МОТИВИ: НОХД № 17/2017 г.
Подсъдимият Н.М.К. е обвинен в извършване на
две престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно:
1 - за
това, че на 02.03.2013 г. в района на дивечовъден участък „Б.”, в землището на
с.Б.но, общ. Ивайловград, обл. Хасково се заканил с убийство на М.Н.М. с ЕГН: **********
***, като извадил и насочил срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям като
кучета”; „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
2 - за
това, че на 02.03.2013 г. в района на дивечовъден участък „Б.”, в землището на
с. Б., общ. Ивайловград, обл. Хасково се заканил с убийство на П.Д.П. с ЕГН: **********
***, като извадил и насочил срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям като
кучета”; „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по този път” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Районният
прокурор поддържа внесените обвинения.
Конституираният
частен обвинител М.Н.М. поддържа обвинението.
Конституираният
частен обвинител П.Д.П. поддържа обвинението.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
М.Н.М. срещу подсъдимия за сумата от 10000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от
П.Д.П. срещу подсъдимия за сумата от 10000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението.
В
съдебно заседание подсъдимият К. не се признава за виновен. Иска да бъде
оправдан, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият е от гр. Хасково и имал жилищна сграда в с. Б.,
общ. Ивайловград, която използвал като вила.
В района на с. Б. се намирал дивечовъдния участък „Б.”,
стопансиван от „Е. р. с.” ЕООД – София.
В началото на 2013 г. свидетелите М.М. и П.
работили във „Е. р. с.” ЕООД, като охрана.
Свидетелят М., също работил в дружеството, но към 02.03.2013 г. вече бил
напуснал.
Между дружеството „Е. р. с.” ЕООД, в лицето ръководството
му - свидетеля Д., а преди него другото дружество стопансивало дивечовъдния
участък - „Б. с.” ООД, в лицето на управителя К. Л. К., както и работещите в двете
дружества, сред които свидетелят М.М. и свидетелят М., от една страна, и
подсъдимият от друга, били налице крайно обтегнати отношения, които се дължали
на поведението и на двете страни, обусловено и от обстоятелството, че селото
попадало в средата на дивечовъдния участък.
По
делото са събрани като доказателства:
Доклад на С. З.
- Началник ловно стопанство до управителя на „Е. р. с.“ ЕООД - София, вх. № 429 от 05.07.2010 г. и извършена по повод доклада Жалба от управителя на „Е. р. с.“ – свидетеля Д. *** от 06.07.2010 г., вх № 14259 от 07.07.2010 г. на ОДМВР - Хасково;
Доклад на
свидетеля М.М. – дивечовъд, до управителя на „Е. р. с.“, вх. № 16 от 17.01.2011 г. и свързаните с него - Жалба
от управителя на „Е. р. с.“ ЕООД –
свидетеля Д., изх. № 23 от 18.01.2011 г. до
Директор на ОД на МВР – Хасково, Писмо от Д. до Директора на ДГС – Ивайловград,
с изх. № 20 от 17.01.2011
г. и Писмо
изх. № 107 от 26.01.2011 г. на Държавно горско стопанство – гр. Ивайловград;
Рапорт на свидетеля
М.М., с
вх. № 442/01.08.2011 г. на
„Е.
р.
с.“ ЕООД – София и свързаните с него - Жалба от М.Н.М. ***, Писмо-отговор на жалбата рег. № 20138 от 20.09.2011
г. на Директор на ОД МВР – Хасково до М., Жалба от свидетеля Д. изх. № 443 от 01.08.2011 г. на „Е. р. с.“ ЕООД – София, Писмо-отговор на жалбата рег. № 20139 от 20.09.2011
г. на Директор на ОД МВР – Х. до Д., Писмо на
Началник на РУ – И. № ЯИ-6711 от 19.08.2011 г. до
Директор на Регионална дирекция по горите – Кърджали, Писмо
на Директор на РДГ – Кърджали, изх. № 2486 от
29.08.2011 г. до Д., Писмо на Д., изх. № 444 от 01.08.2011 г. на „Е. р. с.“ ЕООД – София, до Директор на Държавно горско стопанство – И.,
както и документите по полицейска преписка № ЯИ-6176/2011 г. по повод сигнал от
М.М., подаден чрез телефон 112 и жалбата от същия (листи 288 – 303 от том III на
ДП), съдържаща и изготвени от полицейските органи справка за установеното при
полицейската проверка, докладни записки,
обяснения на свидетелите М. и М.М., К. К., подсъдимия К., кореспонденция между
РУП – Ивайловград и Община Ивайловград, между РУП – Ивайловград и РДГ -
Кърджали;
Рапорт на
свидетеля М.М. вх. № на „Е. р. с.“ ЕООД
627 от 16.08.2012 г. и свързаните с него - Жалба от свидетеля Д., изх.
№ 634 от 17.08.2012 г. на „Е. р. с.“ ЕООД - София до
Началника на РУ на МВР – Ивайловград, Писмо на Началника на РУ „Полиция“ – Ивайловград с рег. № ЯИ 7374 от 19.09.2012 г. до Д.; Писмо на Д., изх. № 633 от 17.08.2012 г. на „Е. р. с.“ ЕООД - София до Директор на ОДМВР – Хасково и Писмо от Директор на ОДМВР – Хасково, рег. № 21910 от 05.10. 2012 г. до Д., както
и документите по полицейска преписка № ЯИ-2331/2012 г. по жалбата изх. № 634 от 17.08.2012 г. на „Е. р. с.“ ЕООД - София (листи
268 – 287 от том III на Досъдебното производство (ДП) № 52/2016 г. на ОСлО
при ОП – Хасково), съдържаща и изготвени от полицейските органи справки за
установеното при полицейската проверка, констативен протокол, обяснения на
свидетелите М.М. и М., П. Г., също дивечовъд в „Б.”, свидетелите А., О. и И., и
подсъдимия К.;
Документите по
административнонаказателна преписка по издаване на Наказателно постановление № 9/2008
г. на Началник РУМВР – Ивайловгрда срещу подсъдимия К. и неговото обжалване,
съдържащи и обяснения на К. Л. К., Т. А. и Н. П. и Решение № 18/18.05.2009 г.
по НАХД № 9/2009 г. на РС – Ивайловград.
От тези доказателства, както и от
показанията на свидетелите Д.М., М.М. и П., се установява, че служителите на дружеството, сред които свидетеля М.М.,
без никакви доказателства третирали подсъдимия като бракониер, като лично или
чрез управителя – свидетеля Д. заливали държавните контролни органи – ОДМВР -
Хасково, РУМВР - Ивайловград, РДГ – К. и ДГС – И. с жалби срещу К.. При нито
една от извършените проверки обаче не били установени нарушения и в частност
незаконен лов.
Самите сигнализатори и жалбоподатели, видно от докладите,
рапортите и жалбите им, също нито веднъж не установили К. да извършва незаконен
лов. Това, че той бил заявил на З., че бил вършил лов на прасета, че нямало да
се съобразява с тях, а на М. и М., че ще върши лов на прасета, въобще не сочи,
че К. е вършил незаконен лов или че е имал намерение да го върши. От
извършените от З. и М. описания на фактическите обстоятелства, съпоставени с
другите документи, както и с показанията, основно на свидетеля Д., може да се
направи обоснован извод, че подразнен от постоянното нарушаване на
спокойствието му К. е решил да дразни служителите на Е. р. с.“ ЕООД, които пък само това и чакали за да продължат със
заливането на институциите с необосновани жалби и сигнали. Индиция
за това е и фактът, че след като толкова много е следен в продължение на
десетилетие, нито веднъж подсъдимият не е бил заловен да върши незаконен лов,
включително да е убил животно.
Особено
показателен за неоснователните нападки и действия спрямо подсъдимия е рапортът
на свидетеля М., вх. № на „Е. р. с.“ ЕООД
627 от 16.08.2012 г., който само защото
видял три чакала (подготвени позиции за лов), отсъдил, че ги е поставил
подсъдимият, без каквито и да е други данни и доказателства, видно, както от
самия рапорт, така и от резултата от полицейската проверка.
Както
бе посочено, провокиран от служителите на „Е. р. с.“, подсъдимият също се стараел да не им остане
длъжен, като ги дразнил.
Още през 2008 г., видно от
административнонакзателната преписка и показанията на свидетелите М. и Д.,
подсъдимият развалил ловен излет в дивечовъдния участък като заставайки зад
пусиите гърмял с ловната си пушка във въздуха. За тези действия срещу
подсъдимия било издадено НП за нарушение на Закона за контрол на взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, което било отменено от съда,
поради процедурни нарушения и фактически грешки на контролните и наказващите
органи.
При
така установените обременени отношения, на 02.03.2013 г., подсъдимият посетил
вилата си в с. Б., като със себе си довел свидетелят Ю., който трябвало да
прави ремонт в сградата – поставяне на ламперия. Свидетелят се заел с ремонта,
а подсъдимият му помагал. От време на време си почивали. Присъствието на
подсъдимия в селото било установено от свидетелите О., А., А., И.. Свидетелката А. се занимавала с градинарство в двора
на подсъдимия, който той й разрешил да ползва.
В този ден свидетелите М.М. и П. изпълнявали
служебните си задължния като дивечовъди в дивечовъдния участък „Б.”, като
извършвали обход през него. Около 16.30 часа двамата преминали със служебния
автомобил – тип джип през с. Б. и били забелязани от подсъдимия. Той решил да
види какво ще правят и тръгнал след тях, без да бъде забелязан, че излиза от
къщата си от свидетелите Ю. и А..
Свидетелите
продължили пътя си по „черен” горски път широк в различни чясти около 2,5 – 3
метра, минаващ покрай дере, и на около 260 метра от селото, в най-ниската част
на пътя от двете страни, на който имало високи дървета (видно от Протокол за
оглед на местопроизшествие от 08.04.2014 г. и фотоалбум – лист 130 - 136 от том
II на
ДП), двамата усетили, че нещо става с колата и чули тракане. Мястото било
сенчесто, както поради това, че пътя бил в дере с дървета, така и поради това,
че слънцето вече било ниско над западния хоризонт и планината го прикривала. Спрели,
слезнали от колата и видели, че двете предни гуми са спукани, като в тях били
забити метални шипове, заварени върху планки. Свидетелите започнали да
демонтират гумите за да ги сменят, когато изведнъж, няколко минути след като спрели,
зад автомобила от посока с. Б. се появил подсъдимият, който застанал на 5-6
метра от свидетелите и като видял как са спукани гумите, започнал заплашително
да им разпорежда да не минават повече по този път, като заплашил, че ще им пука
гумите, тъй като бил сложил навсякъде шипове.
Между
тримата възникнал скандал, за което може да се съди от дотогавашното поведение
на служителите на „Е.р. с.“ установено писмените доказателства. Подсъдимият се
разярил и внезапно извадил из зад кръста си личния си пистолет „Б.”, който по
повод делото му бил отнет от органите на МВР и който бе огледан в съдебно
заседание. И друг път той носил пистолета си (свидетелят М.). Подсъдимият
започнал да насочва пистолета ту към М.М., ту към П., като в същото време
отправял към тях вербални заплахи, че ще ги застреля като кучета, ще ги убие
(включително прочетените показания на М., дадени пред съдия по ДП – лист 121 -
122 от том IV), види ли ги да минават по този път, ще ги гръмне
(застреля) и ще ги хвърли в гората (прочетените показания на М., дадени пред
съдия по ДП – лист 246 -247 от том III и тези дадени пред орган на
ДП - лист 95 от том I), ще
ги избие като кучета, ще ги застреля (прочетените показания на М. дадени пред
орган на ДП - лист 33 – 34 от том IV), разпореждал
им да не минават по този път, тъй като щял да пука гумите и да ги убие, псувал
ги, с което допълнително засилвал ефекта от заплахите.
Свидетелите
М.М. и П. били ужасени да не би подсъдимият да изпълни заканите си и да ги
убие.
Няколко
минути след като дошъл, подсъдимият сам преустановил заплахите и си тръгнал към
селото. Отсъстието му било кратко и не било установено от свидетелите Ю. и А..
Свидетелите
М.М. и П. се окопитили, сменили с резервната едната от двете спукани гуми,
която била напълно спаднала и със забитата планка с шипове в другата гума се
придвижили до шосето, минаващо през село П., където мобилните телефони имали
обхват. Там спрели, тъй като и гумата спаднала напълно, и свидетелят М.М. се
обадил на бившия си колега – свидетеля М., който бил в дома си в с. Д. ч., като
го помолил да дойде да им помогне да ремонтират гумите.
Свидетелят
М.М. се обадил и на управителя на „Е. р.
с.” ЕООД – свидетелят Д., на който разказал, за спуканите гуми и че са заплашвани
с пистолет от К.. Свидетелят Д. указал на М.М. да напуснат мястото и да
сигнализира полицията. М. не сторил последното, като по-късно обяснил на Д., че
се страхувал и разчитал на Д. да подаде сигнала, както и било сторено. В този
смисъл на поведение били и заповеди на Д. - Заповед № 95/20.08.2012
г., Заповед № 48/12.05.2010 г.,
Заповед № 69/9.07.2010 г., Заповед
№ 88/01.08.2011 г., чийто смисъл се разясни и от показанията му.
