Р Е Ш
Е Н И Е
София, 01.02. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 25.01. две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар : К. Л., с участието на Прокурор от СОП С. П., след като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 495 по описа за
2020 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен
контрол е сезиран с жалба против присъда
по НОХД № 518/2019г. по описа на РС- С., по силата на която съдът е признал
подсъдимия П.А.С. - българин, български гражданин, роден на *** год. в гр.Н. И.,
живущ ***, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН :**********
за ВИНОВЕН в това, че на 07.03.2018 год. около 13.40 часа в к.к.“Б.“, община С.,
по път 2-82/пътя Б.- С., на КПП „Б. в.“, е управлявал моторно превозно средство
-лек автомобил марка „Ауди АЗ“, с рег.№ .,без да има такова право ,без да
притежава съответното свидетелство за управление/,като деянието е извършено в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление,а именно:с
Наказателно постановление № 17-4332-013154/05.07.2017 год. ,издадено от
СДВР,отдел „П. п.“, влязло в сила на 26.07.2017 год. ,поради което и на
основание чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК,вр.чл.54 от НК го е осъдил на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, като е отложил
изпълнението на същото за изпитателен срок от три години на основание
чл.66,ал.1 от НК, както и да заплати глоба в размер на 350 лева.
Присъдата е атакувана с въззивна жалба, внесена от защитника
на подсъдимия П.С., адв. Д.С. с оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост.
В жалбата се застъпва становище, че решавайки делото съдът е дал невярна
неправилна преценка на доказателствата, придал им е смисъл и значение, което
нямат. По-конкретно първият съд не бил преценил обстоятелството, че
инкриминираното в обвинителния акт Наказателно постановление от 5.07.2017г. не
е било връчено на подсъдимия и като такова не е могло да влезе в законна сила,
което касае съществен съставомерен признак. Поради липса на елемент от състава
на престъплението деянието на подсъдимия е несъставомерно по чл.343в,ал.2 НК. В съответствие с изложеното отправя искане за
отмяна и за постановяване на нова присъда във въззивната инстанция-
оправдателна за подсъдимия.
В допълнително изложение, съставляващо неразделна част
от жалбата защитникът излага подробни съображения, касателно начина на връчване
на наказателното постановление.Застъпва се становище, че връчването му на
пълнолетен член от семейството на подсъдимия не е надлежно връчване по закон на
лицето. Поради липса на субективно знаене от подсъдимия, че против него има НП,
настоящото деяние, за което е привлечен да отговаря е несъставомерно и от субективна страна. Прави се позоваване
на съдебна практика в кореспонденция с изтъкнатото по-горе. Добавя алтернативно
искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС
С., след отмяната.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия –адв. Д. С.
поддържа доводите си, обуславящи отмяна на атакуваното решение, акцентирайки
върху реда за връчване на нарушителя на наказателно постановление по чл.58,ал.1 ЗАНН, който е специален по силата на този закон и е различен от правилата за
връчване по НПК –чл.180, а именно – предвижда се НП да бъде връчено лично и
срещу подпис на нарушителя. В настоящия случай, връчването на НП №
17-4332-013154/05.07.2017 год., издадено от СДВР, отдел „П. п.“, което е осъществено чрез бащата на подсъдимия
не е надлежно, поради което подс. П.С. не е бил надлежно уведомен и информиран
за наказателното постановление, нито е могъл да упражни правото си да го
обжалва. По този начин при осъществяване
на настоящото деяние липсва субективен елемент- субективно знаене за предходно
наказване по административен ред в едногодишния срок. Моли по тези съображения, въззивният съд да отмени
присъдата на РС С. и да постанови нова
присъда-оправдателна за подсъдимия.
Представителят на СОП заема противоположното
становище, а именно, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, в
мотивите към същата е отговорено на
всички възражения, отправени от защитата. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, наложено е справедливо наказание. Моли да бъде
потвърдена присъдата.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на
заявените основания, като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
атакуваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното.
РС С. е постановил законосъобразен съдебен акт, при
стриктно спазване на процесуалните правила и правата на подсъдимия и на неговия
защитник. Постановено е решение в съответствие с доказателствата и материалния
закон, законосъобразно е ангажирана отговорността на подс.П.А.С..
Релевантните факти са установени в кореспонденция с
доказателствата, възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя
изцяло от настоящата инстанция, а именно следната фактическа обстановка:
На 07.03.2018 год. служителите
при РУ-С.-свидетелите С.Г.,Р. Д. и Д. Х. били на работа,съгласно утвърден
график на началника на РУП-С. и изпълнявали служебните си задължения на
територията на гр.С..Около 13.40 часа двамата свидетели се намирали на път
II-82/пътя к.к."Б.-гр.С./, на КПП „Б. в.".Свидетелите спрели за
проверка движещия се по същия път лек автомобил марка „Ауди А3",с рег.№ .,представили
се и поискали документите на водача за проверка.Последният представил само
лична карта. Полицейските служители установили самоличността на водача от
представения документ за самоличност, а именно-подсъдимият П.А.С..Свидетелят Г.
направил справка в ОДЧ при РУ-С. и установил ,че подсъдимият С. е
неправоспособен водач и управлявал автомобила в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние -имал издадено наказателно постановление
от СДВР,отдел „П. п.",влязло в сила на 26.07.2017 год.За констатираните
нарушения свидетелят Г. съставил АУАН на подсъдимия С..
От извършената проверка в
системата „Административно-наказателна дейност" било установено ,че спрямо
подсъдимия има издадено наказателно постановление № 17-4332-013154/05.07.2017
год. на Началник група СДВР, отдел „П. п.",с което на същия е било
наложено наказание по административен ред за управление на МПС ,без съответното
СУМПС,като то е било връчено на нарушителя на 18.07.2017 год. Същото не е било
обжалвано и е влязло в законно сила на 26.07.2017 год.
По
делото се установява, че към 07.03.2018 год. подсъдимият П.А.С. е бил
неправоспособен водач и е имал налагани наказания за извършени нарушения по
ЗДвП.
На тази фактическа и доказателствена основа
законосъобразно е формиран материално правния извод за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 НК, независимо от осъщественото формално нарушаване на
процедурата по връчване на НП № 17-4332-013154/05.07.2017 год., издадено от
СДВР, отдел „П. п.“, което в
съответствие с разпоредбата на чл.58,ал.1 ЗАНН е следвало да бъде връчено лично
и срещу подпис на нарушителя, както правилно твърди защитата. Тази разпоредба е
специална в ЗАНН, поради което изключва субсидиарното приложение на НПК по
силата на чл.84,ал.1 ЗАНН.
Този съдебен състав счита обаче, че констатацията за
формално нарушение не би могла сама по себе си да обуслови извода за липса на
субективно знаене от страна на
нарушителя П.С. – а именно, че не му е обявено наказателното постановление под
горен номер и да упражни правото си да го обжалва в предвидения от закона срок.
Това е така по следните съображения:
Нарушаването на процедурата предвидена по чл.58,ал.1 ЗАНН за връчване на наказателни постановления,
не е абсолютно основание за
отмяна на същото, щом с други доказателства се установи, че съдържанието на
наказателното постановление е доведено до знанието на нарушителя. В конкретния
случай връчването на НП № 17-4332-013154/05.07.2017 год. е осъществено на
адрес: гр. Н. И., ул.“Дъб“ №1 .Видно от всички документи, приложени по делото
не съществува друг известен адрес за подсъдимия. Законът- ЗАНН борави с термина
„адреса съобщен от лицето“ при съставяне на акта. В делото се съдържа декларация,
попълнена и подписана собственоръчно от подс.С., в която е удостоверил и вписал
горепосочения адрес. Още от характеристичната справка, изготвена от полицейски
инспектор, на базата на справка от националната база данни за населението се
установява, че подсъдимия живее на този адрес заедно със семейството си /майка,
баща и брат/, лицето, получило на
18.07.2017г.наказателното постановление със задължение да го предаде на сина си
А. Т.С. също живее на този адрес.
Следователно, при липса на друг известен адрес, на който официално да е
бил регистриран подсъдимия правилно е осъществено връчването на адреса, посочен
от самия него при констатиране на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.58,ал.2 ЗАНН, в случай, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, това
обстоятелство се отразява от връчителя и НП се счита за редовно връчено. По
аргумент на по-силното основание – въпреки липсата на изрично разписана по ЗАНН
процедура, ако законът приема за редовно отсъственото връчване по чл.58,арл.2 ЗАНН, то още повече следва да се приеме, че е направено всичко възможно от
обективна гледна точка съдържанието на НП да бъде доведено до знанието на
нарушителя, щом пълнолетен член от неговото семейство, възходящ, живеещ на
същия адрес приема и се задължава срещу подпис да предаде НП на нарушителя.Ако
се приеме обратното би се достигнало като траен ефект масова злоупотреба с
процесуални права и блокиране на административно- наказателното производство,
осуетяване на реализиране на отговорността.Допълнителни аргументи в тази насока
черпим от разпоредбата на чл. 61,ал.2 т.2 ЗАНН, който признава процесуално
представителство на нарушителя да се осъществи от съпруг, възходящ или низходящ
на същия. Никъде по делото нарушителят не е възразил, че баща му не е изпълнил
задължението си, нито е поискал разпит на баща си в качеството на свидетел, за
да удостовери това обстоятелство, нито по друг начин е представил доказателства
за липса на връчване и узнаване. Разследването по досъдебното производство е
приключило без да бъде направен подобен род доказателствено искане, такова не е
отправено нито пред първата инстанция, нито пред настоящия съд. Обратното- от
материалите на АНД 548/2018г. по описа на РС С., с предмет, идентичен на
настоящия, инициирано по внесено предложение за освобождаване на подсъдимия П.С.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (
производството по което е било възобновено поради неправилно приложение на
материалния закон –чл.78а НК по ВНОХД № 898/ 2019г. на САС) подсъдимият Пл. С.
е признал, че е получил НП под горен номер и е бил запознат със съдържанието
му, но не е упражнил правото си да го обжалва –
протоколът от с.з. от 21.12.2018г.
Поради всичко изложено, се налага изводът, че не биха
могли да бъдат споделени възраженията против субективната съставомерност за
престъплението по чл.343в, ал.2 НК.
Наложеното наказание- основно и кумулативно- е
индивидуализирано в съответствие с тежестта и обществената опасност на
престъплението и на дееца, при отчитане на всички обстоятелства, влияещи на
отговорността.
Изложеното по- горе обосновава извода за
законосъобразност на атакувания с жалбата съдебен акт- присъда на РС С. и като
процесуалноправна последица от въззивния съдебен контрол обуславя-
потвърждаване на присъдата.
По горните съображения и на осн.чл.334,т.6, и чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда под №15/7.07.2020г. по НОХД №
518/2019г. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.