Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.София, 10.07.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 състав в открито съдебно заседание
проведено на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав :
СЪДИЯ: Маргарита
Апостолова
при участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №2759 по описа за 2015год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.А.Б., Ц.Й.Б. и М.Й.Б. срещу ЗД”Е.”ЕАД иск с
пр.осн.чл.199а от КЗ/отм./, вр.чл.233 КЗ /отм./, вр.чл.134 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на Б.П.Б. АД сума в размер на 50152,83лв.-/уточнителна
молба от 28,03,2016год., 25,04,2016год./, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Живот” за настъпил риск „смърт“ на
кредитополучателя Й.С. Б. и съставляваща остатъка от задължение по договор за
кредит, дължимо за периода от настъпване
на застрахователното събитие-03,03,2014год. до крайната дата на сключения
договор -23,10,2033год.
Релевират се доводи, че между б. „П.Б.“АД,
в качеството на кредитодател и Й.С. Б. и Д.А.Б., в качеството им на кредитополучатели/солидарни длъжници/, е
сключен договор за ипотечен кредит на 17,06,2006год. за сумата от 32000евро и с
краен срок за издължаване до
23,10,2033год. Уговорено е погасяване на задължението на 324 месечни анюитетни
вноски съгласно погасителен план. На 14,06,2010год. „Б.П.Б.“ЕАД и „И.Б.Ж.“
/сега ЗД „Е.“/ е сключен договор Групова застраховка „Живот на кредитополучател“,
със срок на действие, считано от 01,07,2010год. По време на действието на
договора е настъпило застрахователно събитие, при което във връзка с
онкологично заболяване на 03,03,2014год. е настъпила смърт на кредитополучателя
Й. Б.. Ищците поддържат, в качеството на наследници на кредитополучателя да
имат вземане към б. „П.Б.“АД за
извършените от тях погасителни плащания по кредита за периода от датата
на настъпване на застрахователното събитие до датата на изплащане на
застрахователното обезщетение, а от друга страна въз основа на правото им да
получат пълно погасяване на
кредитното задължение към датата на
настъпване на застрахователното събитие, с което би са намалил пасива на
патримониума им. Предвид бездействието на Б.та да получи застрахователното
обезщетение е налице хипотезата на чл.134 от ЗЗД, с оглед което излагат да са
активно процесуално легитимирани по предявения иск.
Съобразно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнителна молба от 28,03,2016год.
и 25,04,2016год., сочеща на твърдения защо се претендира присъждане на
процесните суми не на ищците, а на кредитора, настоящия състав приема, че
исковата претенция е обоснована с упражняване на имуществените права на
кредитора/Б.та/ по чл.199а, от КЗ/отм./ от наследниците на починалия
кредитополучател, които се явяват и кредитори на обезпечения кредитор/Б.та/. Изрично въпреки
изложените твърдения за извършени от ищците плащания по договора за кредит,
същите сочат да не претендират възстановяване на платеното от тяхна страна,/ което твърдят да
е размер на 10070лева, общо платена сума
по кредита за периода от 05,03,2014год. до 02,11,2015год./, встъпили в
качеството на наследници на кредитополучателя в правата и задълженията по
договор за кредит.
Съобразно горното се
претендира исковата претенция да бъде
уважена като основателна и ответникът да бъде осъден да заплати на Б. П.АД
процесните суми.
Съобразно изложеното молят
исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендират разноски.
Ответникът- ЗД „Е.”ЕАД оспорва
предявените искове. Излага доводи за процесуална недопустимост на исковата
претенция. При условията на евентуалност сочи на неоснователност на същата. Ищците не
се легитимират като кредитори на Б.та. Налице са изключени рискове по
застрахователния договор-чл.8, ал.2, б.h от ОУ-необявени при сключване на
застраховката обстоятелства свързани със
здравословното състояние на застрахования, които биха довели до отказ на
застрахователя за сключване на застрахователния договор; чл.8, ал.2, б.m- от ОУ- рискът „смърт“ е настъпил
в резултат от предшестващи заболявания, чл.8, ал.2, б.к-констатиран е „отказ“
на застрахования да се подложи на лечение, което е било необходимо или
препоръчително, съгласно компетентно медицинско становище, чл.9, т.3 от ОУ-не
са представени всички необходими за изплащане на обезщетение документи.
Поддържа да са налице и необявени от
застрахования обстоятелства, свързани с промени в З.равословното състояние на
кредитополучателя –чл.11, т.4 от ОУ. Сочи ответното дружество да е освободено
от отговорност съгласно раздел ХІІ, т.1 и т.2, р.ІV и р.ХХІ, р.ХХХV от
застрахователния договор. Поддържа, че се оглед обстоятелството по договора да
има двама солидарни длъжници, то при евентуална основателност на исковата
претенция следва да бъде приложена разпоредбата на р.VІІ от застрахователния договор,
а именно в случай на повече от един
кредитополучател по договор за кредит, застрахователната сума за всеки от тях е до сумата на
неизплатената част от кредита, раЗ.елен
на броя на кредитополучателите. При
условията на евентуалност сочи на недоказан размер на предявения иск.
Съобразно горното моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Конституираният съищец –„Б.П.Б.“АД
не излага становище по основателност на исковата претенция. Поддържа да не е налице
бездействие от страна на Б.та по повод упражняване правата по застрахователния
договор.
При така изложеното съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно
между страните обстоятелството, че на 17.10.2006г. между Б.„П.Б.” АД и Й.С. Б., солидарно с Д.Б.,
в качеството на кредитополучатели е сключен договор за кредит, обезпечен е
ипотека с № 2615/R06 от
16,10,2016год. Предмет на договора е
предоставяне на сума в размер на 32 000.00 EUR-чл.1. Съгласно чл.21 от договора, задълженията по кредита се погасяват служебно
от Б.та с постъпленията по разплащателната сметка на Кредитополучателя.
Погасяването е уговорено да се извърши на 324 месечни, анюитетни погасителни
вноски-чл.22. Посочен е краен срок за издължаване на вземанията-23,10,2033г.
Съгласно чл.14 от договора кредитополучателя заплаща на Б.та годишна лихва,
както следва:
а)
за първите шест месеца - промоционална лихва - 0/нула/%
б)
за остатъка от периода на този договор годишната лихва е 6.4%.(чл. 14).
Дължимата лихва се формира като сбор от тримесечния EURIBOR, но не по-малко от 2.5% плюс надбавка от 3.9%
- за кредити в евро. В чл.15, ал.5 от договора е предвидена възможност
изменение на дължимата лихва при определени условия.
Съобразно чл. 19 от договора кредитополучателят
се е задължил да сключи застраховка живот и трайна нетрудоспособност
в полза на б.та за срока на договора като при настъпване на застрахователно събитие, Б.та има право да се
удовлетвори предпочтително от застрахователната сума.
На
осн.чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
19,12,2016год. обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключена групова
застрахователна полица №IABPB-001 за застраховка „Живот на
кредитополучатели на Б. П.Б. АД“ на 14,06,2010год., с покрити рискове-смърт на
застрахования, вследствие на злополука или заболяване и пълна трайна неработоспособност
над 70%, вследствие от злополука. Страни по застрахователното правоотношение са
застраховащ –Б.П.Б. Ад и застраховател И.Б.Ж. ЕАД. Застраховано е всяко
физическо лице, което е кредитополучател и което е дало съгласие в писмен вид
да бъде застраховано съгласно условията посочени в застрахователния договор и
за когото е издаден застрахователен сертификат.
Не
е спорно наличието на писмено съгласие на кредитополучателя-Б., във връзка с
отпуснатия кредит от 16,10,2006год. да бъде сключена застраховка Ж. при
условията на договор за застраховка Ж.
на кредитополучатели сключен между Б.та и ответника. В този смисъл постановено
определение по реда на чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено на
10,04,2017год., както и писмено съгласие-стр.33/.
Не
е спорно в срока на действие на застрахователния договор да е настъпил покрит
застрахователен риск-смърт на кредитополучателя-видно от АС№68/05,03,2014год.
като смъртта на Й.С. Б. е настъпила на 03,03,2014год.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 07,03,2014год. Д.А.Б. е уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие.
С
решение от 11,07,2014год. ответното дружество е отказало да заплати
обезщетение, тъй като смъртта на застрахования е настъпила в резултат на
необявени при сключване на застраховката
обстоятелства свързани със здравословното състояние на застрахования,
които биха довели до отказ на застрахователя
за сключване на застрахователния договор, налице е изключен риск
съгласно общите условия и укрита информация относно здравословното състояние на
застрахования.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че към датата на сключване на договор за кредит през 2006год. няма данни за
онкологично заболяване при кредитополучателя Й. Б.. Най-рано е могло да бъде
установено онкологично заболяване след оперативно отстраняване на левия тестис
с дата на операция 13,05,2010год. и потвърждаване на диагнозата от хистологично
изследване. Не е спорно, че диагностицирания кредитополучател е отказал
провеждане на химиотерапия /видно от
решение за терапевтично поведение от 17,08,2010год. и 08,12,2010год. на
клинична конференция в Клиника по хематология и онкология на ВМА/. При
констатираната диагноза „Герминативно клетъчен тумор-ембрионален карцином с
метастази в белия дроб“, /т.е.напреднал
стадий на заболяването/ не е възможно
излекуване с химиотерапия. Започнало е провеждане на химиотерапия на
27,04,2012год. Възможността за ефективно лечение е обусловена от
диагностициране и започване на лечение в рамките на 20-30 дни от заболяването. СМЕ
сочи да няма пряка причинно-следствена връзка между злокачественото заболяване и смъртта, но е налице непряка такава, тъй
като заболяването е оказало общо
негативно въздействие върху организма, здравословното състояние и
имунитета на пациента.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата по кредита в размер на 32000евро е усвоена на 02.11.2006г. по
разплащателна сметка на кредитополучателя.
Дължимия остатък от дълга при условие, че годишния лихвен процент и
съответно месечните погасителни вноски не са били променени, за периода от
03.03.2014г. до 23.10.2033г. би бил общо в размер на 50 152.83 Евро. Сумата е формирана
от главница - 26 170.20 Евро, договорна лихва - 22290.04 Евро, годишни такси за
управление на кредита - 1692.59 Евро, общо 50152.83 Евро. Налице е извършено плащане
на месечни вноски по първия погасителен план до 02.10.2007г. включително. След тази дата е извършвана
промяна в размера на годишната лихва и съответно месечната вноска е променена.
Платени са 8 месечни вноски с размер 211.19 евро - с падежи от 02.11.2007г. до
02.06.2008г. включително; четири месечни вноски с размер 215.75 евро - с падежи
от 02.07.2008г. до 02.10.2008г. включително; четири вноски с размер 223.16
евро, с падежи от 02.11.2008г. до 02.02.2009г. включително. Последната промяна
на годишната лихва е приложена от 02.02.2009г., в размер на 7.65%. Остатъкът от
непогасена главница към 02.02.2009г. е 30 725.22 Евро. От 02.03.2009г. заплащаните месечни вноски са
в размер на 230.84 Евро.
Дължимата главница за
периода от 03.03.2014г. до 23.10.2033г. е разликата между усвоения размер по
кредита и погасената главница или в размер на 28
128.05 Евро. Общото задължение е в размер на 56178,16евро, от които -Главница - 28 128.05 Евро, Лихви - 26346.33Евро и Такси -1703.78Евро;
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Кредитополучателят, който е
застраховал ж.а си срещу определени рискове, респективно наследниците на
застрахования по групова застраховка „Живот” кредитополучател имат правен
интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против
застрахователното дружество в защита на имуществените права на Б.та като искат
осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по
застрахователния договор – Б.та дължимата застрахователна сума при
осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на
предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, които съдът намира да са изложени. Дали
процесуалната легитимация на ищеца съответства на материално правното положение
на страните е въпрос по основателност на исковата претенция. За основателност
на същата в тежест на ищцовата страна/ процесуален субституент/ е да установи,
че има качеството на кредитор
спрямо определено лице /Б.та/, че неговият длъжник/Б.та/ и титуляр на правата, които се защитават с предявения
иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на
правата на длъжника/Б.та/ на ищеца
застрашава удовлетворяването на последния, в качеството му на кредитор, т. е. с бездействието си длъжникът рискува
да намали имуществото си;
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, а и между страните не се спори, че
между съищеца "Б.П.Б. " АД и ответника е сключен
договор по смисъла на 199а от КЗ/отм./, вр.чл. 231 от КЗ/отм./, а именно групов договор за застраховка
"Живот" на кредитополучателите по сключени ипотечни кредити. Предвид изрично даденото от кредитополучателя
писмено съгласие съобразно чл.199а, ал.2 от КЗ/отм./ е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение.
Процесната
групова застраховка "Живот" на кредитополучателите, сключена между "Б.П.Б. " АД и ответника е била такава по чл.199а, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл. 231 от КЗ/отм./ в полза на кредитор /търговска Б./
за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно
правоотношение Б.та е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки един кредитополучател, дал съгласието си за
сключване на такава групова застраховка "Живот", представлява
застраховано лице, "върху" чиито живот се сключва застрахователният
договор. Страни
по този договор за Б.та и застрахователя. Застрахования кредитополучател, няма
качеството ползващо се от застраховката лице, а е лице, чийто живот, здраве и
телесна цялост са предмет на застраховката, сключена в полза на Б.та
кредитор. В този смисъл това не е типичен
договор в полза на трето лице /Решение № 99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г.
на І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Налице е и
писмено съгласие от страна на наследодателят на ищците към момента на сключване на
договора, съгласно императивното изискване на законодателя - чл. 233, ал. 1 от КЗ/отм./, поради което и
сключеният договор е валиден.
Исковата претенция настоящия
състав намира за неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, когато застраховка "Живот" или
"Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато
не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при
настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на
законно основание е платило задължението. Ал. 2 от същият текст дава възможност
на застрахователя да прави в този случай всички възражения, произтичащи от
застрахователния договор. Следователно
искът на основание посочената правна норма предпоставя твърдение в исковата
молба за плащане на задължението към кредитора /Б.та/. В Кодекса за
застраховане не е уредено право на пряк иск на застрахования кредитополучател
или неговите наследници по застраховка „Живот“ срещу застрахователя преди
плащане на задължението към Б.та, нито иск на кредитополучателя, респективно
неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователната сума
в полза на Б.та. /Решение
№138/05,01,2015год., ТК, ІІ ТО на ВКС по т.д.№1727/2014год. постановено по реда
на чл.290 от ГПК/.
Ищците по делото не са активно материално-правно легитимирани по предявения иск, тъй като не са носители на спорното материално право да претендират плащане от застрахователя на
застрахователно обезщетение по сключения между застрахователя /ответник/ и застраховащият кредитодател
застрахователен договор, тъй като правоимащо лице е обезпечения кредитор на вземането, представляващ застраховащ и
изключителен бенефициент по застрахователната полица. По силата на законовата
разпоредба на чл. 242, ал. 1, изр.2
от КЗ/отм./, ищците могат да предявят иск
срещу застрахователя и в
случаите, когато не са били страна по застрахователния
договор, но само когато е налице още и кумулативно изискуемата предпоставка да са лица платили задължението при настъпилото
застрахователно събитие. В тази хипотеза искът се предявява срещу застрахователя, но за изплащане на застрахователно обезщетение на
претендиращият го, който с
плащането на задължението встъпва в правата на застрахования да получи
застрахователно обезщетение, при настъпил риск. Сочената хипотеза не е налице, тъй като изрично в
исковата молба и в последващи уточнения, макар и да е безспорно ищците да са погасили част от дълга по договора за
кредит след настъпване на застрахователното събитие, те не претендират
ответника да бъде осъден да им заплати погасените суми, а да заплати на ползващото
се по застрахователната полица лице-Б. П.Б. АД остатъка по кредита.
Съобразявайки
горните релевантни за спора факти, настоящия състав намира ищците като
наследници на починалия кредитополучател по сключен договора за кредит да не се легитимират като кредитори на
Б.та/ ползващо/ се лице по застрахователния договор. За да се приема сочения
факт следва да бъде установено вземане на ищците/наследници/ спрямо съищеца/Б.та/
и произтичащо от договорно или извън договорно основание. В процесната хипотеза
не е спорно, че между ищците/наследници на кредитополучателя/ и Б.та липсва
договорно правоотношение, по което да е налице вземане спрямо Б.та. Твърдението
за вземане , обосновано с намаляване на пасива на наследниците на кредитополучателя,
които приемат наследството с всички права и задължения при погасяване на
задълженията по договор за ипотечен кредит, не се споделя от настоящия състав.
Нито от сключения договор за кредит, нито от застрахователния договор може да
се изведе задължение на ползващото се лице/Б.та/ при настъпване на
застрахователното събитие да претендира изпълнение на задълженията на
кредитополучателя от застрахователя, поради факта на настъпилото събитие, а не
от наследниците на застрахования, което задължение да обоснове и качеството
кредитор на наследниците. Застраховката е сключена за обезпечение на кредитора,
поради което само последния е легитимиран да претендира обезщетение от
застрахователя/ освен нормативно предвидената възможност при плащане на
задълженията от трети лица-242 КЗ/отм./. Обосноваването качеството кредитор с
връщане на платените/погасени/ от наследниците вноски по кредитите също не
обуславя качеството кредитор, тъй като към момента на плащане на същите в
периода до датата на исковата молба 26,02,2015год. не е платено чуждо
задължение, а задължение част от наследствената маса на техния наследодател. На
самостоятелно основание следва да се посочи и че ищцата Д.А.Б. има качеството
солидарен длъжник за дълга, което на осн.чл.122 от ЗЗД сочи на възможност на
кредитора да претендира изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
солидарните длъжници. Евентуално последващо плащане на обезщетение от страна на
застрахователя в полза на обезпечения кредитор би могло да е основание за
претенция за връщане на погасените вноски на отпаднало основание, но се касае
за бъдещо вземане, респективно качество кредитор за ищците, което към момента
на приключване на устните състезания по смисъла на чл.235 от ГПК не е налице.
Що се касае до
втората законова предпоставка на иска по чл.134 ЗЗД бездействие на длъжника и
доколкото се установи от Б.та да е инициирано
извънсъдебно искане за събиране на дължимото по груповата застраховка
обезщетение-стр.161, то следва да се приеме, че не е налице бездействие при
упражняване на имуществените права на съищеца по договор за застраховка. Дори и
да се обоснове извод в противоположна насока, то не е налице втория кумулативен
елемент бездействието да застрашаване удовлетворяване правата на ищците. В
конкретния казус следва да се изхожда от качеството на субекта /евентуален
длъжник/ на ищеца, а именно търговска Б., поради което дори и да се приеме
наличие на парично притезание на ищците към Б.та, то реализирането на правата им не би било застрашено.
С оглед липсата на
активна материално правна легитимация на ищците по делото, съдът намира за
безпредметно обсъждането на релевираните правоизключващи възражения на
ответника за отказ за плащане на обезщетение по смисъла на чл.184 от КЗ/отм./. Такава възможност с оглед релевираните възражения
е налице при съзнателното неточно обявяване
или премълчаване на съществени обстоятелства, от значение за риска - тези, за
които застрахователят е поставил въпрос съобразно чл.188 от КЗ/отм..
Съобразно
изложеното исковата претенция съдът намира за неоснователна.
С оглед изхода от
спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по делото се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2256,45лв., от които
2156,45лв.-адв.възнаграждение и 100,00лв.-в.л./ неоснователно е възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед цената на исковата претенция дължимото
минимално възнаграждение по НМРАВ определено по реда на чл.7, ал.2 е
2034,58лв., върху което с оглед данните за регистрация по ДДС се дължи 20% ДДС
или общо 2441,49лв. Отделно от това с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършени процесуални действия не се следва намаляване на адв.хонорар./
Мотивиран от
горното СГС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.А.Б., с ЕГН **********, Ц.Й.Б.,
с ЕГН **********, и М.Й.Б., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***-13, офис
№5 срещу ЗД”Е.живот " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***.199а от КЗ/отм./,
вр.чл.233, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.134 от ЗЗД, З.Е.живот ЕАД да заплати на Б. П.Б. АД сума в размер
на общо 50152,83лв.-/уточнителна
молба от 28,03,2016год., 25,04,2016год./, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Живот” за настъпил риск „смърт“ на
кредитополучателя Й.С. Б., съставляваща остатък от задължение по договор за кредит
№2615/R06/16,10,2016год., дължимо за
периода от настъпване на
застрахователното събитие-03,03,2014год. до крайната дата на сключения договор
-23,10,2033год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Б.,
с ЕГН **********, Ц.Й.Б., с ЕГН **********,
и М.Й.Б., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***-13, офис №5 да
заплатят на ЗД”Е.живот " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***
от
ГПК сума в размер на 2256,45лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: