МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 260022/ 19.10.2021 г. по НОХД № 17/2021 г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

---------------------------------------------------------------------------------------

 

    Производството е на основание чл. 308  и следващите  от НПК и е във връзка с предявените срещу подсъдимия И.Х.М., с ЕГН **********, обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. трето, вр. чл. 115 от НК.

     На 14.01.2021 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия И.Х.М. обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. трето, вр. чл. 115 от НК, за това, че на 04.07.2019 г. в гр.Казанлък умишлено умъртвил В. В.Н. /починал на 07.07.2019 г./, като деянието е извършено с особена жестокост, престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр. трето, вр. чл. 115 от НК.

      Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така предявеното обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, и предлага на съда подсъдимия да бъдат признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. Намира, че фактическата обстановка по делото e изяснена обективно, всестранно и пълно и моли съда да я приеме такава, каквато е изложена в обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните в хода на разследването в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и тези, събрани в хода на досъдебното следствие, по безспорен и категоричен начин са установени както извършеното деяние по време, начин, място и механизъм на извършване, така и причинно-следствената връзка на действията на подсъдимия с деянието и причинените на пострадалия наранявания. В резултат на които счита, че следва да бъде прието за доказано по несъмнен начин, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия е нанесения от подсъдимия на пострадалия побой, при който са му били причинени въпросните увреждания, от които е починал на третия ден след това. Като прави анализ на всички относими към обвинението доказателства, посочва мотива за деянието и се спира подробно на заключението на назначената по ДП и изслушана пред съда СМЕ, намира, че е безспорно доказано, че подсъдимият М. на инкриминираната дата е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, затова че на 4 юли 2019г. в град Казанлък умишлено е умъртвил В.Н., починал на 07.07.2019г., като деянието е извършено с особена жестокост. Позовава се на съдебна практика като счита, че в случая се касае именно до причиняване на смърт, тъй като действията на дееца обективно са били насочени към умъртвяване, в смисъл лишаване от живот на пострадалия, а не към нанасяне на телесна повреда. Счита, че в случая убийството е извършено едновременно и с особена жестокост, тъй като при осъществяването му подсъдимият е проявил изключителна ярост, ожесточение, коравосърдечие и безчовечност. Освен това счита, че квалифициращият признак „ особена жестокост“ е налице и предвид начина на извършване на престъплението: чрез нанасяне на изключително силни и многобройни удари с юмруци, крака, респ. натиск с пета, установените травматични увреждания. Моли съда при определяне на наказанието на подсъдимия при  неговата индивидуализация да има предвид по- високата обществена опасност в случая с оглед: проявената агресивност, жестокост и отмъстителност на подсъдимия, неговата престъпна настойчивост и упоритост при преследване на целта му, механизма и начина на извършване на конкретното престъпление против личността, демонстрацията на незачитане на физическата неприкосновеност и правото на живот на личността, липсата на всякаква критичност и съжаление от негова страна и то по незначителен повод/ забележка и молба за преместване за неправилно паркиран автомобил/. Същевременно отчита и наличието на смекчаващи обстоятелства в случая: липсата на предишни осъждания, обстоятелството, че е семеен, с непълнолетно дете, за което полага грижи и издържа, трудовата му ангажираност. Поради което счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия  следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, а не по- тежките санкции, предвидени в закона за това  престъпление/ доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/. Предлага с оглед наличието на превес отегчаващите вината и отговорността обстоятелства в случая  на същия да бъде наложено наказание Лишаване от свобода в размера на 19 /деветнадесет/ години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим. По отношение на предявените граждански искове счита същите за доказани, основателни и предлага да бъдат уважени така, както са предявени.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т.В.Д., Ц.В.Н. и С.Ж.Н., адв. Г.Г. ***, също счита, че обвинението е безспорно доказано и то е именно за причиняване на убийство, а не за нанасяне на телесна повреда, предвид силата и насочеността на множеството последователни удари, концентрирани в главата на пострадалия, а след това и продължилите такива, когато пострадалият е бил вече на земята, в резултат на които черепа му е хлътнал навътре. С оглед начина на извършване на деянието и предвид съдебната практика също намира, че квалифициращият признак „особена жестокост“ също е налице в случая. С оглед незначителния и прозаичен мотив в случая, а именно- моментното раздразнение на подсъдимия от това, че е изваден от обичайната си среда, в която е вечерял със семейството си и желанието за окончателно разрешаване на този конфликт, явно твърде много проточил се във времето според него, липсата на съжаление или емпатия и съпричастност към болката на пострадалите, намира, че в случая смекчаващи вината обстоятелства не следва да бъдат отчитани. По отношение на субективната страна намира, че в случая е налице внезапно възникнал умисъл, и не се касае до предумишлено деяние. Относно твърдението на подсъдимия за тежко алкохолно опиянение на пострадалия заявява, че дори да го е имало, по никакъв начин то не оправдава подсъдимия и не променя факта на нанесените две тежки травми на пострадалия. Намира обаче, че подсъдимият все още не е осъзнал вината си в предизвикването на вредните последици по отношение на пострадалите, а дадените от него обяснения представляват една защитна теза, която цели да го освободи от изтърпяване на наказание. Позицията му, че е оказвал помощ на пострадалия, който е паднал и той му се е притекъл на помощ като е държал езика му, за да не го глътне, представлява защитна позиция на извършител, заварен на местопроизшествието от случайно минаващи граждани. С тези си действия той се е опитвал да прикрие следите от деянието си без да знае, че най- голямото доказателство срещу него е главата на пострадалия. Поведението му обаче повишава обществената му опасност като деец, поради което счита, че при една оправдателна присъда той би могъл да извърши  и други деяния. Поради което предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и да му бъде наложено второто по степен на тежест наказание, предвидено в закона за такова деяние, а именно- „Доживотен затвор“- при специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Алтернативно пледира за наказание „Лишаване от свобода“ - в максималния му срок от 20 /двадесет/ години- при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Счита, че предявените от доверителите му граждански искове  за причинени  неимуществени вреди като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени изцяло ведно със законните последици от това. Претендира и за направените от доверителите му по делото разноски като представя и списък за разноските.

Защитникът на подсъдимия И.Х.М., адв. Й.Д. ***, поддържа защитната теза на подсъдимия, че обвинението не е доказано по несъмнен начин като предлага на съда да приложи разпоредбата на чл. 301 от НПК. Според него събраните по делото доказателства сочат на недоказаност на обвинението както от обективна, така и от субективна и страна, абсолютна предпоставка за постановяване на оправдателна присъда. Като обсъжда подробно събраните по делото доказателства намира, че липсват такива, които да обосновават наличието на конфликт между подсъдимия и пострадалия непосредствено преди деянието, още по- малко за нанасяне на удари от страна на подзащитния му, в резултат на които пострадалият да е претърпял описаните в заключението на СМЕ травматични увреждания. Прави довод и за недоказаност на механизма на деянието по отношение на ударите  в главата на пострадалия, от които е предизвикано хлътване, които според него са могли да бъдат причинени единствено с кубеинки или обувки, за каквито по делото няма данни и не са изземвани като веществени доказателства. Намира за почти неправдоподобно становището на експертите, че те са могли да бъдат причинени и чрез удар с пета, предвид обстоятелството, че черепът е една от най-здравите кости в човешкото тяло, респ. че за счупването му се изисква изключителна кинетична сила, за да може да бъдат счупени костите и то на две места. В тази насока счита и, че обвинението е недоказано предвид ненамирането на следи по кожата на главата на пострадалия и по ръцете и краката на доверителя му. Предвид което намира делото и за неизяснено от фактическа страна. Поради което счита, че липсват годни доказателства за авторството на деянието на доверителя му, а  обвинението се базира единствено на косвени доказателства, които обаче не водят до един единствен извод. Според него са налице и други версии, които не са  оборени, но са възможни. По отношение на квалифициращия признак „ особена жестокост“ счита, че такъв не е налице, тъй като се касае до причиняване на тежка черепно-мозъчна травма от падане, която е единствена причина за смъртта на пострадалия. Алтернативно, в случай, че съдът приеме обвинението за доказано, моли съда при определяне на наказанието на неговия подзащитен да има предвид изключително добрите характеристични данни за него: обстоятелството, че същият развива бизнес, има работници, за което полага грижи, както и за семейството си.

По това обвинение подсъдимият М. не се признава за виновен, като дава частични обяснения като признава само, че пострадалият в деня на инцидента го е извикал по домофона и той е слязъл на двора. В последната си дума подсъдимият М. заявява, че не  е виновен и желае да бъде оправдан.

 

       Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

         ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

            Подсъдимият И.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан. Подсъдимият М. живеел в жилищна кооперация, находяща се в гр.Казанлък, ул.“***“ № *, ет.*, ап.*, заедно със семейството си- съпругата си -св. И.К. и малолетната им дъщеря. Подсъдимият М. се занимавал с търговска дейност и притежавал няколко автомобила, които постоянно паркирал безразборно пред блока, с което пречил на останалите съседи. Това създавало конфликти между със съседите му, които възприемали него и съпругата му-св. И.К. като хора, несъобразяващи се с останалите съседи, конфликтни и агресивни, склонни към физическа саморазправа с други лица.

            В същата кооперация живеел и пострадалият В. В.Н., с ЕГН **********, със семейството си. Същият живеел със съпругата си- св. С.Н. и едната си дъщеря св.Ц.Н., на четвъртия етаж, в ап.*. В същата кооперация, на третия етаж, в апартамент *, живеели другата му дъщеря - св. Т.Д., и съпруга й - св. Д.Д.. Пострадалият В.Н. се ползвал с добро име сред съседите си. Отскоро бил пенсионер.

            Подсъдимият М. и пострадалият Н. се познавали като съседи, но не били в добри отношения. Помежду им често имало дразги относно безразборното паркиране на автомобилите на подсъдимия пред жилищната кооперация, където живеели. От показанията на св. Д., дъщеря на пострадалия, и съпругата му, се установява, че от страна на подсъдимия дори е имало вербални заплахи за убийство спрямо пострадалия, предхождащи инцидента по повод отправена забележка към съпругата му от пострадалия.

             На 04.07.2019 година, около 20.30 часа, св. Т.Д./дъщеря на пострадалия/ и съпругът й св.Д.Д., се прибрали с автомобила си от пътуване извън страната. Когато стигнали пред блока, видели, че достъпа до гаража им отново бил ограничен от паркиран автомобил на съседа им- подсъдимия М.. Наложило се св.Д. да направи множество маневри, за да вкара автомобила си в гаража.

             Преди да се приберат в жилището си, св. Т.Д. и Др.Д. решили да изпушат по една цигара пред гаража, който се намирал от южната страна на жилищната кооперация. Докато пушили, към тях се приближил пострадалият Н., който бил в напълно нормално, адекватно състояние  и започнали да разговорят относно пътуването. Св. Д. и Д. изразили пред пострадалия възмущението си от поредното некоректно паркиране от подсъдимия М., който всеки път паркирал автомобилите си, където реши, и затруднявал нормалното ползване на гаражите.

              Пострадалият Н. се подразнил и решил да направи забележка на подсъдимия М. като го извика по домофона да премести автомобила си.

             Тримата тръгнали към входа на кооперацията, който бил от северната страна. На входа пострадалият Н. се обадил по домофона на подсъдимия М., който по това време вечерял със семейството си, като го помолил да слезе да премести колата си. Пострадалият Н. останал да изчака подсъдимия М., а св.Д. и св.Д., уморени от пътуването, се качили в асансъора, зада се приберат у дома си. С прибирането си влезли да се къпят.

            След броени минути подсъдимият М. излязъл пред входа на кооперацията. Започнал словесен конфликт между двамата, породен от отправената забележка от страна на пострадалия по повод паркирания от подсъдимия автомобил, който затруднил зетя на първия да прибере автомобила в техния гараж. Двамата тръгнали заедно към гаражите, като разговаряли на висок тон. Разправията била чута от техния съсед -св. М.К., който живеел на петия етаж, а също така и от св. И.С., който живеел на петия етаж.

              Когато достигнали югозападния ъгъл на жилищната кооперация, вървейки заедно, подсъдимия М., подразнен от отправените му забележки, от страна на пострадалия, го ударил, като му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето. Пострадалият Н. паднал по гръб на терена. При падането ударил главата си, като получил счупване на черепа високо в тилната област и останал да лежи по гръб върху терена. В този момент докато пострадалия бил в легнало положение, подсъдимият М. се надвесил над него и с яростно ожесточение му нанесъл още множество силни удари с юмрук в жизненоважни органи- в областта на главата. Накрая подсъдимият М. се изправил и с неописуема ярост, с огромна кинетична енергия, с петата на крака си, нанесъл последен силен удар в областта в дясно челнотеменната област на главата на пострадалия, докато последния лежал по гръб върху терена.

           След този удар подсъдимият М. спрял. Огледал се наоколо. Било на смрачаване и имало движение на хора. Пострадалият Н. не реагирал и дишал тежко. Уплашен някой да не го е видял, и тъй като по улицата се задали хора, подсъдимият М. се навел над пострадалия, като се престорил, че му оказва първа помощ и го предпазва да не си глътне езика. С лявата си ръка надигнал леко главата на пострадалия, а с дясната бръкнал в устата му.

             Точно в този момент бил забелязан от св. В.П., която приближила, вървейки по улицата. Последната имала среща с приятеля си -св. Н.Ц..***, където живеела, наближавайки кръстовището й с ул.“***“, когато „чула шум от изтупкване, „все едно нещо паднало на земята“. Продължила да върви и след още двайсетина крачки и забелязала, че от югозападната страна на блок 15 на ул.“***“, на десетина метра от нея, имало паднал на земята възрастен мъж, а над него, по-млад мъж, който с лявата си ръка придържал падналия мъж за главата, а с дясната си ръка му бъркал в устата и го тупал неколкократно по гърдите.

                В този момент от северната страна на блока дошли и св. М.С. и приятеля й -св. А.И., които виждайки лежащия на земята пострадал и подсъдимия, надвесен над него, попитали какво се е случило. Подсъдимият М. отговорил, че не знае, като обяснил, че пострадалият е паднал на земята. Виждайки състоянието на пострадалия, св.И. предложил да се обадят на Бърза помощ и св. С. набрала телефон „112“, като поискала да бъде изпратена линейка на местопроизшествието. Св.В.П. също се осмелила да се приближи за да разбере какво се било случило. Видяла пострадалия Н. да лежи безжизнен на терена и го чула как изхрипал. Навела се над него и проверила на врата му дали имал пулс, като установила, че имал такъв. На свой ред попитала какво се било случило, като подсъдимият М. отговорил ,че пострадалият „се бил свлякъл“ . Към тях се присъединил и св. Н.Ц., на когото подсъдимият също обяснил, че „помага на пострадалия“.

                 Броени минути след подаване на сигнала на тел. „112“ на местопроизшествието пристигнал екип на РУ Казанлък и на ФСМП Казанлък, които откарали пострадалия във филиала на спешния център, където бил прегледан. Поради констатираното му тежко състояние веднага след това бил транспортиран до ЦСМП- Ст.Загора, където бил прегледан / консултиран / от специалист неврохирург - св.Б.П.Ц.. Последният установил, че пострадалия Н. бил с тежка черепно -мозъчна травма (фрактура на черепа компресия/натиск/, епидурална колекция /кръв над мозъчната обвивка/, субдурална колекция/и оток на и кръв по твърдата мозъчна обвивка/ и кръвонасядания по целия мозък). Пострадалият бил в безсъзнание, неконтактен, в кома, но дишал. Състоянието му наложило незабавна спешна оперативна намеса, веднага след приемането на пациента в Неврохирургичното отделение, но въпреки усилията на лекарите, на 07.07.2019 година, пострадалият В.Н. починал.

                Местопроизшествието било посетено и от дежурна следствено оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествие. При огледа на тротоарната площ, на югозападния ъгъл на жилищната кооперация, върху циментовото покритие на тротоара било намерено петно с неправилна форма с размери 2/3 см. червеникаво кафяв цвят, от което бил иззет материал за изследване/л.33/. На 22.07.2019г. бил извършен повторен оглед на местопроизшествие.

                   От заключението на изготвената тройна съдебномедицинска експертиза на трупа на В. В.Н. № 149/2019г. се установява, че „при огледа и аутопсията върху трупа на В.Н. се установила черепномозъчна травма - охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето, разкъсно-контузна рана на долната устна на устата, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка, оток на мозъка и белите дробове, кръвонасядания на десния лакът, лявата мишница, дясната кръстноопашна област, охлузвания на двете подбедрици и дясното ходило. Причината за смъртта му е тежката черепно- мозъчна травма. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети- удари, като в областта на главата и лицето ударите са множествени и са разположени в няколко плоскости. Тези травматични увреждания не са могли да бъдат получени само от падане върху терена. След получаването на травмите пострадалия не е могъл да се придвижва.“

                     В хода на разследването е била изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 281-А/2019г. от четирима специалисти- трима съдебни лекари и специалист по образна диагностика. От заключението на вещите лица се установява, че пострадалият В.Н. е получил следните травматични увреждания: „Черепномозъчна травма - две охлузвания в тилната област, множество сливащи се кръвонасядания в цялата тилна област, двете теменни области и дясна слепоочна област, кръвонасядания в дясната челна половина, кръвонасядания на дясната очница включително с кръвонасядане под слизестата обвивка на дясната очна ябълка, разкъсно-контузна рана на долната устна на устата, кръвонасядане на меките черепни покриви, счупване на черепния покрив и основа с две леко хлътващи фрагментни счупвания — едното в дясно челно теменно и другото теменнослепоочно, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, множество контузии на мозъка. Кръвонасядания на десния лакът, лявата мишница, дясната кръстноопашна област, охлузвания на двете подбедрици и дясното ходило. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети - удари, като в областта на главата и лицето ударите са множествени. По време отговарят да са получени в кратък интервал, тъй като са с еднаква давност. Ударите са били нанесени с голяма сила, основно в два локуса, където е установено хлътване на костни фрагменти - първо високо в тилната област и след това в дясната челно теменна област.

Вещите лица са категорични, че травмата, причинила счупване на главата в тилната област, най - вероятно е от падане върху терена, а травмата в дясната челно теменна област е причинена от удар в легнало положение. Освен на тези места, удари са били нанесени и в много други области на главата и лицето. Заявяват, че е напълно възможно травматичните увреждания да са причинени с ръце / респ. юмруци/ и боси крака / удари с пета/. След получаване на травмата в тилната област на главата, пострадалият Н. обаче вече не е можел да се предвижва и да извършва активни действия, защото е изпаднал в безсъзнание. Поради това, че смъртта е настъпила, след преживяване на повече от две денонощия, не е взета кръвна проба за алкохол“. Вещите лица дават заключение, че непосредствена причина за смъртта на пострадалия е тежката черепно- мозъчна травма, несъвместима с живота, от които впоследствие пострадалият е починал.

                  В хода на разследването е била изготвена ДНК експертиза, чието заключение е обективирано в протокол №20/ДНК-255 и ДНК -279, като е установено, че биологичният материал по ноктените изрезки от ръцете на В.Н. и човешката кръв по марлен тампон, произхождат от починалото лице Н., а биологичният материал по обектите, изследвани в ДНК експертиза 20/ДНК-255 не произхождат от подсъдимия М.. С оглед на обстоятелството, че пристигналият на място полицейски екип е разрешил на подсъдимия да си измие ръцете, всъщност тази експертиза е била безпредметна. Резултатите от нея не биха могли да бъдат взети предвид.

     Така описаната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, бе напълно потвърдена при проведеното съдебно следствие, и се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства както по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на предварителното производство по приложеното ДП № 349 ЗМ-158/2019г. по описа на ОД на МВР - гр. Стара Загора протоколи и писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: том 1: Протокол № 463 от 25.07.2019г. по ВЧНД № 394/2019г. по описа на ПАС за потвърждаване на МН „Задържане под стража“ на И.Х.М. /л.13-16/;Протокол № 462 от 17.07.2019г. по ЧНД № 263/2019г. по описа на ОС - Ст.Загора за вземане на МН „Задържане под стража“ на И.Х.М. /л. 18-23/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.07.2019г. /л.33-34/; Фотоалбум от 08.07.2019г. за оглед на петно, наподобяващо кръв /л.35-36/; Заповед за задържане на лице И.Х.М. от 04.07.2019г. /л.44/; Протокол за предупреждение от 04.07.2019г. на лицето Д.С.Д. /л.46/; Протокол за предупреждение от 04.07.2019г. на лицето И.Х.М. /л.46/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.07.2019г. /л.47-48/; Фотоалбум от 29.07.2019г. - повторен оглед на местопроизшествие в гр. Казанлък /л.49-53/; Постановление за привличане на обвиняем И.Х.М. от 15.07.2019г. /л.55- 58/; Протокол за разпит на обвиняем И.Х.М. от 15.07.2019г. /л.62-63/; Протокол за разпит на свидетел Т.В.Д. от 07.07.2019г. /л.64/; Протокол за разпит на свидетел Т.В.Д. от 12.07.2019г. /л.66-69/; Ксерокопие на медицинско свидетелство за смърт на В. В.Н., издадено от УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД - гр. Стара Загора /л.71/; Ксерокопие на препис-извлечение от Акт за смърт № 1252 от 07.07.2019г. на В. В.Н.,*** /л.72/; Протокол за разпит на свидетел Т.В.Д. от 16.07.2019г. /л.73/; Протокол за разпит на свидетел С.Ж.Н. от 12.07.2019г. /л.74- 78/; Протокол за разпит на свидетел С.Ж.Н. от 16.07.2019г. /л.79/; Протокол за разпит на свидетел Ц.В.Н. от 16.07.2019г. /л.81-84/; Протокол за разпит на свидетел В.П.П. от 07.07.2019г. /л.92/; Протокол за разпит на свидетел М.Х.С. от 07.07.2019г. /л.93/; Протокол за разпит на свидетел Д.С.Д. от 07.07.2019г. /л.94/; Протокол за разпит на свидетел М.К.К. от 07.07.2019г. /л.95/; Протокол за разпит на свидетел А.К.И. от 08.07.2019г. /л.96/; Протокол за разпит на свидетел К.И.К. от 08.07.2019г. /л.97/; Протокол за разпит на свидетел К.М.К. от 08.07.2019г. /л.98/; Протокол за разпит на свидетел И.Х.М. от 08.07.2019г. /л.99/; Протокол за разпит на свидетел И.И.К. от 08.07.2019г. /л. 100/; Протокол за разпит на свидетел Н.М.Ц. от 08.07.2019г. /л. 101/; Протокол за разпит на свидетел Р.И.Н. от 12.07.2019г. /л. 102-103/; Протокол за разпит на свидетел С.М.М. от 12.07.2019г. /л. 104-105/; Протокол за разпит на свидетел Д.Х.Д. от 12.07.2019г. /л|. 106-107/; Протокол за разпит на свидетел Б.П.Ц. от 15.07.2019г. /л. 108-109/; Протокол за разпит на свидетел С.Т.С. от 13.07.2019г. /л.110-112/; Протокол за разпит на свидетел В.И.В. от 16.07.2019г. /л. 113/; Протокол за разпит на свидетел И.С.С. от 19.07.2019г. /л. 114/; Протокол за разпит на свидетел М.К.К. от 17.07.2019г. /л.115-116/; Протокол за разпит на свидетел К.И.К. от 17.07.2019г. /л.47/; Протокол за разпит на свидетел К.М.К. от 17.07.2019г. /л.118-120/; Приемо- предавателен протокол от 19.07.2019г. за един брой шише, запечатано по надлежния ред, съдържащо иззета кръв от В. В.Нанев /л. 124/; Съдебномедицинска експертиза на труп № 149/2019г.        /л.126-128/; Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 154/2019г. /л. 130/; Том 2: Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 281-А/2019г. /л. 138-143/; Заверени копия от ИЗ /история на заболяването/ № 13857 на В. В.Н. с приложени два броя дискове от Отделение по образна диагностика /л. 153-208/; Справка за съдимост на И.Х.М. per. № 1202 от 08.07.2019г., издадена от Бюро за съдимост при PC - Казанлък /л.223/; Декларация за СМПИС на И.Х.М. /л.224/; Характеристична справка на И.Х.М. /л.225/; Акт за смърт № 1252 на В. В.Н., издаден на 07.07.2019г. от Община Стара Загора /л.228/; Удостоверение за наследници на В. В.Н. изх. № 1485 от 25.07.2019г., издадено от Община Казанлък /л.231/; Протокол за доброволно предаване /един брой камък с неправилна форма/ от 11.07.2019г. /л.243/; Молба от С.Ж.Н., Т.В.Д. и Ц.В.Н. за конституиране в качеството им на пострадали /л.256/; Пълномощно от И.Х.М. за адв. Й.К.Д. /л.258/; Том 3; Протокол за разпит на свидетел Ж.Г.К. от 03.09.2019г. /л.276/; Протокол за разпит на свидетел К.И.К. от 14.10.2019г. /л.278/; Протокол за разпит на свидетел И.С.С. от 14.10.2019г. /л.277/; Протокол за разпит на свидетел М.К.К. от 14.10.2019г. /л.279/; Протокол за следствен експеримент от 16.10.2019г. /л.280- 282/; Протокол № 656 от 23.10.2019г. по ЧНД № 425/2019г. за вземане на МН „Подписка“ на И.Х.М. /л.335-340/; Протокол № 638 от 31.10.2019г. по ВЧНД № 546/2019г. за потвърждаване на определение № 656/23.10.2019г. по ЧНД № 425/2019г. по описа на ОС - Стара Загора /л.335- 343/; Постановление за привличане на обвиняем от 27.11.2019г. /л.357-360/; Протокол за разпит на обвиняем И.Х.М. от 27.11.2019г. /л.361-263/; Том 4; Постановление за привличане на обвиняем И.Х.М. от 18.12.2019г. /л.398-401/; Протокол за разпит на обвиняем И.Х.М. от 18.12.2019г. /л.402-404/; Протокол за извършена експертиза № 20 /ДНК-255 от 30.04.2020г. /л.409-412/; Експертна справка № 20/ ДНК -279 от 07.07.2020г. /л.418-419/; Комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза от 14.02.2020г.          /л.421-482/; Разпореждане от 29.11.2019г. за предоставяне справки от трите мобилни оператора „А1 България“ ЕАД - гр. София, „Теленор България“ ЕАД - гр. София и „БТК - Виваком“ ЕАД - гр. София /л.489-490/; Справка от „Теленор България“ ЕАД - гр. София изх. № 33010 от 06.12.2019г. /л.493-496/; Справка от „А 1 България“ ЕАД - гр. София изх. № 23965 от 06.12.2019г. /л.498/; Справка от „БТК Виваком ЕАД - гр. София изх. № 26942 от 06.12.2019г. /л.500/; Протокол за предявяване на разследване от 21.08.2020г. /л.527/; Фотоалбум от 18.09.2020г. - оглед на местопроизшествие /л.535-542/; Пълномощни от 21.09.2020г. от Т.В.Д., Ц.В.Н. и С.Ж.Н. за упълномощаване на адв. Г.П.Г. *** /л.544-546/; Протокол за предявяване на разследване от 05.10.2020г.    /л.553-554/; Постановление на ОП - Стара Загора от 01.11.2019г. за забрана на И.Х.М. да напуска пределите на РБългария /л.556/; Постановление на ОП - Стара Загора от 08.10.2020г. за неуважаване направени при предявяване на материалите по делото искания от пострадалите /л.557-558/; Протоколи за предявяване на разследване от 02.11.2020г. /л.562-566/, както и от изисканата и приложена служебно справки за съдимост за подсъдимия, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 и чл. 107, ал. 2 от НПК след проверка, прочитане и приемане.

    Подсъдимият М. не се признава за виновен по предявеното му обвинение и не е дал обяснения по ДП. Пред съда  заявява, че докато вечеряли някой звъннал по домофона и не му се разбирало  какво иска, но той слязъл. Чак долу разбрал, че е звънял пострадалия В.Н., който според него бил в неадекватно състояние и бил употребил алкохол. Той неи му обърнал внимание и отишъл до колата, за да вземе чантата на детето, когато съседът му се строполил на земята. Отрича всякаква съпричастност с причинените на пострадалия увреждания и заявява, че дори го е спасил като му извадил езика, за да не се задуши. Тези му обяснения,/ които ще бъдат изложени по- нататък подробно в настоящото изложение/, обаче следва да се считат опровергани от следните доказателства, които съдът взе в предвид, а именно:

На първо място от тези на лицата от най- близкия семеен кръг:

          -от показанията на свидетеля Т.В.Д., дъщеря на пострадалия, която заявява, че колата на подсъдимия М. същата вечер е била паркирана в непосредствена близост до техния гараж и е възпрепятствала частично достъпа до него. Което е наложило съпругът и да извърши няколко маневри, за да я прибере в гаража. В разговор с баща си, който е дошъл при тях докато са пушили, двамата със съпруга си са споделили с него за това поведение на подсъдимия, което е възмущавало всичките им съседи, и той е казал, че ще го помоли да я премести. Т.е. тази свидетелка е възприела факта, че баща и е бил подразнен и е решил да направи забележка на подсъдимия М. като го извика по домофона да премести автомобила си. Освен това е възприела и обстоятелството, че докато са били заедно преди да се качат в асансьора, баща и е позвънил по домофона на подсъдимия И.М., за да му каже да си премести колата като това е станало в интервала  20.00 – 20.45часа. След влизането си в жилището двамата със съпруга и веднага са влезли в банята да си вземат душ. След като тя излязла/след минути/ от банята веднага погледнала от терасата с югозападно изложение, за да види какво става с колата на подсъдимия, която обаче била на същото място, но успоредно с нея имало и линейка. Погледнала от западната страна и видяла  полицейска кола, а точно под терасата лежал баща. До него видяла подсъдимия М.. Освен това видяла на място много хора, вкл. св. К.К.. След като двамата със съпруга и слезли долу, последният веднага попитал полицаите къде е подсъдимия, когото намерили в гаража му след тръгването на линейката с пострадалия. От нейните показания става ясно, че подсъдимият се е забавил с излизането си от гаража, когато е бил повикан от полицаите, а на нейните и на съпруга и въпроси, в които те са изразили съмнение, че той нещо му е направил, е отговорил, че нищо не му е направил; пострадалият сам е паднал и си е глътнал езика, а той го спасявал. Тъй като съпругът и бил много афектиран и смятал, че подсъдимият прикрива истината, му се развикал, а полицаите са им съставили предупредителни протоколи и на двамата да не се саморазправят. В Спешния център в Казанлък обаче съмненията им се потвърдили, тъй като видели състоянието на баща си, който е дишал много тежко, бил е в безсъзнание, лицето му е било надуто, имал е неравности по челото, а  по тилната област отзад е имало кръв. След направения скенер им казали, че състоянието му е изключително тежко, има много наранявания и, че трябва спешно да бъде откаран в Стара Загора, както и, че не може това му състояние да е предизвикано от падане, а бил бит. Описва състоянието на подсъдимия М., който  бил  там и се е държал „като гузен“, „като притеснен“, „като уплашен“, лъхал е на алкохол. Затова те се обърнали към полицаите и поискали на място да му бъде направена проба за алкохол, но единият от полицаите, старши в групата,/ св. Д.Д./ е отказал с мотив, че това не му е в правомощията, и че не може да санкционира човек затова, че е употребил алкохол в дома си. В Спешния център в Стара Загора потвърдили, че баща им е в изключително тежко състояние и след  направения повторен скенер веднага са го приели за операция. Един лекар / св. П./ им казал, че състоянието на баща им е много тежко, тъй като на три места по главата има счупване, както и че следващите 72 часа са критични. На въпросите на защитника на подсъдимия отговаря, че при срещата с баща си преди да се качат в апартамента си, последният е изглеждал нормално и външния му вид също е бил нормален, не е имал поведение на човек, употребил алкохол, а обичайно след употреба на алкохол си лягал.

     Тази свидетелка добавя нещо изключително важно, касаещо предходните взаимоотношения между двамата, респ. мотива за деянието. Заявява, че баща и нееднократно е правел забележки на подсъдимия / но без псувни и агресия/ за паркирането на колите му пред гаражите на съкооператорите, а също така и за мръсотията, която създават с жена си от продажбата на мляко, което разливат пред гаража си. Освен това споделя за отправена закана за убийство отстрана на подсъдимия към пострадалия. За това, че в един от случаите, когато баща и е направил забележка на съпругата на подсъдимия, че разливат мляко пред гаража си, подсъдимият му се заканил, че ако още веднъж се случи, ще го убие. Твърди, че многократно всички съседи са се възмущавали от това им поведение. Лично те не са били в добри отношения с подсъдимия и неговото семейство, което винаги е оспорвало направените им забележки. Завява, че заради това им поведение и незачитане семейството на подсъдимия не е било в добри отношения и с останалите съседи, с които не са се поздравявали. Съдът прецени нейните показания като напълно достоверни предвид силно влошените отношения между страните при съпоставката им с останалите гласни доказателства по делото, и вземайки предвид възможната тяхна заинтересованост с оглед близката родствена връзка с пострадалия.                                        

          -от показанията на св. С.Ж.Н., съпруга на пострадалия, която заявява, че същия ден преди обед мъжът и В. е слязъл долу, за да обработва градинката си, и  се е върнал към 13.00 ч.  за обяд, след което  е легнал да си почине. Към 17.00 часа отново е слязъл, за да мие бидони в гаража, а тя излязла на разходка с детето. Към 20, 30 часа В. и звъннал за запалка, като същевременно вече имала информация за приближаването на дъщеря си и зет си, които се завръщали от екскурзия в Румъния. След това отново чула позвъняване по домофона, но се оказало, че съпругът и е звънял не на нея, а на този на подсъдимия/по този домофон не можело да се определи точно на кого се звъни/. Отворила прозореца на площадката на третия етаж за да попита, и чула, че съпругът и казал на подсъдимия да слезе да си премести колата. В същото време асансьорът спрял на площадката на третия етаж и дъщеря и  и зет и слезли, за да си приберат нещата, които тя им носела. Тази свидетелка потвърждава обстоятелството, че пострадалият е позвънил на подсъдимия по домофона да слезе да си прибере колата в момента, когато дъщеря и  и зет и вече са се били качили в асансьора да се прибират. Това тя установила поради обстоятелството, че те първо спрели на техния етаж, за да им подаде някаква храна, а после са продължили нагоре към техния етаж. Други сведения същата не може да даде, тъй като веднага след това тръгнала с детето да купува хляб и  пропуснала последвалите важни и неочаквани за нея събития. Разбрала за случилото се от дъщеря си, която и звъннала да и каже да се прибира бързо, защото пред тях има линейка и полиция. Обстоятелството дали същата е могла да чуе, че съпругът и е звънял на подсъдимия, за да го извика да слезе долу, бе оспорено от подсъдимия, който заяви, че това е невъзможно. В проведената пред съда очна ставка със св. Т.В. потвърди, че е била отворила прозореца на площадката, когато е чула съпругът и да произнася  репликата: „И., слез да си преместиш колата“ като точно тогава на площадката  на площадката на 3 етаж е спрял асансьора и дъщеря и/св. В./, и мъжът и са слезли от асансьора, за да си вземат продуктите. Горното обстоятелство съдът прие за достоверно с оглед на това, че макар да не е била долу , до домофона на кооперацията, е напълно възможно при отворена врата към стълбището в този момент да е чула репликата към подсъдимия. Горното изключва възможността при пострадалия да е имало и друг човек в този момент, още по- малко това да е бил св. Д.Д., за което всъщност не се излага и някакво твърдение от страна на защитата. С оглед дадените от свидетелката пояснения, че когато се звъни по домофонната уредба не може да се определи на кой апартамент точно се звъни, и че тя е чула думите на мъжа си поради това, че е стояла на отворена врата към стълбището, за да чака децата си, съдът възприе дадените от нея показания като достоверни в тази им част.

              Освен това тази свидетелка е очевидец на състоянието на пострадалия непосредствено след като е бил закаран в спешния център като заявява, че той е бил: със синини около очите, на устната и черепа му отдясно е имало „ хлътнало“ и някаква ивица; бил е напикан, имал е кръв на темето отзад, където е лежал. Потвърждава показанията на св. Т.В. за това, че лекарката в спешното веднага им е казала, че следите не може да са от падане, а съпругът и е бил бит. Това я накарало да заяви на подсъдимия, който бил там, че той го е удрял и го е бил, но последният и на

нея отговорил, че той само го е спасявал. Също така и направило  впечатление, че той лъха на алкохол, но на искането им да му вземат алкохолна проба полицаите отговорили, че нямат право, тъй като подсъдимият си е бил вкъщи. Тези и съмнения се потвърдили от резултата от скенера, че състоянието му е много тежко, черепа му е пукнат и се нуждае незабавно спешна животоспасяваща операция. Потвърждава показанията на св.Т.Д. относно заканата за убийство на подсъдимия към съпруга при случая с жена му, както и за това, че пострадалият не е консумирал алкохол редовно, тъй като е бил професионален шофьор и не е могъл да си позволи подобно нещо, а наскоро се е пенсионирал и дори е правил тържество за това. Като негова съпруга счита, че той не е бил агресивен, не е имал груб език или навик да обижда. Същата свидетелка изнася и данни за това, че  съпругът и- пострадалият В.Н., никога не е страдал от епилепсия, бил е физически здрав, без оплаквания, не е прекарвал инфаркти и инсулти, макар и да е вдигал понякога кръвно, бил е спокоен, защото наскоро се е пенсионирал. Тези и показания се потвърждават от заключението на СМЕ относно здравословното състояние на пострадалия и медицинската документация.

       Тази свидетелка изнася и факта, който бе потвърден и от св. М.К., че на следващия ден, когато той  дошъл у тях да иска цигара и се заинтересувал от състоянието на мъжа и, на въпроса и дали нещо не е чул предния ден, той и отговорил, че същия ден докато е бил на терасата, е чул някой вика: „Махни си колата!“, а друг глас да казва: „Ти ли ще ми кажеш къде да паркирам!“, но от клоните на липата не е видял кои са лицата. В този момент той бил с майка си, св. К.К., с която са се прибрали малко по- късно, и не е видял нищо повече. Заявява, че от този момент те са престанали да бъдат в добри отношения с родителите на св. М.К., св.св. К. и К. К., макар че преди това са били близки. Те се развалили по повод на това, че разбрали, че те не са казали истината за това, което са чули от терасата си по време на инцидента. Тя разбрала това от св.М.К., който един ден в асансьора казал на дъщеря и Т., че баща му много се карал на майка му, че са стоели на терасата. Досежно обстоятелството дали са могли да видят нещо през разлистените клони на дърветата е категорично, че това не е било възможно, тъй като от терасите няма видимост към двора.

 

-                    От показанията на Св.  Ц.В.Н. Последната, макар и по време на инцидента не се е намирала в България и в показанията си препредава само чутото от майка и и сестра си във връзка с инцидента, потвърждава факта на силно влошените отношения със семейството на подсъдимия поради извършваните от негова страна действия след инцидента: поставянето на камери за видеонаблюдение от подсъдимия както и за притесненията им по повод на това, че той или жена му винаги, когато майка и слизала да работи в градинката си, отивали да я наблюдават и я гледали „нагло“, както и във връзка с друг инцидент, предизвикан от подсъдимия с племенника им, по повод на който са подавали сигнали до полицията. Освен това излага и наблюденията си във връзка с многото на брой коли на подсъдимия, които той паркирал на неудобни места, които пречели на живущите да си ползват гаражите и дворното място. Заявява, че съседите им са били недоволни от това и са мърморели, но без да правят официални оплаквания. Конкретно посочва като такива разпитаните по делото свидетели С.С. и св.Ж. К..               

-                    Св. Д.С.Д., зет на пострадалия, в показанията си потвърждава обстоятелството, че при пристигането им от Румъния същата вечер към 20, 45 часа, много трудно е прибрал автомобила си в гаража, защото колата на подсъдимия е била спряна така, че е трябвало да извърши няколко маневри, а самият той трудно слязъл от нея, защото шофьорската му врата опирала в предния калник на автомобила на подсъдимия. Видели се с тъста му, за 2-3 минути, и в този разговор той му показал пречещия му автомобил на подсъдимия като тримата се възмутили, а пострадалият казал, че ще му звънне да слезе да го премести. Видът му бил обичаен, но той усетил, че е употребил алкохол. Този свидетел също е възприел факта, че пострадалият, още докато те се качвали с дъщеря му в асансьора, са чули как по домофонната уредба  той  извикал подсъдимия да слезе като казал: „И., слез да си преместиш колата“, а отсреща мъжки глас – гласът на И., му отговорил, че: „Ей сега слизам“. След това се качили до третия етаж и с влизането си в жилището отишли да си вземат душ като жена му излязла първа. След като тя му извикала да излиза, че нещо се е случило долу, и те по най- бързия начин слезли долу, попаднали на полиции, които му отговорили, че „човекът е паднал, ударил си е главата“ и го карат в Спешна помощ, а линейката била вече потеглила. Той веднага им отговорил, че това не може да е така, защото преди 5-10 минути са били заедно, говорили са с него, и всичко му е било наред. Веднага им е съобщил и, че пострадалият е звънял на подсъдимия да си премести колата, и че може да е станал някакъв инцидент. Когато се огледал обаче, не видял подсъдимия и затова  казал на полицаите да го потърсят в гаража му, който е бил отворен, а вътре е било тъмно. След като няколко пъти извикал по име подсъдимия, последният излязъл и той го попитал какво е станало с тъста му като директно му казал, че той не се е сдържал и го е ударил. По този повод е възникнала разправия между тях. Съставени са им били протоколи за предупреждение, след което подсъдимият си е преместил колата. Установява емоционалното му състояние към този момент като заявява, че подсъдимият е бил нервен, изплашен, което било доста необичайно за него. С жена си и тъща си отишли веднага в спешния център, където дошъл и подсъдимият и отново започнал да им обяснява как е спасявал пострадалия. Още там обаче лекар им казал, че травмите по главата на пострадалия не могат да бъдат от падане, което се потвърдило след транспортирането в спешния център в Стара Загора и направения повторен скенер. Този свидетел също потвърждава изнесеното от предходните свидетели, че от св. М.К., техен съсед, са разбрали, че предния ден, докато е бил на терасата, е чул разправията между двамата за паркирания автомобил. Тъй като бил и с майка си, счита, че е възможно и тя да е чула разправията. Относно отношенията си с подсъдимия заявява, че с него не са имали друг път пререкания, но знае от родителите на съпругата си, че те са имали такива по повод направена забележка от В. към съпругата на подсъдимия, придружена със заплаха за убийство към тъста му. Разказва и за друг случай  с техен съсед, св. Ж.К., собственик на съседното заведение „***“, който лично му разказал как подсъдимият е влязъл в саморазправа с него за това, че коли на негови клиенти или негови коли му пречели да минава по пътя. При този инцидент подсъдимият е слязъл от колата си, хванал го е за гушата и е отправил обидни думи към него пред децата му. Твърди, че подсъдимият е имал такива инциденти и с други техни комшии точно за въпросните автомобили и камиони, които спира паркирани пред и около блока им, и които пречат на живущите да паркират нормално колите си. Заявява, че в деня на инцидента на това място е имало още 3 леки коли и 2 камиона на подсъдимия,  като две от леките му коли са били отпред пред блока, а двата камиона са били на улицата, откъм ресторант „***“. На устните им забележки да не ги спира по такъв начин подсъдимият се държал грубо, неуважително и напълно игнорирал. Посочва за пример случая със съседа им от първия етаж, св. С.С., който на забележката, че му пречи колата, подсъдимият му е отговорил: „Гледай си работата, ти ли ще ми кажеш къде да спирам, какъв си ти!“. Друг случай, при който подсъдимият отново е направил разправия, бил този с жената на св.В.И., която при излизане била ударила автомобила си в един от камионите му. Също така е категоричен, че в деня на инцидента и подсъдимият М. му е миришел на алкохол. Съдът възприе напълно показанията на горните свидетели, които са правдоподобни и се намират във връзка с останалите доказателства по делото, макар и да са лица от близкия семеен кръг на пострадалия.       

                       

         - От показанията на свидетелите, които не са роднини на пострадалия, но са се озовали на мястото на инцидента непосредствено след това, още докато подсъдимият и пострадалият са били на там:

 

-       От показанията на св. В.П.П., озовала се случайно на мястото на инцидента,  се установява, че същата е видяла пострадалия преди пристигането на линейката, което според нея е било несъвместимо с живота, който е бил „като  заспал“, „спящ и хъркащ“/. Същият е лежал на земята на кръстовището на ул. „***“ и ***“- „точно на тротоара отстрани на блока“ и е бил видим за движищите се по улицата, по която тя е вървяла.  Подсъдимият М. е бил надвесен над него и ръката му е била в устата му. Тази свидетелка е първият свидетел на психическото състояние на подсъдимия в непосредствена близост до момента на деянието, като заявява, че същият е бил: „много стресиран и изнервен“, „много разтреперан“. Направило и впечатление, че не я погледнал дори, а когато го е попитала какво става, и е отговорил, че не знае какво е станало. На мястото е дошла и жена му, пред която той  повторил същите думи и още нещо, което не помни. Първоначално помислила, че му е станало лошо, но после, когато е дошла бърза помощ и е вдигнала пострадалия, и видяла петното кръв на бетоновата настилка под него, си помислила, че е имало и удар. При прочитане на показанията и от ДП/ том 1, л. 92/ на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК уточнява, че преди да се приближи, от мястото където се е намирала, е чула едно изтупване, и че подсъдимият и е отговорил, че „не знае какво е станало“ и, че „другият мъж се е свлякъл на земята“, както и че  това, което е видяла, е станало около 21.00 часа. Първо чула шума от „изтупването“, а след двадесетина крачки, продължавайки пътя си, и когато е приближила до блок № *, на ул. „***“, от западната му страна, видяла лежащия на земята възрастен мъж и подсъдимия, който му бъркал в устата. Бил е обут с чехли. Пред жена си е бил „много паникьосан“, зачервен целия“ и няколко пъти е поискал от околните да извикат линейка. Свидетелства за скандала между подсъдимия и зетя на пострадалия, който направо му е казал пред тях: „Ти си го убил, ти си го ударил!“, а пристигналия на място полицейски екип  са също са станали свидетели на тези реплики и са прекратили разправията.

             Нейните показания се потвърждават напълно от тези на приятеля и- свидетеля  Н.М.Ц., който е дошъл на мястото на инцидента след като там вече са били приятелката му, св. В.П., и свидетелите М.Х.С. и А.И., и също се е обадил и на Бърза помощ. Свидетелства за това, че на място са били много хора, вкл. и жената на подсъдимия, която също е била „притеснена, леко в паника“. Пострадалият е бил на земята по гръб, имало е малко кръв на земята която е била и по тила на пострадалия отзад, но тогава е сметнал, че това е нормално при удар от падане, защото това им казал подсъдимият. Поради наличие на противоречия и липса на спомен в показанията му пред съда и тези по ДП, и след прочитане на показанията му от ДП/ том 1, л.101/ на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, този свидетел потвърждава казаното от него в разпита му от ДП.  В тях той заявява, че на място е дошъл зетя на пострадалия, който е обвинил подсъдимия, че го е пребил.  Бил е много ядосан и не е повярвал на обясненията на подсъдимия, че пострадалия е бил пиян и сам е паднал, както и, че той нищо не му е направил.    

          - Свидетелката М.Х.С.. Нейните показания, дадени на досъдебното производство,/ том 1, л. 93/, също бяха прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК. Тази свидетелка също потвърждава, че когато двамата с приятеля и, св. А.И., на 04.07.2019 г. около 21.00 часа, на смрачаване, са вървели по улица  „***“, минавайки около един блок,  са видели паднал на земята мъж, който е бил като припаднал, хриптял е, а до него-клекнал друг мъж, който с едната си ръка му е държал главата, а с друга му е бъркал в устата. Този мъж е бил „много притеснен“, „заеквал е от притеснение“, и я е помолил  да се обади на тел. „112“ да изпратят линейка. На място е било само едно момиче, което е проверило пулса на легналия мъж и е казало на другия мъж да наклони главата му, за да може той да диша по- добре. Потвърждава и, че на мястото два пъти е дошла жената на подсъдимия, която също е била притеснена, и е звъняла за линейка. Подсъдимият според нея е бил обут с джапанки.

           - Свидетелят А.К.И. също потвърждава, че когато случайно на 04.07.2019 г., около 21.00 часа, са приближили мястото – югозападния ъгъл на кооперацията, са видели, че на земята лежи мъж, а до него  втори мъж, надвесен на д него. Помислили, че той се опитвал да му помогне, защото той им казал, че човекът е паднал, ударил си е главата и си е глътнал езика. Понеже се задушавал, той се опитвал да му помогне. Заявил, че „дядото се е напил и е паднал“, което казала и жена му, която също е дошла на място. Установява факта, че подсъдимият е бил „ леко стресиран“ или „притеснен“ и е помолил да се обадят на бърза помощ. След прочитане на показанията му от ДП/на том 1, л. 96/ на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, поддържа показанията си от ДП, в които е казал, че подсъдимият е бил „силно притеснен и стресиран“. В този си разпит свидетелства и за това, че на място при тях са дошли двама възрастни мъже, които са казали, че двамата са били в обтегнати отношения около година, и че подсъдимият се е карал преди това на пострадалия за някакво паркомясто. Както и за това, че при тях са дошли дъщерята и зетя на пострадалия, който е бил ядосан и директно е обвинил подсъдимия, че е направил нещо на тъста му.

             Всички тези свидетели са единодушни по отношение на обстоятелството, че не са усетили мирис на алкохол и от двамата. Освен това заявяват, че не са забелязали нищо особено по лицето на пострадалия. Направило им впечатление само кръвта по тила му както и малкото петно кръв по земята под главата на пострадалия, който е лежал неподвижно по гръб и не е давал признаци на живот освен хриптенето. Досежно последното съдът намира, че е възможно с оглед поясненията от експертите, а и с оглед настъпващия мрак, тези свидетели да не са могли да забележат, или да не са обърнали внимание на следите от побоя по лицето на пострадалия, които  ясно са били забелязани от роднините му малко след това в спешния център.

           -От показанията на свидетеля  М.К.К., който е пряк очевидец на случилото се между подсъдимия и пострадалия по време на инцидента/:

        Макар и да заявява, че не е видял, а само е чул /от апартамента им на петия етаж/ разправията между двамата непосредствено преди инцидента, тъй като е бил на терасата, а разлистените клони на дърветата не са му позволявали да види кой се кара, този свидетел е възприел от първо лице факта на разправията между подсъдимия и пострадалия. По въпроса дали действително този свидетел е могъл да възприеме и визуално, а не само звуково този факт, са събрани достатъчно доказателства/изключая проведения в нарушение на НПК по ДП следствен експеримент в отсъствието на защитата на подсъдимия, който не може да бъде използван като доказателство по делото/, поради което съдът намира, че действително е нямало такава възможност за зрително възприятие. Поради което съдът ги кредитира като изцяло достоверни в тази им насока. Още повече, че  неговите показания се потвърждават от тези на св. И.С./ също живущ на петия етаж/. Св. М.К. пред съда заявява, че си спомня, че в деня на инцидента, някъде след 20.30ч., си е бил у тях и бил излязъл  на терасата, когато чул, че някои се карат под едно голямо дърво на двора „за нещо като паркиране на коли“. Тъй като помислил, че става въпрос за нещо тривиално, стоял около минута –две и се прибрал. Майка му, св. К.К., също излязла на терасата заедно с него, но се прибрала, като с нея нищо не били коментирали по този въпрос. Тогава не разбрал  кои са лицата, които са се разправяли. На другия ден, когато отишъл за цигара при съседа си отдолу/в апартамента на пострадалия/, жена му,/св. С.Н./, го попитала дали е разбрал какво е станало, и той чак тогава са дал сметка кои са лицата, които са се карали. Също тогава  бил разбрал, че „В. е в тежко състояние в болницата“. Посочва ги поименно- „ И. и В.“.  Посочва конкретно и думите, които е чул тогава, а именно: „Ти не можеш да ми кажеш къде да паркирам!“, но си помислил, че става въпрос за някакво нормално скарване. Този свидетел заявява, че е в добри отношения и с двамата и никога не са имали проблеми, а доказателства за противното не бяха събрани по делото. Поради което съдът няма основание да не даде вяра на показанията му по отношение на горепосочения факт. Съдът също така възприе като добросъвестно дадени и показанията на този свидетел и по отношение на обстоятелството, че майка му също е излязла след него на терасата, но не знае дали тя е чула или видяла нещо, както и, че дори да е така, баща му щял да и забрани да го каже.  Тези му показания в разпита му от ДП/ том 1 лист 115-116/, също бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото на основание  чл.281, ал. 4 вр. ал.1, т.1 от НПК с оглед констатираното противоречие, след което бяха потвърдени от свидетеля. В тях той заявява, че е разпознал единия глас- на пострадалия В.Н.. Относно обстоятелството дали тонът, с който е била произнесена горната реплика, е бил агресивен или не, съдът намира, че това няма никакво отношение към  установена по- горе фактическа обстановка.

