Решение по дело №2844/2020 на Районен съд - Варна

 

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260147/23.9.2020г.               Година 2020        Град Варна

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                тридесет и осми състав

На седемнадесети септември             Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2844 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

                        

                        

                Р  Е  Ш  И:

 

      

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000517 от 22.05.2020г., на и.д. Директор на РД «АА» гр.Варна, с което на И.А.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на осн. чл.179 ал.6 т.3 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на процесуален представител на санкционираното лице против Наказателно постановление №23-0000517/22.05.2020г., и.д. Директор на РД «АА» гр.Варна.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

      В жалбата се сочи на незаконосъобразност на НП. Въззивникът счита, че не е извършил нарушение. Счита за нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.  Деянието не е описано в пълнота по ясно разбираем начин. Не са изрично посочени всички обстоятелства от съставомерен характер на вменените нарушения. Горното съществено  е нарушило правото на защита на санкционираното лице. В НП е посочен метод на установяване  на твърдяното нарушение, различен от законово регламентирания в Приложение №5, част І, т.5.2.3 от Наредба №32/16.12.2011г. НП е издадено в противоречие с чл.54 от ЗАНН, както и не е посочено от наказващия орган има ли извършено деяние от нарушителя, какво е по вид и извършено ли е виновно. Формулира се искане за отмяна на НП.

В допълнителна молба се изразява становище, че неправилно е приложена обща разпоредба , при наличието на специалната такава на лч.183 ал.4 т.5 от ЗДП.

В съдебно заседание въззивинкът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

  След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 10.03.2020г. служители на ОО КД“ДАИ” Варна, сред които св. К., извършвали проверки на товарни автомобили на пътен възел „Летище Варна“ , движещи се в посока към гр Варна.  При това, около 16,25 часа  спрели за проверка и автомобил- влекач „Волво“ с рег. №*** , категория Ен 3, управляван от въззивника П.. По време на проверката служителите на АА установили, че автомобила е технически неизправен- гумата на трета задна ос била повредена, като имала разкъсване и се виждала металната корда на гумата. 

 За констатираните повреди по превозното средство св. К. съставил на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта св. К. описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото. В графата за възражения въззивинкът вписал, че няма възражения. АУАН бил предявен на въззивника и той го подписал.

По преписката бил изготвен и приложен снимков материал.

На 22.05.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП вр. чл.101 ал.4 вр. Приложение №5, част І, т.5.2.3 , б. «г» от Наредба №32/16.12.2011г. и въззивникът бил санкциониран на осн. чл. 179 ал.6 т.3 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаният в с.з. свидетел К., както и приложените по административонаказателната преписка и делото писмени доказателства – снимков материал;  АУАН№269667; пътен лист и др.

  След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя, и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

  Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение като правилно е определена квалификацията по ЗДП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норми на ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

 

  По отношение доводите, наведени от въззивника за отмяна на НП, съдът прецени тяхната неоснователност , предвид на следното :

  Въззивникът счита, че не е извършил нарушение.

Съдът, изхождайки от събрания доказателствен материал по делото, намери, че от анализа на същия се установява по безспорен и категоричен начин, че е осъществен състав на административно нарушение.

Показанията на св. К. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел управлението и състоянието на превозното средство, чиято гума е била със сериозна повреда, квалифицирана като „опасна“.

Показанията на свидетеля напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН, приложения по делото пътен лист, както и с изготвените снимки, отразяващи техническото състояние на гумата.

 

  Въззивникът счита за нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.  Деянието не е описано в пълнота по ясно разбираем начин. Не са изрично посочени всички обстоятелства от съставомерен характер на вменените нарушения. Горното съществено  е нарушило правото на защита на санкционираното лице.

Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му част са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в управление на превозно средство с „опасна“ техническа неизправност.

 

Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при квалифицирането на деянието с НП, както и вписване в съдържанието на НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Съдът намери, че правилно установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 179 ал.6 т.3 от ЗДП, предвиждаща санкциониране на лице – водач на моторно превозно средство,което управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани опасни неизправности.

 

Размерът на административното наказание, което следва да бъде наложено е императивно определен , поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган.

 

  Счита се, че в НП е посочен метод на установяване  на твърдяното нарушение, различен от законово регламентирания в Приложение №5, част І, т.5.2.3 от Наредба №32/16.12.2011г.

  Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение.

Приложение №5, част І, т.5.2.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства очертава начините на извършване на проверка и това са :

„ Визуална проверка на цялата гума или чрез завъртане на колелото, когато то не докосва повърхността при поставено над канал или върху подемник превозно средство, или чрез движение на превозното средство назад и напред над канал. „

  В настоящия казус се установява, че е била извършена визуална проверка, която е първата от алтернативно предвидените способи за проверка, като след тази проверка правилно у било прието, че е налице хипотезата на б.„г“ - сериозна повреда , при която гумата е с разкъсвания и кордата се вижда.

 

Счита се още, че НП е издадено в противоречие с чл.54 от ЗАНН, както и не е посочено от наказващия орган има ли извършено деяние от нарушителя, какво е по вид и извършено ли е виновно.

Съдът не констатира да са допуснати и такива нарушения, изхождайки от обстоятелствената и диспозитивна части на НП.

На последно място се изразява становище, че неправилно е приложена обща разпоредба , при наличието на специалната такава на чл.183 ал.4 т.5 от ЗДП.

Съдът намери, че приложената санкционна разпоредба съответства на установените факти в конкретния казус. Същата не се явява обща, както се счита с жалбата, а визира специалните случаи на установена опасна неизправност на превозното средство.

  Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: