Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2022 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ тричленен състав, в открито съдебно заседание на десети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Ивета Пекова
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Веселка Крумова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2834 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Б.Д.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 853 от 11.11.2021 г. на Варненски районен
съд, ІV състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110203260/2021 г. по описа на съда,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-002876/29.07.2021 г.
на началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на Д. за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
В жалбата решението на ВРС се оспорва като
неправилно. Касаторът твърди съществени формални нарушения в акта за
установяване на административно нарушение с оглед липсата на подпис на един от
свидетелите и ЕГН на втория. В акта за установяване и в наказателното
постановление не били посочени нанесените при настъпилото пътно-транспортно
произшествие материални щети върху другия автомобил, нито кой е неговият собственик.
Твърди още, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
за нарушение на чл. 123 от ЗДвП, доколкото съставът на това административно
нарушение предполага умисъл от страна на
нарушителя, какъвто в случая липсвал, тъй като Д. не възприел настъпването на
самото произшествие, поради което напуснал местопроизшествието. Иска отмяна на
въззивното решение и на потвърденото наказателно постановление, претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в хипотезата на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касация – Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Варна оспорва касационната жалба като
неоснователна. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила и в полза на
ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът
намери касационната жалба за основателна.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
за оставяне в сила решението на районния съд.
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото касационно производство, е подадена в законоустановения срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол пред районния съд е било
Наказателно постановление № 21-0819-002876/29.07.2021 г. на началник група към
ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на
Д. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
От събраните доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 05.07.2021 г. Д. управлявал лек автомобил „Хонда
Инсайт“ с рег. № В3597ВТ в гр. Варна, като на паркинга пред блок 108, вх. 5 на
ж.к. „Младост“ предприел маневра по завиване надясно и блъснал в предната част
паркиран лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № В4886РТ. Вследствие на произшествието
настъпили материални щети и по двата автомобила. Д. напуснал
местопроизшествието.
При така установените факти районният съд приема, че
актът и постановлението са съставени от лица, притежаващи нужната
компетентност, съдържат законоустановените реквизити, постановлението е
издадено при спазване на установените в ЗАНН срокове и процесуалните правила и в
съответствие с приложимия материален закон. Приема също така, че Д. е извършил
вменените му нарушения на ЗДвП и че наложените санкции са определени правилно
по вид и размер. Обсъдил е доводите на въззивника за субективна
несъставомерност и за нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и ги е отхвърлил
като неоснователни, като е изложил мотиви. По тези съображения е потвърдил
наказателното постановление и е осъдил Д. на разноски в полза на ответника.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е
обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Съдът е
проявил нужната активност да събере и допълнително доказателства за установи
относимите към спора факти като е изискал от ответника да предостави
направените непосредствено след ПТП от актосъставителя снимки на щетите и по двата
автомобила. В съдебното решение са изложени мотиви по всички възражения на Д.,
които са аналогични с изложените в касационната жалба.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от
настоящия състав на касационната инстанция, поради което съдът препраща към тях
на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК. За пълнота касационният състав
отбелязва, че липсата на подпис на един от свидетелите и на ЕГН на втория не са
съществени пороци на съставения акт за установяване на административно
нарушение, тъй като по аргумент от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН нередовностите в акта
не са пречка за издаване на наказателно постановление, когато е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Освен това посочените нередовности не са попречили за
установяване
на самоличността на свидетелите и събиране на допълнителни сведения от тях при
необходимост, не са довели до невъзможност да се установят относимите към
съществото на правния спор факти или до ограничаване правото на санкционираното
лице.
Неоснователни са и твърденията, че касаторът не е
разбрал за настъпилото ПТП, тъй като още в първоначалната жалба, с която е
сезиран първоинстанционният съд, Д. е посочил, че е възприел произшествието не
като удар, а като „леко охлузване“, тоест, че е възприел съприкосновението
между двата автомобила още в момента на настъпване на самото ПТП, макар и да
твърди, че е възприел интензитета му като слаб или несъществен.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в настоящото производство е депозирано писмено
становище от юрисконсулт, не е осъществено процесуално представителство в
съдебно заседание и делото не е с фактическа и правна сложност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Трети
касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 853 от 11.11.2021
г. на Варненски районен съд, ІV състав, постановено по н.а.х.д. №
20213110203260/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА П.Б.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (Осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.