Р Е Ш Е Н И Е
№ 260279/20.10.2020г.
гр.в., 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2648 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН въз основа на жалба предявена
от „м.”ЕООД, чрез управителя на дружеството С.М. против НП № В-0047191/08.06.2020 г., на Директора в Регионална дирекция за областите в., д., ш., р., т. и с. към
Комисията за защита на потребителите, с което
на основание чл. 222а
от ЗЗП на юридическото лице е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП.
В жалбата си въззивникът навежда
твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и необосновано. Излагат се доводи
за наличие на предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
поради маловажност на случая. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на
евентуалност – да се намали размерът на административната санкция до минималния
такъв.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован , не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата
страна редовно призована, се представлява от юк
Н., която в съдебно заседание оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 27.01.2020
г. в КЗП - в. постъпила жалба
с вх. № В-03-208/27.01.2020 г. от
потребителя Т.Т. В., в която
същият твърдял, че е закупил врати от „М.“ЕООД и още при монтажа на същите, а
именно на 16.01.2020 открил дефекти по две от тях.
Въз основа на жалбата е извършена проверка от служител при КЗП-в. - св. М.А., на длъжност“главен инспектор“ в
РД-в.. В хода на проверката, на 12.02.2020 г. с протокол за проверка на
документи са представени от въззивника документи - становище и регистър за рекламации.
След извършена справка в регистъра е установено, че предявената от въззивника рекламация е заведена под № 13 на 16.01.2020 г.
и като описание на основанието й в регистъра е посочено: „черта по ламината на едната врата и 1мм побито ъгълче на другата“. В
представеното становище е посочено, че при посещението на 23.01.2020 г. е
установен отстраним дефект – 1 мм зачекнат кант на едната врата и драскотина на
крилото на другата“.
Констатирано е, че до 16.03.3020 г. , вкл. до момента на извършване на
проверката търговецът не е изпълнил административното си задължение съгласно
разпоредбата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в едномесеч срок
от рекламацията.
При така установените факти, св. А. съставила на дружеството-жалбоподател
АУАН за нарушение на чл. 113 ал.2 от ЗЗП, извършено на 17.02.2020 г. Въз основа
на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 233 ал. 2 от ЗЗП е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св. М.А. и свидетеля по акта – Ц.Х., назначени на длъжност „инспектор“ при
РД-в.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото .
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № В-0047191/08.06.2020 г.е издадено от
компетентен орган - Директора на Регионална
дирекция за областите в., д., ш., р., т. и с. към Комисията за
защита на потребителите, съгласно Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председателя на КЗП. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице с оглед разпоредбата на чл. 233 ал.1 от ЗЗП и приобщеното с АНП копие на заповед № 364
ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът установи от правна страна следното:
Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът установи, че
безспорно се доказа в хода на съдебното
производство посочената в НП фактическа обстановка досежно
допуснатото нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Констатирано бе по несъмнен
начин чрез писмените и гласни доказателства по делото, че на 16. 01.2020 г. потребителят
Тодор Вълчев е предявил рекламация на закупена от търговеца стока- 2 бр.
интериорни врати, който не е бил приведен в съответствие с договора за продажба
в срок от един месец от датата на която е предявена рекламацията, а именно до
17.02.2020 г.
Съгласно чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката,
се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата
на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Така регламентираната презумпция е със срок, изтичането на
който обръща тежестта на доказване. Ако в първите 6-месеца от сключване на
договора търговецът е този, който трябва да доказва, че несъответствието на
стоката с договора за продажба се дължи на виновно поведение от страна на
потребителя, то след изтичане на този срок потребителят е този, който съобразно
проявения от стоката дефект трябва да докаже, че несъответствието е
съществувало към момента на доставяне на стоката, т.е. че дефектът е фабричен,
а не е проявен вследствие неправилната експлоатация на стоката.
В конкретния случай въззивникът не е ангажирал доказателства, които да
установяват, че констатираните и заявени от потребителя несъответствия са съществували при доставянето на процесните врати. Същевременно не е налице и някоя от
хипотезите на чл. 109 от ЗЗП, при която съгласно цитираната норма потребителят не може да оспори съответствието
на потребителската стока с договора за продажбата й. Видно от приобщеното по делото становище, въззивникът не съхранява екземпляр от протокола,
удостоверяващ приемането на стоката след извършването на монтажа. В хода на
административно-наказателното производство и съдебното такова не са представени
от дружеството-жалбоподател доказателства, че процесните
врати са приведени в съответствие с договора за продажба, съотв.
че са отстранени констатираните несъответствия.
В нормата на чл.113, ал. 2 от ЗЗП е
предвидено, че привеждането на стоката в съответствие с договора се осъществява
в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. С оглед на изложеното, при
неспазване на срока нарушението ще се счита за осъществено на първият
присъствен ден след изтичането на този едномесечен срок, съгласно ал.2 на
чл.113 от ЗЗП, в който търговеца трябва да предприеме действия. Анализът на
правната уредба сочи, че правилно в АУАН и НП е формиран извод, че процесното нарушение е извършено на 17.02.2020 г. , която дата
се явява първия присъствен ден след изтичане на едномесечния срок, визиран в
нормата на чл. 113 ал.2 от ЗЗП.
Поради изложеното, правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 222а от ЗЗП, доколкото цитираната санкционна норма предвижда
установеното нарушение в диспозицията си.
Съдът
счита, че в случая не са
налице и предпоставките за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗЗП, доколкото
се касае за формално нарушение
с осъществяването на която всякога се
засягат в съответната степен обществените отношения, които нормата на чл.
113 ал.2 от ЗЗП е са призвана да
гарантират, а именно обществените отношения свързани с гарантиране и защита правата на потребителите. В случая безспорно е установено, че правата на потребителя са били засегнати с оглед констатираното несъответствие на стоката с
дължимото състояние на същата при продажбата и неотстраняване на същите в законоустановения срок
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери че не следва да се произнася по въпроса
за индивидуализацията на същото-
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
и въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата
80/осемдесет/ от лева.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В-0047191/08.06.2020 г., на Директора в Регионална дирекция за областите в., д., ш., р., т. и
с. към Комисията за защита на
потребителите, с което на „м.”ЕООД на основание
чл. 222а от
ЗЗП е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „м.”ЕООД да заплати на КЗП сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- в.: