Р Е Ш Е Н И Е № 260210
гр.
Бургас, 29.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на 03.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Милица Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2252 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "К*Ч*" ООД, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление № 16-002626/06.02.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив, с което на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.В., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Невена Каймакамова, която оспорва жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 27.05.2019 г., в гр. Бургас, между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството му възложител, и Сдружение „Институт за Европейско образование“, в качеството му на изпълнител, e сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти /л. 12 - 14/. В договора е посочено, че същият се сключва във връзка с тристранен Договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия "Д. А. Ценов" – гр. Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – гр. Ташкент, Узбекистан, и Института за европейско образование – гр. София, за осъществяване на стаж в областта на финансите и туристическия бизнес на територията на к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър, като касиер на обменно бюро на 30 студенти. Срокът за провеждане на стажа е от 08.06.2019 г. до 05.09.2019 г. Жалбоподателят поел задължение да осигури работни места за провеждане на стажа, да сключи с всеки студент трудов договор с условие за стажуване на основание чл. 233б от Кодекса на труда КТ), да осигури настаняването на студентите и да им осигури храна.
На 05.06.2019 г., в к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър, между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството му на работодател, и И*С*, от Узбекистан, в качеството му на работник, е сключен трудов договор № 83 с условие за стажуване, на основание чл. 233б, ал. 2 КТ, вр. чл. 66 КТ /л. 40-41/. Работникът приел да изпълнява длъжността "касиер на обменно бюро", като стажант в направление "Финанси и банково дело", с работно място в гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг - запад, хотел Т**, под ръководството на наставника Г* К*. Договорът е сключен за срок от три месеца – от 06.06.2019 г. до 05.09.2019 г., при пълно работно време, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева.
На 06.06.2019 г., работодателят "К* Ч*" ООД подал декларация пред Дирекция "Бюро по труда" – Поморие /л. 36/, за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация с вх. № 10-02-07-306/06.06.2019 г., на 10 броя стажанти по чл. 38а от ЗТМТМ, съгласно приложения към декларацията списък /л. 37/, между които и И* С*, от Узбекистан, за период от 04.06.2019 г. до 30.08.2019 г. Същата е регистрирана с № 6 от дата - 06.06.2019 г., на основание чл. 34а от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ППЗТМТМ/.
С Решение № 21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас е отменена регистрацията с № 6/06.06.2019 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Поморие. Като основание за отмяна на регистрацията е посочено, че тя е извършена в нарушение на закона - в трудовия договор не е посочен начина и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения; не е посочена длъжността на наставника; срокът на договора следва да е от 6 м. до 12 м, а в случая е три месеца; лицето е наето на длъжност "касиер обменно бюро", посоченият в договора код по НКПД е 42111014 – за "касиер обменно гише", а длъжностната характеристика е за длъжност "валутен касиер", каквато не фигурира в списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите; в декларацията е посочено място на работа: Обменни бюра "Краун чейнч" с адрес: гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, алея Кубан", а съгласно трудовия договор е гр. Несебър, к. к. Слънчев бряг, хотел Т***; договорът не е подписан от наетото лице; в представената от работодателя работна програма за практическо обучение не са посочени конкретни параметри на съответната програма, не е предвидено и теоретично обучение, не става ясно лицето каква специалност изучава във висшето учебно заведение в Република Узбекистан, нито как е разпределено във времето практическото обучение по посочените операции; представен е документ за пребиваване – виза "С" (чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ) за краткосрочно пребиваване от 01.06.2019 г. до 01.09.2019 г.
Решение № 21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас е връчено на 15.07.2019 г. и няма данни да е обжалвано от заинтересованите страни.
На 12.07.2019 г., между жалбоподателя "К* Ч*"ООД, в качеството на работодател, и И* С*, от Узбекистан, в качеството на работник-стажант, е сключен Анекс към трудовия договор № 83/05.06.2019 г. /л. 13/. В анекса е посочено, че предвид Решение № 21/12.07.2019 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" – Бургас, трудовият договор се допълва и изменя, като същият се сключва на основание чл. 68 от КТ, а не на основание чл. 233б КТ; договорът се сключва на основание: Договора за организиране на мобилност с цел практическо обучение, Договора за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019 г. и Работна програма за практическо обучение на работника/служителя – стажант.
По делото са представени още договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение /л. 15-17/, сключен между СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, Ташкенски държавен икономически университет – Ташкент и Институт за европейско образование – гр. София, писма от ректора на СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов до различни институции /л. 18-19, 21/, писмо от Института за европейско образование /л. 22-26/, писмо от Агенцията по заетостта /л. 28-29/, удостоверение за регистрация /л. 39/, длъжностна характеристика /л. 15/, работна програма за практическо обучение /л. 16-17/.
На 07.08.2019 г., служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, сред които и св. Б.Д., извършели проверка по спазване на трудовото законодателство и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в обект - обменно бюро в гр. Созопол, ул. Републиканска, стопанисван от жалбоподателя "Краун Чейнч". В обекта било установено да работи чуждестранният гражданин И* С*, от Узбекистан, който попълнил декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, че работи за "Краун Чейнч" като обменял валута, с работно време от 9 до 18 часа, и трудово възнаграждение от 600 лв. Представено е заверено копие на паспорт с виза „С“, издадена с цел обучение, а не за сезонна заетост.
На 08.08.2019 г., на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за това, че на 07.08.2019 г. лицето И* С*, от Узбекистан – чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, предоставя работна сила за "Краун Чейнч", в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, без съответна регистрация в Агенцията по заетостта.
На 06.02.2020 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ във връзка с чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, му е наложена имуществена санкция от 2000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените към материалите по делото Заповед № З-0745/02.08.2019 г. и Заповед № З-0576/31.05.2017 г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, настоящият състав счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. Цитирането на нарушената разпоредба, кореспондира с фактическото описание на деянието. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който работникът е полагал труд се намира в гр. Созопол, както и датата на нарушението - 07.08.2019 г. Датата на извършеното нарушение е изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган, която съвпада с датата на проверката в обекта, и датата на подаване на декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – че става въпрос за чужденец по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, който собственоръчно е декларирал, че предоставя работната си сила за "КРАУН ЧЕЙНЧ" - местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, без регистрация в Агенцията по заетостта.
В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. А съгласно чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на разпоредбата на ал. 2, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на административно нарушение, поради което и съдът не приема възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
От приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че към датата на проверката, между дружеството-жалбоподател и работника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като "касиер на обменно бюро" в стопанисвания от дружеството обект, срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение. По делото се установи, че това е станало без съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. В случая, работодателят е подал декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на стажанти по чл. 38а ЗТМТМ, въз основа на която била извършена регистрация в ДБТ "Поморие" по чл. 34а, за краткосрочна заетост с рег. № 6 от 06.06.2019 г. В последствие обаче е постановено Решение № 21/12.07.2019 г. с което регистрацията е отменена. С отмяната на регистрацията жалбоподателят не е имал право да приема на работа чуждестранния гражданин. Въпреки това е бил сключен анекс към трудовия договор, който е допълнен и изменен, като е посочено, че е сключен по чл. 68 от КТ. Това обстоятелство обаче няма отношение към съставомерността на деянието, тъй като регистрацията е била отменена и това е било известно както на жалбоподателя, така и на чуждестранния работник, още на 12.07.2019 г. /л. 13/. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в Агенцията по заетостта, той е нямал право да предоставя работна сила в полза на жалбоподателят, поради което и правилно е прието, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил санкцията в минималния законоустановен размер от 2 000 лева.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява маловажен случай, съдът намира следното. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, като по делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се
уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва
да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр.
чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002626/06.02.2020 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив, с което на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на жалбоподателя "К* Ч*" ООД, ЕИК ****** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
ОСЪЖДА "К*Ч*" ООД, ЕИК *****, да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.