МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 523/2017 г. по описа
на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура гр. Г. О. е повдигнала обвинение
срещу М.Ж.А., ЕГН **********, за това, че на
5/6.05.2016 г. в с. В., общ. С., като съизвършител, в съучастие с непълнолетния
Ж.Г.Й., чрез използване на МПС – лек автомобил „БМВ” с рег. № *** и на
техническо средство – клещи, отнел с намерение противозаконно да присвои 6 броя
агнета на обща стойност 900,00 лева от владението на собственика Р.И. Р., ЕГН **********,
без негово съгласие – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, във
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Г. О. се
представлява от прокурор Д. Х..
Подсъдимият М.Ж.А., нередовно призован, не се явява.
Представлява се от своя служебен защитник в лицето на адв. В.Р. от ВТАК.
Тъй като досъдебното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия,
съдията докладчик при насрочване на делото е изискал справка от ОД на МВР – В.
Т. за задграничните пътувания на лицето в периода от 01.05.2016 г. до момента
на изготвянето ѝ. От същата е видно, че на 28.01.2017 г. М.Ж.А. е
напуснал Република България през ГКПП – Калотина шосе. Изпратените призовки по
постоянния адрес на А. са върнати в цялост с отбелязване, че по данни на
живущите на адреса и на съседи лицето се намира в Кралство Нидерландия. При
това положение съдът даде ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „а” от НПК. Въпреки това настоящата съдебна инстанция направи последващи
опити да издири местонахождението на подсъдимия с цел редовното му призоваване
по делото, включително и чрез обявяване на местонахождението му, което е
възложено на лице, определено от Началника на РУ – С.. С писма изх. №
350000-4128/06.11.2017 г. и 350000-4882/29.12.2017 г. Началника на РУ – С. е
уведомил съда, че от проведените ОИМ не е установено местонахождението на М.А..
От проведените беседи със съседи се установило, че от началото на 2017 г. не са го виждали в
града, където е постоянният му адрес.
Съдът е изискал и справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за
низходящи и възходящи на М.Ж.А.. Установени са лицата Т.Ж.А., ЕГН **********
(брат) и Е.М.М., ЕГН ********** (майка). С цел да се установи дали поддържат
контакти с подсъдимия същите са призовани в качеството на свидетели в съдебно
заседание. По делото се събраха данни обаче, че Т.А. се намира в Република
Германия, а майката Е.М. е трудно подвижна и не е в състояние да пътува от гр. Б.,
Русе, където е местоживеенето ѝ до Районен съд – Г. О..
От всичко изложено дотук е видно, че въпреки положените усилия от
страна на съдебния състав, разглеждащ делото срещу А., същият не можа да бъде
намерен, поради което наказателното производство протече при условията на чл.
269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК – задочно.
Пострадалият Р.И. Р. се яви лично в съдебната зала. Пред настоящата
съдебна инстанция Р. заяви, че няма да предявява граждански иск срещу
подсъдимия, както и че не желае да бъде конституиран по делото като граждански
ищец и частен обвинител.
В хода на съдебните прения:
Прокурорът заяви, че поддържа обвинението, повдигнато от Районна
прокуратура – Г. О. срещу подсъдимия М.Ж.А. за извършено от него престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във вр с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК. Според представителя на прокуратурата от събраните по делото
доказателства се установило по безспорен начин, че подсъдимият А. и
непълнолетния към него момент свидетел Ж.Г.Й. се извършили деянието, в което А.
е обвинен (наказателното производство срещу Й. е прекратено с постановление от
25.04.2017 г.). При осъществяване на престъплението подсъдимият използвал лек
автомобил „БМВ” и техническо средство – клещи, с които срязал оградната мрежа и
по този начин улеснил извършването на деянието. Според прокуратурата
обвинителната теза се подкрепя напълно от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: протоколи за разпит, протоколи за доброволно
предаване, разписка, справки, от заключението на съдебно-оценъчната експертиза
и от събраните по делото гласни доказателства. Тъй като от справката за
съдимост на М.А. е видно, че същият е многократно осъждан, прокурорът предлага
на подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, ориентирано
към средния предвиден в закона размер, като бъде взет предвид факта, че щетата
е изцяло отстранена в резултат на доброволно предаване на агнетата и
последвалото връщане на собственика. Представителят на държавното обвинение
посочва, че са налице и основанията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, измежду
това, което съдът би наложил по настоящото дело и наказанието лишаване от
свобода, наложено на А. с присъда на Районен съд – С. по НОХД № 365/2016 г.,
влязла в сила 19.07.2017 г.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия в лицето на адв. В.Р.
от ВТАК заема становище, че твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт са
изцяло недоказани. Самата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт,
според нея не кореспондира със събраните по делото доказателства и почива
изцяло на свидетелски показания, които страдат от множество противоречия и не
са взети по надлежния ред. Подсъдимият А. бил разпитван двайсет дни по-късно
след извършване на деянието и то в качеството на свидетел по съвсем различни
престъпления, извършени от група лица. Освен това при проведения тогава разпит
нейният подзащитен посочил единствено мястото, на което са били откраднатите
вече агнета и не е давал обяснения относно начина, по който те са се озовали
там. Адв. Р. считам, че тези показания са дадени пред ненадлежен орган и не
представляват годно доказателствено средство, поради което не следва да бъдат
третирани като самопризнания. Още повече, че показанията на посочения като
съучастник Ж.Й. били противоречиви. Пред съда същият не можал по категоричен
начин да посочи населеното място, до което са достигнали. Адв. Р. отбелязва
също, че след извършване на престъплението на 05/06.05.2016 г. и последващия
разпит в качеството на свидетели на двамата е изтекла близо една година до
привличането като обвиняем на 22.03.2017 г. на А.. Той обаче е напуснал
страната на 28.01.2017 г. За защитника буди недоумение фактът, че на
разследващите органи е бил необходим такъв дълъг период от време за привличане
на обвиняемо лице, след като са считали престъплението и неговите автори за
доказано разкрити. Според нея това било неоправдано нарушаване на правото на
защита на М.А., който освен, че е подсъдим на задочно производство, не е
присъствал и на привличането си като обвиняем и не знае в какво е обвинен.
Останалите свидетелски показания също не спомагали за разкриване на обективната
истина. С оглед гореизложеното адв. Р. моли съда да признае подсъдимия М.Ж.А.
за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение. В условията на
алтернативност, моли съдът да вземе предвид наличието на множеството смекчаващи
отговорността обстоятелства и наложи на подзащитния ѝ наказание,
ориентирано към минимума. Не възразява да бъде приложен чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК.
В правото си на реплика прокурорът заема становище, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Според представителя на Районна
прокуратура – Г. О. предвид многократните осъждания на А. е безспорно, че същия е напуснал
пределите на страната с ясното съзнание и намерение да се укрие от правосъдието
и реализирането на наказателната му отговорност както за кражбата, предмет на
настоящото производство, така и за друго престъпление от общ характер, за което
знаел, че е разследвано. Според прокурор Харитонова всички процесуални действия
са извършени в законоустановените срокове, не са изтекли давностните срокове за
погасяване на наказателното преследване и обвинението е повдигнато в момента, в
който наблюдаващия делото прокурор е преценил, че събраните доказателства са
достатъчни и безспорни. Самопризнанията на подсъдимия са възпроизведени в хода
на разследването пред съда от полицейските служители, пред които са дадени и
непосредствено са възприети от тях, като няма данни показанията на тези
служители да не отговарят на истината.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ж.А. е роден на *** ***. Той е български гражданин.
Постоянният му адрес на местоживеене ***. Има завършено начално образование. Неженен.
ЕГН **********. Осъждан многократно.
В хода на разследването е установено следното:
Подсъдимият А. и непълнолетният Ж. ***
и се познавали отпреди. На 05.05.2016 г. А. решил да открадне агнета от с. В.. Вечерта
срещнал Й. до магазина в махалата им и го поканил на кафе. Попитал го какво ще
прави по-късно и му предложил да отидат заедно до едно място, без да му
обяснява къде и за какво.
Тръгнали с лек
автомобил „БМВ” с peг. № ***, който подсъдимият ползвал към него момент. Автомобила управлявал Й.,
като А. му казвал в каква посока да кара. Така стигнали до непознато за Й. ***,
за което обвиняемият му казал, че е с. В., община С..
Било тъмно, но А. насочвал Й. накъде да кара. Казал му да паркира автомобила в
една тъмна улица, след което двамата слезли от него. Подсъдимият извадил от багажника клещи, като казал на Й., че ще
краде агнета от кошара, която се намирала на тази улица. С клещите А. срязал оградна мрежа и сам влязъл зад мрежата, в чуждия имот. Бавил се
около 5 минути, след което се върнал с 1 агне, което носел на ръце. Оставил
агнето в багажника на колата. Казал на Й. да тръгва с него, за да му помага.
Двамата минали през отвора в мрежата, продължили през празно пространство и
стигнали до открита кошара с дървена ограда, висока около
метър. Подсъдимият прескочил оградата, влязъл в кошарата и започнал да хваща
агнета. Подавал по 1 агне през оградата на Й., той го носел до автомобила и се
връщал за ново агне. Така взели общо 5 агнета. Заедно с първото донесено от М.А., натоварили всичките 6 агнета в багажника на
автомобила и си тръгнали. Върнали се в гр. Б., като Й.
паркирал автомобила с агнетата пред дома на обвиняемия. След няколко дни А. му
платил 30,00 лева.
Впоследствие,
обвиняемият доброволно предал 6-те агнета с протокол, като в протокола вписал,
че ги е откраднал от кошара в с. В.. Срещу
разписка, животните са върнати на собственика им Р.И. Р..
В хода на разследването била изготвена съдебно-оценъчна
експертиза. Според
заключението на експерта общата стойност
на откраднатите животни, възлиза на 900,00 лева. Щетата е
изцяло отстранена, чрез връщане на отнетото.
С постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2017 г., М.Ж.А. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършеното от него престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е бил призован неколкократно (включително и чрез органите на РУ – Б.)
на известните адреси в България. Обвиняемият не е установен на тях, като е
обявен за издирване с мярка установяване на адрес с телеграма № 6828/06.03.2017
г. Проведени са беседи с близки и познати на А., но местопребиваването му не
било установено. Била извършена справка в масивите на МВР, от която се
установило, че М.Ж.А. е напуснал пределите на страната на 28.01.2017 г.
Обвинението спрямо подсъдимият е предявено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК при участието на
служебен защитник. Разследващите органи са преценили, че са изчерпани всички
възможности за установяване на обвиняемото лице в страната, в това число са
разпитани и близки и съседи на А., които не посочват настоящ адрес за
призоваване нито в страната, нито в чужбина.
Разпоредбата на чл. 206 от НПК предвижда възможност, когато това няма
да попречи за разкриване на обективната истина, разследването да се проведе в
отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от НПК.
Съдът намира, че в случая са налице предвидените за това предпоставки – А. не е
намерен на посочения от него адрес, като няма данни той да е бил променян, след
щателно издирване в страната същият не е намерен и е установено, че се намира в
чужбина, и отсъствието му няма да попречи на разкриването на обективната истина
по делото.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани пострадалият
Р.И. Р. и свидетелите Ф.М.М., Н.И.К., Ж.Г.Й., Ж.М.М. и Ц. Доков Д..
Извършената от М.Ж.А. в съучастие с непълнолетния към
него момент Ж.Г.Й. на 5/6.05.2016 г. в с. В., общ. С. престъпно отнемане на 6
бр. агнета от имотът на Р. се доказва по несъмнен начин от показанията на
свидетелите Ф.М.М., Н.И.К., Ж.Г.Й. и Ц. Д. Д.. Свидетелят М. е полицейски
служител в РУ – Б., обл. Русе. Същият е разузнавач от група „Криминална
полиция”, провеждал разследване във връзка с кражба на дизелово гориво от
паркирани товарни автомобили на ПП I-5 и на
второкласни пътища в района. Били установени пет лица, заподозрени за
въпросните кражби, като двама от тях били именно подсъдимият М.А. и свидетелят Ж.Й..
В хода на беседите, след като си признали как са извършили кражбите на дизелово
гориво, именно пред свидетелят Ф.М., А. признал как е извършил и кражбата на агнетата.
Пред него той е описал механизма на извършване на деянието, както и къде са се
намирали агнетата към него момент. В същият смисъл са и показанията на
свидетеля Н.К.,***, инспектор „Охранителна полиция”, снел обяснения от другият
участник в престъплението – непълнолетният тогава Ж.Й.. Пред него Й. обяснил
начина, времето на извършване, транспорта на извършената кражба на агнета, като
посочил и името на М.А. като инициатор на престъплението. Показанията на
двамата служители се подкрепят от показанията на Ц. Д.Д.,***. Д. присъствал на предаването на
агнетата на пострадалия Р.. Същите били намерени в дома на М.Ж.А. като на място
бил оформен и протокол за доброволно предаване. Пред Ц.Д. подсъдимият заявил,
че въпросните агнета били откраднати от него и Ж.Г.Й. с автомобил марка „БМВ”
от с. В., общ. С., където на случаен избор попаднали до кошарата на Р.И.Р..
Агнетата са върнати на пострадалия с протокол за доброволно предаване от
27.05.2016 г., в който А. саморъчно вписал: „Тези 6 бр. агнета откраднах от
кошара в с. В.” и който той е подписал.
Показанията на горепосочените полицейски служители
напълно се подкрепят от показанията на свидетеля Ж.Й. – участник в извършеното
престъпление, спрямо когото наказателното производство е прекратено. Същият е
разпитван и пред съдия в производството по ЧНД № 32/27.01.2017 г. по описа на
Районен съд – Б..
Съдът кредитира показанията на изслушаните свидетели
като намира същите за непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. По отношение на показанията на свидетеля Й.
относно населеното място, до което са достигнали с А., за да извършат кражбата
на агнета, той самият заявява, че подсъдимият му е казвал накъде да шофира:
„Знам, че тогава тази кола я караше М., но въпросната вечер управлявах аз. Той
ми казваше накъде да карам, защото аз не ги знам селата”. Й. обаче описва
механизма на извършване на деянието, като тези му показания се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото. Пред настоящата съдебна инстанция Й. заяви още: „Не
помня колко време след това (след първото заседание на делото в РС – С.,
образувано по повод кражбата на дизелово гориво – бел. м.) замина М..***,
защото нещо се скара с брат си и не го искаха. М. се криеше от полицията, Знам
го от Радостин, той ми каза. Избяга в чужбина, за да не влезе в затвора”.
Обвинението срещу подсъдимия М.Ж.А. се доказва
от показанията на гореизброените свидетели, дадени в хода на досъдебното и на
съдебно производство, от заключенията на приетите по делото съдебнопсихиатрична
и съдебно-оценъчна експертизи и от писмените материали, надлежно приложени към
настоящото делото. Съдът не констатира противоречия в доказателствения
материал.
Съвкупната преценка на всички събрани доказателства
мотивира съдебния състав да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият
е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна се установи, че на 5/6.05.2016 г.
в с. В., общ. С., като съизвършител, в съучастие с непълнолетния Ж.Г.Й., чрез
използване на МПС – лек автомобил „БМВ” с рег. № *** и на техническо средство –
клещи, отнел с намерение противозаконно да присвои 6 броя агнета на обща
стойност 900,00 лева от владението на собственика Р.И. Р., ЕГН **********, без
негово съгласие. С така описаното У. е осъществил състава на престъплението,
визиран в чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че отнетите вещи за чужда собственост.
Съзнавал е, че лишава собственикът им от фактическата власт върху тях и
установява своя фактическа власт, както и че е желаел настъпването на тази
промяна. Извършил е това с намерение противозаконно да присвои тези вещи, като
е съзнавал, че това се извършва без съгласието на собственика им.
Поради това съдът призна подсъдимия М.А. за виновен в извършването на
кражбата на описаните в обвинителния акт 6 бр. агнета.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в утвърдените
престъпни навици на подсъдимия за набавяне на средства чрез кражби, в стремежа му към противозаконно социално
облагодетелстване и в затруднената му социална реадаптация след изтърпяването на
поредното наказание лишаване от свобода.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства,
изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на
деянието, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което
прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.
За да индивидуализира наказанието, съдът
съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е висока. С извършената кражба е засегнато правото на собственост на пострадалото лице Р.Р.. Следва да се отбележи, че
с връщането на агнетата от страна на А. щетата, нанесена на Р. е напълно
възстановена.
Висока е и обществената
опасност на подсъдимия. М.Ж.А. е осъждан
многократно за извършени от него кражби по чл. 195, ал. 1 от НК. Изтърпявал е наказания
лишаване от свобода. Изтърпените наказания не са постигнали целите подсъдимият
да се поправи и превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави и очевидно не са
му въздействали предупредително.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете възстановяване на причинените щети чрез връщане на
агнетата на техния собственик с протокол за доброволно предаване от 27.05.2016
г. и първоначално оказаното съдействие на разследващите
органи.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства са миналите му осъждания, липсата на критично отношение към извършеното от него
престъпно деяние, лошите характеристични данни.
Изложеното по-горе налага извод за превес на отегчаващите
над смекчаващите отговорността обстоятелства.
По тази причина съдът прие, че
за постигане на предвидените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание една година и осем месеца лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно от А. при първоначален общ режим.
Както вече бе отбелязано подсъдимият М.Ж.А. е
осъждан многократно за престъпления от общ характер. Съгласно
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия последното му такова
осъждане е било по НОХД № 365/2016 г. по описа на Районен съд – С., водено за кражбата
на дизелово гориво, именно по повод на която е разкрито и деянието, за което на
А. е повдигнато обвинение по настоящото НОХД № 523/2017 г. по описа на Районен
съд – Г. О..
По това наказателно производство М. А. е признат за виновен за
деяния,
представляващи част от едно продължавано престъпление и извършени от него в
периода от 11.04.2016 г. до 27.05.2016 г.,
с които е осъществил състава на престъпление по престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. Определено му е наказание в размер
на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Присъдата
е влязла в законна сила на 19.07.2017 г. Деянието по настоящото производство е
извършено от подсъдимия на 05/06.05.2016 г.
Престъпленията, за които са образувани и водени № 365/2016 г. по описа на Районен съд – С. и настоящото
НОХД № 523/2017 г. по описа на Районен съд – Г. О., са извършени от М.Ж.А.
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. По тази причина
те се намират в отношение на реална съвкупност помежду си. Ето защо съдът
приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и групира
наказанията, наложени на А. по двете горепосочени дела като му определи едно
общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от
свобода, което той следва да изтърпи при първоначален общ режим. От така
определеното общо наказание на А. следва да бъде приспадната на основание чл.
25, ал. 2 от НК изтърпяната част от част от наложеното му наказание по НОХД № 365/2016
г. по описа на Районен съд – С., ако има такова изтърпяване.
При този
изход на съдът осъди подсъдимият М.Ж.А., ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОД на МВР – В. Т. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 221,04 лв., както и 5,00 лв. по сметка на Районен съд – Г. О. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
При този
изход на съдът осъди подсъдимият М.Ж.А., ЕГН **********, да заплати по сметката
на Районен съд – Г. О. направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 63,70 лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По делото е
приложено и Решение № ВТ-509-21103/2017 от 18.09.2017 г. на Националното бюро
за правна помощ, съгласно което на адв. В.Р. от ВТАК – назначена за служебен
защитник на подсъдимия в хода на ДП е определено възнаграждение в размер на
200,00 лв. за осъщественото от нея представителство и защита в хода на
разследването. Тези разноски също следва да бъдат заплатени от подсъдимия,
поради което съдът осъди А. да заплати по сметка на НБПП – С. сумата от 200,00
лв., представляваща направените в хода на ДП № 87/2016 г. по описа на РУ – С.
разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за назначен служебен защитник,
съгласно горепосоченото решение, както и сумата от 5,00 лв. по сметка на
Районен съд – Г. О. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ХР.
ПОПОВ)