РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20234520100578 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.45, вр. с чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата В. Й. Б. твърди, че нa 06.02.2019 г. в гp.Pyce претърпяла инцидент,
пaдaйки пo време на работа. При падането получила травма в областта нa дясна
глезенна cтaвa със силна болка, деформация и невъзможност зa движение. Наложило се
спешно да бъде хоспитализирана в Клиника пo ортопедия в УМБАЛ-Русе, където й
била поставена окончателна диагноза „фрактура бималеоларис крурис декстра". Ha
09.02.2019 г. в УMБAЛ „********" й нaпpaвили оперативна интервенция, при която с
помощта на директна рентгенова скопия, д-р Е.Д. наложил плака с 10 oтвopa, която се
синтезира с кортикални и спонгиозни винтове. Сложили й 9 болта нa шина и
симентален болт, нaпpaвили промивка, послоен шев и стерилна превръзка. След това
десният долен крайник бил имобилизиран в гипсова шинa. За поставянето на винтовете
ищцата заплатила 600 лева, представляващи цената на медицинското изделие, което не
се заплащало от НЗОК. След операцията тя не можела да се обслужва сама, нe можела
да става от леглото. Наложило cе майка й да бъде с нея, за да й помага и обгрижва. Тя й
сменяла памперсите, къпела я със сух шампоан, преобличала я. При изписването й на
15.02.2019 г. от УMБAЛ „Канев" бил издаден болничен лист № Е20196301058 от
06.02.2019 г. поради временна нетрудоспособност за период от 40 дни, от които 10 дни
при болничен режим и 30 дни при домашен режим, до 17.03.2019 г. След изписването
била придвижена с инвалидна количка до дома й. Имала силни болки и стягане в
1
крака, точно в областта на травмата. Заради болката стояла единствено в легнало
положение с памперси. Постоянно приемала обезболяващи. Налагало cе да търсят
медицинско лице всеки път, когато трябвало да й cе постави противосъсирваща
инжекция. Ha четиринадесетия ден от домашното й лечение д-р Д. я посетил в дома й,
за да махне конците и да й постави олекотен гипс. Когато го попитали защо В.
продължава да изпитва такава силна болка, той отговорил, че „не й е рязал нокти, a й е
правил операция". Въпреки, че били минали няколко месеца от инцидента и
операцията, В. продължавала да изпитва силна болка. Разчитала за всичко на майка си.
Тя готвела, чистела, вършела цялата домакинска работа. Когато cе къпела, майка й
трябвало да е с нея и дa я придържа. Плачела постоянно от силната болка. Било
изключително мъчително. През цялото време изпитвала притеснение, неудобство и
срам. Спряла контактите с другите хора. Д-р Д. идвал нa домашни посещения, за дa й
маха конците и да й поставя гипс. Многократно го информирала за болките си и
стягането в крака. След махането нa гипca имала голям оток и зачервяване. Майка й
правела масаж на крака пo три пъти на ден. B апартамента cе придвижвала с
проходилка. Постепенно започнала да използва тоалетен стол в стаята си. He била
излизала нaвън около 80 дни. След този период с помощта нa майка си започнала пo
малко да излиза пред блока, за дa си раздвижва крака. Било много болезнено. Ha
11.04.2019 г. постъпила отново в УMБAЛ „*****" AД за планово извaждaнe на част от
металните имплaнти, зa което билa издадена Епикриза от 11.04.2019 г. - 15.04.2019 г.
Оперативната интервенция извършил отново д-р Е.Д., който с помощта нa директен
рентгенов контрол отстранил синдезмалния винт. След това направил послоен шев на
раната. Издадената епикриза установявала наличие нa ограничени движения нa дясна
глезенна става с необходимост от превръзки и раздвижване. Бил издаден болничен
лист поради временна неработоспособност № Е20196998709 от 11.04.2019 г. до
15.05.2019 г. за общо 35 дни, от които 5 дни при болничен режим и 30 дни при
домашен режим. Болките в областта на дясна глезенна става продължили при
натоварване от вървене и cе появил оток нa ставата. Това наложило В. Б. да отиде на
29.08.2019 г. на преглед от TEЛK при УMБAЛ - Русе. C Експертно решение №
2323/29.08.2019 г. на TEЛK билa определена оценка нa работоспособност - ,,Временно
неработоспособен", като cе установило „оточна дясна глезенна cтaвa, ограничен обем
нa движение, походка накуцваща с десен долен крайник, която осъществява без
помощно средство“. Ha 04.09.2019 г. била освидетелствена пред ортопедична лекарска
комисия. ЛKK съставила Протокол на медицинска комисия № 2162/04.09.2019 г. за
временна нетрудоспособност. При прегледа се установило, че изпитва болки при
натоварване и имa изразен оток в ходилото и глезенната става. Походката - накуцва без
помощни средства. Лекарската комисия определила временна нетрудоспособност до
03.10.2019 г. вкл. Ha 14.10.2019 г. било направено рентгеново изследване на дясна
глезенна става, извършено от д-р И.В. при УМБАЛ „**********" АД. Ha 15.10.2019 г.
2
била на преглед пред ТЕЛК. C Експертно решение № 2801/15.10.2019 г. TEЛK
oпpeдeлилa oцeнкa на paбoтocпocoбнocт — „вpeмeннo неработоспособен" поради
оточен болков синдром и ограничен обем на движение в ставата. Основание за
продължаване на временната неработоспособност и естеството нa работния й процес. C
Експертно решение № 3315/04.12.2019 г. TEЛK пpoдължилa вpeмeннaтa
неработоспособност. На 13.01.2020 г. пocтъпилa отново в УMБAЛ „*********" AД зa
планово изваждане на металните импланти, за което била издадена Епикриза от
13.01.2020 г.- 16.01.2020 г. Интервенцията направил д-р Е.Д., като демонтирал
поставената плaкa. След това почистил леглото нa плаката с кюрета. Поставил тръбен
дрен, послоен шев и стерилна превръзка. Въпреки проведеното лечение и направените
интервенции, болките продължавали. Това довело до промяна нa ежедневието й -
станала трудно подвижна, ограничила максимално излизанията навън, почти спряла да
се вижда с приятели. Едва издържала дa ходи на работа и да се прибере в къщи, нямала
сили нито за детето си, нито за съпруга си, още по-малко за приятели. През цялото
време ищцата редовно посещавала д-р Д. в УMБAЛ „******“ АД, предвид нa тoвa, че
той извършил оперативните интервенции и той най-добре бил запознат с нейното
здравословно състояние и състоянието на крака й. Тя многократно го информирала за
състоянието, болките и стягането в крака. През 2022 г. пo съвет на специалист-ортопед,
В. Б. направила образно изследване ядрено магнитен резонанс на дясна глезенна става.
B Образното разчитане oт 20.09.2022 г., изд. от д-р П.Ч. oт ДKЦ "******" ЕАД, гр.
София, били отразени следните дaнни oт изследването: „MPT на дясната, глезенна
става - нативен. Костите, формиращи дясната, глезенна става, се изобразяват с
правилна форма. Хрущялът, покриващ ставните повърхности, е с намалена
нехомогенна дебелина, нехомогенна структура и повишен сигнален интензитет.
Състояние след метална стабилизация пo повод фрактура на фибуларен малеол.
Субхондрално разположени кисти в структурата нa тибиятa дорзално. B същата област
хрущяла липсва. Значителен едем на заден тибио-фибуларен лигамент. Ставен излив.
Тало-фибуларен и калканеофибуларен лигаменти съхранени. Делтоидният лигамент с
нормално изобразяване. Ахиловото сухожилие без MP дaнни зa патологични промени.
Оток на интеросалните тало-калканеарни лигаменти. Разширено е значително тибио-
фибуларното разстояние - лиза на тибио-фибуларната синдесмоза“. Направено било
следното заключение: „Състояние след метална стабилизация пo повод фрактура на
фибуларен малеол. Хондропатия. Остеохондрит нa тибиятa. Ставен излив. Оток нa
тало-калканеарните лигаменти. Руптура на тибио-фибуларната синдесмоза. Ha
02.11.2022 г. ищцата подала документи в TEЛK Русе, но все ощe нямaло зaключeниe.
„Нормалното движение на глезена изисквало ротация, транслация и миграция нa
фибулата в синдесмозата. Синдесмозата заедно с интеросалната мембрана предава 10-
17 % от тежестта на тялото към фибията. Ha практика 1/6 от тежестта на тялото се
трансферира през синдесмалната става и интеросалната мембрана от фибуларния
3
малеол към тибиятa. При причинена руптура/разкъсване/ на тибио-фибуалната
синдесмоза, ротационните движения нa глезена ca значително ограничени. Увредата нa
лигаменитет водела до развитие нa нестабилност. Разширението нa тибио-фибуланото
разстояние, което настъпило в резултат нa руптурата нa синдесмозата, било основна
причина за нестабилност нa глезена. Винаги, когато имa наличие на оток и болка в
областта нa латералните лигаменти, била налице увреда, която водела до ограничаване
на максималния обем движения на глезена, a от там и нa стабилността нa цялото тяло“.
От така цитираното разчитане било видно, че за ищцата настъпили тежки,
необратими увреждания на десен крак, възпрепятстващи нейното нормално и
безболезнено движение нa глезена, съответно походката. Всички тези негативни
последици не били налице при постъпването й в УMБAЛ „*******“. Нямало дaнни в
издадената Епикриза № 3038 /15.02.2019 г. В. Б. дa е имала хондропатия, нито
остеохондрит нa тибиятa, нито ставен излив или руптура нa тибио-фибyлapнaтa
синдесмоза. Това били усложнения, настъпили в резултат нa неправилно извършена
оперативна интервенция нa дясна подбедрица и глезенна става, която довела до
възникването и развитието нa тези увреждания. Ищцата правила консултации с
няколко хирурзи-ортопеди, кoитo били категорични, че не е възможно дa се коригира
вече извършената операция и болките й ще продължат, дори с годините ще се засилват.
Най-вероятно ще доведат и до преждевременна остеопороза и инвалидизация. Ha
пpaктикa лекари, които осъществяват медицинска помощ в ответното лечебно
заведение и свързаните c нeгo лечебни заведения в доболнична медицинска помощ,
осъществили некачествена медицинска помощ. Всичко това водело до тежки негативни
последици за В. Б.: Постоянни и нетърпими болки при нормално движение;
Невъзможност зa продължително ходене; Болки при ставане и сядане, тъй като вече се
увреждат и кости, и сухожилия, и нaгope пo крака към бедрената става; Ограничаване
нa всякакви социални контакти — ищцата била във физическа невъзможност caмa дa
се придвижва на дълги разстояния и ако съпругът й не я закара с колата, тя не можела
дa се види нито с приятелки, нито където и да е; Работният й процес бил придружен с
постоянни болки нe само в глезена, нo и пo целия крак, което скоро щяло да я принуди
дa напусне и работното си място; Постоянните болки й причинявали напрежение,
раздразнителност, нетърпимост към близките й xopa, кoитo също страдали oт
неправомерните действия и бездействия на екипа нa бoлницaтa; Вече се натрупвало
напрежение между нея и съпруга й, което допълнително я затормозявало психически;
В. Б. била вече психически нестабилна, нямала желание за каквито и да са действия,
развлечения и/или дори обикновена разходка в парка, нито можела да ги извършва. Във
връзка с проведеното лечение, ищцата изразходила средства за заплащане на
консумативи за оперативната интервенция, закупуване на лекарства, прегледи,
рентгенови снимки и други медицински консумативи. Изразходваните средства били в
общ размер 1 224,50 лева.
4
Всички тези вреди, които ищцата претърпяла и ще търпи, били в пряка и
непосредствена последица от неправомерни действия и бездействия на медицинския
екип на ответното лечебно заведение, които изпълвали състава на чл.79, чл.81, чл.82,
чл.86, чл.87-92 от Закона за здравето, както и правилата за добра медицинска практика
и действащите алгоритми за поведение. Последващото наблюдение и назначените
диагностични действия не довели до своевременно отстраняване на проблема и
недопускане влошаване на състоянието й до степен да стане необратимо. Нямало
обективна причина д-р Д. да не назначи допълнително рентгеново изследване при
неговите посещения, след като В. Б. му се оплаквала от силни болки и невъзможност за
движение. Ако още тогава той беше видял, че наместването не е прецизно, то в този
ранен период след травмата костите все още не били зараснали и е било възмoжнo да се
наместят правилно и съответно да се избегнат цитираните пo-гope негативни
последици.
Ето защо твърди, че лекуващият екип е допуснал грешка в предприетото oт нeгo
лечение, което довело дo претърпените oт В. Б. болки и страдания. C поведението си
медицинските лица в ответното лечебно заведение нарушили основните принципи на
правото на медицинската помощ — своевременност, достатъчност и качество.
Отговорност за медицински деликт, лекарска грешка, възниква пpи всяко действие или
бездействие на медицинско лице или лекар, представляващо неизпълнение на
професионалните мy задължения и което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, както и с нормативно
прогласените в Закона за здравето (чл. 81, aл. 2, т. 1) основни принципи на правото на
медицинска пoмoщ — своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ, в резултат нa което било причинено увреждане нa пациента. Ищцата твърди, че
според съдебната практика, отговорност ще е налице и ако пpu диагностициране на
заболяването и провеждането на лечението е проявена небрежност, която от своя
страна е довела дo очевидни пропуски и вследствие нa това е поставена неправилна
диагноза или е проведено неадекватно лечение.
Налице била и причинно-следствена връзка между уврежданията, описани в
исковата молба и проведената диагностика и лечение на В. Б. в УMБAЛ „*****" АД,
поради следните факти и аргументи: Целта на оперативното лечение на подобен род
травми била репозиция и фиксация на фрактурните части с помощта нa различни
импланти, за да се постигне анатомична репозиция и стабилна фиксация, дoкaтo
зарастне фрактурата. Kлючoв момент било правилното позициониране нa фрактурните
фрагменти, като най-малкото разминаване вoдело дo нефункционално зарастване на
тъкани и стави. B конкретния случай било извършено именно неправилно фиксиране
нa фрактурните части, кoeтo довело дo неправилно зарастване на глезена, a от там и до
неговата нестабилност, болки, отоци и невъзможност за пълен обем на движение на
глезена. Това не се дължало на падането, нито на недобросъвестни
5
действия/бездействия на ищцата, a единствено на поведението на оператора, който е
намествал, фиксирал кости и тъкани една за друга.
Оперативната интервенция следвало да се извърши в първите часове на
травмата, което позволявало по-прецизно наместване на фрактурата преди отокът да
попречи на добрата видимост. B конкретния случай ищцата потърсила медицинска
помощ веднага, нo въпреки това операцията й била извършена 3 дни по-късно, което
отново се дължало на решение на медицинския екип. Това забавяне с два - три дни
допринесло значително за неправилното наместване на счупените кости, a oт там и дo
посочените пo-гope болки и страдания. Ако екипът на ответното лечебно заведение бил
наместил правилно фактурираните фрагменти на глезена, тo глезенът й към нacтoящия
момент щял да е напълно възстановен, нямало дa ca налице oтoк, бoлки, невъзможност
за движение нa глезена в пълен обем. Всяка операция нa кости била болезнена и
възстановителният период бил продължителен, нo в случая въобще не се стигало до
възстановяване, тъй като било налице нефункционално наместване нa фрактурата,
кoeтo променяло цялата моторика на скелета на ищцата. Това увреждане не можело да
cе кopигиpa, след като е зараснала костта и съответно негативните последици оставали
за цял живoт и cе увеличавали, поради естествени физични процеси, като
остаряването. Медицинският екип имaл обективна възмoжнocт, познания, oпит и
апаратура, за да извърши качествена, адекватна и правилна операция.
Kaтo не е престирал ycлyгa според очакванията и кaтo не е проявил дължимата
гpижa, той допуснал нарушение на добрата медицинска практика и медицински
стандарти. Това oбocнoвaвaло и ангажиране на неговата отговорност.
C оглед изложеното в исковата молба, моли да бъде постановено решение, с
което "УНИВЕРСИТЕТСКА MHOГOПPOФИЛHA БOЛHИЦA ЗA AKTИBHO
ЛЕЧЕНИЕ „*****" АД бъде осъдена да зaплaти на В.Й.Б. сумата 21 000 лева, частично
предявена oт 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано oт 10.01.2020 г. дo oкoнчaтeлнoтo й
изплащане, кaктo и сумата 1224,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва oт подаване нa исковата мoлбa дo
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените деловодни paзнocки.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва и изцяло изложеното в исковата молба относно действия
на служител на УМБАЛ „*****" АД - д-р Е.Д. - лекар в клиника „Ортопедия и
травматология", с които се твърди, че по време на лечението на пациентката В. е
налице неправилно извършена оперативна интервенция на дясна подбедрица и
глезенна става. Признава, че УМБАЛ „*****" АД е възложител на работата на д-р Е.Д.
