Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1369 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „М.Е.” АД срещу отказ № 20190627152538-2/ 03.07.2019 г. на длъжностното лице по
регистрация при Агенция по вписванията, в частта с която е отказано да се извърши
обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за
2018 г.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се посочи,
че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния
финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е
компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява
както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено
ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият
на обявяване годишен финансов отчет, подписана от заявителя декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, както и изискуемите документи, предвидени в приложимите
подзаконови актове, а също така проверява и дали от представените от заявителя
документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно
изготвянето на годишния финансов отчет, чието обявяване се иска, както и тези
за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна
форма АД са предвидени в чл. 221, т. 7, чл. 223, чл. 227 и чл. 230 ТЗ. Този
извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър
/Наредбата/, с които подзаконови норми са уредени изискванията към заявленията,
които се подават в случаите, когато се иска в регистъра да бъдат обявени
актове, като последната от двете касае и специалната хипотеза на обявяване на
годишен финансов отчет, каквато е настоящата. В чл. 62, т. 3 и чл. 62а, ал. 2,
т. 2 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат
документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането
на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След
като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че
представеният за обявяване акт е надлежно приет в случаите, в които това е
предвидено в закон, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението,
възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови
правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените
доказателства и само ако констатира, че това е така, може да извърши
обявяването.
Когато при извършване на тази
проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи,
които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса,
длъжностното лице по регистрацията на основание нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ
е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се
произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане
на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба. В чл. 22,
ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ е посочено, че при неизпълнение на дадените указания
в срок от заявителя, длъжностното лице постановява отказ само на това
основание, без да се произнася по същество по направеното искане, т.е. по това
дали са налице предпоставките на закона за вписване на определено обстоятелство
съответно за обявяване на представен акт.
За да е законосъобразен отказът,
постановен по реда на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, какъвто е този, който
е предмет на подадената жалба, той следва да се предхожда от законосъобразно
дадени от длъжностното лице указания, както и от изтичане на срока, предвиден в
закона, в който заявителят може да отстрани нередовностите на подаденото
заявление, и съответно от липсата на предприети от заявителя действия за
изпълнение на дадените указания.
В случая се
установява, че заявителят „М.Е.” АД е приложил към заявлението, въз основа на което е образувано настоящото
регистърно производство, подлежащият на обявяване акт, а именно годишният финансов отчет на дружеството
за 2018 г., който е
изготвен съобразно нормативните изисквания, предвидени в ЗСч.
На следващо място, настоящият
съдебен състав трябва да провери дали към заявлението са приложени доказателства,
от които да може да се направи извод, че са спазени установените в закона изисквания
за приемането на годишния финансов отчет за 2018 г., чието обявяване се иска.
Съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ
годишният финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна форма АД
се приема от общото събрание на акционерите.
От представените в регистърното производството
документи е видно, че на 20.03.2019 г. е свикано общото събрание на акционерите
на „М.Е.” АД, като една от точките от дневния ред е вземане на решение за
приемане на ГФО на дружеството за 2018 г.
От ангажираните от заявителя
доказателства се установява и това, че са спазени правилата за свикване на
общото събрание на акционерите, насрочено на 20.03.2019 г., които са предвидени
в чл. 223, ал. 3, 4 и 5 ТЗ – съставена е покана за свикване на общото събрание,
която включва в съдържанието си задължителните реквизити, посочени в чл. 223,
ал. 4 ТЗ, като тази покана е връчена на всички акционери, които са посочени
като такива в списъка на акционерите на дружеството, и при спазване на срока,
посочен в чл. 23, ал. 4 от устава, който отговаря и на срока, предвиден в
императивната правна норма на чл. 223, ал. 5 ТЗ.
Към подаденото заявление за
обявяване на годишния финансов отчет по партидата на дружеството не е представен
протокол от проведеното на 20.03.2019 г. общо събрание на акционерите, поради
което за длъжностното лице по регистрация е било невъзможно да извърши проверка
дали от върховния орган изобщо е взето решение за приемане на отчета, както и
дали то е взето при спазване на правилата за изискуемия по закон кворум за
провеждане на заседанието, както и за изискуемото по закон мнозинство от
гласовете на акционерите за приемане на решение от вида на това, предвидено в чл.
221, т. 7 ТЗ. Ето защо и в изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице е следвало да констатира липсата на този
документ и да даде на заявителя указания и срок да го представи. Това е
направено с дадените на 03.07.2019 г. указания, с оглед на което и трябва да се
определят като правилни.
При извършване на проверка за
правилността на постановения отказ, съдът следва да отговори и на въпроса дали
така дадените от длъжностното лице правилни указания не са изпълнени
своевременно от заявителя, което е обусловено от произнасянето по това какъв е
предвидения в закона срок за отстраняване на нередовностите на заявлението и от
кой момент същият започва да тече.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че срокът, в който заявителят може да изпълни дадените указания за
отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до изтичането на срока
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни
дни от неговото постъпване в търговския регистър. В същия смисъл е и
подзаконовата норма на чл. 92а, ал. 2 от Наредбата, в която срокът за
отстраняване на нередовностите на заявлението е по –ясно посочен от този в
закона, а именно определен е в размер на до 3 работни дни от постъпване на
заявлението. При съобразяване на това и на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да оповести указанията, които дава, по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от
постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага изводът, че срокът
за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най- късно от
работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича в края на третия
работен ден от неговото постъпване, т.е. е два пълни работни дни. В закона е
предвидено, че указанията не се съобщават, а се обявяват по партидата на
търговеца, с което се приема, че са му станали известни и което е свързано с
това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат дадени
от длъжностното лице, и именно с оглед на този кратък срок, в закона му е
възложено в тежест сам да следи за тях с оглед на възможността да ги изпълни.
Посоченото в предходния абзац
разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които длъжностното лице не е
спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за даване на
указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за
произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е
настоящия случай, в който указанията за отстраняване на констатираните
нередовности са дадени на 03.07.2019 г., което е един ден след изтичане на
срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, което е станало на 02.07.2019 г. В този
случай, за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се приложи
последицата от неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ,
а именно да се постанови отказ, то, от една страна, следва да се установи, че
длъжностното лице е предоставило реален срок за тяхното изпълнение, тъй като
този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент вече е изтекъл и то не по вина
на заявителя, т.е. е невъзможен, и освен това указанията и предоставения срок
следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за който не може да се приеме,
че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от време да следи кога и
дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с подаденото заявление,
ще му даде указания в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени
в Глава Шеста от общата част на ГПК, които са приложими и за охранителните
производства, каквото е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
В случая се установява, че
длъжностното лице не е съобщило дадените от него указания на заявителя „М.Е.”
АД, въпреки, че при постановяването им не е спазило предвидения в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок за това. Освен това то е предоставило невъзможен срок за тяхното
изпълнение, тъй като го е определило до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
който обаче към момента на даване на указанията вече е бил изтекъл. С това
заявителят е поставен в изначална невъзможност да изпълни дадените указания,
което е напълно незаконосъобразно и противоречи на целите на законовата норма
на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Ето защо следва да се приеме, че
срокът за отстраняване на констатираните нередовности на заявлението, подадено
от „М.Е.” АД, не е надлежно определен от длъжностното лице по регистрацията,
което означава, че спрямо заявителя не биха могли да бъдат приложени
неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на нередовностите, които са
предвидени в чл. 22, ал. 5, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ, т.е. не може да бъде
постановен отказ, който да е мотивиран единствено с това неизпълнение. Това
прави постановеният в настоящото регистърно производство отказ
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
С частната жалба заявителят е
представил допълнителни документи, от които е видно, че на 20.03.2019 г., от общото
събрание на акционерите на „М.Е.” АД е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за 2018 г. Това решение е
взето с единодушие от гласовете на всички акционери, което означава, че е
налице изискуемото мнозинство за това по чл. 230, ал. 1 ТЗ.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че в производството се установява, че е
съставен годишен финансов отчет на „М.Е.” АД за 2018 г., който отговаря на
изискванията за това, предвидени в ЗС, че е налице валидно и законосъобразно взето
решение от общото събрание на акционерите на „М.Е.” АД за приемане на този
отчет съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ. Ето защо и този акт подлежи на обявяване в
търговския регистър, като не съществуват каквито и да било пречки, които да
препятстват това. Следователно постановеният отказ следва да бъде отменен от
съда, като на длъжностното лице по регистрация бъдат дадени указания да обяви
представения акт, представляващ ГФО за 2018 г. на „М.Е.” АД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „М.Е.” АД отказ № 20190627152538-2/
03.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да
извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на
дружеството за 2018 г.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да обяви
по партидата на „М.Е.”
АД, с ЕИК: *******, годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г., който акт е
приложен към заявление Г2 с вх. № 20190627152538.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: