РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Силистра, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от М. Хр. Административно наказателно дело №
20223420200768 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес
на управление- гр.С. 1618, бул. „Ц. Б. III” № 136, ет.12, представлявано от
управителя Ж. К. и прокуриста С. Б. обжалва Наказателно постановление №
**/ 24.10.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
гр.Силистра, с което му е било наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за
извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра,
надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт И.
А., упълномощен и приет от съда.
Жалбоподателят ”Вилокс Груп” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява
представител, не изпраща проц.представител, не депозира писмено
1
становище по делото. Моли съда чрез жалбата си да отмени обжалваното НП
в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.
Претендира и разноски по делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото
съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М. С. Д. и
свидетелите по акта Р. М. П. и А. П. Д., които се явиха и дадоха своите
показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към
доказателствения материал по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха
депозирани нови писмени доказателства- копие от получен сигнал по
електронната поща на ДИТ- Силистра и заведен с вх.№ **/ 29.08.2022г., ведно
с извадка от Информационната система на ИА „Главна инспекция по труда“,
които съда счете за допустими и своевременно представени, поради което с
мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства
по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 29.08.2022г. по електронната служебна поща на Д“ИТ“- Силистра
бил получен сигнал в който се твърдяло, че „Вилокс Груп“ ЕООД извършва
системно нарушения на трудовото законодателство. Предвид изнесените в
сигнала данни за извършени нарушения от страна на „Вилокс Груп“ ЕООД е
започнала проверка на 02.09.2022г. от Д „ИТ“- Силистра по спазване на
трудовото законодателство в обект на контрол: игрална зала „Адмирал“ в
гр.Силистра на ул.“Д.“ № 1, стопанисвана от „Вилокс Груп“ ЕООД. При
проверката от страна на работодателя участвал М. Д. Д., ЕГН **********,
управител на игралната зала и упълномощен представител на работодателя,
съгласно Пълномощно рег. № 7210/ 26.09.2022г.
Проверката на документацията по спазване на трудовото
законодателство била извършена на 16.09.2022г. в Д „ИТ“- Силистра с
участието на св.Р. П., главен инспектор в Д „ИТ“- Силистра. При направения
преглед на документите и от поясненията и допълнително изпратени по
2
ел.поща документи, участвала Татяна Костадинова Стоянова- служител в
дружеството и упълномощен представител на работодателя пред инспекция
по труда с Пълномощно рег. № 11.05/ 27.02.2017г.
От представената трудовоправна документация, проверяващите органи
установили, че между търговското дружество- жалбоподател в настоящето
съдебно производство и И. Д. И., ЕГН ********** е бил сключен срочен
трудов договор № **/ 31.05.2019г. за изпълнение на длъжността „крупие“, с
място на работа игрална зала на „Вилокс Груп“ ЕООД, намираща се в
гр.Силистра, ул.“Д.“ № 1А, като считано от 19.04.2022г. е била договорена
безсрочност на правоотношенията. С допълнително споразумение от
01.03.2022г. страните по трудовото правоотношение са договорили
увеличение на основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1160
лв. Работникът И. Д. И. изпълнявал трудовите си задължения при условията
на сменен режим на работното време, с 12 часова продължителност на
работните смени по утвърдени ежемесечни графици, съгласно чл.9а, ал.1 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските / НРВПО / при сумирано
изчисляване на работното време. За работещите лица в обектите на
дружеството-жалбоподател / игрални зали / е било установено сумирано
изчисляване на работното време с ежемесечен календарен период на отчитане
съгласно Заповед № 533/ 22.12.2021г. / в сила от 01.01.2022г. и до настоящия
момент / на управителя на дружеството-жалбоподател.
Представени били изисканите извадки / справка / от специална книга /
дневник / за отчитане на извънредния труд, положен от работещите в
дружеството през 2022г.; заповед за установеното сумирано изчисляване на
работното време през 2022г.; поименни ежемесечни графици за
разпределението и продължителността на работното време в обекта на
контрол за периода януари-септември 2022г. и месечните платежни
ведомости / и фишове / с начислени и изплатени трудови възнаграждения за
периода януари- август 2022г.
При проверката на документацията по отчитане и заплащане на труда на
работника / ежемесечен график за периода 01.07.-31.07.2022г. и платежна
ведомост за м.юли 2022г. /, през установения период на сумирано изчисляване
на работното време: 01.07.2022г.- 31.07.2022г. се установило, че И. Д. И. е
положил извънреден труд в размер на 46,28 часа / 214,28 часа при месечна
3
норма от 168 часа /. Упражнения от работника извънреден труд през м.юли
2022г. по разпореждане на работодателя, съгласно утвърден график, в размер
на 46,28 часа бил в нарушение на забранителния режим за полагане на
извънреден труд извън установеното работно време за наетото лице.
От така събраната трудовоправна документация, проверяващите лица са
установили, че работодателя е извършил нарушение по чл.143, ал.2 от
Кодекса на труда.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № **/ 06.10.2022г., който бил съставен и
връчен на представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този
АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на
жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.414, ал.1 от
КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
актосъставителя Д. и свидетелите по акта П. и Д.; писмени – копия от: НП №
**/24.10.22 г. /л.7-10 и л.11-12/; писмо до управителя на „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД с изх. № **/20.10.22 г. /л.13/; предложение от „ВИЛОКС ГРУП“
ЕООД за сключване на споразумение /л.14/; АУАН № **/06.10.22г. /л.15-16/;
пълномощно на М. Д.Д. /л.17 и л.20/; писмо с изх. № **/29.09.22г. до
управителя на от „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД /л.18-19/; протокол за извършена
проверка №ПР222**/29.09.22 г. /л.21-22/; Трудов договор №**/31.05.2019г. на
И. Д. И., ведно с Допълнително споразумение №3/18.04.22г. /л.23/; месечен
график за м.юли 2022г. /л.24/; платежна ведомост от м.юли 2022г. /л.25/;
Допълнително споразумение от 01.03.22г. /л.26/; Справка за извънреден труд
за м.юли 2022г. /л.27/; заповед №3-0035/29.01.14г. /л.28-29/; заповед № 3-
0864/17.10.22г. /л.30-31/; заповед № ЧР-988/01.09.16г. /л.32/; заповед № ЧР-
293/28.01.14г. /л.33/ и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в
пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане
се явява ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН.
4
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
АУАН № **/ 06.10.2022г. и обжалваното НП № **/ 24.10.2022г. са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
било квалифицирано по чл.143, ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата си, поради които
смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като
незаконосъобразно. Представителя на АНО оспорва възраженията и излага
доводи, въз основа на които счита, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено. Претендира и разноски по делото.
По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и
представителя на АНО съда счита следното:
По първото от изложените в четирите пункта в жалбата възражения
относно формалната опороченост и нередовност на издадения акт за
образуване на административнонаказателното производство и издаденото
НП, следва да се отбележи, че в тях детайлно, изчерпателно и подробно е
описано нарушението със съставомерните му белези. Посочен е периодът на
извършване на самото нарушение, посочено е и мястото - самата игрална зала
на търговското дружество „Адмирал“, находяща се в гр.Силистра, ул. „Д.“ №
1а. Описано е нарушението с неговите определящи и основополагащи белези.
Правилно е определена и личността на административнонаказателно
отговорното лице, а именно „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, в качеството на
работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на КТ.
Възведените в жалбата оплаквания, че в издадените актове по движение
и приключване на административнонаказателното производство не са
посочени датата на извършване, датата на установяване на нарушението и
мястото на извършване на нарушението, настоящия съдебен състав за
неоснователни и противоречиви. Датата на извършване на самата проверка е
посочена изрично и категорично както в АУАН, така и в обжалваното НП, а
именно това са двете дати – първоначалната проверка е започнала на
02.09.22г. и е продължила с проверка на представената трудовоправна
документация на 16.09.22г. След анализа, обсъждането и коментирането на
представения доказателствен материал, контролният орган е достигнал от
5
фактическа и правна страна до извода, че е налице нарушение на
трудовоправния ред, свързан с полагането на извънреден труд и
осигуряването на нормални почивки, както междудневна, така и
междуседмична почивка от наетите лица в игралната зала.
На следващо място, следва да посочи, че е определен по безусловен
начин и периода на извършване на нарушението. Както вече се изясни в хода
на разпита на свидетелите, в обекта е въведено сумирано изчисляване на
работното време с едномесечен период на отчитане. Именно периодът, за
който става дума е посочен и в акта, и в НП – това е периодът от 01.07.22г. до
31.07.22г. По този начин оплакванията за липса на дати във времева
хронологичност следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и
необосновани.
Що се касае до мястото на извършване на нарушението, както вече бе
многократно посочено, това е мястото на полагане на извънреден труд от
наетите лица и в частност от лицето И. Д. И., а именно това е обектът на ТД,
както е описано подробно и изчерпателно, находящ се в гр. Силистра, ул. „Д.“
№ 1а. Обстоятелството, че самите графици за трудовата натовареност и
ангажираност на персонала се изготвят в гр.С. в никакъв случай не променя
мястото на извършване на самото нарушение, т.к. е ирелевантно дали
графикът е изготвен на друго място и от други лица, при условие че трудът се
полага в точно определено място на работа, което е посочено в актовете за
движение на самото административнонаказателно производство.
Второто от възраженията е свързано с полагането на самия извънреден
труд, във връзка с малочисления персонал и честите отсъствия поради болест
или ползване на законоустановен платен годишен отпуск. В тази връзка
следва да се посочи, че това не е извинимо обстоятелство, с оглед на факта, че
работодателят трябва да създаде организация и ред, включително и в своята
кадрова политика, която да обезпечи наличието на персонал, който да поеме и
извършването на самата трудова дейност при 24-часовия режим на работа на
самата зала. В този смисъл, въпреки, че не са приложени абсолютно никакви
доказателства за отсъствието на наетия персонал или на определени членове
от него, следва да се посочи, че при евентуално отсъствие, работодателят би
могъл да обезпечи бройките на персонала, като наеме и други лица по срочен
трудов договор до завръщането на отсъстващото лице. Тези договори са
6
въведени в КТ, с правно основание чл.68, ал.1, т.3 и фиксират именно
възможността лица да работят като заместници на отсъстващите титуляри на
длъжността.
На следващо място, самият случай не може и не следва да бъде
кредитиран и квалифициран като маловажен, с оглед наличието на две
основни предпоставки. Първата предпоставка е, че нарушението няма как
дори и при желание на работодателя да бъде отстранено, и втората
предпоставка е, че в резултат на полагането на извънреден труд се засягат
трудови права и интереси на наетото лице, в случая, свързано с осигуряване
на пълноценна почивка и отдих за възстановяване на работната сила. Така че
самото нарушение със своята фактическа и правна характеристика е от вида
на резултатните нарушения, при които възникват вредоносни последици, в
случая на работниците и служителите подложени на режим на работа, който е
строго забранителен спрямо действащия правен порядък в страната.
И на последно място, жалбоподателят се позовава и на направеното
предложение пред АНО за сключване на споразумение, което да замести
издаването на Наказателното постановление и с което да приключи самото
административнонаказателно производство, като е предложил определяне на
санкция 70% от минимално установената в санкционната норма на чл.143,
ал.2 от КТ. Именно това предложение е разгледано и обсъдено от АНО, който
е достигнал до извода, че тази санкция няма да отговаря на тежестта и
обществената опасност на деянието и няма да изпълни целите на генералната
и специалната превенция за предупреждение и превъзпитание на самия
нарушител. Освен това, самото нарушение има вредни последици, което
възпрепятства определяне на наказание в толкова занижен размер спрямо
нормата на чл.143, ал.2 от КТ. Необходимо е да се отбележи, че
предложението за сключване на споразумение не е от актовете, които
ангажират и задължават АНО да ги приеме. Нещо повече, в самия отговор на
това предложение се съдържа мотивирано становище относно реда и начина,
по който е осъществено самото нарушение и невъзможността самото деяние
да бъде третирано по един облекчен спрямо санкционния ред начин и
условия. Така че отхвърлянето на самото предложение не представлява
процесуална пречка или нарушение наказаното лице да упражни в пълен обем
своите права и да защити своите интереси в хода на едно съдебно
производство по произнасяне на съда, свързана със законосъобразността и
7
правилността на издадения санкционен акт.
Следва да се отбележи, както и е разписано самото НП, че санкцията е
определена в минимален размер в порядъка на 1500 лв., с оглед на
обстоятелството, че така проверяваното дружество не е санкционирано до
настоящия момент и няма груби, фрапиращи нарушения на трудовото
законодателство и правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Това е основният и водещ мотив санкцията да бъде
определена във възможно най-нисък размер и порядък. Определеното
административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от
ЗАНН.
В заключение следва да се посочи, че както при образуването, така и
при приключването на административнонаказателното производство не са
допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалния закон.
Издадените актове са правилни и законосъобразни, поради което и самото
НП, подлежи на потвърждаване и одобряване на направените в него
фактически и правни изводи относно наказуемостта на преследваното деяние,
свързано с нарушение на императивни разпоредби на трудовото
законодателство.
Случаят не може да се квалифицира и като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с другите нарушения от този вид. Наложеното наказание е
съобразено с чл.27 от ЗАНН - при определянето му да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи
налагането му, тъй като е в границите на посоченото по чл.414, ал.1 от КТ и е
в неговия минимален размер, предвиден там.
От друга страна направеното възражение, че не са налице вредни
последици настоящия съдебен състав счита за неоснователно, тъй като вече
както стана ясно от изложеното по-горе такива са налице за работника,
касателно осигуряване на пълноценна почивка и отдих за възстановяване на
работната сила.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
8
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на
случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на Д
„ИТ“- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева,
определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на проц.представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено като такова по аналогия на изложеното по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63,
ал.9 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **/ 24.10.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр. Силистра, въз
основа на АУАН № **/ 06.10.2022г. с което на основание чл.416, ал.5 във вр.с
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева на „ВИЛОКС ГРУП”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.С., район „О. К.“,
бул.„Ц. Б. III“ № 136, ет.12, представлявано от управителя Ж. К. и прокуриста
С. Б. за извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ, като законосъобразно,
доказано, обосновано и правилно.
ОСЪЖДА „ВИЛОКС ГРУП” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление- гр.С., район „О. К.“, бул.„Ц. Б. III“ № 136, ет.12, представлявано
от управителя Ж. К. и прокуриста С. Б. да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“– Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Вл.К. при АК-С. за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
9
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10