Р Е Ш Е
Н И Е
№ 66
град Шумен, 16.12.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №132 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №16/27.03.2019 г. по настоящото т.д. №132/2018 г. по описа на ШОС съдът е осъдил ответника в производството ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София, ул. „Юнак” №11-13 да заплати на ищеца К.С.Н., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. *** 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д.И.Д. при управление на л.а. „Пежо 406” с №..., по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З.С.Н., като последната имала равна с другия водач отговорност за настъпване на вредоносният резултат, като пряк иск за обезщетение предявим от пострадалото лице против застрахователят по застраховка гражданска отговорност – чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от 13.09.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми. В останалата част по претенцията за главница за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.)до пълният предявен размер от 100 000 лв. съдът е прекратил производството по иска, като недопустим поради противоречие с процесуална норма - чл.493а, ал.4 от КЗ, във вр. с §96, ал.1 от ЗИДКДЗ, във вр. с §96, ал.3 от ЗИДКДЗ. Отхвърлен е и акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), а период от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., поради направено възражение за изтекла погасителна давност, както и върху сумата за главница над 5000 лв. до пълният предявен размер от 100 000 лв.
След
обжалване на решението е постановено Определение №554/02.08.2019 г. по в.т.д.
№450/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение
№16/27.03.2019 г. по т.д. №132/2018 г. на ШОС имащо характер на определение, с което е
прекратено производството по иска за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.), в частта за сумата от 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева,
представляващи разликата между уважената част на иска за главница – 5 000
лв. и пълнят предявен размер от 100 000 лева, като недопустим поради
противоречие с процесуална норма - чл.493а, ал.4 от КЗ, във вр. с §96, ал.1 от
ЗИДКДЗ, във вр. с §96, ал.3 от ЗИДКДЗ, като делото е върнато на ОС – Шумен за
продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.
Предвид това
съдът е насрочил съдебно заседание на което страните не се явяват, както не изпращат процесуални представители. Тъй
като предмет на произнасяне е само осонователността на иска за главница в
частта на претенцията за размер от 95 000 лв. – разлика между уваженият
размер на претенцията – 5000 лв. и
претендираните 100 000 лв., то съдът следва да постанови диспозитив само
за тази част от иска.
Фактическата обстановка по делото съдът възприема за неизменна и установена правилно към момента на постановяване на предходното съдебно решение. В частично отмененото решение са изложени и мотиви относно основателността на претенцията и над размера от 5000 лв.: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на близък на пострадало лице – починалата вследствие на ПТП З.С.Н., като пряк иск по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователят и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. С присъда по ВНОХД №29/2015 г. на ВАпС, с която била отменена присъда по НОХД №238/2014 г. на ШОС, Д.И.Д. бил признат за виновен в това, че на 16.09.2013 г., около 8:20 часа при управление на л.а. „Пежо 406” с регистрационен №... на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в ррайона на км 140+018, нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като причинил смъртта на З.С.Н., деяние по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” следва да се приеме, че вина за настъпване на смъртта на починалата З.Н. има Д.И.Д.. Доколкото страните в производството признават и не оспорват настъпването на ПТП, както и че е налице съпричиняване и то в съотношение едно към едно (по равно, 50% на 50%) от двамата водачи съдът не е намерил за необходимо да обследва механизма на ПТП, тъй като вината за него и степента на съпричиняване са или установени по смисъла на чл.300 от ГПК или не са спорни между страните. Вредоносният резултат – настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда и възраженията за това дали констатираните наранявания са довели до настъпване на смъртта са в противоречие с установеното от присъдата и назначаването на СМЕ не би могла да обори презумпцията на чл.300 от ГПК. Между страните не е спорно, а и се установява по делото – разпечатка от сайта на „Гаранционен фонд” че ответника е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. шофиран от причинилият ПТП Д.И.Д. по време на настъпването на вредоносният резултат. Предвид изложеното спорен и подлежащ на установяване пред съда е основно въпросът за наличието на основания ищеца в лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди. По смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В рамките на посочените постановления като лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице, ето защо, и с оглед твърденията на ищеца, следва да се приеме, че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От удостоверение за родствени връзки №18/10.09.2018 г. на Община гр. Нови пазар, обл. Шумен се установява, че починалата З.Н. и ищеца К.Н. са брат и сестра. В рамките на производството е отправено твърдение, което не се установява от материалите в производството, но не се оспорва от ответника, че дъщерята на починалата е осиновена от конкубината на ищеца – свидетелката М.М.И.. В рамките на производството обаче не се установява това да е сторил ответника, което е и невъзможно предвид обстоятелството, че, за да може да осиновят едно лице двама души, те трябва да имат граждански брак – чл.81, ал.1 от СК. Въпреки това отправено е твърдение, че ищеца и неговата съжителка се грижат за детето на починалата и то живее при тях. В производството в качеството им на свидетели са разпитани конкубината на ищеца – М.М.И.и съжителят на починалата – Н.И.К.. Данните които разкриват тези свидетели са за дълбока емоционална връзка между починалата и ищеца. Последните били брат и сестра, но отношенията между тях с годините били много близки, извън обикновеното за брат и сестра, като последните поддържали трайни контакти, подпомагали се емоционално и материално. Разкриват се и конкретни подробности. Починалата З.Н. била в постоянен контакт с ищеца – и преди това те имали близки отношения, но след смъртта на бащата на дъщерята на З. последната разчитала на емоционалната подкрепа на брат си. Двамата били много близки и си споделяли всичко. Ищеца помагал на сестра си в нейната търговска дейност, като при случай ѝ закупувал стока за магазина, в който се продавали дрехи втора употреба. Починалата и нейният съжител често контактували с ищеца и конкубината му. Виждали се най-малко веднъж седмично, а в повечето случаи това било и по-често. Свидетелят К. (съжител на починалата) сочи, че добрите му отношения с ищеца продължили и след смъртта на последната. Твърди, че тъй като малолетната Н. останала сирак след смъртта на майка си и той участвал в обсъждането и решаването на този проблем и било взето решение детето да бъде осиновено от съжителката на ищеца. И двамата свидетели сочат, не само на голямата привързаност между двамата приживе, но и че ищеца преживял тежко загубата на сестра си. Твърдят, че последният бил общителен, но след това започнал да избягва контакти с хора, започнал да вдига кръвно и др.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в производството е установена силната емоционална връзка между загиналата и ищеца, която надхвърля нормалното за тези роднински връзки. Установява се една силна емоционална връзка между двамата имала изражение на битово, но и на емоционално ниво, която е надвишава нормалното при обикновената връзка между брат и сестра. Предвид изложеното съдът намира, че в производството е установено, че ищеца и починалата З.Н. като брат и сестра са имали трайна и дълбока емоционална връзка, като ищецът претърпял от смъртта на сестра си продължителни болки и страдания, които в конкретният случай е справедливо да бъдат обезщетени, така както това изисква ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС.
Съдът намира, че с оглед на приложимите в случая изисквания за определяне на размера на настъпилите вреди по справедливост – чл.52 от ЗЗД, като такъв с оглед причинената смърт и изживените негативни последици от ищеца е размер от 50 000 лв. Предвид данните в производството и съвпадащите твърдения на страните, че вредоносният резултат е причинен по равно от виновният за ПТП Д.И.Д. и починалата З.Н., то и обезщетението следва да бъде определено в размер на половината от горепосочената сума. Ето защо съдът намира, че искът е основателен до размер на 25 000 лв.
Предвид
установената практика в апелативният район по приложението
на §96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД КЗ, съгласно който евентуално дължимото от него обезщетение
не може да надхвърля 5 000 лв. следва да се вземе предвид, че посочения законов текст действително е
определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но сочената норма е
неприложима в процесния случай поради следното:
Застраховката "ГО" е сключена с полица № BG/02/115003046833 от 13.12.2015 г. По силата на пар. 22 от ПЗР на
КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.
/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в пар. 27, ал. 1, т.
2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече
пострадали лица до 5 000 000 лв. ето защо § 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е
неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Или – след като предявеният
иск се субсумира под нормата на чл. 226 от КЗ
(отм.); , нормите на сега действащия КЗ не намират приложение.
Но дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са
предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ
от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните
минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице; б)10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко
събитие. Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1
от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора
директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания
са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. и за Република България съгласно чл. 633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право. Ето защо приложими спрямо ищеца по отношение на
претендираното обезщетение са нормите на чл. 266 и сл. КЗ
(отм.); , тъй като както те, така и общностното право не съдържат ограничение в
размера на дължимото обезщетение.
Предвид изложеното съдът ще допълни своето решение, като постанови осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 20 000 лв., представляващи разлика между вече присъдените 5 000 лв. и 25 000 лв., които приема като справедливо обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания по повод смъртта на неговата сестра.
Съобразно с нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатско представителство по дело с материален интерес от 25 000 лв. се дължи минимален размер на адвокатско възнаграждение от 1 030 лв. Предвид крайният резултат от двете решения и с оглед обстоятелството, че единствените дължими разходи на ищеца са тези по незаплатен реално адвокатски хонорар и след като се вземе предвид, че с предходното решение съдът е осъдил ответника да заплати за адвокатско възнаграждение от 580 лв., то с настоящото решение ответника следва да бъде осъден да заплати още 450 лв., за да се формира крайна сума от 1 030 лв.
По претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение не следва да има промяна, тъй като същото се дължи съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ, а както може да се установи определеният максимален размер е 300 лв., който вече е присъден и при материалният интерес касаещ отхвърлената част на иска съдът намира, че не следва да има промяна във вече присъдения размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №16/27.03.2019 г. по настоящото т.д. №132/2018 г. по описа на ШОС, като
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София, ул. „Юнак” №11-13 да заплати на К.С.Н., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, формирани като разлика между приетите от съда като основателно претендирани 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и присъдените с частично отмененото Решение №16/27.03.2019 г. 5 000 (пет хиляди) лева, които суме представляват обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д.И.Д. при управление на л.а. „Пежо 406” с №..., по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З.С.Н., като последната имала равна с другия водач отговорност за настъпване на вредоносният резултат, като пряк иск за обезщетение предявим от пострадалото лице против застрахователят по застраховка гражданска отговорност – чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от 13.09.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми.
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. София да заплати на К.С.Н., ЕГН-**********,*** сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на иска, в допълнение на вече присъдените с Решение №16/27.03.2019 г. по настоящото т.д. №132/2018 г. по описа на ШОС 580 лв., суми в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от уведомяването им.
Окръжен съдия: