Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15704 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 67846 от 18.03.2019 г., постановено по гр.
д. № 36892/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, е признато за
установено, че К.П.П. дължи на „Е.Б.Т.“ ЕАД, на
основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, ал.1 вр. с чл.149 ЗЕ и по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 200, 42
лева, представляваща стойността на разпределената му топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. в имот, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Кольо ********, аб №*******, клиентски номер -********сумата от 18, 85 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 02.07.2016 г. до 01.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.02.2018 г., до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.03.2018 г. по ч. гр. д.
№16804/2018 г., по описа на СРС, 168 състав. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца , на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 725 лв. – разноски в исковото
производство и 75 лв. – разноски в заповедното производство.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ответника К.П.П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неосновано и неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Счита, че ищецът не е доказал легитимацията
си по спора, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено. По делото се претендира такса за сградна инсталация. Неправилно решаващият съд е приел, че е
налице облигационна връзка между страните, при липса на представен договор по делото, както и че не е необходимо
общите условия да бъдат приети от потребителя. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба ищеца „Е.Б.Т.“ ЕАД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и
законосъобразно. В производството пред СРС са ангажирани доказателства в
подкрепа на твърдението му, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот по наследство, останало от В.К.С., която го е придобила на 06.04.1969 г.
по силата на сключен договор. В качеството си на собственик на имота и на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът е и клиент на топлинна енергия. С оглед на
това счита, че е изпълнил задължението си да докаже наличието на облигационна
връзка между страните. По делото е доказано, че абонатната станция на адреса е
узаконена. По делото е доказано също така, че уредите в абонатната станция за
изправни. От изслушаната съдебно – техническа експертиза е установено
количеството на доставената до имота топлинна енергия до процесния
имот. С оглед на това счита, че е доказал предявения иск по основани е и
размер.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415,ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот – апартамент № 14, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„*******, като му дължи сумата от 200, 42 лв. –главница, представляваща
стойност на разпределената топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2017
г., както и сумата от 18, 85 лв. – мораторна
лихва за периода 02.07.2016 г. –
01.02.2018 г. Във връзка с подадено на 02.02.2018 г.
заявление, по ч. гр. д. № 1739/2018 г. на РС – гр. Пловдив, което е изпратено
по подсъдност на СРС и е образувано под № 16804/2018 г. е постановена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми. Срещу заповедта в срока по
чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и присъждане
на сторените по делото разноски.
С постъпилия в срок по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че ищецът не е надлежно легитимиран по
предявения иск, както и че по делото не е доказано, че е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните. Твърди, че не е приемал общите условия на ищеца. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
На 02.02.2018
г. „Е.Б.Т.“ ЕАД *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.П.П., за сумата от 200, 42 лв. – главница
и 18, 85 лв. – лихва за забава за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018 г. В т.12
от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******, ап.4,
ИТН*******.
С определение № 1183/05.02.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1739/2018 г. по описа на РС - Пловдив, ХІІІ
граждански състав, производството по делото е прекратено и е изпратено на СРС
по подсъдност.
С разпореждане от 22.03.2018 г. по
ч. гр. д. № 16804/2018 г. по описа на СРС, 168 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника срещу постановената заповед за изпълнение.
Твърди, че жилището е напълно необитаемо от 2010 г. Не дължи претендираните от заявителя вземания.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от
представения по делото нотариален акт № 25, том VІ, дело № 1435/1969 г. от
08.04.1969 г. П.П.С.и В.К.С.са признати за
собственици на апартамент ********,състоящ се от три стаи, кухня, с площ от 86,
53 кв. м. , заедно с 3, 88 %.
Съгласно представеното писмо от НАП до ЧСИВ.А. от
28.01.2009 г. В.К.С. притежава жилищен имот в гр. Пловдив, ул. „*******, ет.****
От представеното удостоверение за наследници изх. №
2439/ 30.04.2014 г. се установява, че В.К.С., вдовица, е починала на 04.10.2009
г. и е оставила като свой наследник по закон К.П.П. –
син.
С договор № 10/28.04.2016 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия „Е.Б.Т.“ ЕАД
– възложител, е възложила на „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите на топлинна енергия в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр. Пловдив, посочени
в Приложение № 1 на електронен носител, неразделна част от договора.
Съгласно удостоверение № 28/2003 г., издадено от Община
Пловдив, обект бл.10, ул. „*******, 4 е въведен в експлоатация.
От заключението на вещото лице инж. А.Ж.по
изслушаната пред СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че партида
с ИТН №*******, клиентски № ********** се води на името на К.П.П.. През разглеждания период липсва потребление на топлинна
енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация през летния период, както и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. В процесня
имот са налице 4 броя отоплителни тела – радиатори, с монтирани на същите 4
броя топлинни разпределители. През м.11.2016 г. са заменени с топлинни
разпределители, отчитани по дистанционен път. Вещото лице приема, че същите са
изправни. През исковия период е осигуряван достъп за отчет на измервателните
средства в топлоснабдения имот, като дяловото
разпределение е извършено на база реален отчет. Показанията на топлинните
разпределители са занулени. Фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределяла
топлинната енергия, потребена топлинна енергия за
общи части и сградна инсталация по правилата за
дялово разпределение, съобразно Наредба за топлоснабдяването
№ 16-334. Фактурираната обща стойност на топлинната енергия за исковия период
възлиза на 200, 42 лв. Вещото лице приема, че сумите за топлинна енергия за
ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. В резултат от извършените аналитични пресмятания и
проверени информационни източници вещото лице е определило, че през процесния период м.05.2016 г. – м.04.2017 г. стойността на потребената топлинна енергия възлиза на 200, 42 лв. В тази
сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения.
Пред СРС е изслушана и съдебно –
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Ваня П. се установява, че
за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. по партидата на ответника няма издадени кредитини известия. От извършената проверка в
счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че ответникът дължи на ищеца
в размер на 200, 42 лв. Лихвата за забава за периода от 01.07.2016 г. до
01.02.2018 г. е в размер на 18, 93 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно.
Жалбоподателят поддържа, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът не е надлежно легитимиран по
предявения иск.
Спорното право, заявено от ищеца в исковата молба, обуславя процесуалната
легитимация както на ищеца, така и на ответника по делото. Легитимирани страни
в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните
права, засегнати от правния спор, предмет на делото. Липсата на процесуална
легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за да възникне
правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. В разглеждания
случай ищецът е изложил конкретни фактически обстоятелства, които го
легитимират като страна по спорното право. С оглед на това същият е надлежно
процесуално легитимиран по спора, предмет на делото, поради което предявеният
иск е процесуално допустим и правилно е разгледан но същество от решаващия съд.
Материално - правната легитимация обаче подлежи на доказване по
делото. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже заявените в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава легитимацията си по
спора. Предвид обстоятелството, че в рамките на предоставената му лицензия
ищецът е доставял топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, същият се явява и надлежно материано - правно легитимиран по предявения иск.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че доводите на жалбоподателя относно липсата на легитимация на ищеца са
неоснователни.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжниците
в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок,
в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да
се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1,
т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на
чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
От
ангажираните в производството пред СРС доказателства, които не са оспорени от
ответника, се установи, че същият се легитимира като собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство. В това си качество същият е клиент на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца
са публикувани във вестник „Новинар“, брой 298 от 27.12.2007 г. и във вестник „Марица“,
брой 341 от 24.12.2007 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това
право срещу Общите условия на ищеца, поради което следва да се приеме, че ги е
приел.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Ето защо
общите условия на ищеца регулират спорното правоотношение, поради което релевираните доводи на жалбоподателя в тази насока се
явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Техем Сървисис“
ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици,
като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От
заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – техническа
експертиза се установи, че за разглеждания период не е начислена топлинна
енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване, като е
начислена топлинна енергия за сградна инсталация през
отоплителния сезон от исковия период. Нейният размер възлиза на 200, 42 лв., в
която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. Тази
сума е начислена от ищеца в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. В този размер е установено задължението на ответника
и от експертното заключение по изслушаната съдебно – счетоводна експретиза, съгласно която същото не е погасено.
Ответникът
не твърди, че е погасил задължението си към ответника, а и липсват доказателства в тази насока, поради
което предявенит иск относно претендираната
главница се явява изцяло основателен.
Жалбоподателят
не е релевирал доводи относно периода на забавата и
размерът на мораторната лихва, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото
ответникът по жалбата е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК следва да му се
присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67846
от 18.03.2019 г., постановено по гр. д. № 36892/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, ж. к. „**********– адв. П.Й., да заплати на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес
***, сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.