Междувременно
свидетелят М. дошъл, вече било тъмно, и свидетелите М.М. и П. му разказали за
случилото се. Тримата демонтирали колелото със спуканата гума и с автомобила на
М. отишли в с. В. при свидетеля Ю., който работил в автомобилен сервиз за гуми
в с. С.. Взели свидетеля и отишли в сервиза в с. С., но той не могъл да поправи
спуканата гума, тъй като била много разкъсана. Свидетелят М. върнал свидетеля Ю.
в с. В. и след това със автомобила си закарал свидетеля П. ***, а свидетеля М.М.
***.
На
следващият ден свидетелите М.М. и П. отишли на мястото където оставили
служебния автомобил – тип джип и сменили гумите му с нови. Тъй като М., който
живеел сам, с осмисляне на инцидента от предходния ден, се изплашил да остане
сам, свидетелят П. го поканил да остане няколко дни в дома му. Вечерта двамата
отишли с автомобила в дома на П. ***, където били съпругата на П. –
свидетелката П. и родителите му. Свидетелят П. споделил със съпругата си за
инцидента – че двамата с М. са заплашвани с оръжие.
В дома
на П.М. преспал три нощи, след което отишъл при родителите си в с. Е. –
свидетелите Н.М. и М., на които споделил за случилото се. Свидетелите видели,
че синът им е силно притеснен. Споделил, че иска да напусне работата си, поради
заплахата.
В първия работен ден след инцидента – понеделник
04.03.2013 г. свидетелите М.М. и П. се срещнали със свидетеля Д., като
подробно му разказали за инцидента. И двамата били силно уплашени и изразили
намерени да напуснат работа. Д. бил виждал по-уплашени свои работници само
когато във фирмата му имало смъртни случаи. Той ги увещавал да не напускат.
По
указание на Д. свидетелите М.М. и П. изготвили писмени рапорти, които били
заведени в „Е. р. с.” ЕООД на 06.03.2013 г..
На 08.03.2013 г., видно от изх. № свидетелят Д. подал
жалба срещу подсъдимия, което постъпила в Окръжна прокуратура – Хасково на
11.03.2013 г., видно от вх. №. В жалбата бил описан инцидента, включително
заплахите за убйство на свидетелите М.М. и П.. Към жалбата били приложени копия от рапортите на двамата
и снимки на планките със шипове, спукали гумите.
На 22.03.2013 г., видно от вх. № в РП - Ивайловград постъпил и сигнал от свидетелите М.М. и П.,
в който описали инцидента.
На
26.03.2017 г. свидетелят Д. изпратил свидетелите М.М. и П. на преглед и лечение
в Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” (това, че Д. ги е изпратил -
прочетените показания на М., дадени пред орган на ДП - лист 95 от том I). Там били прегледани, било установено наличие
на посттравматично стресово растройство (F43.1)
за М.М. и разстройство в адаптацията (F43.2) за П.. Било им предписано
лечение и им бил разрешен отпуск поради временна неработоспособност за срок от
7 дни. Видно от медицинските документи двамата споделили, че изпитват страх за
живота си в резултат на възникнал инцидент – заплаха с пистолет извършена на
02.03.2013 г..
От
заключенията на вещите лица, по приетите комплексни съдебни психиатрично-психологични
експертизи, се установява, че към момента на изследването през лятото на 2014
г. – повече от 1 година след инцидента свидетелите М.М. и П., като последица от
преживяното насилие, страдат от посттравматични стресови разстройства, част от
групата разтройства на определени като Реакция на тежък стрес и разсройства в
адаптацията. То е свързано с преживяването на изключително
травматично житейско събитие пораждащо остра стресова реакция с опасност за
живота, насилие или заплаха за насилие, нараняване. След като премине
личността постоянно си припомня и преживява отново и отново събитието, избягва
стимули, които могат да възбудят спомени за травмата, което и причинява силен
дистрес, нарушава равновесието в живота й и води до повтарящо се припомняне или
възпроизвеждане на събитието в спомените, представите, сънищата, емоционална
отчужденост, притъпяване на чувствата и вегетативни нарушения,
тревожно-депресивен синдром и поведенчески нарушения.
В хода на клиничното интервю освидетелствуваните свидетели М.М. и П. разкрили данни, че по време на изпълнение на служебните им задължения са
бил принуждавани, чрез заплахи (физ. насилие, подбуждане на страхове и
недоверие към другите и др.) за физическо насилие от страна на извършителя, т.
