Решение по дело №972/2023 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 63
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20231440100972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Козлодуй, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440100972 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 03026909, със седалище и адрес на управление:
гр.София. бул. „Княз Ал.Дондуков”№68, п.к.1504, представлявано от Данчо
Христов Данчев и Радослав Цветанов Димитров, с която е предявен против
Д. К. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, ........,
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.500, ал.1 т.3 от КЗ за признаване за
установено, че дължи сумите присъдени в заповедно производство по ЧГД №
556/2022г. по описа на Районен съд Козлодуй - сумата 2 971,97 лева
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска
отговорност за ПТП станало на 24.10.2020г. в гр.Варна, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението на 19.05.2022 г. до изплащане на
вземането и разноските направени в заповедното производство за държавна
такса в размер на 59,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева. Претендират разноските в исковото производство.
Ответника не е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. С писмено
становище се поддържа исковата молба.
Ответника не се явява не се представлява в съдебно заседание.
1
Получено е писмено становище от пълномощник, с което оспорва иска по
съображения, че не останал на процесното ПТП по медицински причини и
твърди, че е заплатил процесната сума на Община Врана. Не са представени
доказателства за тези твърдения на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приетите по делото наказателно постановление № 20-0819-
004351/18.11.2020г. на Началника на сектор пътна полиция Варна, влязло в
законна сила на 08.01.2021г., акт за установяване на административно
нарушение от 27.10.2020г., протокол за ПТП от 27.10.2020г., декларация и
обяснения от ответника от 27.10.2020г. по делото безспорно се установява, че
Д. К. С., ЕГН ********** е бил наказан по административен ред за извършено
нарушение по ЗДвП, че на 24.10.2020г., около 05.00 часа в гр.Варна на
кръговото кръстовище, образувано от бул. „Васил Левски“ и бул. „Сливница“
при управление на лек автомобил. „Форд Мондео“ с ДК№ ....., собственост на
Р.Б С.а с несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над
управляваното от него МПС и се удря в еластична мантинела на посоченото
кръстовище, в резултат на което уврежда същата, както и метален предпазен
парапет и металните колчета по него. За ПТП-то е съставен протокол с №
1823251 от 27.10.2020г. от Областна дирекция на МВР - гр. Варна, в който са
описани вината на водача С. за реализиране на процесното ПТП и вредите от
него. От писмените доказателства безспорно се установява и, че виновния
водач е напуснал ПТП-то на 24.10.2020г. след извършването му
От приложената на л.4 полица № BG/08/120000485808 се установява, че
ищеца “Дженерали Застраховане” АД е сключило със собственика на лекия
автомобил ’’Форд Мондео” с ДК№ ....., при управлението на който е
причинено увреждането, задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Застрахователната полица е била валидна от 12.02.2020г. до
11.02.2021г. , т.е. към датата на процесното ПТП и съгласно чл. 493 от КЗ
тази застраховка покрива гражданската отговорност на водача на автомобила
(в случая на управлявалия го Д. К. С.) за причинените от него вреди на трети
лица.
По делото са събрани писмени доказателства за обстоятелството, че
2
ползвайки сключената застраховка Гражданска отговорност на делинквента,
ЗАД „Армеец” АД - застрахователното дружество, застраховало по
имуществена застраховка „Индустриален пожар“ увреденото в резултат на
процесното ПТП имущество след като е възстановило щетите от ПТП-то
причинено виновно от ответника на Община Врана на обща стойност 2971.97
лв. е поискало от ищеца “Дженерали Застраховане” АД с регресна покана, да
му бъде възстановявана изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 2971,97 лв. с включени обичайни разноски. След приемане и регистриране
на регресната претенция ищеца като застраховател по валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобила управляван от ответника е изплатил
претендираната сума в размер на 2971.97 на ЗАД „Армеец” АД с извършено
прихващане на насрещно дължими суми на 07.07.2021 г.
С писмо изх. № ********* от 17.02.2022г. ответника е бил поканен от
ищеца да заплати дължимата сума, като поканата е върната в цялост като не
потърсена. По делото е приложено ЧГД № 556/2022г. по описа на РС
Козлодуй, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК видно от което в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед по чл.410 ГПК, с която му е присъдена сумата 2 971,97 лева
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска
отговорност за ПТП станало на 24.10.2020г. в гр.Варна, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението на 19.05.2022 г. до изплащане на
вземането и разноски направени в заповедното производство за държавна
такса в размер на 59,44 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева. Заповедта не е връчена на длъжника и не е влязла в сила, поради
което за ищеца е налице правен интерес от настоящия установителен иск за
установяване вземането си.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ. Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по
3
силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
по представената по делото полица № BG/08/120000485808 действаща за
периода от 12.02.2020г. до 11.02.2021г.. Видно от протокол за ПТП №
1823251/27.10.2020г., издаден от ОД на МВР - Врана, сектор „ПП”, на
24.10.2020г., около 05.00 часа в гр.Врана лек автомобил. „Форд Мондео“ с
ДК№ ....., управляван от ответника Д. С. при движение с несъобразена с
пътните условия скорост, губи контрол над управляваното МПС и се удря в
еластична мантинела на кръстовището, като я уврежда, както и уврежда
метален предпазен парапет и металните колчета по него, собственост на
Община Варна. От представеното наказателно постановление е видно, че
водачът Д. С. е загубил контрол над управляваното от него МПС и се е
блъснал в еластична мантинела на кръстовището, след което е напуснал ПТП-
то и не е уведомил службата за контрол и не е останал на мястото на
инцидента.За тези обстоятелства е дал саморъчно подписани обяснения. От
писмените доказателства приети по делото безспорно се установява, че е
извършено плащане по щета в размер на 2 971,97 лева. Сумата е поискана от
ЗАД „Армеец“ и е изплатена.
Съдът намира, че от влязлото в сила наказателно постановление се
установява, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията на
ответника, който е загубил контрол на управление, при което се е блъснал в
еластична мантинела на кръстовище в гр.Варна, в резултат на което са
генерираните щети, изразяващи се в увреждане на мантинелата, на метален
предпазен парапет и на металните колчета по него. Необходимите средства за
възстановяване на инфраструктурата на община Варна изчислени по пазарни
цени и изплатени чрез възстановяване щетите, са в размер на 2971.97 лв., вкл.
15 лв. ликвидационни разноски по щетата.
4
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички предвидени в чл.500, ал.1,
т.3 КЗ предпоставки за възникване на право на регрес в полза на
застрахователя. Ответникът не е представил доказателства за това, че е
напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, тъй като е било
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или е била налице друга
неотложна причина. Поради това съдът намира, че са налице
законоустановените предпоставки за възникване в полза на ищеца на вземане
към ответника за сумата 2971.97 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Ответника не доказа твърдението, че е платил щетата на община Варна,
но независимо от това, тези обстоятелства са ирелевантин за спора касаещ
застрахователни отношения, а ответника може да си ги потърси обратно от
общината.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски както следва: в
заповедното производство - държавна такса в размер на 59,44 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, както и в
настоящото производство - държавна такса в размер на 59.44 лева и
юристконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лева съобразно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и т.14 от дадените от НБПП Указания за определяне на
възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. С., ЕГН ********** с адрес в
гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, ........, дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 03026909, със седалище и адрес на управление:
гр.София. бул. „Княз Ал.Дондуков”№68, п.к.1504, на основание чл.422 ГПК
вр. чл.500, ал.1 т.3 от КЗ сумите присъдени в заповедно производство по ЧГД
5
№ 556/2022г. по описа на Районен съд Козлодуй - 2 971,97 лева изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за ПТП
станало на 24.10.2020г. в гр.Варна, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението на 19.05.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Козлодуй, общ.
Козлодуй, ........, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
03026909, със седалище и адрес на управление: гр.София направените
разноски - в заповедното производство за държавна такса в размер на 59,44
лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева и в исковото
производство - държавна такса в размер на 59.44 лева и юристконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи със съобщения.


Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6