Определение по дело №236/2019 на Окръжен съд - Силистра

 

               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №181

 

                                 гр.Силистра 19.11.2019 год.

 

Силистренски  окръжен  съд   наказателно отделение, в закрито  заседание на деветнадесети ноември през   две хиляди  и  деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                       1.АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                     2.АНА АВРАМОВА

 

при секретаря и в присъствието на прокурора    като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ  ВЧНД №236 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.345, ал.1, вр.с чл.249, ал.2 НПК.

 

Постъпил е частен протест от прокурор при РП-Силистра, против определение №393 от 10.10.2019г., постановено по НОХД №667/2019г. на Районен съд гр.Силистра, с което е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора, за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения. Прокурорът счита, че такива нарушения липсват, още по-малко пък, с които да се накърняват права на някоя от страните в процеса. Предвид на това, прокурорът намира определението на СРС за неправилно и незаконосъобразно и предлага на въззивната инстанция да го отмени, и върне делото на Районен съд-Силистра за разглеждането му по същество.

Силистренски окръжен съд, като съобрази доводите изложени в протеста и взе предвид доказателствата по делото, установи следното:

Силистренски районен съд в кръга на правомощията си, в разпоредително заседание на 10.10.2019г., при обсъждане на въпросите по чл.248 НПК е преценил, че при изготвяне на обвинителния акт, прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правата на обвиняемия и по този начин го е затруднил да организира защитата си. Процесуалното нарушение се заключава в това, че по отношение на предявеното на подс.Р. обвинение по чл.343, ал.3, вр.с ал.1, б.“а“ от НК, не са изложени фактическите характеристики на това престъпление, което води до неяснота относно фактическото обвинение.

Според въззивната инстанция протестът е процесуално допустим, а по същество основателен.

С изготвянето на обвинителния акт, съобразно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, прокурорът следва да изложи своето становище относно вината и отговорността на обвиняемия, като същевременно обвинителния акт следва да отговаря на изискванията за законност, обоснованост и мотивираност, защото прецизно предявените в обвинителния акт обстоятелства определят от една страна, предмета на доказване, а от друга-дават възможност за адекватна защита на подсъдимия по изложените от прокурора факти. В контекста на горното, правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на деянието, обосновали правната му квалификация, тъй като правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен е ограничено. Настоящият случай обаче не е такъв.

Действително, на посочената от Силистренски районен съд страница липсва фактическото изложение на деянието по чл.343, ал.3 НК, като е посочено единствено, че е допуснато ПТП и се уточнява, в кой пътен участък е възникнало ПТП, и между какви автомобили. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче, при излагане признаците на осъщественото от подс.Р. деяние по чл.343, ал.3 НК от обективна страна, прокурорът конкретно е посочил вследствие на кои нарушени норми от ЗДвП, и в резултат на кои действия на Р. е възникнало ПТП. От обективна страна е посочено между кои автомобил е настъпило ПТП, а освен това в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено на коя дата е извършено, на кой пътен участък и механизма на извършване на деянието.

Предвид на това, според въззивната инстанция, в случая е налице съответствие между приетите от прокурора обективни признаци на деянието, и  правна квалификация. При отразената в постановлението фактология, досежно поведението на подс.Р., липсват причини да се счита, че той е бил ограничен в правото му да научи в какво точно се обвинява и по този начин е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, срещу така повдигнатото обвинение. В обвинителния акт са индивидуализирани времето, мястото и начина на извършване на престъплението, като са обобщени всички фактически признаци на престъпния състав и приложимата норма от Наказателния закон.

С оглед на тези съображения въззивната инстанция счита, че в случая обвинителния акт има минимално изискуемото от закона съдържание, и в този смисъл отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В този смисъл не са налице пороци, които да са ограничили правото на защита на подсъдими в такава степен, че същият да не може да се защити. Това е намерило израз и в изявлението на процесуалния представител на подс.Р. в разпоредителното заседание, че в хода на досъдебното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита.

Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Силистренски окръжен съд

 

 

                     О П Р Е Д Е Л И:

        

ОТМЕНЯ определение № 393 от 10.10.2019г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД №667/2019г. по описа на Районен съд-Силистра и същото е върнато на прокурора за отстраняване на съществено процесуално нарушение.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Силистра за продължаване на съдопроизводството.

Определението не подлежи на обжалване.