Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 5683 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от А.С.К. против „С.“ ООД ***, Д.К.Б. и Б.Я.Я. осъдителен иск за
солидарно заплащане на сумата 60 000лв. с правно основание чл.49 ЗЗД и
чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба ищецът сочи, че
през 2011г. бил избран за втори мандат за кмет на Община К., която длъжност
изпълнявал към 2014г. На 07.12.2014г. от 20ч. по телевизия „Скат“ от студио в
гр.София било излъчено предаването „От
упор“ с водещ Д.Б. и с участието на Б.Я.. В същото било излъчено и интервю на Б.П.-общински
съветник в Община К.. Предаването било анонсирано няколко дни преди това,
непосредствено преди и по време на излъчването със заглавие „Страх и беззаконие
властват в Община К.“ и подзаглавие „В град К. управляват страхът, тиранията и
безнаказаността“. Обект на водения телевизионен разговор между водещия и
участника били обществената обстановка в Община К. и дейността на кмета с
тенденциозното му насочване към това, че е мафиотска, мракобесна, престъпна,
подтискаща, обстановка на беззаконие и страх, на кметска тирания, робия и
безнадеждност. Ищецът твърди в това предаване
водещият Д.Б. /към този момент народен представител/ да е казал следното: „…З.Х.……Той
е активен пропагандатор, един от поддръжниците, стожерите на кмета А.К.“; „….в
основата на конфликта е работата на А.К.-кмет на К.….“; „Той /З.Х./ бил част от
хората приближени /на кмета/, намазвали някоя и друга обществена поръчка“; „….и
така наречения г-Х. е приближено лице на К.ския кмет. Даже някои казват, че бил
изпратен специално от кмета, там на място“; „…вече имаме данни, че е започнал
натиск върху част от свидетелите…“; „….там царува мафията,…били много страшни,
много опасни, отмъстителни…..“; „…с една дума там има преплитане на частни
интереси с властта“; „…една благоприятна среда за развиване на един местен
феодализъм и така да се каже, който надигне глава или трябва да бъде набързо
пребит, смазан, смачкан, да за си затваря устата“; „…с една дума трябва да се
избиват и глобите“; „…не може така да продължава в България, някои хора да
дерибействат…“; „…цялото това мотаене, цялото това нещо, …..наистина започва
сериозно да намирисва. И най-вероятно се прави всичко възможно да бъдат плашени
свидетелите, които в по-голямата си част са възрастни хора, които никак не е
трудно да бъдат плашени, те така и или иначе са сплашени хората в К., за да не
отидат да дадат показания…..За пореден път да не бъде потулен“; „…в малко
градче, повече започват да намаляват свидетелите, очевидците, докато всички ги
хваща амнезията. Оттам започва вече страх тези хора да казват“; „..влезли в
една мафиотска схема“. Твърди в същото предаване Б.Я. /към този момент също
народен представител/ да е казал: „Един пълзящ кофраж направи кмета след
изборите и успя да си осигури мнозинство….“; „Явно там цари, властва някакъв
Биг брадър, който вижда и следи всичко, което може да наруши по някакъв начин
покоя на Общината….“; „Б.П. е един от многото потърпевши от тази липса на
законност в града, пак казвам, това е втори инцидент между него и сподвижника
на кмета З.Х.….“; „Това е последствие от атмосферата и беззаконието, което цари
в гр.К.…“; „За първи път се казва нещо открито, което да развали статуквото…“; В
града се говори, че има един приближен кръг от бизнесмени, които на базата на
получени обществени поръчки защитават неговия /на кмета/ интерес….“; „Има опит
за сплашване, опит за прикриване…“; „Аз самия бях предупреден, че кметът е
отмъстителен, последователен….“; „Общественото мнение много силно твърди, че
кметът, въпреки че е длъжностно лице, продължава да има отношение към частния
бизнес. Говори се, че два дърводелски цеха в К. и един в Ново село са негови, а
един негов кафе-аперитив е построен на обществен имот….“; „Независими кметове,
които са в много топла икономическа връзка по линия на обществени поръчки са
представители на ДПС, представители на БСП, представители на ГЕРБ, т.е.намирал
покровителство от различни политически партии…“; „Далаверата няма цвят…“;
„Относно изграждането на стоманения мост има едно странно забавяне и едно
странно бездействие на общинската власт….“; „В Пловдив-област има
кметове-феодали, кметове-дерибеи…“; „“Страха, притесненията на хората в К. са
изключително големи, масово хората не смеят да подават сигнали….“; „Ако това,
което се говори в К. е вярно дори 1/10 част, то нещата са страшни…“; „Садово,
Куклен, вече там кметовете изгърмяха, следващия по оста е К.…“. Твърди
изречените по негов адрес, в качеството на кмет на общината, думи от
ответниците Б. и Я., разгледани поотделно и в общия контекст на предаването по
своята фактическа и правна същност представляват разгласяване на позорни
обстоятелства и приписване на престъпления, извършени в качеството му на
длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата и функциите, с цел
незаконно облагодетелстване, злоупотреба със служебно положение и конфликт на
интереси, създаване на схеми за извършване на организирана престъпна дейност,
създаване на корупционни схеми и престъпления против личността. Твърди
невярност на казаното от тях, което целяло опозоряването и сриването на
авторитета му като личност и гражданин, усложняване служебната дейност с
предпоставки за проверки от различни органи и институции, само поради извършването
на които се поставя под съмнение не само почтеността му, но и дейността като
отговорен и съпричастен към проблемите на гражданите и управлението на
общината, накърняване доброто име, честта и достойнството му като почетен
гражданин на гр.К.. Твърди тези изявления да са станали широко достояние на
местната общественост и повод за отправени към него официални и неофициални
запитвания от общински съветници, граждани и познати, които го поставили в
неудобно положение и създали некомфортна обстановка. Съзнавайки популярността
на телевизията и гледаемостта на предаването се почувствал унизен, били му
причинени редица неудобства и негативни емоции, от своя страна дали отражение
върху здравословното му състояние с предизвикана тревожност и липса на сън. Въз
основа на това твърди да е претърпял неимуществени вреди, чието обезщетение
претендира в условията на солидарност от ответниците-спрямо Д.Б. и Б.Я. на
основание чл.45 ЗЗД, като преки извършители на деликта, а спрямо първия
ответник „С.“ ООД на основание чл.49 ЗЗД, в качеството на възложител на
работата. Във връзка с последното в молба от 12.01.2017г. обосновава
легитимацията на дружеството с това, че е доставчик на медийни услуги и като
такъв лицензиран по ЗРТ и регистриран в СЕМ. Навежда, че за излъчваното в ефира
на телевизия „Скат“ предаване „От упор“ с водещ Д.Б. носи редакционна отговорност
за избора на съдържанието на медийната услуга и упражняването на ефективен
контрол съгласно чл.4 ЗРТ.
Ответникът „С.“ ООД навежда довод,
че не е материално легитимиран да отговаря по иска, както и оспорва същия по
основание и размер по съображения за липса предпоставки за възникване
отговорност спрямо водещия на предаването и участника в него, а оттук и на
собствената му в условията на чл.49 ЗЗД. Навежда, че в предаването се
разглеждат различни въпроси от публичната сфера, каквато е дейността на една
община, и публични личности, какъвто е кметът, с воденето на разговори, дискусии,
коментари и оценки, чиято критичност и/или негативност в случая е насочена не
към личната сфера на ищеца, а в качеството му на кмет и дейността му като
ръководител на общината, поради което не е налице противоправност в действията.
Оспорва твърдението с изнесеното в предаването ищецът да е бил опозорен с причисляването
му към мафиотска структура, както и да са му били приписани престъпления, тъй
като общият разговор и коментари били свързани с множество такива всред медиите
и обществеността отпреди и от отзвука от извършени в общината проверки от
различни органи и институции. Навежда
още, че посочените в исковата молба думи и изрази са подбрани и цитирани
откъслечно, извадени от контекста и съкратени, съответно интерпретирани по начин внушаващ
негативен смисъл, без да е изложено съдържанието на предаването и изказванията
на участващите в него вцялост.
Ответниците Д.Б. и Б.Я. оспорват
иска с възражения, че посочените в исковата молба за казани от тях думи и
изрази в предаването са подбрани извадки и откъснати от контекста фрази, които
освен това са дописвани с допълнения в скоби с пояснения, което поставя под
съмнение от една страна верността на интерпретацията, а от друга вложения
смисъл в изреченото. Застъпват становище идентично с това на първия ответник
относно правомерността на действията с оглед обстоятелството, че ищецът е
публична фигура, осъществяващ публична дейност, която по начало търпи по-засилен
медиен интерес, обсъждане и критика. Оспорват твърдението съзнателно да са
разпространили неверни и позорящи обстоятелства, защото всичко което било
споменато в предаването било политическа оценка във връзка с открита дискусия
по политически и общественозначими въпроси, каквито са тези за уместното и
законосъобразно управление ***.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С предявения иск ищецът
претендира от ответниците парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди
като последица от осъществени спрямо него противоправни действия на втория и
третия ответник, а по отношение първия, като възложител на работа на втория
ответник. С оглед формулирания петитум за ангажиране солидарната им отговорност
съдът приема, че искът против „С.“ ООД е основан на чл.49 ЗЗД, а против Д.Б. и Б.Я.
на чл.45 ЗЗД, като солидарността произтича от разпоредбата на чл.53 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и/или неимуществени. Пораждането на деликтната отговорност по
чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на
извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения,
претендиращ обезвреда. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на извършителя се
предполага, поради което в негова тежест е оборването на тази презумпция.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е за чужди виновни
противоправни действия, тя е обективна и безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер.
От фактическа страна по делото не
се спори, че ищецът е бил кмет на гр.К., избран за втори мандат на проведените
през 2011г. местни избори, който изпълнявал функциите на такъв през 2014г.
Първият ответник „С.“ ООД е
доставчик на медийни услуги по ЗРТ и телевизия „Скат“ е негова програма.
Не е предмет на спор обстоятелството, че на 07.12.2014г.
в 20ч. по телевизия „Скат“ от студио в гр.София
било излъчено предаването „От упор“ с водещ Д.Б., в което участвал като
гост и Б.Я.. Към тази дата и двамата били народни представители. В тази връзка
въз основа изявление на Д.Б. с определение от съдебно заседание на 03.10.2017г.
съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че този ответник е бил в
гражданско правоотношение със „С.“ ООД. Същият е отрекъл да е в трудово
правоотношение с дружеството поради несъвместимостта му с качеството народен
представител, но признал договорно правоотношение. Неговият предмет не е
уточнен, но това е без правно значение, доколкото този ответник е бил водещ на
предаването излъчено по телевизия „Скат“, чийто медиен доставчик е посоченото
дружество. Съгласно чл.4, ал.1 ЗРТ доставчикът на медийни услуги носи
редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и
определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е
упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и
върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в
каталог при медийни услуги по заявка. С оглед тази норма в съдебната практика
се приема, че юридическо лице-доставчик на медийни услуги носи отговорност по
чл.49 ЗЗД за вреди от изявления, излъчени в телевизионни програми, като е без
значение кой точно е направил изявленията, тъй като медийният доставчик е
допуснал да бъдат излъчени и разпространени.
Въпросното предаване било анонсирано и излъчено със
заглавие „Страх и беззаконие властват в Община К.“ и подзаглавие „В гр.К.
управляват страхът, тиранията и безнаказаността“ и имало за тема в различни
аспекти обстановката в Община К., ръководена от ищеца, в качеството на кмет.
Разговорът бил проведен между водещия Б. и събеседника в студиото Я., като на
няколко пъти бил излъчен репортаж с изявления на общинския съветник от общината
Б.П. /показанията на свС.и М./.
По делото не е установено цялото съдържание на
телевизионното предаване. Представения от ищеца диск със запис, поради
оспорване неговата автентичност от ответната страна, не е приобщен към
доказателствата. Такъв не бе представен и от първия ответник с оглед искане по
реда на чл.190 ГПК по причина, че е изтекъл срокът за съхранение на записите /молба
от 27.10.2017г.-стр.225/. Съгласно чл.14, ал.1 ЗРТ доставчиците на линейни
медийни услуги са задължени да записват предоставените за разпространение от
тях програми и предавания и съхраняват записите в продължение на 3 месеца,
считано от датата на предаването. В случай, че в срока по ал.1 постъпи искане
за отговор или бъде предявен иск срещу доставчика на медийни услуги във връзка
със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на
делото /ал.2/. В случая предаването е излъчено на 07.12.2014г. и в съответствие
с нормата на чл.14, ал.1 ЗРТ „С.“ ООД е било длъжно да съхранява запис до
07.03.2015г. По делото не се твърди, а и доказателства за отправено от ищеца
искане за отговор в тримесечния срок не са представени, съответно искът по
настоящото дело е предявен след изтичането на този срок /30.04.20015г./, поради
което за първия ответник към деня на образуване на делото не е съществувало
правно задължение да съхранява записа /изявлението е за неговото унищожаване/.
Следователно не е налице виновно възпрепятстване от първия ответник за събиране
на допуснато и относимо доказателствено средство и в този смисъл не е налице
основание за прилагане последиците на чл.161 ГПК. Оттук при липсата на
автентичен запис възпроизвеждащ телевизионното предаване в неговата цялост
съдът е в обективна невъзможност, при условията на непосредственост, да
възприеме неговото съдържание и да извърши преценка относно подлежащите на
доказване факти, а именно дали заявеното покрива признаците на противоправност като
основание за ангажиране отговорността на ответниците. В тази посока не могат да
бъдат ползвани събраните гласни доказателства, тъй като показанията на
разпитаните свидетели С.и М. дават най-обща информация за съдържанието на
телевизионното предаване и представят на съда своите възприятия за и от него.
Независимо от горното съдът съобрази и следното:
Като доказателство по делото е прието Разпореждане №
19505/27.01.2017г. постановено по НЧХД № 6623/2015г. по описа на СРС, 130
състав. Същото е било образувано по тъжба на ищеца А.К. против Д.Б. с твърдение
за извършено спрямо него престъпление от частен характер-клевета по чл.147 НК
основано на същите фактически обстоятелства, на които се основава и претенцията
за обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД, а именно изречените от този ответник думи
и изрази в телевизионно предаване „От упор“ излъчено на 07.12.2014г. от 20ч. по
телевизия „Скат“. След подробен анализ съдът е обосновал извод, че по своето
съдържание и смисъл казаното от Б. не покрива признаците на престъпление по
чл.147 ГПК, тъй като обективно не са сведени до знанието на неограничен кръг
лица твърдения за факти позорящи личността на ищеца или приписвани му
престъпления. Това разпореждане е потвърдено с решение на СГС постановено по
ВЧНД № 1742/2017г. По аргумент от чл.300 ГПК настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан
от актовете на наказателния съд само относно това, че деянието не съставлява престъпление
по НК и в този смисъл дължи самостоятелна преценка дали фактическите
обстоятелства /послужили като основание на ищеца да подаде тъжба против единия
от ответниците, идентични с тези по исковата молба/ покриват признаците на
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.
Свободата на печата и средствата за масова информация,
правото на мнение, търсене и разпространение на информация са едни от
основополагащите принципи на демократичното общество, прогласени и защитени с чл.40,
ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. Негов
израз е правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез
слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин съгласно
чл.39, ал.1 от Конституцията. Това право не е абсолютно, а ограничено до
пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според
първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или
друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения
ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие
над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права,
както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на
други. Тези ограничения кореспондират на конституционно признатите и защитени
права на гражданите-неприкосновеност на личния и семеен живот, чест, достойнство и добро име /чл.32, ал.1 от Конституцията/. По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС. В Решение №
7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и
свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-41 от Конституцията,
както и на случаите, когато са допустими техните ограничения. Съдът приема, че
правото на свободно изразяване на мнение може да бъде ограничено заради друго,
конкуриращо право и това е на лично достойнство, чест и добро име, които също
са конституционно защитени. По въпроса относно съотношението между тези конкуриращи
права е проведено разграничение между информация и идеи, които се правят
публично в контекста на политическия и въобще обществения дебат и такива, които
не попадат в този контекст, като е постановено, че принадлежащите към първата
категория се ползват с по-висока степен на защита. В практиката на ЕСПЧ се
приема, че гарантираното от чл.10 ЕЗСПЧОС право на свободно изразяване не се
отнася само към общоприети и добре посрещани идеи, но защитава също и
информация и идеи, които накърняват, шокират или обезпокояват.
Въз основа горното на преценка в случая подлежи дали
изказванията на втория и третия ответник по време на телевизионното предаване,
в упражняване правото по чл.39, ал.1 от Конституцията, съответно чл.10 от
ЕКЗПЧОС, съставляват оценка или мнение
по обществени въпроси свързани с ищеца, или обективират и твърдения за
злепоставящи го факти, с което се накърняват по недопустим начин конституционно
защитените му права по чл.32, ал.1 от Конституцията.
Твърденията на ищеца са употребените думи и изрази да са
позорящи неговата личност, както и да му приписват извършването на престъпления
по служба в качеството на кмет на общината.
Клеветата се изразява в разгласяване на невярно позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. То е противоправно,
защото накърнява честта, достойнството и доброто име, като нематериални и
защитени от закона и Конституцията на Република България субективни права на
личността. За да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД
клеветническото изявление трябва да визира конкретно физическо лице, разгласеното позорно обстоятелство трябва да
се отнася до него или това лице да е посочено като извършител на приписаното му
престъпление или престъпления. Увреденият може да е посочен от автора на изявлението
чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво
съмнение относно личността му. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск
съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството на
ищеца. Когато клеветническите изрази са част от по-обширно изявление, той не
може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който внушава като
цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца /Решение № №
439/20.01.2016г. по гр.д.№ 2773/2015г. на ВКС, ІVг.о./. В своята практика ВКС приема още, че
признатото и гарантирано в чл.39, ал.1 от Конституцията право на мнение се
упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в
определена публична сфера, когато името му се коментира или се предполага
връзка с оглед неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос, освен
ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение била
използвана за да се вреди на доброто име.
Ответниците Д.Б. и Б.Я. не са оспорили в рамките на
телевизионното предаване да са казали думите и изразите посочени в
обстоятелствената част на исковата молба. Тяхното оспорване е да не са възпроизведени
вцялост, т.е. точно и пълно както са изречени и това възражение намира подкрепа
в това, че действително думите и изразите преобладаващо са фрагментни, част от
изречения и с пояснения в скоби, което така поднесено съдържание насочва пряко
или косвено към личността на ищеца, по-специално неговото качество на кмет на
общината. Но същевременно липсата на данни относно изказванията в тяхната
цялост, точност и последователност е пречка да се установи действителното им съдържание
и вложен смисъл. Във връзка с последното следва да се посочи, че показанията на
разпитаните по делото свидетели С.и Момчилов разкриват по-различна насока на
проведения в студиото разговор. И двамата сочат, че по време на предаването на
два или три пъти били излъчени репортажи с Б.П.-общински съветник в Община К.,
в които той заявил, че бил набит от лицето З.Х. с твърдението да е приближен на
кмета /ищеца/ и покровителстван от него, че кметът „коли и беси“ и казвал какво
трябва да стане в общината, че с това лице правели далавери във връзка с
осъществяван бизнес и обществени поръчки. На свидетелите бил известен
съществуващ конфликт между общинския съветник Б.П. и З.Х. и сбиване между тях,
като сочат, че част от коментарите в студиото били свързани именно с този
случай. Съпоставката между показанията на свидетелите и посочените в исковата
молба изказвания на всеки от ответниците сочи на връзка изразяваща се в
коментар на изнесеното от общинския съветник. Това е видно и от съдържанието на
самите изрази /при отчитане обстоятелството, че са извадки от целия разговор и
не отразяват в пълнота изреченото/, които насочват не пряко към личността на
ищеца с твърдения за конкретни негови неправомерни действия, а по-скоро към
конфликта между общинския съветник и другото лице З.Х.. В голямата си част
буквално възприети думите и изразите, макар и да са в негативен смисъл, могат
да се определят като общи оценки, мнения и съждения отнасящи се до обстановката
в Община К.. Споменаване името на ищеца като цяло е свързано с качеството му на
кмет и твърдения да е свързан /приближен/ с лицето З.Х., но по начин, от който не може
да се направи категоричния извод, че тази връзка между тях и като цяло
дейността му на кмет са основани на твърдения за незаконосъобразни действия,
които недвусмислено да го окачествяват като човек възползващ се неправомерно и
злоупотребяващ с власт в свой или чужд интерес, който не изпълнява
добросъвестно и съобразно закона своите задължения или твърдения за конкретно
извършени престъпления по служба. Действително има употреба на думи и изрази
като „там царува мафията“, „били много страшни, много опасни, отмъстителни“, „една
благоприятна среда за развиване на местен феодализъм и така да се каже, който
надигне глава или трябва да бъде набързо набит, смазан, смачкан, за да си
затваря устата“, „явно там цари някакъв Биг брадър, който вижда и следи всичко,
което може да наруши по някакъв начин покоя на общината“, „това е последствие
от атмосферата и беззаконието, което зари в гр.К.“, „има опит за сплашване,
опит за привикване“, „упражнява се натиск върху свидетелите, които ги хваща
амнезията.Оттам започва вече страх тези хора да казват“, „далаверата няма цвят“
и др., но те са персонално неконкретизирани, поради което не може да се приеме,
че се отнасят до ищеца и са позорящи личността му. Предвид това съдът намира,
че казаното от ответниците по същество представляват оценки и мнения, пряко или
косвено засягащи ищеца, по обществени въпроси свързани с качеството му на кмет
на общината и изпълняваните функции. Макар и негативни, а в някои части и
крайни, те се отнасят до общата обстановка и създадена атмосфера в Община К. и
представят лични коментари на водещия и госта в предаването, които в
значителната си част са основани и интерпретират изказване, твърдения и
обвинения на друго лице-общинския съветник Б.П.. Според Решение № 62/06.03.2012г.
по гр.д.№ 1376/2011г., ВКС, ІVг.о. и решение № 253/29.01.2014г. по гр.д.№
1251/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., оценките, направени при спазване ограниченията по
чл.39, ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност
за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или правилност не може да бъде
проверявана, защото
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност, а съдържанието им зависи единствено от съзнанието
на техния автор.
При горното съдът намира, че с поведението си по време на
телевизионното предаване втория и третия ответник не са осъществили фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, поради което и не е налице основание за ангажиране
гражданската им отговорност за вреди спрямо ищеца. При липсата на извършен
деликт не е налице и основание за ангажиране гаранционно.обезпечителната
отговорност на първия ответник по чл.49 ЗЗД. Това предпоставя неоснователност
на предявения иск, който подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответниците разноски по делото както следва: на „С.“
ООД сумата от 3000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, и на Д.Б. сумата от 1500лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът Б.Я. не е направил
разноски по делото, поради което такива в негова полза не следва да се
присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, против „С.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, Д.К.Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, и Б.Я.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Народно
събрание-деловодство, за сумата 60 000лв.
с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД във вр.с чл.53 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди като последица от изявления
направени от Д.Б. и Б.Я. в телевизионно предаване „От упор“, излъчено на
07.12.2014г. в 20ч. по програма на телевизия „Скат“.
ОСЪЖДА А.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 3000лв.
ОСЪЖДА А.С.К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 10, да заплати на Д.К.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от
1500лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: