Решение по дело №146/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е.К.Е. от с. Я., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1873-000070/ 17.07.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Разград, РУ Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца и ЗППАМ № 23-1873-000071/ 17.07.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР Разград, РУ Разград, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото там МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от осем месеца.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези заповеди са незаконосъобразни, като издадени при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че наложените принудителни административни мерки (ПАМ) се явяват необосновано репресивни при липсата на категорични доказателства, че той е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества. Иска се от съда те да бъдат отменени, ведно с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу актове, които подлежат на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Събраните по делото доказателства сочат, че на 17.07.2023 г. в гр. Разград, по бул. „Странджа“ полицейски служители спрели за проверка Е.К.Е., който управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ** **** **. Водачът бил тестван с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ARМВ 0064, което показало положителен резултат за бензодиазепини. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение той е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, тъй като на посочените дата и място управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Констатациите са отразени в надлежно съставени и връчени АУАН серия GA № 744127/ 17.07.2023 г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Издаден е и талон за лабораторно изследване, по което все още не са постъпили резултати.

Във връзка с противоправното деяние срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство (ДП) за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 НК. В хода на разследването е назначена съдебно-химическа експертиза, която да анализира иззетите проби с кръв и урина на водача, но все още няма изготвено заключение по нея.

Въз основа на така установените факти с оспорените ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на посоченото МПС, собственост на жалбоподателя, за срок от 8 месеца. Тези заповеди са предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че ЗППАМ са валиден административен акт, като постановени от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №330з- 1/ 04.01.2022 г. на директора на ОДМВР – Разград.

Те са издадени в установената от закона писмена форма и съдържат реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна.

ЗППАМ са издадени и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага предвидената там ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водача в случаите, когато той управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП за същите цели се прилага и ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Спорът между страните е дали в случая е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества по предвидения за това начин.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В чл. 1, ал. 3 от нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тестове, които се определят със заповед на министъра на вътрешните работи (по арг. на чл. 1, ал. 5 от Наредба № 1).

Събраните писмени доказателства установяват, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал МПС и му е извършен тест с техническо средство Drug Test 5000, което е определено със Заповед № 8121з-329/ 22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи като уред, с който следва да се извършват проверките за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от водачите на ППС. При извършения тест е отчетено, че той е употребил бензодиазепини, които са наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Тези факти са установени от приложените АУАН и протокол, които са редовно съставени от компетентните длъжностни лица и при спазване на реда и условията, предвидени в Наредба № 1. Посочените доказателства съставляват официални писмени удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите, отразени там.

Следва да се отбележи, че законодателят е посочил алтернативно методите, по които се установява употребата на наркотични вещества – чрез тест или с медицинско изследване или с химико-токсикологично изследване. Той не вменява задължение на административния орган да изчака резултатите от изследванията/ експертизите, независимо, че те са определящи по силата на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 172а, ал. 3 от ЗДвП, според която до заплащането на разходите по извършване на изследванията за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, не се връща на собственика.

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своите актове. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при установено нарушение е длъжен да приложи и съответните ПАМ.

Спазена е и предвидената от закона цел. ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, са наложени и процесните ПАМ, които имат ограничено по време действие, само в рамките на нормативно установения срок.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно предявени и определени по размер на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Е. от с. Я., обл. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000070/ 17.07.2023 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1873-000071/ 17.07.2023 г., издадени от началник група към ОДМВР Разград, РУ Разград.

ОСЪЖДА Е.К.Е. от с. Я., обл. Р. да заплати на ОДМВР- Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:	/п/