№ 149933
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110144514 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 284107/26.08.2025
г., уточнена с молба с вх. № 308373/23.09.2025 г., от Г. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: град С* срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: град София, район
Младост, бул. „Ц*, бл. Бенч Марк Бизнес Център, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден да възстанови
електрозахранването на имот, на имот, находящ се в град Б*, кв. „Ч*, с
клиентски №*,, на следните кумулативни основания:
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 124 от ЗЕ , на
основание изпълнение на договор да продажба на електрическа енергия
при ОУ
негаторен иск чл.109 ЗС, на основание, че действията на ответника
пречат на собственика на имота да упражнява в пълен обем правото си на
собственост
чл.45 ЗЗД, на основание, че действията на ответника от 13.10.2023 г.
осъществява деликт – бездействие, непредприемане на мерки за
възстановяване на тока – ответникът да извърши съответните действия
като възстанови положение преди деликта (Решение № 195/04.04.2025 г.
по гр. д. № 3278/2023 г.)
2. чл.82 във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14 и чл.30 от Общите
условия за продажба на електрическа енергия за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – договорна неустойка за
неправомерно прекъсване в периода от 13.10.2023 г. до 26.08.2025 год. на
електрозахранването в собствения му недвижим имот, находящ се в град
1
Б*, кв. „Ч*, ведно със законната лихва от 26.08.2025 год.-датата на
подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на главницата
3. чл.45 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1000 лева, /предявен като частичен от 5 000 лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) – пряка и непосредствена последица от преустановяване на
електрозахранването, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба (л.26.08.2025 г.) до окончателното изплащане;
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е собственик
на недвижим имот, находящ се в град Б*, кв. „Ч*, а именно: ДВОРНО
МЯСТО с пространство от 1200 кв. м., заедно с построените в него
едноетажна жилищна сграда и лятна кухня, два гаража и една стопанска
постройка. Имотът бил електрозахранен и имал клиентски номер *.
Твърди, че на 13.10.2023 г.. е спряло електрозахранването и служители
на електроразпределителното дружество посетили адреса на 15.10.2023 г., но
не са отстранили проблема.
На 18.10.2023 год. подал жалба в електроразпределителното дружество с
вх. №********** от 18.10.2023 г. и помолил незабавно да бъде пуснат
тока.
На 17.11.2023 г. ищецът получил следния отговор, че установили
обстоятелства, относно местоположението на захранващия обекта
трафопост. Дружеството е извършило проучване и е създало план за
техническо изпълнение. Били предвидени строително-монтажни дейности,
които включват изграждането на нов трафопост и мрежа ниско
напрежение.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е подадено
електрозахранването.
Счита, че ответникът не изпълня задълженията си по договора.
Ответникът по настоящата искова молба е в пълно неизпълнение на поетите
договорни задължения — да предостави електроенергия на посочения
недвижим имот, който е посочен в сключения между страните договор. Той не
осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата
престация. Твърди се, че ищецът е изпълнил общите условията, но ответникът
не е възстановил електрозахранването.
Твърди се, че електрозахранването е преустановено без посочена
конкретна причина през октомври 2023 година. Твърди, че иска ответникът да
бъде задължен да възстанови тока и да заплащи обезщетение за забавата,
предвидено в ОУ. Позовава се на чл.28, т.1, чл.30, ал.1 ОУ. Твърди, че
ответникът не е уведомил ищеца за причините, срока и времето, необходимо
за отстраняване на проблема.
Твърди, че от 13.10.2023 г. до 14.02.2024 г. са изминали 485 дни или това
се 19 400 лева.
2
Сочи, че на 04.12.2023 год. е отправена покана за доброволно плащане за
сума в размер 2040 лева, представляваща обезщетение за 51 дни без ток, както
и по 40 лева за всяко денонощие до дата на възстановяване на захранването.
Дружеството е поканено да заплати и сумата от 5 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди- стрес, безпокойство, безсъние,
разочарование.
Твърди, че ответникът изпратил отговор, че ищецът не е осигурил
достъп до имота и не могли да го намерят.
Твърди се че, вече две години ищецът живее без ток. Това предизвиква
силно чувство на гняв, раздразнение, стрес и безпокойство, а вече чувство на
безпомощност след многократните опити, чрез сигнали и жалби до
дружеството, за уреждане на проблема. През студените зимни месеци се
налага ищецът да отсяда при приятели и да търси подслон все едно е
бездомник. Спирането на електрозахранването в дома му е предизвикало
силен стрес, промяна на ежедневието му, довело е до влошаване на личния и
професионалния му живот- станал е по-избухлив и раздразнителен от
обикновено, което води до множество негативни преживявания и е основание
за заплащане на неимуществени вреди.
Сочи, че първите опити за уреждане на проблема с електрозахранването
са започнали от 13.10.2023, като до този момент промяна в положението няма.
Ищецът е крайно притеснен, защото отново идват зимните месеци и той
отново ще трябва да търси при кого да отседне, за да си осигури елементарна
човешка потребност в 21 век, а именно електрозахранване.
Твърди, че е налице деликт от ответника и моли да бъде осъден за
причинените неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва от
датата на оставане без захранване от 13.10.2023 год. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В допълнителна молба от 23.09.2025 г., уточнява, че предявява
осъдителен иск по трите основания, кумулативни, за възстановяване на тока –
чл.109 ЗС, чл.79 ЗЗД, чл.45 ЗЗД.
Твърди, че е потребител на електрическа енергия и е собственик на
цитирания имот, като от 13.10.2023 г. електрозахранването е прекъснато и не е
възстановено до ден днешен. Позовава се, че като потребител има право на
неустойка.
Сочи, че претенцията за неустойка се основава на преустановяването на
електроснабдяването по причина, за която ответникът отговаря. Претендираме
заплащане на договорна неустойказа продължително нерегламентирано
прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача за гореописания
недвижим имот, с клиентски №* за периода от 13.102023 год. до 26.08.2025
год., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В Общите условия е предвидена неустойка за вреди в случай на
неправомерно /нерегламентирано/ прекъсване на електрозахранването по вина
3
на продавача. Такава е уговорена в клаузата на чл. 30, ал. 1 от Общите условия
от 2007 г., одобрени от ДКЕВР, приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно
която ако потребителите останат без електрическа енергия по вина на
продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя,
продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв.
за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електроенергия.
Счита, че в настоящия случай се доказват правопораждащите
предпоставки на вземането за неустойка по обсъжданата клауза. Снабдяването
с електрическа енергия е било преустановено по причина, за която ответникът
отговаря, следователно е осъществено нарушение на задължението,
установено в разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Твърди, че прекъсването на електрозахранването е осъществено по
инициатива на продавача. Несъмнено е също така, че потребителят е останал
без електрическа енергия за период по-дълъг от 24 часа. Продавачът на
електрическа енергия отговоря за вредите на потребителя, причинени от
прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор. Това
спиране на електроподаването е неправомерно, следователно доставчикът
отговаря за вредите и дължи обезщетение на общо основание съобразно чл.82
ЗЗД. /Вж. решение №9 от 20.02.2014 г. по гр. дело №4605/2013 г. на ВКС, III
г.о. и решение №366 от 30.12.2015 г. по гр. дело №2874/2015 г. на ВКС, IV
г.о./.
В уточнителната молба претендира обезщетение от вреди от датата на
предявяване на иска.
Моли съда да уважи исковете. Претендира обезщетение. Представя
съдебна практика.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Прави искането
делото да се гледа в негово отсъствие и за постановяване на неприсъствено
решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1.Нотариален акт № 38, том II, дело № 530/1991 год., на районен
съдия при Сливнишки районен съд — Н., 2.Жалба в електроразпределителното дружество
с вх. №********** от 18.10.2023 год,; 3.Отговор на жалба от 17.11.2023 год.; 4.Покана за
доброволно плащане за прекъснто електроподаване за 51 дни от 04.12.2023 год. 5.Общи
условия за продажба на електроенергия 6.Становище във връзка с постъпила жалба от Г.
Г.. 7.Молба до „ЕРМ- ЗАПАД“ ЕАД от 17.01.2024 год. 8.Решение на КЕВР № Ж-221/
14.03.2024 год. 9.Фактури
Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО, ІV-В
въззивен състав на Софийски градски съд, • Решение от 28.03.2016 год. по гр. дело №
4164/2015 г , Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд, с което е
оставено в сила Решение от 06.03.2015 год. по в. гр. дело №6347 по описа за 2014 год., ГО,
ІV-В въззивен състав на Софийски градски съд
Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, изпълнима от
вещо лице електроинженер, след като се запознае с материалите по делото,
извърши необходимите проучвания, и след като направи справка в
4
деловодството и регистрите на ответника, както и да извърши оглед на място
на процесния имот, да даде отговори на следните въпроси: 2)Кога е
преустановено електрозахранването? 3)Колко време липсва електрозахранване в процесния
имот? 4)Каква е дължимата сума, представляваща обезщетение за забава за липса на
електроенергия?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
материалите по делото, установи следното от фактически и правна
страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. А. Я., със съдебен адрес: град С*, тел: *,
която представителна власт важи за всички инстанции (л.6 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им
размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира
държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай се защитават няколко интереса.
По иска за възстановяване на ток се защитават три интереса –
облигационен, вещен и извъндоговорно основание по чл.45 ЗЗД.
Искът на договорно основание е неоценяем. Следователно дължимата
държавна такса за него е 80.00 лева.
Искът по чл.109 ЗС е оценеямен и цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията,
върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката
представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е т.1 от ТР 4/06.11.20147 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
На този етап съдът приема, че таксата следва да е 80.00 лева, а за нейното
точно определяне ще се уточни в хода на процеса.
Искът по чл.45 ЗЗД за възстановяване на предишното положение на
деликта също е неоценяем. Следователно дължимата държавна такса за него е
80.00 лева.
Искът за неустойка е в размер на 1250.00 лева, поради което държавната
такса е в размер на 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.5-
6 от делото).
5
Искът за обезщетение за вреди по чл.45 ЗЗД е 1000 лева, поради което
държавната такса е в размер на 50.00 лева.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е нередовна. Не съдържа
приложение по чл.128, т.2 ГПК.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
(признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им
укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 284107/26.08.2025 г.,
уточнена с молба с вх. № 308373/23.09.2025 г., като нередовна, на основание
чл.129, ал.2, вр. чл.128, т.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото разпореждане следва да отстрани
6
недостатъците на исковата молба, с препис за противната страна, като в същия
срок да представи доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 80.00 лева по иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл.
124 от ЗЕ.
2. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 80.00 лева по иска с правна
квалификация чл. 109 ЗС
3. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 80.00 лева по иска с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за възстановяване на предишното
положение преди деликта
4. на основание чл.128, т.2 ГПК да посочи дали внесената сума от 50.00
лева, представлява заплатена държавна такса по иска за неустойка от
1250.00 лева, ако не е да посочи за кой иск е внесъл сумата от 50.00 лева с
платежно нареждане от 26.08.2025 г.
5. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 80.00 лева по иска с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди.
6. Ако внесе по-малка сума от посочените да посочи за кой иск е предявява.
Да посочим за кой иск е внесъл таксата от 50.00 лева.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за
държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
7
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
8
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9