№ 1360
гр. София , 28.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110134753 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЕВ. Д. СТ. срещу ФИРМА за установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
16832/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав.
Обстоятелството, от което произтича претендираното вземане, представлява договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца по
определен маршрут. В резултат от закъснението на полета, ищецът претендира
обезщетение.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че длъжникът има качеството на потребител по
договора, на който се основават вземанията, тъй като отговаря на всички изисквания,
посочени в легалната дефиниция по пар. 13, т. 1 от ЗЗП. В същото време пък ответникът е
търговец, който осъществява търговска дейност по въздушен превоз.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ - по постоянния.
В чл. 119, ал. 3 пък е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК
може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
настоящия случай, ищецът е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас, поради
което местно компетентен да разгледа спора се явява РС - Бургас.
Обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена от СРС е ирелевантно, доколкото
чл. 411, ал. 1, изр. 2-ро ГПК предвижда повече ограничения относно възможностите на съда
в заповедното производство, за разлика от чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Не може да обуслови друг извод и евентуално твърдение за противоречие на чл. 113 от ГПК
с Регламент № 261/2004г. и с Регламент № 1215/2012г. Регламентите уреждат
международната компетентност по граждански и търговски дела, тоест съдилищата на коя
1
държава членка са компетентни да разгледат дадено дело. Родовата и местна подсъдност в
рамките на отделните държави членки се урежда от националното им право. Касае се за
приложимост на процесуални правила относно местната подсъдност по тези спорове, чиято
регулация е предоставена в компетентност на съответната държава – членка. Критериите за
разграничаване на международната компетентност не са критерии за разграничаване на
вътрешната подведомственост и подсъдност на споровете, тъй като подсъдността на делата
в отделните държави – членки на ЕС се урежда от националните законодателства на всяка
държава – членка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и
постановена по приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК, е относима и в случая, тъй като
съдържа принципно разбиране по въпроса – Определение № 258/17.04.2019г. по ч. т. д. №
842/2019г., II TO на ВКС; Определение № 483/16.07.2019г. по ч. т. д. № 1698/2019г., II TO на
ВКС; Определение № 185/11.03.2019г. по ч. т. д. № 503/2019г., II ТО на ВКС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 34753/2021г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на РС – Бургас.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2