Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по постъпила касационна жалба от Георги Колев Гогов от гр. Димитровград против решение № 76/09.11.2006 година, постановено по НАХД № 793/2006 година на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. Първото нарушение се изразявало в това, че за съдебното заседание в първоинстанционния съд, жалбодателят не бил редовно призован, с което бил лишен от правото да иска събирането на доказателства. Нарушението на материалния закон се свеждало до това, че не били разграничени превишената от несъобразената скорост в наказателното постановление и решението, както и не било доказано, че жалбодателят се е движил с несъобразена скорост, като вина за настъпване на ПТП имал изцяло водачът на другото МПС. Жалбодателят моли съда първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от защитник- адвокат, който поддържа жалбата. Не представя нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата- началникът на РПУ Кърджали, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част, на основание чл. 39 от ЗВАС, констатира следното: Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С решение № 76/09.11.2006 година, постановено по НАХД № 793/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 4284/06 от 21.09.2006 година на Началника на РПУ Кърджали, с което на Георги Колев Гогов от гр. Кърджали, за извършено административно нарушение по чл. 20, ал.2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От фактическа страна съдът е приел, че на 14.09.2006 година жалбодателят се движел по път Т-5 в посока от с.Черноочене към гр. Кърджали с л.а. „Опел” с ДК№ Х 14 62 АМ. Излизайки от бензиностанция „Вес ойл” и при завиване наляво, Метин Местан с лек автомобил „Форд” с рег. № К 2275АР, отнел предимството на първия автомобил. Жалбодателят предприел спиране на автомобила, за да избегне сблъсъка, и при плъзгането вследствие блокирането на гумите от спирачната система, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в л.а. „Форд”, управляван от Местан, като го изместил и от удара задницата на втория автомобил се качила на еластичната ограда-мантинела. От удара, на двата автомобила били причинени имуществени щети. Пристигналите на местопроизшествието служители на ПП при КАТ Кърджали измерили спирачния път на автомобила от 23.90 м. Въз основа на това измерване, наказващият орган приел, че жалбодателят се движел с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, представляващо нарушение по чл. 20, ал.2, предл. 1 от ЗДП, за каквото му бил съставен АУАН и обжалваното пред районен съд наказателно постановление. С последното, за извършеното нарушение, на основание чл. 179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДП, на жалбодателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. При тези данни, и въз основа на показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта в съдебно заседание, първоинстанционният съд направил извод, че извършването на нарушението по чл. 20, ал.2, предл. 1 от ЗДП е доказано по несъмнен начин, наложеното административно наказание е законосъобразно, поради което е потвърдил наказателното постановление. Така постановено, решението е неправилно, тъй като при разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по призоваване на жалбодателя, което е довело до нарушаване правото му на участие в процеса, респ. правото му на защита. Така, в призовката за жалбодателя Георги Гогов за първоинстанционното съдебно заседание, насрочено за 19.11.2006 година, е вписан адрес за призоваване, посочен в жалбата до съда, а именно: гр.Кърджали, бул. „Беломорски” № 42, чрез адв. З.Гогов от АК Кърджали. Длъжностното лице, връчител на призовки при КРС е върнал призовката с цялост с отбелязване, че при многократни посещения на адреса, адв.Гогов не бил открит, поради което и призовката не му била връчена. Връчителят освен това е отбелязал, че при посещение на адреса на майката на адвоката, същата отказала да приеме призовката, като отказът й е удостоверен от един свидетел, който се е подписал. Първоинстанционното съдебно производство се е провело и приключило в съдебното заседание на 19.11.2006 година, на което жалбодателят не се явил и не е бил представляван. За да даде ход на делото, с протоколно определение съдът е приел, че призовката на жалбодателя е надлежно оформена, съгласно изискванията на закона с подписа на свидетел, поради което призоваването му е редовно. Този извод на съда е неправилен, в нарушение на разпоредбата на чл.84, във вр. с чл. 180, ал.2- ал.4 от НПК. В случая, в жалбата е посочен съдебен адрес за призоваване на жалбодателя, чрез редовно упълномощения му по делото защитник. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 180, ал.4, във вр. с ал.2 от НПК, тъй като майката на адвоката на жалбодателя не е от кръга на лицата, чрез която може да се извърши призоваването на жалбодателя, респ. удостоверяването на отказа да получи призовката с подписа на свидетел, да се приеме за редовно призоваване. Съобразно разпоредбата на чл. 180, ал.3 от НПК, когато призовката е предназначена за обвиняем /в случая жалбодателят е субект на административнонаказателната отговорност/, който отсъства и е невъзможно връчването й на лицата по ал.2- пълнолетен член от семейството му, домоуправителя или портиера, съквартирант или съсед, призовката се връчва на защитника, ако се съгласи. При отказ, връчителят прави бележка за това в присъствие поне на едно лице, което се подписва. Т.е цитираната разпоредба не включва хипотезата, при която, тъй като защитникът не е намерен, призовката да се връчи на майка му, а нейният отказ да се удостовери по начина, указан в чл. 180, ал.4 от НПК. Като е приел противното, а именно, че жалбодателят е редовно призован за съдебно заседание и е дал ход на делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е лишил жалбодателя от участие в съдебното производство. По този начин съществено е било нарушено правото на защита на жалбодателя, който е бил лишен от възможостта да поддържа жалбата си и да иска събиране на доказателства с оглед основателността й. Предвид обсъденото, обжалваното решение е неправилно, като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, за отстраняването му. В тази връзка, искането на процесуалния представител на касатора за решаване на спора по същество от касационния съд в настоящото производство е неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 40 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗВАС /отм./, съобразно която при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, като касационната инстанция не се произнася по същество, т.е. по обосноваността на решението и съответствието му с материалния закон. Водим от изложеното и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС/отм./ Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №76/09.11.2006 година, постановено по НАХД № 793/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|