е. че са действали в ситуация на заплаха. Вещите лица дават заключение, че предвид
субективното въздействие спрямо лицата, може основателно да се предложи
хипотеза за злоупотреба с влияние. По
думите на свидетелите тези заплахи са били отправени с думи и с принуждаващи
действия, преди и по време на извършване на престъпното деяние. Т. е.
травмиращото събитие е довело до нарушаване преценката на ситуацията и
действията от страна на освидетелствуваното лице, особено ако тя е
нехарактерна, необичайна и е ограничило способностите й за защита и
противодействие.
Вещите лица дават закючение, че свидетелите са в състояние да възприемат
правилно факти, които имат значение за делото и са със спомен за поведението си
и за хронологията на последователността на действията, по време на извършване
на деянието.
При свидетеля М.М. към момента на изследване се
установяват клинични данни за персистиращо посттравматично стресово разстройство с флуктуиращ ход и наличие на завишена тревожност и страхови преживявания,
чувство на застрашеност, нарушен сън, страх да остава сам, изводими от
психотравмения стимул. Спомените за травмата освидетелствуваният преживявал
отново в неочаквани моменти и което се намесва рязко в ежедневието. Внезапни,
живи картини и спомени, съпроводени с болезнени емоции и усещания, завземат
цялото внимание на преживяващия. Нарушенията причиняват клинично значим дистрес
и нарушения на социалното, професионалното и други важни области на
функциониране.
При свидетеля П. към момента на изследване се
установяват клинични данни за персистиращо посттравматично стресово разстройство с флуктуиращ ход и наличие на завишена тревожност и страхови преживявания,
чувство на застрашеност, нарушен сън, страх да остава сам, с прояви на
невротичност, стеснителност, тревожност, емоционална лабилност, изводими от
психотравмения стимул. Спомените за травмата освидетелствуваният преживявал
отново в неочаквани моменти и което се намесва рязко в ежедневието. Внезапни,
живи картини и спомени, съпроводени с болезнени емоции и усещания, завземат
цялото внимание на преживяващия. Нарушенията причиняват клинично значим дистрес
и нарушения на социалното, професионалното и други важни области на
функциониране.
В съдебно заседание вещите лица сочат, че проявите на постравматично
стресово разтройство са по-силно изразени при свидетеля М.М..
Подсъдимият
К. не е осъждан. Видно от справката му за съдимост е бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК през 2004 г., за престъпление по
чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено през 2002 г..
От
приетата по делото справка „Характеристични данни” не се установяват някакви
особени негативни данни, освен това, че е известен като лице с конфликтен
характер.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда от доказателствата събрани в
съдебното производство - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
включително тези дадени на досъдебното производство и прочетени на основание
чл. 281 НПК, заключенията на вещите лица, материалите по досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 283 НПК, приетите в съдебно заседание писмени
доказателства.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите М.М., П., М., Ю., Д., П., Н.М., М.,
О., А., А., И., включитено тези дадени
на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, тъй като в
същността си са еднопосочни, непротиворечиви и логични, кореспондират с останалите
доказателства по делото, включително с обясненията на подсъдимия, в частта, че
на 02.03.2013 г. се е намирал в с. Б..
Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, че
на 02.03.2013 г. през цялото време е бил във вилата си със свидетеля Ю., че в
този ден не е носил пистолета си и че не е виждал и съответно не се е заканвал
на свидетелите М.М. и П., че никога преди образуване на настоящото дело
не е виждал М.М..
Съдът намира обясненията на подсъдимия за израз на
защитна позиция. Същите противоречат на останалите събрани и кредитирани от
съда доказателства.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Ю., в частта в която твърди, че през цялото време е бил
заедно с подсъдимия във вилата му. Тези показания противоречат на показанията на
кредитираните свидетели, а и въобще на доказателствената съвкупност, както и на
нормалната логика, тъй като не е житейски логично подсъдимият да не се е
отклонявал за няколко минути от присъствието и наблюдението на свидетеля,
например за да отиде до тоалетна, да излезе от къщата за да вземе материал,
инструмент, или по друг повод, толкова житейски нормален, че да не направи
впечатление на свидетеля.
Относно
някои сочени от защитата фактически неясноти и противоречия, съдът такива не
установи, а именно:
1. Относно
това дали М.М. е преспал три нощи у дома на П.:
Този
факт категорично и абсолютно непротиворечиво се установи от показанията на
кредитираните свидетели М.М., П., П. и М.. Свидетелката П. от година и половина
е във фактическа раздяла с свидетеля П., поради което за нея не е налице
заинтересованост от изхода на делото.
Въпросът
обаче е кога са започнали преспиванията на М.М. у П..
Свидетелят
М. посочва, че служебният джип не бил в движение, поради спуканата гума и
затова е закарал с личния си автомобил М.М. и П. ***. В този смисъл са и показанията
на свидетеля Ю. и П., а също прочетените показания на М. дадени пред орган на
ДП - лист 95 от том I.
След
като автомобилът не е бил в движение, то е невъзможно свидетелите М.М. и П. да
са се прибрали с него в деня на инцидента и именно този ден да е първата
нощувка на М.М. в дома на П.. А свидетелката П. сочи именно, че вечерта, когато
М.М. останал за пръв път да нощува в дома им, той и съпругът й П. дошли със
служебния джип, този на който били спукани гумите. В този смисъл са прочетените
показания на М., дадени пред съдия по ДП – лист 246 -247 от том III, в
които казва, че вечерта на инцидента се е прибрал, но в с. Е., където нямало
никой, бил сам.
При
анализ на тези показания категорично се установява, че в деня на инцидента М.М.
не е преспал у П., а това се е случило за първи път на следващата вечер, и
следващите две. Този факт обаче е без каквото и да е значение за виновността и
отговорността на подсъдимия, а има значение единствено за гражданските искове.
2.
Относно цветът на оръжието:
Свидетелят
М.М. сочи, че пистолета използван от подсъдимия е черен.
По
делото се установи, че той е в два нюанса на сивото, като горната и предната му
част са сиви, а долната светло сива.
Съдът
намира, че в условията на силен стрес и уплах за живота е напълно възможно да
не се възприеме и/или запомни за 4 години цветът на оръжие. Асоциацията при
думата „пистолет” е като правило за предмет с черен цвят.
Освен
това свидетелят П. сочи, че е възприел осветеността в дерето като „сумрак”, но
с оглед на часа и местоположението на дерето по-скоро е била налице силна
сянка, близка до сумрак. Подсъдимият се намирал на 5-6 метра от свидетелите.
При тези условия е напълно възможно сивият в горната си и предна част пистолет
да се стори като тъмен и дори черен на уплашените хора срещу, които се насочва.
3. Това,
че свидетелите М.М. и П. след 4 години не си спомнят името на болницата, в
която са били, още повече, че тя съдържа и човешко име, е житейски напълно
нормално обстоятелство. Не всеки човек може да помни такива данни, а и същото е
без значение по делото, тъй като медицинското заведение и лекуващият лекар са
установени.
4. Това,
че пострадали от престъпление не са сигнализирали компетентните органи веднага,
е без правно значение. Забавянето на сигнала не може само по себе си да сочи на
неискренност на пострадалите. Конкретните причини по настоящото дело са
установени по-горе и те са житейски оправдани.
5. Първоначалните
откази на пострадалите да с явят на очна ставка с подсъдимия подкрепя фактите
за възбуден обоснован страх у тях от страна на подсъдимия, което се потвъждава
и от приетите експертизи.
По отношение на различните словосъчетания
съдържащи заканите, че подсъдимият ще убие, застреля свидетелите М.М. и П.:
В
съдебно заседание двамата свидетели сочат, че подсъдимият ги заплашил,
насочвайки пистолета срещу всеки от тях, че ще ги убие, ще ги застреля,
свидетелите си спомнят, конкретно следните изречени словосъчетания, съдържащи
заканите: М.М. - „Ще ви убия! Няма да минавате от тука!” „Ще ви застрелям” „Ще
ви застрелям, като кучета”; П. - „Ще ви избия” „…ще ви избия като кучета…”.
Прочетените показания на М., потвърдени от него в съдебно заседание, дадени
пред съдия по ДП – лист 121 - 122 от том IV - „Ще
ви убия! Повече да не минавате по този път!”, лист 246 -247 от том III – „Ще
ви гръмна, ще ви хвърля в гората.”, и тези дадени пред органи на ДП - лист 95 от том I – „Ей
сега ще ви застрелям и ще ви хвърля в гората, … и никой няма да ви намери”,
лист 33 – 34 от том IV – „Ще ви застрелям”.
Ясно е,
че в условията на силен стрес и уплах за живота и при условие, че подсъдимият
около минута – две е крещял различни закани на двамата свидетели, същите не
биха могли да възпроизведат с абсолютна точност и пълнота, при всеки разпит,
особено след 4 години всички словосъчетания съдържащи заканите и при същия
словоред.
Напълно
достатъчно от фактическа страна е да се възпроизведе, установи смисъла на самата
закана – а тя в случая се съдържа в комбинацията от насочане на пистолета към
всеки от двамата свидетели и изричане на думите „ще ви убия”, „ще ви
застрелям”. Тези обстоятелства бяха категорично установени, като съдът намира,
с оглед на събраните доказателства, че подсъдимият е изрекъл именно
заканителните словосъчетания, съдържащи се в обвинението, както защото бяха
потърдени от свидетелите, така и защото звучат логично с оглед на различните
вариации, дадени от свидетелите, смисълът на които обаче е еднакъв и
непротиворечив.
Предвид така установеното и по описания по-горе
начин:
1 - Подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на текста на чл. 144, ал. 3,
пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно на 02.03.2013 г. в района на
дивечовъден участък „Б.”, в землището на с. Б., общ. Ивайловград, обл. Хасково
се заканил с убийство на М.Н.М. с ЕГН: ********** ***, като извадил и насочил
срещу него пистолет с думите: „Ще ви застрелям като кучета”; „Ще ви убия, видя
ли ви да минавате по този път” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Подсъдимият
е извършил деянието чрез действие - извадил и насочил срещу М. пистолет, и
изрекъл думите: „Ще ви застрелям като кучета”; „Ще ви убия, видя ли ви да
минавате по този път”.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието - знаел е, че с изваждане, насочване на пистолет и изричане думите:
„Ще ви застрелям …”; „Ще ви убия…” осъществява заканване с убийство, което би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, предвиждал е
общественоопасните последици - възбуждането на основателен страх за
осъществяването на заканата у адресата й.
Мотивите
за извършване на престъплението са незачитане на неприкосновеността на
личността и обтегнатите отношения между подсъдимия и служителите на дружеството-работодател
на пострадалия, респективно и с него.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, Съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието, с оглед предвиденото в НК наказание, е от
ниска към средна степен, типична за този вид престъпления, засягащи правото на
неприкосновеност на личността;
-
обществената опасност на извършителя е от ниска към средна степен с оглед
характера на извършеното от него престъпно деяние, липсата на критично
отношение към извършеното, мотивите за извършване на деянието.
Отегчаващи
вината обстоятелства - липсата на критично отношение към извършеното.
Смекчаващо
вината обстоятелство - чистото съдебно минало, провокациите, на които е бил
подложен подсъдимият от страна на служителите и ръководството на дружеството-работодател
на пострадалия и от последния, необосновано дългият период на водене на
досъдебното производство образувано от началото му срещу подсъдимия (дългият
период на разледване по ДП не е основание за оправдаване на подсъдимия, а само
за определене на по-леко наказание).
Предвид
изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК, Съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода". Съдът
намира, че с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за постигане целите
на лична и генералната превенция, следва да се определи и наложи наказание
"Лишаване от свобода" в размер към минималния предвиден за
съответното престъпление, а именно за срок от 6 (шест) месеца.
Тъй
като така определеното наказание е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо
да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
2 - Подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна и престъпния състав на текста на чл. 144, ал. 3, пр. 1, във
вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно на 02.03.2013 г. в района на дивечовъден
участък „Б.”, в землището на с. Б., общ. Ивайловград, обл. Хасково се заканил с
убийство на П.Д.П. с ЕГН: ********** ***, като извадил и насочил срещу него
пистолет с думите: „Ще ви застрелям като кучета”; „Ще ви убия, видя ли ви да
минавате по този път” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Подсъдимият
е извършил деянието чрез действие - извадил и насочил срещу П. пистолет, и изрекъл
думите: „Ще ви застрелям като кучета”; „Ще ви убия, видя ли ви да минавате по
този път”.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието - знаел е, че с изваждане, насочване на пистолет и изричане думите:
„Ще ви застрелям …”; „Ще ви убия…” осъществява заканване с убийство, което би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, предвиждал е
общественоопасните последици - възбуждането на основателен страх за
осъществяването на заканата у адресата й.
Мотивите
за извършване на престъплението са незачитане на неприкосновеността на
личността и обтегнатите отношения между подсъдимия и служителите на дружеството
работодател на пострадалия.
При
определяне на наказанието на подсъдимия и базирайки се на двата основни
принципа – законност и индивидуализация на наказанието, Съдът прецени следното:
-
обществената опасност на деянието, с оглед предвиденото в НК наказание, е от ниска
към средна степен, типична за този вид престъпления, засягащи правото на
неприкосновеност на личността;
-
обществената опасност на извършителя е от ниска към средна степен с оглед
характера на извършеното от него престъпно деяние, липсата на критично
отношение към извършеното, мотивите за извършване на деянието.
Отегчаващи
вината обстоятелства - липсата на критично отношение към извършеното.
Смекчаващо
вината обстоятелство - чистото съдебно минало, провокациите, на които е бил
подложен подсъдимият от страна на служителите и ръководството на дружеството-работодател
на пострадалия, необосновано дългият период на водене на досъдебното
производство образувано от началото му срещу подсъдимия (дългият период на
разледване по ДП не е основание за оправдаване на подсъдимия, а само за
определене на по-леко наказание).
Предвид
изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК, Съдът намира, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание "Лишаване от свобода". Съдът
намира, че с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за постигане целите
на лична и генералната превенция, следва да се определи и наложи наказание
"Лишаване от свобода" в размер към минималния предвиден за
съответното престъпление, а именно за срок от 6 (шест) месеца.
Тъй
като така определеното наказание е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо
да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По определянето на едно общо наказание:
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от НК ако с едно деяние са
извършени няколко престъпления или ако едно лице
е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда за което
и да е от тях, съдът, след
като определи наказание за всяко
престъпление отделно, налага най-тежкото от тях..
Видно от гореустановеното,
подсъдимият е извършил с едно деяние две престъпления по чл.
144, ал. 3, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
Ето
защо следва да се определи и наложи едно общо наказание измежду тези по
настоящата присъда, а именно най - тежкото от тях - "Лишаване от
свобода" за срок от 6 месеца.
Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието не е необходимо увеличаването му
на основание чл. 24 НК.
Тъй
като така определеното общо наказание е за срок от 6 месеца, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира,
че за постигане целите на наказанието и поправяне на подсъдимия не е необходимо
да се изтърпява наказанието, изпълнението на същото следва да се отложи за срок
от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Съдът
счита, че така определените наказания за всяко от двете престъпления, както и
определеното общо наказание по вид и размер отговарят на извършените от
подсъдимия деяния, и ще осъществят целите на личната и генерална превенция.
По гражданските искове:
Срещу
подсъдимият са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалите
М.Н.М. и П.Д.П., в качеството си на граждански ищци, претендират от подсъдимия Н.М.К.,
в качеството му на граждански ответник, заплащане на по 10000.00 лева обезщетения
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на съответното
извършено, спрямо всеки от ищците, престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, във
вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От
доказателствата по делото и в частност комплексните съдебни психиатрични и
психологични експертизи се установи, както е описано по-горе, че чрез деянията
си подсъдимият е причинил на всеки от гражданските ищци силен стрес и развили
се от него продължителни посттравматични стресови разстройства с различни проявни
форми. Тези разстройства са довели неминуемо до психически болки и страдания.
Психотравматичните процеси, видно от заключението на експертизата, били
по-изявени при М.М..
С оглед
на това съдът счита предявения искове за доказани по основания. Що се отнася до
размерът им, съдът счита, че той е частично недоказан.
За
установените неимуществени вреди причинени от подсъдимия на М.Н.М., искът
следва да се уважи до сумата от 3000.00 лева, която сума е справедлива,
определена в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, като иска за разликата над размера
от 3000.00 лева до претендираните 10000.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. При определяне на конкретния размер на обезщетението, съдът
отчете соченото от експертизата по-тежко психично състояние на посттравматично
стресово разстройство, в сравнение с пострадалия П., което сочи на по-голямо
увреждане на психиката, съответно до по-силни психически болки и страдания.
Подсъдимият следва да се осъди да заплати на гражданския ищец и законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането – 02.03.2013 г. до
окончателното й изплащане.
За
установените неимуществени вреди причинени от подсъдимия на П.Д.П., искът следва
да се уважи до сумата от 2500.00 лева, която сума е справедлива, определена в
съответсвие с чл. 52 от ЗЗД, като иска за разликата над размера от 2500.00 лева
до претендираните 10000.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Подсъдимия следва да се осъди да заплати на гражданския ищец и законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането – 02.03.2013 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно
чл. 189, ал. 3 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото.
Подсъдимият е признат за
виновен, поради което:
1 - следва
да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Хасково сумата от 600 лева, разноски по
делото за съдебна психиатрично-психологична експертиза;
2 - следва
да бъде осъден да заплати на Държавата, по сметка на РС - Ивайловград, сумата 196.43
лева, разноски по делото за съдебна психиатрична-психологична експертиза и
сумата 220.00 лева – държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: