РЕШЕНИЕ
№ 1414
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330117025 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* против Г. И. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.01.2018 г. в ***, ответникът управлявал собствен л.а.
„Ауди А4“ с ДК № ***, при движение на заден ход, предизвикал ПТП – ударил л.а.
„Ауди А3“ с ДК № ***, нанесъл материални щети и напуснал мястото на
произшествието. Бил съставен протокол за ПТП от 05.02.2018 г.
След уведомяване на застрахователя по договор „Каско на МПС“ – ЗК „Уника“
АД и установяване състоянието на увредения автомобил, бил извършен ремонт и
издадена фактура за подменените части и вложен труд от общо 3024,94 лева.
Към датата на ПТП била налице валидна застраховка ГО за МПС на
ответника, съгл. ЗП № ***, при ищеца.
ЗК „Уника“ АД предявило регресна претенция за платената сума, която била
погасена от ДЗИ. Въпреки изпратената покана към ответника, той не погасил.
Твърди, че поради напускане на местопроизшествието, без да уведоми
органите на МВР и причиняване на ПТП, на осн. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, възникнало
регресно вземане в размер на платеното обезщетение, ведно с лихвата за забава.
Моли се за присъждане на сумите от: 3024,94 лева – главница, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение; 748,68 лева – обезщетение
1
за забава за периода 11.07.2018 г. – 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на ИМ в съда – 18.12.2020 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете,
в т.ч. – реалното плащане на обезщетение на ЗК „Уника“ АД; връчването на покана за
плащане на ответника; напускането на произшествието преди органите на МВР;
поради бавното движение на заден ход не разбрал, че е допуснал ПТП или увредил
друго МПС, като служители на КАТ не били викани на място; протоколът бил издаден
няколко дни след като на 02.02.2018 г. била образувана преписката по щета пред ЗК
„Уника“ АД; не оспорил констатациите в протокола и го подписал без възражения, при
което било ясно, че между участниците в ПТП нямало разногласия относно датата и
механизма му. Оспорва се правото на регрес – посещението на органите на реда не
било задължително, съгл. чл. 125 ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно – настъпване на
ПТП по описания в ИМ механизъм със сочените участници и настъпили вреди; вида,
размера и стойността на причинените вреди на МПС „Ауди А3“ с ДК №*** възлиза на
твърдения размер от 3024,94 лева; към датата на събитието между увредения и ЗК
„Уника“ АД е бил сключен, валиден, действащ и покриващ съответния риск договор
„Каско на МПС“; увреденото МПС е било отремонтирано, като ЗК „Уника“ АД е
покрила разходите за това в размер на 3024,94 лева по „Каско“; към датата на
събитието била налице валидна застраховка ГО за МПС на ответника, съгл. ЗП № ***
при ищеца /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 916/20.02.2021 – л.47-48/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с
приетите по делото доказателства.
Настъпването на ПТП при сочения механизъм и участници не е спорно.
Установява се и от протокола за ПТП, подписан от ответника без възражения, както и
от заключението на САТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните.
На ответника е съставен АУАН /л.123/ за извършени нарушения на чл. 40, ал.
1 и чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, подписан без възражения.
Щетите са доказани, като според САТЕ е налице причинна връзка между ПТП
и същите. Размерът им е безспорен, а от заключението на ССЕ /цени се като
компетентно изготвено и неоспорено/ - ищецът е платил в полза на ЗК „Уника“
исковата сума от 3024,94 лева, като обезщетение по щета на 21.05.2018 г. Поради това
и възраженията в ОИМ са опровергани.
Основният спорен въпрос е налице ли е основание за възникване на регресната
отговорност.
2
Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач.
За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал
ПТП, преди идването на органите на КАТ /което е несъмнено установено/, тяхното
посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.
В случая, съдът приема, че е налице извършено нарушение от страна на
ответника, което дава право на застрахователя да претендира процесното вземане.
Съгласно чл. 125, ал. 1 т. 7 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него.
Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е
постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва
да бъде изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на чл.
5 ал. 1 от Наредба № 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ,
според която: „Когато при произшествието са причинени само материални щети и
между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.
Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в
произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство.“.
Като е напуснал мястото на ПТП, ответникът е предотвратил всяка
възможност за контакт с увреденото лице, за да постигнат съгласие помежду си
относно обстоятелствата, свързани с произшествието. От това си противоправно
поведение, той не може да черпи изгодни последици.
Също така, напускането на местопроизшествието всякога допуска съмнение за
употреба на алкохол, упойващи вещества, неправоспособност и пр., доколкото липсата
на водача препятства физически оборването на тази презумпция, а цитираните
проверки са задължителни по закон. По аргумент от чл. 125, т. 5 ЗДвП, в случай на
съмнение за горното, се изисква задължително посещение на органите за контрол на
движението по пътищата – така и при идентична хипотеза Решение № 20/04.03.2021
г. по в.гр.д. № 5/20 г. на ПОС.
Предвид изложеното, основания за регресната отговорност са налице.
Доводите на ответника в устните състезания, макар резонни и обосновани, изразяващи
обяснима защитна позиция, не се приемат за такива, водещи до отпадане на
отговорността. Вещото лице по САТЕ всъщност никъде не е аргументирал извод, че е
3
възможно, дори хипотетично, водачът - ответник да не е „усетил“ удара. Според
експерта дали водачът ще „усети“, че е настъпил удар, зависи изцяло от субективните
му възприятия, като ВЛ не може да оцени възможностите му да вижда, чува и усеща с
тялото си настъпването на удара и съпроводените с него явления.
Обективно и фактически – удар, т.е. съприкосновение между двата
автомобила, е бил налице. Ирелевантно е субективното „усещане“ на водача –
ответник за настъпването му, т.к. същият е длъжен по време на управление на МПС да
не допуска причиняването на имуществени вреди – чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, което обаче е
сторил, както и непрекъснато да контролира ППС, което управлява /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/.
Тези задължения не са изпълнени, като предвид настъпилия вредоносен резултат е
напълно неотносимо какво е било личното му усещане, сл. като вреди от удар са
причинени на друго МПС. Отделно е обстоятелството, че твърдения за липса на
усещане при съприкосновение между МПС, при което има изместване на предметите в
пространството, а е свързано и с генериране на шум и промяна на ускорението на
автомобила /така ВЛ по САТЕ/, е житейски нелогично, необяснимо и от практическа
гледна точка. Щетите по МПС не са съвсем леки /ВЛ казва сравнително/ - счупен фар и
капачка на дюза, увреден калник, нарушена повърхност на боя – т.е. достатъчно явни
увреди, които да предполагат дължимо поведение по възприемане на
съприкосновението между МПС. Съвсем отделен е и въпросът, че по МПС и на
ответника е имало видими щети.
Предвид изложеното, съдът не приема защитната теза на ответника, като да се
поддържа липса на „усещане“ за удар, при установените по делото данни, според
настоящия състав, не отговаря на действителното фактическо положение, нито
принципно може да оправдае отговорността му, като даде възможност да черпи
благоприятни последици от собственото си неправомерно /в нарушение на ЗДвП/
поведение.
Съдът приема, че са налице основания за ангажиране регресната отговорност
на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по
договора за „ГО“, при което главният иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. За поставяне на ответника в забава е
нужна покана. Получаването на тази от 18.06.2018 г. е изрично оспорено от ответника,
като въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не ангажира док-ва за това –
получателят А. М.а действително да има сочената роднинска връзка с ответника /д./.
Представена е регресна покана от 13.09.2018 г., получена лично от ответника
на 20.09.2018 г. Тя не е оспорена и го поставя в забава. Така, лихвата е дължима за
периода 06.10.2018 г. /първи ден след 15 дн. срок за доброволно плащане, изтичащ в
работен ден/ до края на исковия 17.12.2020 г. и възлиза на сумата от 675,57 лева,
изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он – лайн калкулатор. До този размер и за
посочения период акцесорният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен, а за разликата – отхвърлен.
По отговорността за разноски:
4
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 171 лв. – ДТ; 150 лв. –
деп. ССЕ; 200 лв. – деп. САТЕ; 592,98 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. По
съразмерност се дължат 1092,40 лева.
Ответникът също претендира разноски, с представен списък и док. за плащане
на 550 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС, като по съразмерност се дължат 10,66 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 3024,94 лева /три хиляди двадесет и четири лева
и деветдесет и четири стотинки/ – главница, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 31.01.2018 г. в гр.
П., по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съгл. ЗП № ***; 675,57 лева
/шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - обезщетение за
забава за периода 06.10.2018 г. - 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 1092,40 лева /хиляда деветдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения до пълния предявен размер от 748,68
лева и за периода 11.07.2018 г. - 05.10.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да плати на Г. И. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 10,66 лева /десет лева и шестдесет и шест
стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: ***
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5