Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 26                        26.02. 2020 година                                             град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                  първи състав

На  двадесет и пети февруари                                      две хиляди и двадесета година 

В открито заседание в следния състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                           

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор:   

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 16 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „Лисец“ ЕООД - гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х., срещу решение № 11 от 10.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е  оставена без разглеждане жалба вх.№14685/27.12.2019 г., срещу постановление  на публичен изпълнител, за наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. С190025-022-0118072/11.12.2019 година поради липса на правен интерес. Жалбоподателят чрез процесуален представител твърди, че наложените мерки не са съобразени с материалния закон. Излага доводи за липса на мотиви в оспорвания акт. По тези съображения се иска отмяна на мерките. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна се представлява от процесуален представител. Оспорва се основателността на жалбата. Счита, че мярката е правилно адресирана и с годно материално-правно основание.  Претендира ю.к. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото релевантни доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

С оспореното решение № 11 от 10.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна,   е  оставена без разглеждане жалба вх.№14685/27.12.2019 г. срещу постановление  на публичен изпълнител, за наложени предварителни обезпечителни мерки с изх.  С190025-022-0118072/11.12.2019 година.

 Административният орган е приел, че предвид факта, че към настоящият момент изцяло са погасени публичните задължения. Наложените обезпечителни мерки са били отменени.

 Прието като доказателство по делото е постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  Изх.№ С190025-022-0118072/11.12.2019 г.,  с което на осн. чл.200 ДОПК и чл.202, ал.2, във вр. с чл.195, ал.1-3 ДОПК е бил наложен запор  върху вземане от трето задължено лице-Агенция по заетостта. Приложена е справка/л.17 от преписката/ като видно от същата към дата 09.01.2020 г. дружеството няма задължения. Същата като съдържание справка е приложена /л.19 от преписката/, но към дата 21.01.2020 г.  приложена към Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с Изх.С2000025-022-0118072/11.12.2019 г.  С постановлението са били отменени наложените обезпечителни мерки за вземания от трето лице-Агенция по заетостта.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При постановяването му не се установиха съществени процесуални нарушения. Материалната законосъобразност на акта следва да се преценява към момента на неговото постановяване. Съдът приема, че дружеството жалбоподател  е  било адресат на обезпечителна мярка.  По отношение на същата са били налице законови основания за отмяната й, като е било издадено цитираното по-горе постановление за отмяна на наложената мярка.

По тези съображения съдът приема, че решението на Директора на ТД на НАП – Варна е законосъобразно. Правилна е преценката на административния  орган,  че с оглед отмяната на мярката за жалбоподателя липсва  правен интерес, като законосъобразно е била оставена без разглеждане. 

В разпоредбата на  чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК е предвидена възможността решаващият орган да се произнесе с решение, с което да остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение, или когато оттегли жалбата. Отмяната на наложената мярка на публични задължения облагоприятства длъжника, при което за същия липсва правен интерес от обжалването. 

Съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

 С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да бъде присъдено, платимо от жалбоподателя, своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение – в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, което, определено по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 във връзка с чл. 121, ал.2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Лисец“ ЕООД - гр. Омуртаг, представлявано от управителя Х. Х. срещу решение № 11 от 10.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е  оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, жалба вх.№14685/27.12.2019 г.  , като неоснователна.   

 ОСЪЖДА „Лисец“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Хасан Хасанов да заплати на ТД на НАП – Варна, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: