвикано от ответника на 21.05.2015 г. в ***** ПТП, като
при управление на товарен автомобил „******, ответникът е ударил паркиран лек автомобил марка „****, собственост на Д.
К. С., като след удара е продължил
движението си без да спре и да изчака органите на КАТ, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на Заявлението в съда – 08.01.2019 г. до
окончателното погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати
на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 271/2019 г. по описа на ПРС – І бр.
състав.
ОСЪЖДА С.М.В., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ
адрес, и особен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с посочените седалище, ЕИК,
Законни представители и съдебен адрес, направените разноски за производството
по делото И ПО ч. гр. дело № 271/2019
г. по описа на ПРС – І бр. състав, В РАЗМЕР НА 530 лева.
СЛЕД влизане на настоящето Решение в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – І бр. състав ч. гр. дело № 271/2019 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения
представител на ответника – адвокат Д.М.Б. РКО за внесения от ищеца депозит за
възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300
лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.