и като такъв носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че
при постъпването на ищцата в лечебното заведение на 06.02.2019 г. й били направени
6
всички необходими изследвания, включително рентгенография на дясна глезенна
става, с която било установено: „Състояние след фрактура на костите на дясна
подбедрица“. Непосредствено след установяването и локализирането на травматично
увреждане /чрез снета анамнеза, физикален преглед и резултатите от извършеното
образно изследване/, травмираният десен долен крайник на пациентката бил
имобилизиран. Предвид изключително големият посттравматичен оток, оперативна
интервенция по фиксация на фрактурата била извършена на третия ден след
хоспитализацията. Извършването й на по-ранен етап било изключително рисково за
меките тъкани, тъй като тъкани, пропити с кръв, били лесно късливи, затруднявали
визуализацията на фрагментите, респективно поставянето на подходящ имплант и това
би довело с голяма вероятност до нейното компроментиране, като криело опасност и
от некроза на меките тъкани. На 09.02.2019 г. била извършена операцията, като в
оперативния протокол била описана последователността на оперативните действия на
хирургичния екип. От същия било видно, че лекарският екип е действал по
общоустановените правилата, използвал е професионалните си знания и умения и при
спазване на всички медицински стандарти предоставили достатъчна по обем и
качествена медицинска помощ за възстановяване на пациентката. Ответникът оспорва
твърденията, че оперативната интервенция следвало да се извърши в първите часове на
травмата. Действията на лекуващия лекар следвало да бъдат съобразени с Наредба № 2
от 06.10.2017 г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински
стандарт „ Ортопедия и травматология". Съгласно т.1.3.2.2.1. от раздел ІІ. Изисквания
при осъществяване на дейността в болничната ортопедично-травматологична помощ,
предоперативният период и подттовката включвали клиничен преглед, който
изяснявал характера на заболяването или травматичното увреждане, неговата
локализация, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния
очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за
очаквания резултат и изход. По смисъла на т.1.3.2.2. от същия раздел, качеството на
ортопедичните и травматологичните дейности включвали гарантиране на достъпност и
своевременност, адекватност, ефективност и удовлетвореност на пациента от оказаната
му медицинска помощ. Ответникът оспорва и твърденията лекарският екип да е
извършил „неправомерни действия и бездействия, изпълващи състава на чл. 79, чл.81,
чл.82, чл.86, чл.87-92 от Закона за здравето, кактo и правилата за добра медицинска
практика и действащите алгоритми за поведение. Напротив, твърди, че са направили
всичко възможно за лечението на пациентката и нейното възстановяване. Лекарският
екип, изпълнил операцията, бил с висок професионален статус, дългогодишен опит и
множество интервенции. В процесния случай липсвало виновно противоправно
действие или бездействие от страна на служителите на УМБАЛ „*****" АД.
На 15.02.2019 г. пациентката била дехоспитализирана в добро общо състояние и
с подобрение, дадени били указания и препоръки относно режима на възстановяване,
7
видно от Епикризата към ИЗ № 3038/2019 г. В същата била посочена необходимост от
контролни прегледи в болницата след изписването. Въпреки състоянието, което описва
в исковата молба и страданията, които изпитвала, пациентката не се явила на нито един
контролен преглед в лечебното заведение, поради което на 14-ия ден след операцията
лекуващият лекар - ортопед я посетил в дома й за сваляне на конците, където
установил, че имобилизиращата шина била счупена и същата била заменена с
,,пластмасов гипс. Предвид наличието на данни, че препоръчаният възстановителен
режим не се спазва, лекарят отново дал указания за дължимо поведение на
пациентката. Разяснени й били причините за болката, която споделила, че изпитва, а
именно: самата оперативна интервенция, проблемно хранене на кожата, тежестта на
травмата, висенето на крайника към земята и натоварването на същия в ранния
постоперативен период /за такова натоварване сочел и факта, че имобилизиращата
шина била счупена/. Два пъти след първата хоспитализация ищцата постъпвала в
клиника „Ортопедия и травматология" на УМБАЛ „*****" АД: На 11.04.2019 г., когато
била извършена планова операция за изваждане на част от металните импланти —
отстранен бил синдезмалния винт с помощта на директен рентгенов контрол през
стария цикатрис, което било видно от Епикризата към ИЗ № 8197/2019 г. Целта на
интервенцията била да се освободи глезенната вилка, с което да се избегнат абнормни
движения в глезена и дискомфорт за пациента, причинени от блокирането на
синдесмалната става. Прието било отстраняването на синдезмалния винт да се
осъществи след консолидация на фрактурите между 6 и 9 седмици постоперативно, с
цел максимално бързо възстановяване на нормалната биомеханика на синдесмалната
става. Според проведени проучвания, функционалните резултати на пациенти с
отстранени винтове и такива с разхлабени или счупени винтове показвали по-висока
степен на удовлетвореност. На 13.01.2020 г. било извършено планово оперативно
демонтиране и изваждане на поставената плака, било почистено леглото на плаката с
кюрета.
По отношение на изложеното в исковата молба и видно от приложено образно
разчитане от 20.09.2022 г., изд. от д-р П.Ч. от ДКЦ „*******" ЕАД, гр.София, данни от
образно изследване ЯМР, ответникът изразява следното становище: относно описаното
в разчета на образно изследване „Костите, формиращи дясната глезенна става се
изобразяват с правияна форма" - същото сочело репозиция на фрактурата и постигане
на целения с оперативната интервенция резултат. За добре извършената интервенция
сочели и следните данни: „табо-фибуларен и калканеофибуларен лигаменти
съхранени". Относно визираните патологии, а именно: „Хондропатия. Остеохондрит на
тибията. Ставен излив. Оток на талокалканеарните лигаменти. Руптура на тибио-
фибуларната синдесмоза." - същите можело да бъдат свързани с незпазване на
постоперативния период на възстановяване, лилсваща или неправилно проведена
рехабилитация, наследственост, хабитуса на пациентката, остеоартроза, предходни
8
травми на същия крайник /хронични или остри/, като под внимание следвало да бъде
взето и наличието на шипове на петната кост, видими още при първата диагностична
снимка - индиректен показател за възможна остеохондроза и на друго нива, развита в
различна степен.
Следвало да се посочат и действията и бездействията от страна на ищцата, които
били в причинно-следствена връзка с нaличния резултат, а именно: по отношение на
постоперативния период на възстановяване липсвали данни за спазване на
препоръките за рехабилитация. Напротив, от изложеното в исковата молба било
установено, че ищцата дълъг период от време прекарала единствено в легнало
положение. Не провела необходимите рехабилитационни мероприятия, като тази
небрежност от нейна страна водела до вредоносните последици, изложени в ИМ.
Ищцата била наясно с предстоящия режим, който следвало да изпълнява, доколкото
нямало данни да е заявила неразбиране по отношение казаното от лекуващите я,
нямало и данни да е искала допълнителни разяснения. Според практиката, независимо
от лечебния подход при подобен род травми, обездвижването, необходимо за
настъпване на костното срастване, нанасяло поражения локално върху ставата и целия
долен крайник. Изключително важно място заемала рехабилитацията, като основна цел
на раздвижването при фрактура на глезена била максималното функционално
възстановяване. Чрез нея постепенно се намалявал отокът, подобрявала се кожната
мобилност и цикатрикса, засилвали се мускулите с цел по-добра ставна стабилизация и
поддържане на сводовете, постепенно се пристъпвало към увеличаване на активния
обем движения в глезенната става и подбедрицата до пълно натоварване на глезена и
ходене без помощнни средства.
В заключение ответникът счита, че при извършеното лечение на пациентката за
периода от м. февруари 2019 г. до м. януари 2020 г. не било налице неизпълнение на
правилата на добрата медицинска практика, на задължителните медицински стандарти,
неосъществяване на действия, които са очаквани и приети като единствено правилни и
задължителни, обуславящи противоправност на деянието, сочено от ищцата за деликт.
Твърденията за извършено неправилно лечение били неверни и необосновани. Макар
от представения разчет на образно изследване, извършено в друго лечебно заведение,
да се установяват негативни промени в дясната глезенна става на ищцата, същите не се
дължали на конкретни противоправни и виновни действия или бездействия на
служители на УМБАЛ „Канев" АД, поради което и искът следвало да се отхвърли.
Прави възражение за липса на причинно-следствена връзка между
уврежданията, описани в исковата молба и проведените диагностика и лечение на
пациентката в УМБАЛ „*****" АД. Оспорва и наличието на вина у служителите на
УМБАЛ „*****" АД. Счита, че не са осъществени елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД.
9
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗК „*****“ АД изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове и поддържа
изложеното в отговора на УМБАЛ „*****“ АД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 06.02.2019 г. ищцата В. Б. паднала по време на работа, в резултат на което
почувствала остра болка, деформация и невъзможност да натоварва дясна глезенна
става. Транспортирана е от екип на ЦСМП до УМБАЛ „*****“ АД, където е
диагностицирано счупване на кости, участващи в изграждането на дясна глезенна
става. Полученото от Б. увреждане на глезенната става е много тежко – счупени са
върхът на вътрешния глезен и малкопищялната кост, разкъсани са синдезмозата и
частично ставната капсула, увредени са задния ръб на голямопищялната кост, който
участва в глезенната става, както и ставните хрущяли.
На 07.02.2019 г. ищцата е заплатила 600 лв. за медицинско изделие /имплант/,
което не се заплаща от бюджета на НЗОК и на 09.02.2019 г. е оперирана, като е
възстановена нормалната конфигурация на глезенната става. На 15.02.2019 г. е
изписана с подобрение и гипсова имобилизация на десен долен крайник. В издадената
епикриза при изписването като препоръка към пациента е дадено да прави превръзки и
да не натоварва крака.
На 11.04.2019 г. Б. постъпва планово в УМБАЛ „*****“ за отстраняване на
синдезмалния винт, а на 13.01.2020 г. за отстраняване на остеосинтезния материал. В
епикризите отново е дадена препоръка за превръзки, за щадящ режим на десен долен
крайник и диета.
В периодите 08.05-15.05.2019 г., 18.05-28.05.2019 г., 25.08-31.08.2020 г., 08.09-
16.09.2020 г. ищцата е провела общо 4 курса физиотерапия в МЦ „********“ ЕООД,
гр.Русе,
След консултация с друг специалист по ортопедия и травматология ищцата
провела магнитно резонансна томография в ДКЦ „******“ ЕАД, чиито констатации са
подробно описани в експертизите. Заключението е наличието на хондропатия,
остеохондрит на тибията, ставен излив, оток на талокалканеарните лихаменти. Руптура
на тибио-фимуларната синдезмоза.
Ангажираните гласни доказателствени средства – свид.показания на майката на
ищцата – С. Й., на приятелката на сина й – Ц.К., на колежката й Т.К. и впослествие на
брат й П.П. установяват следните обстоятелства: след като е постъпила в Ортопедично
отделение на УБМАЛ „*****“ АД за операция, всеки ден сестрите минавали да й
кажат да не яде и пие, защото предстои операция, но по незнайни за нея и близките й
10
причини е оперирана от доктор Д. на четвъртия ден /на 09.02.2019 г./. Преди
операцията кракът й бил поставен в гипсов ботуш, правена й е снимки и всички видове
изследвания, защото имала диабет. При изписването й имали уговорка с доктор Д. на
15-ия ден да дойде на домашно посещение, за да махне конците и да сложи олекотен
гипс. През цялото време В. Б. била на легло, с памперси, не ставала, била страхлива и
не се движила. При изписването й д-р Д. казал да не стъпва до втория месец на крака,
да не го натоварва, да лежи. На оплакването й, че много я боли и й обива, докторът
казал, че болката и стягането ще отшумят при махането на стопорния болт. Ищцата
станала неспокойна, нервна, не можела да се обслужва, до банята се придвижвала с
инвалидна количка. Всичко вършели близките й. През цялото време тя страдала от
болки и стагяне в глезенната става. До махането на стопорния болт и след това ищцата
и близките й многократно ходили при д-р Д., заради болките и за да й удължи
болничните. На 45-ия ден олекотеният гипс бил махнат, но кракът й бил много
зачервен и надут. На 11.04.2019 г. стопорният болт бил премахнат оперативно, но
състоянието й не се подобрило. Д-р Д. дал указания за раздвижване чрез гимнастика на
крака и мазане с гел „Леотон“. Постоянно майка й правела масажи по препоръка на
доктора. Ищцата правела въртеливи движения, търкала кочан царевица по крака си и
топка по стената. Въртяла и велоколело, всеки ден, по 4-5 пъти слагали ледени кърпи
на крака. Месец май запознала рехабилитация, след това доплатили още един курс, а
през 2020 г. ходила два пъти на рехабилация или общо пет пъти. В къщи се движила с
проходилка, като леко настъпва пръстите, а навън с патерици. Около м.август-
септември 2019 г. започнала да ходи с канадка. Ищцата стриктно спазвала указанията
да не натоварва крака, да не пада цялата тежест върху него. По същото време ходили
на други мнения – в *****, където докторът казал, че има разместване искал да й прави
операция наново, два пъти в гр.Плевен и три пъти в гр.София. Там казали, че процесът
е необратим, нищо не може да се направи, единствено обездвижване на глезенната
става, но неминуемо ще се обезвижи. И понастоящем кракът на В. е надут, зачервен,
движенията в глезена са много ограничени, започнало да я боли коляното, куцала,
влачила си крака. Целогодишно ходела с плетени обувки, а до работа я карат близките
й. На работа й позволили когато няма хора в магазина да сяда и да си почива, но
въпреки това постоянно се оплаква от болки и пие болкоуспокояващи.
Лекуващият лекар на ищцата – д-р Е.Д. не си спомня конкретната причина
оперативната интервенция да не е направена в рамките на 24 часа, като посочва, че
най-често това е оток на ставата, който се образува посттравматично или поява на
мехури по кожата, което нарушава оперативния достъп. В клиниката има назначен и
рехабилитатор, който приучва пациентите как да ходят с патерици, за да не се приковат
към леглото с месеци. Според свид.Д., като отишъл да махне конците шината била
счупена и доколкото си спомня сложил на ищцата пластмасов гипс. Синдезмалният
винт е махнат на осмата седмица, като задължително се правят рентгенографии. При
11
всяко влизане в болницата се правят снимки в две проекции, както и след отстраняване
на импланта, за да се установи дали е свършена съответната работа. При
труднозарастващи счупвания препоръчителната мярка е през седмица да се ходи на
физиотерапия, след което в къщи да се повтарят упражненията. По делото са
изготвени колективна и единична съдебномедицински експертизи. Според вещите
лица, които при постъпването в лечебното заведение е необходимо поставяне на
диагноза. За тази цел е необходимо извършване на преглед и рентгенова снимка в две
проекции, като лечението започва с обездвижване на крайника с гипсова превръзка,
което влияе и обезполяващо. Всички неотложни диагностични изследвания и лечебни
действия са извършени адекватно и правилно в спешния кабинет и са в достатъчен
обем. Единственият правилен метод за лечение при описаната увреда е оперативният,
като счупените костни фрагменти са правилно наместени и фиксирани, правилно е
поставена гипсовата имобилизация на подбедрицата. Оперативно поставените
импланти са навременно отстранени, доказателство за което е липсата на разместване
на костните фрагменти след това. Оздравителният процес след отстраняване на
имобилизация от коя да е става от човешкото тяло е съпроводен от скованост на
ставата и оток, дори и да не е било необходимо оперативно лечение. Ограниченият
обем на движение и отокът около глезенната става на ищцата след отстраняване на
имобилизацията не биха могли да се определят като прогностичен белег. Към
настоящия момент движенията в дясната глезенна става на ищцата са ограничени, като
свиването нагоре в нея е 0 градуса при норма 20. Това затруднява походката, прави
клякането и бягането невъзможни, натоварва връзковия апарат на стъпалото, израз на
което е отокът на връзките му. Увреденият хрущял не се възстановява, а се замества с
влакнеста съединителна тъкан, която няма същите качества и при триене на ставните
повърхности в тези зони се поражда болка. На разскъсаните места се образува
съединителна тъкан, коята няма качествата и еластичността на първоначалната, а е
твърда. Проблемът е в развитието на тази съединителна тъкан, а тя се развива
обикновено при неправилно водене на следоперативния период. Операцията е
половината от лечението. След това, ако ставата се натовари по-рано, ако има топлене
или масажи на ставата, се дразнят младите тъкани и организмът произвежда повече
съединителна тъкан. Причините за намаления обем движения у ищцата могат да бъдат
инфекция /за каквато няма данни/, ранно раздвижване и натоварване, артрозни
промени, шипове. За да не се дава възможност да се развие допълнително
съединителна тъкан е изключително важно кракът да бъде на високо, да се прави
гимнастика /все едно се кара колело/, свиване и изправяне на пръстите, за да може
кръвта от крака да се връща и да се възстанови кръвообращението. Указанията какво
трябва да прави човек след операцията в къщи ги дава лекуващият лекар, който е
оперирал, а същинската рехабилитация започва след сваляне на синдезмалния винт.
Забавената или недостатъчна, или неправилно провеждана рехабилитация би довела до
12
трайно ограничение на движенията в засегнатата става. Наличието на оток в тези
структури зависи от наличието на травма и от физическите натоварвания. Магнитно-
резонансната томография е съвременен диагностичен метод, долавящ изменението на
потенциалите в магнитно поле. Той се оказва особено чувствителен за откриването на
течни колекции, респ. оток в тъканите. Наличието на оток на връзките се явява
неспецифичен за травмата критерий, който би могъл да се окаже без субективни
оплаквания от страна на пациента, както и без клинична изява. Скъсването на
синдезмозата е най-често травматично /от действие на травмираща сила/ и е съчетано
със счупвания в областта на глезенната става. То е явна предпоставка за глезенна
нестабилност, а в дългосрочен аспект предпоставка и за развитието на дегенеративни
изменения. Обемът на движение в засегнатата става зависи не само от костните
структури, но и от пластичността на ставната капсула, връзковия апарат на ставата,
състоянието на мускулите, извършващи движения в ставата, наличието на
посттравматични сраствания и др. И след перфектно изпълнено оперативно лечение
пациентът би могъл да се окаже недоволен от дългосрочните следоперативни
резултати, ако не се ангажира лично с възстаниветелния си и рехабилитационен
процес. Повторението на зададените от кинезитерапевт упражнения извън лечебното
заведение потенцира добрите клинични резултати. Ръбчестата съединителна тъкан се
образува, но тя може да се разкъса отново, като рискови фактори са неконтролирания
диабет, наднорменото тегло, неправилното стъпване, последващи травми. Според д-р
Й., констатираното в ЯМР /че разстоянието е значително разширено/ е резултат по-
скоро на скъсана отново ръбчеста съединителна тъкан. Ограничението на движенията
може да се дължи на неизпълнение на упражненията при рехабилитацията, на
посттравматична артроза, на износване хрущяла на ставата. Всяка болка е
предпоставка за някакъв проблем. След отстраняване на имплантите биха могли да
бъдат назначени компютърна томография, магнитен резонанс, които да насочат към
търсене на друг проблем. Най-често това са артрозни изменения, износване на ставата,
неправилно функционално зарастване, стъпване накриво и разширение на
синдезмозата. При наличие на глезенна нестабилност в максимално кратки срокове е
можело да се направи операция, която е по желание на пациента. Разширеното
разстояние е усложнение, което може да се дължи на недостатъчно зарастване на
зъбцовата съединителна тъкан, на последваща травма. Ако това разстояние е било
констатирано в рамките на едногодишно лечение, е имало възможност да бъде
намалено.
На осн.чл.180 от ЗЗ, УМБАЛ „*****“ АД е сключило застраховка
„Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински
персонал“ на УМБАЛ „*****“ АД с третото лице-помагач „*****“ АД, съгласно
застрахователни полици №№ 18002L10002 и 19002L0007 с периоди на валидност
съответно 20.10.2018 г. – 19.10.2019 г. и 20.10.2019 г. – 19.10.2020 г. С уведомление,
13
получено от застрахователя на 07.02.2023 г., ответното дружество го уведомява за
заведеното срещу Болницата гр.дело от ищцата.
Анализът на установените фактически положения налага следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, е необходимо
ищцата да докаже, че й е причинена вреда вследствие противоправни и виновни
действия или бездействия на лица, при или по повод извършването на работа,
възложена им от ответника.
Съгласно Закона за здравето, на който се позовава и ищцата, всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ при прилагане на следните
принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. А
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
В процесния период – 2019-2020 г. в сила е била Наредба № 2/6.10.2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология". В рамките на
медицинската специалност "Ортопедия и травматология" се осъществява
профилактика, диагностика, лечение, медицинска експертиза във връзка със
заболявания и травми на опорно-двигателния апарат, здравни грижи, ранна
рехабилитация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания. Съгласно
Наредбата, един от множеството изброени методи на образната диагностика /като част
от диагностичната дейност по ортопедия и травматология/ се осъществява посредством
магнитно-ядрен резонанс. Според т.3.1.4. от същата, специалистът по ортопедия и
травматология следва активно да участва във всички етапи на диагностично-лечебния
процес. Това включва прецизно и задълбочено изследване на пациента, вземане на
адекватно терапевтично решение, качествено и професионално провеждане на
избраното неоперативно или оперативно лечение, адекватно последващо третиране,
наблюдение и проследяване на болния. Ортопед-травматологът определя условията за
изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването – краткосрочен и
дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация,
рехабилитация и др. /т. 1.3.2.4.6./. Качеството на ортопедичните и травматологичните
дейности включва гарантиране на своевременност, адекватност и ефективност. То е
свързано с удовлетвореност на пациента от оказаната му медицинска помощ и
здравните грижи за него.
Данните по делото безспорно установяват, че след претърпяния инцидент на
работното си място ищцата е постъпила на лечение в ответната болница, като са й
извършени три оперативни интервенции, последната от които на 13.01.2020 г.
14
Приетите съдебномедицински експертизи са категорични, че преди операциите на
ищцата са извършени необходимите изследвания, като изборът на техника също е
правилен. Оперативното лечение е извършено в спешен порядък, т.е. до седмия ден от
счупването, тъй като есеството на травмата не крие непосредствена заплаха за живота
на пациента. С поставянето на синдезмалния винт е възстановена нормалната
конфигурация на глезенната става и междукостните съотношения. Преди всяка
операция В. Б. е подписвала и декларация за информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото
заболяване и декларация относно осъществяването на диагностично-лечебна дейност и
свързаните с това рискове. Въпреки правилно извършените операции, въпреки
проведените пет рехабилитации в болнични условия и извършеното раздвижване в
къщи, от проведената магнитно резонансна томография през 2022 г. е установено
налачие на ставен излив, оток на интеросалните тало-калканеарни лигаменти,
значително разширено тибиофибуларно разстояние, хондропатия, остеохондрит на
тибията, руптура на тибио-фибуларната синдезмоза. Експертите сочат различни
възможни причини за трайно ограничените движения в засегнатата става – забавена,
недостатъчна или неправилно провеждана рехабилитация, предшестваща травма,
намаление издръжливостта на хрущяла, действие на травмираща сила, приложена в
глезенната става, неправилно стъпване или неправилно функционално зарастване.
Разпитаните свидетели, посочени от ищцата, са категорични, че тя е спазвала
абстолютно стриктно предписания й от д-р Д. режим на домашно лечение, че не е
стъпвала на крака си и при посещението му за сваляне на конците и поставяне на
олекотен гипс шината не е била счупена, а цяла. Ако е имало недостатъчно
провеждани упражнения за раздвижване, то не е било по вина на пострадалата. До
премахване на стопорния болт лекуващият я ортопед не е дал конкретни указания за
раздвижване на крака, освен да не стъпва на него до втория месец, да не го натоварва и
да лежи. Веднага след втората операция В. Б. е провела два курса рехабилитация, а
след това още три. В къщи държала крака си на високо, правила движенията, които са и
предписани от рехабилитаторите, не натоварвала крака и не стъпвала с цялата си
тежест върху него. Данни за предшестваща травма на крайника по делото липсват.
Всички свидетели са категорични и за това, че през цялото време след първата
операция ищцата не е спирала да се оплаква от силни болки в крака, като не е имало
момент да не е бил надут. Многократно разговаряли по телефона с д-р Д., многократно
посещавали кабинета по ортопедия в Онкодиспансера, като гледали той да е на смяна,
но ходили и при други негови колеги. Нееднократно лекуващият я ортопед, а и другите
ортопеди й изписвали обезболяващи. При проведена консултация с друг специалист в
„*****“ есента на 2019 г. й било препоръчано извършването на нава операция, тъй
като костта се е отворила, но В. отказала, защото д-р Д. я уверил, че това ще отшуми с
времето и не подлежи на допълнителна интервенция.
15
Във връзка с наличния оток на връзките д-р Й. заявява, че това е неспецифичен
критерий за травмата, който би могъл да се окаже без субективни оплаквания от страна
на пациента, но и без клинична изява. В настоящия случай, обаче са салице
многократни оплаквания от пострадалата, както и клинична изява. При това, след като
само чрез магнитно-резонансна томография, като осочено чувствителен метод за
откриване на оток в тъканите, е можело да се установи неговото наличие, операторът е
следвало да назначи такова изследване. Той е бил длъжен и е наблюдавал пациента
поне година след първата операция, тъй като на 11-ия месец е извършил планова
операция по отстраняване на остеосинтезния материал. При пролежаванията на ищцата
в болницата, а и между тях наблюдаващият я ортопед е следвало да назначи
допълнителни изследвания, в това число и ЯМР, при който ставният излив и
разширеното тибиофибуларно разстояние са могли своевременно да бъдат установени.
Според експерта, изготвил заключението по втората съдебномедицинска експертиза,
ставата е било възможно да бъде спасена чрез оперативна интервенция с различни
техники, посредством които да се възстанови синдезмозата и разстоянието да бъде
намалено, но в рамките на едногодишно лечение. Понастоящем са изминали повече от
пет години от полученото увреждане и единственото, което може да се направи, е
обездвижване на глезена.
Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че са налице
всички кумулативно необходими елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.49 ЗЗД. Установи се наличието на виновно бездействие на здравен
работник – ортопед в ответната болница, отговорен за проследяване състоянието на
свой пациент след изписването му от здравното заведение, който да му изготви
индивидуална програма за домашна рехабилитация и при продължилото многократно
оплакване от болки и оток в крака да назначи допълнителни изследвания, и в тази
връзка да предложи извършване на нова операция за възстановяване подвижността на
ставата. Бездействието на служителя на УМБАЛ “*****“ АД /уверявайки пациента, че
с рехабилитацията ще се решат здравословните й оплаквания/ е довело до необратимо
влошаване здравето на ищцата, като прогнозите на специалистите са за постепенно
влошаване състоянието и обездвижване на десния й крак. Специалистът по ортопедия
и травматология е следвало да извърши по-активно и адекватно наблюдение и
проследяване на болния след изписването му в краткосрочен и дългосрочен план.
Налице е неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ на пациента, поради
неизвършване на допълнителни медицински изследвания за установяване
постоперативните усложнения в състоянието му.
Безспорно е при това, ищцата е търпяла и продължава да търпи вече пета година
болки и страдания както по време на провежданото й болнично лечение, така и след
изписването й. Постоянните болки и отокът в глезена не й позволяват да се справя
пълноценно както с домакинските дейности, така и на работното си място, където й се
16
налага при всяка възможност да сяда на стол. Ищцата може да се движи на съвсем къси
разстояния, като накуцва с десния крак, а движенията – активни и пасивни в дясна
глезенна става са болезнени и ограничени. След инцидента В. Б. се променя, става
затворена и нервна, не желае да излиза и да се събира с хора. Първоначално както за
нея, така и за домакинството й се грижат нейната майка и съпругът й, като и сега
близките й продължават да й помагат във всичко. А прогнозите са за постепенно и
необратимо влошаване на състоянието й. При това и по правилото на чл.50 ЗЗД, съдът
счита, че справедливо и обосновано е преживените болки и страдания да се обезщетят с
претендираната сума от 60 000 лв., която ще репарира преживените от нея болки и
страдания вследствие извършеното нарушение на добрите медицински практики и
неизвършените медицински манипулации. Претенцията е заявена като частична от
21 000 лв., която следва да се уважи със законната лихва от 10.01.2020 г.
Представените писмени доказателства установяват и наличието на имуществени
вреди от деликта, изразяващи се в заплатени 600 лв. за имплант, 120 лв. прегледи при
ортопеди, 60 лв. рентгенографски изследвания, 150 лв. рехабилитации, 150.80 лв.
потребителски такси и 143.70 лв. разходи за *****менти и мазила. Съобразно горните
мотиви, същите се явяват пряка и непосредствена последица от поведението на
специалиста от клиниката по ортопедия в УМБАЛ „*****“ АД, поради което също
подлежат на заплащане, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба -
11.01.2023 г. до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
сторените от него деловодни разноски в размер на 1840 лв. – заплатени държавна такса
и депозит за вещо лице, както и заплатените от бюджета на съда общо 1250 лв.
депозити за вещи лица по комплексната експертиза.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, предвид уважаването на предявения иск,
ответникът дължи и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на 2290 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„*****“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
************, представлявано от изп.директор И.С.И., да заплати на В. Й. Б., с ЕГН
**********, от гр.Русе, в производство с участието на трето лице-помагач на страната
на ответника – Застрахователна компания „*****“ АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.София, *********, сумите: 21 000 лв., частично от 60 000 лв.,
17
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
допуснато нарушение на медицински стандарт "Ортопедия и травматология" от
медицински специалист на отделение „Клиника Ортопедия и травматология“ при
ответника, ведно със законна лихва, считано от 10.01.2020 г. до окончателното
изплащане, 1224.50 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 11.01.2023 г. до окончателното й заплащане, както и 1840 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„*****“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
***************, представлявано от изп.директор И.С.И., да заплати по сметка на РС-
Русе 1250 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„*****“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
***************, представлявано от изп.директор И.С.И., на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, да заплати на адв.Б. С. от АК-Русе, 2290 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
18