              От показанията на св. И.С.С., който също е свидетел очевидец, макар и да не е посочен като такъв от прокуратурата, но съдът намира, че това е така, тъй като по време на инцидента е бил на терасата си/на петия етаж/, и заявява, че е чул някаква глъчка, разправия на висок глас, като е разпознал единия глас- на пострадалия В.Н.. Втория глас тогава не разпознал, но допуснал, че е на съседа му И.. Впоследствие разбрал, че е ставало въпрос за паркирана кола. Макар и да не е видял лицата, същият е чул гласовете на участващите в разправията и е разбрал, че става въпрос за спор за паркомясто.  Неговите показания изцяло се припокриват с тези на св. М.К., изложени по- горе. По отношение на характеристични данни за съседите си заявява, че само с подсъдимия е влизал в конфликт по повод паркирани камиони на улицата, които са създавали неудобства на всички живущи в кооперацията, тъй като прилежащото пространство пред нея винаги е било частично заето от товарните му автомобили. След прочитане на показанията му, дадени в разпита му на 19.07.2019г.,/ стр. 114, т.1 от ДП/,на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, потвърждава, че разправията, която е чул, е била „ с рязък тон“от страна  и на двамата, че е била по повод на колата на подсъдимия, която е била паркирана под липата до гаража на пострадалия, което често се е случвало заради сянката там. Потвърждава, че към него подсъдимият не е проявявал агресия, но си спомня случая със св. Ж.К., собственик на заведение в близост до кооперацията, при който той го заплашвал във връзка с паркиране, което му пречело на него. При преценката на показанията на този свидетел съдът взе предвид контретиката и яснотата в тях, както и обстоятелството, че напълно се припокриват с тези на св. М.К./ по отношение на възможността да е възприел звуково гласовете на участниците в инцидента/, и с тези на всички останали свидетели относно обстоятелството, че колите на подсъдимия са предизвиквали недоволството на всички съседи заради неудобствата, които са им причинявали. Поради което ги възприе като напълно достоверни.

 

               -от показанията на св. В.И.В., съсед на подсъдимия  и пострадалия, също се установява, обстоятелството, че подсъдимият е имал такова поведение и спрямо други съкооператори. Той изнася факта, че преди години подсъдимият М. е имал пререкания с жена му затова, че тя като неопитен шофьор е ударила колата си в камиона на подсъдимия, понеже той е бил разположен на място, което за нея е било неудобно да излезе. Трябвало да си отремонтира колата и, и тогава той му бил направил забележка да си премести камиона. След прочитане на показанията му дадени по ДП /том 1, л.113/, на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК, този свидетел потвърждава, че много пъти е имал проблеми с камиона на подсъдимия, който е създавал затруднения на собствениците на гаражи. Той лично имал проблем затова, че разстоянието до неговия гараж било 5-6 м и не е могло да се завие на заден ход, макар камиона да е бил паркиран на улицата. Този свидетел също изнася данни за личността на подсъдимия както и за неговата съпруга като заявява, че същите са „затворени, саможиви хора“, които не се съобразяват с останалите живущи в кооперацията. Освен с колите си, същите са създавали неудобства на живущите и с търговската дейност, която са развивали в двора на кооперацията, като са продавали мляко, което са разливали, и хората са мърморели. Въпреки това не са се оплаквали официално. Този свидетел не е очевидец на инцидента, а само на състоянието на пострадалия и на разправията между зет му и подсъдимия след това по повод неправилно паркирания му автомобил.

           От показанията на св. С.Т.С. в ДП, също съсед съкооператор,/том 1, л. 110-112/ прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 НПК, който не е очевидец, но изнася факти относно поведението и личността на подсъдимия и жена му. Същият потвърждава факта на много лошите си впечатления относно агресивното и неуважително отношение на подсъдимия, който на отправената му забележка от негова страна да не си паркира  камионите на улицата пред кооперацията, защото му пречат да влиза и излиза с автомобила си, го нарекъл „селски тарикат“ и го сиктирдосал. Признава, че са в много лоши отношения с подсъдимия и жена му, които като го видят, не го поздравяват и го заобикалят. Твърди, че те двамата били в добри отношения само със св. К.К., който бил „клошар“, и на когото те подарявали старите си вещи. А докато бил жив тъста на подсъдимия, те с жена му редовно го „посинявали от бой“ и се държали с него зле понеже всяка вечер пиели. Последното знаел от самия него, защото били приятели и основатели на кооперацията. Съобщава и за поставените след инцидента от подсъдимия след инцидента камери към входа на кооперацията, които дразнели всички.

       От показанията на св. Ж.Г.К., собственик на заведение „***“ в близост до кооперацията, който също изнася данни относно личността на подсъдимия: Същият първоначално отрича каквито и да е конфликти с него, но след прочитане на показанията му от ДП, находящи се в том 3, л. 276 от ДП на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, потвърждава, че е имало случай, при който заради това, че бил спрял пред заведението, а подсъдимият бил с пикапа си зад него, започнал да свири, слязъл е от камина и го е хванал за гушата.

          От показанията на св. Н.Н.М., съсед съкооператор, която също не е очевидец на инцидента, но изнася характеристични данни: Същата заявява, че не знае подсъдимия да е имал конфликти, но не го и познава много добре. Само е чувала, че има оплаквания от съседи, че спира колите си на улицата  и с това пречи на влизането и излизането. Пречел е конкретно на собствениците на гаражите, които са от дясната страна на входната врата- на С. и на В.. Познава пострадалия като неагресивен и добър човек, чието семейство и е помагало материално.

           Всички тези свидетели потвърждават обвинителната теза относно случилото се във въпросния ден, характеристичните данни и данните за силно влошените предходни отношения между подсъдимия и пострадалия,  представляващи и мотива за извършване на деянието.

           Другата група свидетели, които по същество подкрепят защитната теза на подсъдимия, са тези на свидетелите И.И.К., К. и К. К..

          Свидетелката И.И.К., съпруга на подсъдимия, която не е очевидец на инцидента, но изнася факти около него, заявява, че към 21.00 часа домофонът звъннал и детето им вдигнало като казало, че е някой, на който изобщо не може да се разбере какво говори. Заявява, че съпругът същата вечер не бил говорил лично с никого по домофона. Тя помолила съпруга си да слезе долу да разбере. Той слязъл, а после и тя след него, за да изхвърли боклука. Тогава случайно по пътя си към контейнера, при обръщането си наляво, чула, че някой казва: „Обадихте ли се на 112, че хърка, хърка“. Видяла съпруга си и едни момичета, които му отговорили, че са звъннали. Всичко това възприела от разстояние  20-30 метра, поради което не видяла добре какво е правел той в този момент, а само, че е надвесен над някого. После разбрала, че е държал езика на пострадалия. Когато се прибирала, казала и на св. К.К. да види какво става, че на В. нещо му е станало лошо. После пак проверила за линейката и видяла, че и други лица имало на място, заради което се успокоила. След около 15 или 20 минути се прибрал и съпругът и, и тя го попитала какво се е случило, а той и казал, че съседа им В. са го взели в болницата, понеже паднал назад. Решили той с колелото също да тръгне за болницата да види какво е станало. След което по телефона и съобщил, че го викат за разпит в полицията. Заявява, че и двамата са били притеснени от тази случка. Твърди, че с пострадалия не са имали спорове и пререкания и той не и е правел забележки. Заявява, че. В деня на инцидента паркираната от съпруга и кола не е пречела по никакъв начин на паркирането в гаража на пострадалия. Отрича преди време да е имало някакъв инцидент със собственика на ресторант „***“, св. Ж.К., по повод паркирането на автомобили на негови клиенти, които да са им пречели на тях. Заявява, че той доброволно и за негова сметка си бил поставил стопери, за да не пречи на техните автомобили, но после те били премахнати при асфалтирането от общината. Относно характеристични данни за съпруга си заявява, че същият се занимава с доставки на стоки, и работното му време е сутрин от около шест часа до 18.00- 20.30 часа като има само един почивен ден-неделя. По принцип съпругът и рядко употребява алкохол, и то само бира, докато пострадалият редовно е пиел и тя често го е виждала в беседката заедно с други съседи да употребяват алкохол. Показанията на тази свидетелка бяха внимателно преценени от съда с оглед възможната тяхна заинтересованост и предвид липсата на потвърждение на изнесените в тях факти, не бяха възприети за достоверни. Същите са изцяло в подкрепа на защитната версия на съпруга и, подс. М..           

          От показанията на св. К.М.К., който в деня на инцидента се  е намирал на двора, но заявява, че не е разбрал за инцидента, тъй  като нито е чул, нито е видял какво е станало. След прочитане на показанията му на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК – разпита му от 08.07.2019г. /л. 98, т.1 от ДП/ и разпита му от 17.07.2019г. /л.118-120, т.1 от ДП/, потвърждава казаното от него, че когато е видял пострадалия същия ден след 18,30 часа, са се поздравили и не му е направило впечатление да е консумирал алкохол; изглеждал е нормално, както обикновено. Бил е на 11 метра от мястото на инцидента, когато той се е случил, а преди това, около 19,00 часа чул, че В. искал по домофона от жена си запалка. След това „нито го видял, нито го чул повече“. Около 20, 55 часа, когато излизал от гаража си, видял жената на подсъдимия, която „излязла на среща му“ и му казала, че В. е паднал, и той тогава е отишъл към пострадалия. Не имал проблеми с подсъдимия за паркирането. За смъртта на пострадалия разбрал като се върнал от село след няколко дни. Показанията на този свидетел също бяха преценени от съда като недостоверни по отношение на обстоятелството, че не е чул разправията, който е била чута и то със съответната конкретика от съседите му от терасите им, които са горе- долу на същото разстояние във височина/ сина му- св. М.К. и св. И.С./, тъй като този свидетел се е намирал в близост до мястото на инцидента /на 11 м/ и на отворената врата на гаража си е могъл да възприеме/чие/ разправията между подсъдимия и пострадалия. Но прикрива този факт поради характерови особености/ не желае да се замесва и не позволява и на близките си това/, или пък поради това, че е в близки отношения с подсъдимия, който му подарявал старите си вещи/ вж. показанията на св. М.К. и св.С.С./.

              Горното касае и показанията на св. К.И.К./негова съпруга/, която твърди, че в деня на инцидента, макар и да излязла на терасата им една- две минути след сина си, е видяла само една линейка и една полицейска кола, т.е. твърди, че нейното и на сина и излизане на терасата е било след инцидента, а не по време на същия. Уточнява, че това е станало след 21.00 часа. Категорично отрича да е чула някаква разправия на двора към този момент. Освен това заявява, че има добри впечатления за подсъдимия като заявява, че не знае дали той е имал конфликти с някой, а лично с тях не се бил карал. И нейните показания съдът преценени като недостоверни с оглед обстоятелството, че синът и, св. М.К., заявява, че тя е излязла на терасата почти по едно и също време с него и също като него е могла да чуе разправията на висок тон от разстояние, позволяващо това/видно и от приложения фотоалбум към втория огледен протокол/. Освен, че не се припокриват с показанията на останалите свидетели относно изнесените от нея характеристични данни за подсъдимия, показанията и са недостоверни и с оглед на показанията на сина и, св. М.К., който в разпита си по ДП е заявил, че тя дори да е чула нещо, няма да го каже, понеже се страхува от баща му. С оглед на  гореизложеното съдът намира, че тази свидетелка също прикрива чутото от нея в този ден, поради което изцяло не кредитира с доверие дадените от нея показания.

              От показанията на свидетелите полицейски служители, посетили по сигнал местопроизшествието, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК: И тримата свидетели заявяват, че когато са отишли на място, са заварили подсъдимия да държи езика на пострадалия, който е бил на земята, и той им заявил, че с него са имали спор за паркомясто. Докато са разговаряли той е паднал на земята и си е ударил главата. От същите се установява следното:

           - от показанията на св.  Р.И.Н./  том 1, л.102-103 от досъдебното производство/. Същият е работел в група „Охрана на обществения ред“ към РУ – Казанлък, на длъжност младши инспектор/, и си спомня, че сигналът бил за  паднало лице, и те са извикали група за оглед след като чули, че травмите на пострадалия не могат да бъдат причинени от падане, от лекаря от екипа на бърза помощ. Заявява, че няма спомен дали някой от двамата му е миришел на алкохол, но този въпрос /дали да се вземе проба за алкохол/ според него се решавал в Спешна помощ. Няма и спомен за това някой от роднините на пострадалия да е искал това от тях, а и случаят не бил ПТП, при който било задължително това. След това са придружили пострадалия до спешния център за информация. Няма спомен кое е наложило задържането на И. за 24 часа.

              - от показанията на св.  С.М.М./ том 1, л.104-105 от ДП/, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 НПК, се установява, че след като са отишли на мястото на инцидентна и са видели петното кръв на циментовата настилка са докладвали не дежурния оперативен служител. Извършили са оглед на място. Заявява, че при качването на пострадалия в линейката е усетил мирис на алкохол, но не помни да е установил това и за подсъдимия. Той е и служителят, съставил предупредителен протокол на зетя на пострадалия и на подсъдимия да не се саморазправят.

                - от показанията на св. Д.Х.Д./  полицейски инспектор в група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Казанлък/ в том 1, л.106-107 от ДП/, прочетени  на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК, се установява, че същият е познавал подсъдимия отпреди инцидента, тъй като той имал магазини. Когато пристигнали с екипа, го заварили на място, но не го задържали, защото той им казал, че пострадалият сам е паднал понеже му прилошало. Този свидетел, след като е приел на доверие това негово обяснение,  е разпоредил на подсъдимия да си измие ръката от кръвта по два от пръстите, с които е бъркал в устата на пострадалия, за да му държи езика, само, за да му даде личната си карта. Заявява, че те са изпълнили задълженията си като при извършения оглед са установили кръвта на земята и са попитали подсъдимия откъде е тя, и затова са го помолили да ги придружи до спешния център. А след като излязъл и резултата от скенера са го задържали и отвели в районното управление. Заявява, че подсъдимият е бил обут с чехли на бос крак, бил е „видимо спокоен“, но му е миришел на алкохол. За пострадалия заявява, че също е „лъхал силно“ на алкохол. Въпреки това не е разпоредил тестване за алкохол на подсъдимия, и твърди, че не помни никой от близките на пострадалия да е поискал това. Пред съда заявява, че тестове за наркотици и за употреба на алкохол се извършват само, когато лицата са управлявали МПС, а за хулигански действия – само, когато касае футболно хулиганство. По принцип изпълнявали указанията на оперативния дежурен, който поддържал връзка с Началника на РУ.  Изготвил е  писмен доклад и докладна записка по случая/приложен по ДП/.

           От показанията на св. Т. К.Т.,*** на датата на инцидента, съставил заповедта за задържане на подсъдимия за срок от 24 часа на 04.07.2019 г. /на л.44, т.1 от ДП/,. Видно от неговите показания пред съда, същият заявява, че познава подсъдимия, който имал магазини в града, и не знае срещу него да са подавани оплаквания или сигнали. Описва облеклото му и посочва, че когато са го задържали, е бил обут с джапанки. Заявява, че отразеното в заповедта за задържане основание „ причиняване на средна телесна повреда на лице“,  му е било разпредено от Началника на РУ – Казанлък. Това основание обаче било вписано на основание данните, които имали до момента за самото пострадало лице, и които са били подадени от служителите в медицинския център.  

                Показанията на тази група свидетели в частта им, в която заявяват, че не са разбрали какво се е случило, и че следва да предприемат незабавни действия за изясняване на случая, не се приемат за достоверни от съда, тъй като са явно заинтересовани. Същите се явяват следствие на това, че не са изпълнили своевременно задълженията си и прикриват собственото си неотговарящо на задълженията им поведение. Тримата са приели на доверие думите на  подсъдимия и са допуснали същият да си измие ръцете от кръвта по тях, а след това са го пуснали да се прибере необезпокоявано у дома си. Не са извършили всички необходими и своевременни ОИМ като оглед и вземане на алкохолна проба като обяснението им, че такава се правела само на водачи, причинили ПТП, е абсолютно неправдоподобно. Изобщо изцяло са пренебрегнали състоянието на пострадалия, което видимо  е било тежко. Задържали са подсъдимия за 24 часа едва след резултата от скенера след като им е било разпоредено. Макар че това е станало същия ден в 23.00 часа /видно от заповедта за задържане/, тази тяхна забавена реакция напълно възможно да е подпомогнала укритието на важни следи и предмети, които да послужат по делото като веществени доказателства. Освен това със сигурност е затруднила разследването.

           Техните показания се опровергават недвусмислено от показанията на свидетелите близки роднини както и от тези на свидетелите медици, които са обективно незаинтересовани, и от приложената по делото медицинска документация. Това са показанията на свидетелите:

             - св. Б.П.Ц., лекар в реанимация на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, който заявява, че при пристигането си пострадалият е бил в много тежко състояние- неконтактен, в кома, „критичен случай“. По лицето са били видими меки тъканни наранявания на голяма площ, а вдясно е имало голяма деформация вследствие на отока, тилно също е имал травма на главата, която е била тежка черепномозъчна травма, почти несъвместима с живота. Освен хематомите е имало и счупване на черепа, множество фрагменти под твърдата мозъчна обвивка, множество кръвонасядания по целия мозък, който е бил силно буквално размит и силно отекъл. Което е станало причина да бъде опериран в спешен порядък, но всичко е било въпрос на часове. И според този свидетел нараняванията е възможно да бъдат получени от повече наранявания, не само от едно, понеже една голяма част от счупванията, хлътванията, са били разположени теменно и слепоочно. Имало е засягане на черепа, към тилно, но всъщност е било буквално навсякъде. Не са установили пациентът да е имал някакви други заболявания, които да пречат да бъде извършена хирургичната интервенция или да му бъде поставена  упойка. същият е бил в кома и е реагирал единствено на много силни болеви дразнения. Заявява, че не е могло да бъде спасен дори и да е бил докаран по- рано. 

  -Св. С.П.Д., който по време на инцидента е работел като лекар във ФСМП – гр. Казанлък/ а в момента работи като лекар ординатор във Вътрешно отделение в МБАЛ – гр. Казанлък. Заявява, че когато  е посетил адреса по сигнал е заварил пострадалия в  безпомощно състояние, с травма на главата. Във ФСМП – гр. Казанлък, където е бил незабавно транспортиран, му е било проведено рентгеново изследване, което установило данни за множествена фрактура, което за него не съответствало на травма при падане от собствен ръст. Затова уведомил дежурните полицаи, след което пациентът бил транспортиран до Неврохирургично отделение в УМБАЛ - Стара Загора за по-нататъшно лечение. Фрактурата е била тежка, многофрагментна, изискваща голяма сила на удара. Няма спомен за видими наранявания и спомен за миризма на алкохол или на други вещества. Заявява, че по принцип, ако има такава необходимост, се прави алкохолна проба, но по изискване на полицията. При предявяване на медицинския журнал по случая /на л. 211-220, т.3 от ДП/ свидетелят заяви, че вписаната диагноза „контузия на мозъка,    фрактура на черепа и травматични хематоми“ и „състояние след припадък от неизяснена етимология“ представлява работна диагноза с оглед предварителната информация, че е намерен паднал. Пояснява, че в амбулаторния лист /на лист 214, т.2 от ДП/ записаната анамнеза: „Припаднал, глътнал си езика“, се записва от телефонното обаждане на  човека, който е подал визитата. А записаното като диагноза /на л.  215, т.2 от ДП/, „фрактура на черепа и травматичен кръвоизлив“, не е свързано с анамнезата, която са снели те. Това отговаря на загуба на съзнание, а „глътнал си езика“ е народно понятие.

                  Нищо конкретно не се установява от показанията на св. В.Н.Ц., шофьорът на линейката, която е отвела пострадалия от мястото на инцидента в спешния център, който и в момента работи като такъв във ФСМП - гр. Казанлък. Същият заявява, че няма конкретен спомен за случая, още по- малко дали пострадалият му е миришел на алкохол. Същият бе издирен и разпитан като свидетел пред съда по искане на защитата.

                  За характеристични данни по искане на подсъдимия бе разпитан  св. Д. Д., счетоводител на фирата му. Същият заявява, че познава подсъдимия от над 15 години, като работохолик, много работлив, спокоен и уравновесен човек, с прекрасно семейство. Не употребява алкохол освен бира. Като работодател се грижи за работниците си. Според него същият не е агресивен човек.

                  От друга страна съдът обсъди съвкупно с гласните и писмените доказателства по делото, и резултатите от СМЕ на труп и тези от СМЕ по писмени данни и стигна до извода, че обективно с оглед травматичните увреждания, пострадалият не е могъл да падне сам и да се самонарани като си причини сам описаната в тези заключения тежка черепно- мозъчна травма.

           От заключението на  съдебномедицинска експертиза на труп № 491/2019г., изготвена от вещите лица д-р Т.Т., д-р Т.П. и д-р Т.С., находяща се в т.1, л.126-128 от ДП, се установява, че при нанесения от подсъдимия в деня на инцидента побой на пострадалия същият е получил: черепно- мозъчна травма- охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето, разкъсно-контузна рана на долната устна, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка; оток на мозъка и белите дробове. Установено е било състояние след остеокластична трепанация на черепа, а по тялото са установени: кръвонасядания на десния лакът, лявата мишница, дясната кръстоопашна област, охлузвания на двете подбедрици и дясното ходило. От това заключение е видно, че пострадалият е имал атеросклероза на аортата и венечните артерии и стар инфаркт на сърцето. Но причината за смъртта на пострадалия В.Н. е тежката черепно-мозъчна травма. На второ място вещите лица от тази експертиза са категорични, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети- удари. В областта на главата и лицето същите са били множествени и са нанесени в няколко плоскости. Поради което не могат да бъдат получени само при падане от собствен ръст върху терена. Освен това след получаването на травмите в областта на главата пострадалият не е можел да се придвижва. Всички те са прижизнени и отговарят да са получени по време към времето на инцидента- 04.07.2019 г..                        

            Чрез заключението на СМЕ по писмени данни № 281-А/2019, изготвена от вещите лица: д-р Т.Т., д-р Т.П., д-р Т.С. и д-р И.Й.,/ находяща се в т. 2, л. 138-143 от ДП/, изпълняващо ролята на допълнително заключение, черепно- мозъчната травма е конкретизирана по следния начин: две охлузвания в тилната област, множество сливащи се кръвонасянания в цялата тилна област, двете теменни области и дясната слепоочна област, кръвонасядане в дясната челна половина, кръвонасядане на дясната очница, вкл. под слизестата обвивка на дясната очна ябълка, разкъсно – контузна рана на долната устна, две кръвонасядания на горната устна, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа с две леко хлътващи фрагментни счупвания: едното вдясно челнотеменно и другото- високо тилно; кръвоизлив над и под твърдата мозъчна обвивка дясно теменнослепоочно, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, множество контузии на мозъка. Отокът на лицето и главата са получени от високоенергийна травма. По медико-биологичен признак описаната ЧМТ отговаря на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Посочена е и причината, поради която при аутопсията на пострадалия не  е взета кръвна проба за алкохол- настъпването на смъртта след преживяване от две денонощия. По делото е приложена и обилна медицинска документация, вкл. и резултатите от образните изследвания на пострадалия преди оперативната интеревенция- дисковете с КТ от проведените скенери на глава и интракраниалните структури.

            С оглед липсата на обяснения от страна на подсъдимия както и на други преки доказателства експертите дават възможното експертно обяснение относно механизма на деянието. При изслушването на вещите лица в съдебно заседание вещото лице, д-р Т., заявява, че съществените травми по главата на  пострадалия са получени при падане по гръб в резултат на получени удари преди това, и веднага след това пострадалият е изпаднал в състояние на безсъзнание. Пояснява, че един от тези удари е бил много силен, така, че да предизвика отхвърляне на главата силно назад и контактуване със земната повърхност високотилно. При падането вследствие на този удар от подсъдимия пострадалият е получил първото счупване на главата. Тогава са получени и кръвонасяданията в кръстно-поясната област и това на мишницата, кръвонасядането на лакътя. Вещите лица са категорични, че при аутопсията не са установени данни за болестно състояние, което да е станало причина за падане или изпадане в състояние на безсъзнание, независимо от причинените травми или такова, което да е улеснило настъпването на по-тежък резултат- травматичните увреждания. Поради което съдът счете, че обясненията на подсъдимия и доводите на защитата в тази насока не се подкрепят от доказателствата по делото, и представляват една защитна позиция.

           Предвид гореизложеното и с оглед на тези заключения, съдът прие, че в резултат на нанесените от подсъдимия удари на пострадалия в главата и лицето, от които един е бил особено силен, така че да предизвика отхвърлянето на главата назад, пострадалият е паднал по гръб върху терена и е останал неподвижен, в безсъзнание. Вследствие на този удар вдясно челно теменно, му е била причинена първата ЧМТ, а също така и описаните по- горе допълнителни травми. След това, когато пострадалият е бил вече в легнало положение на земята, подсъдимият е продължил да  му нанася удари като един от тях е бил също със значителна сила отдясно,  в резултат на което му е било причинено счупването в теменнослепоочната област, което експертите определят като второ счупване. Тъй като експертите са категорични, че то отново е в резултат на въздействие чрез твърд тъп предмет, и че би могло да бъде причинено от много силни удари с крак, вкл. с пета на бос крак, както и с юмрук, т.е. е в резултат на директна травма в тази област с оглед самата му характеристиката на хлътващо такова, и се изключва възможността травмата да е от отдалечено място, съдът прие, че тези удари са нанесени от подсъдимия с крак/респ. с пета/, когато той се е надвесил над пострадалия и е продължил побоя. Аргумент за това са поясненията на вещото лице д-р И.Й.Й./специалист по образна диагностика/, включен в състава на втората експертиза, който заявява, че по принцип когато съпътстващите фрактури и счупвания стават на срещуположната страна, както е в случая, те са винаги или  във вид на линия,/ могат да бъдат във вид на звезда/, но никога не са хлътващи. Заявява, че самият механизъм на хлътването дава основание да се предположи, че там е приложена директна сила, която да е довела до разместването на счупените парченца навътре към мозъка и от там нататък са предизвикани увредите, които са описани в експертизата. Освен това експертите са категорични, че нараняванията не е възможно да бъдат причинени от падане, защото при такова няма възможност да се получи челно-теменното счупване с хлътване, и тогава пострадалият би останал по лице върху терена. Също така считат, че тъй като двете травми са в различни равнинни плоскости, няма как да бъдат получени от падане върху терена. И при двете травми е причинена контузия на мозъка, което самостоятелно предполага изпадане в безсъзнание. Допълнително от тези удари/докато пострадалият е бил на земята/ са и причинени и кръвонасяданията в  подбедриците в предната им повърхност.      

        Относно обстоятелството дали е имало и защо не са се виждали следи върху лицето на пострадалия, поясняват, че е възможно при удари с юмрук в областта на лицето с неголяма сила, не остават видими следи. А факта, че кръвонасядането от обикновено раничката на долната устна също не е било видимо, обясняват с обстоятелството, че раната не е с големи размери и не е било интензивно, поради което е било за секунда –две, и е било по вътрешната страна на лигавицата на устата. Категорични са обаче относно обстоятелството, че е имало един значителен удар в областта на лицето, който е извел от равновесие пострадалия и той е паднал по гръб на земята. Считат, че преди него е имало вероятно и други удари в областта на лицето. След падането на терена е имало още един много силен удар в дясна челно-теменна област, което е довело до счупване, като не изключват и нанасянето и на други удари в областта на лицето и главата. Относно силата на ударите заявяват, че не могат да дадат измерение в джаули или килограм – сила, но считат, че за да се получи такива счупвания, те са били със значителна сила. Особено второто, което е предизвикало хлътване на фрагменти и може да се получи при концентрация на кинетична енергия на малка повърхност. Сравняват го с удар с тъпата част на брадва при замахване с не най-силно движение на тялото. Обясняват, че при удар с крак, с пета, могат и да не останат видими следи, тъй като петата е много здрава част на човешкото тяло, и кожата там е твърда.

           Въз основа на изложения по-горе анализ механизмът на причиняване на смърт, възприет от експертизата, се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Поради което не уважи исканията на защитата за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Освен това от заключението е видно, че дори и за поразяването на меки тъкани, използваната от подсъдимия физическа сила е била значителна, а ударите са били множествени, последователни и концентрирани в главата и лицето на жертвата, а наред с това и по цялото тяло. Като с голяма вероятност според съда второто счупване е станало с пета/ а не с юмрук, защото тогава биха останали следи и по ръцете на подсъдимия/, а с оглед заключението на СМЕ на живо лице не са открити видими следи по тялото му от това съприкосновение.

        Съдът също така намира, че състоянието на пострадалия/това дали е бил употребил алкохол или не/ няма никакво правно значение.

         Съдът обсъди и дадените от подсъдимия И.М. обяснения, които са вариантни/ в смисъл променящи се/, че на въпросната дата на инцидента слязъл долу без да има намерение да се саморазправя с пострадалия, и че не разбрал кой го търси, респ. че бил повикан от него без да разбере какво иска, съдът намери за недостоверни и изцяло опровергани от събраните по делото както на ДП, така и пред съда, доказателства.

          Същите са дадени в изпълнение на една предварително съставена защитна версия, която подсъдимият М. е започнал да гради непосредствено след извършване на деянието, и която променя и допълва няколко пъти по време на наказателното производство с оглед доказателствата по делото. В началото на разследването след привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2, във вр.с чл. 129, ал.1, пр.последно от НК, едва на 15.07.2019г., същият е отказал да дава обяснения. С определение  от същата дата по ЧНД 263/ 2019 г. на ОС –Стара Загора по отношение на него е взета МН „ЗС“, потвърдена с определение по ВЧНД № 394/ 2019 г. по описа на ПАС. Междувременно поради изтичане на срока по чл. 65, ал.6 от НПК МН „ЗС“ е била променена на МН „Подписка“. След повдигане на обвинението му за престъпление и по т.11, пр.първо, вр.с чл. 115 от НК, мярката не е била променена, и същият отново не е дал обяснения. След ново обвинение, по което е отпаднала т.11- относно мотива „по хулигански подбуди“,  също е отказал да даде обяснения, което  е негово законно право. Към момента внесеното от прокуратурата обвинение вече е само по чл. 116, ал.1, т.6, пр. 3-то, вр.с чл. 115 от НК, което според съда е правилното обвинение.

       Едва в края на съдебното следствие подсъдимият М. даде обяснения, в които повтори изнесеното в разпита на съпругата му, св. И.К., версия, че когато слязъл долу в двора на кооперацията, от 7-8 м видял пострадалия В.Н. в неадекватно състояние- „целият разлюлян“, който не можел да говори и нищо не му отговорил на въпроса за какво звъни. Допълни, че според него той бил звънял по домофоните, за да търси помощ. И когато тръгнал по посока на автомобила си/ но не за друго, а за да вземе чантата на детето/, чул шум от изтупване. Когато се обърнал, видял пострадалия на земята и тръгнал да го спасява. Понеже не дишал, се притеснил, и решил да му бръкне в устата да му извади езика като дори успял, защото пострадалият си поел въздух. Продължил да държи пръста си в устата му, за да не го глътне отново, и от това била кръвта по него. Тогава дошла жена му и го попитала какво става. Той и на нея казал, че пострадалият е паднал, и да звъни на тел.“ 112“. През това време дошли и две момичета и едно момче, като и тях накарал да звъннат на тел.“ 112“. След което дошла и полиция, както и зетя на пострадалия, с когото възникнало пререкание за спирането на неговия автомобил близо до техния гараж, която била паркирана „по така вляво“, на 10 м от него, с достатъчно отстояние, за да може да се отваря вратата. Полицаите им написали протокол и му разрешили да се измие ръката заради кръвта по пръста му, и за да може да им даде личната си карта да съставят протокола за предупреждение. След като линейката откарала пострадалия, той се прибрал, но с жена си решили той да отиде до спешния център, за да види какво става с пострадалия. Там се заприказвал с шофьора на линейката, който му казал, че пострадалият е лъхал силно на алкохол. Дори заключил и предал ключовете на гаража на семейството на пострадалия. Твърди, че не е имал проблеми с последния, нито се бил карал някога с него, както и с останалите живущи в кооперацията. Ден след това го задържали в РУ, за да му направят снимки на краката и ръцете, въпреки че им казал, че бил с джапанки. Едва след това се върнали да правят оглед на гаража му като му казали, че търсят кубинки. При второто им идване му поискали и джапанките, с които бил на краката си, той им ги дал, но после никой не му ги върнал. Тези му обяснения предвид гореизложеното не се подкрепят от нито един свидетел по делото с изключение на съпругата му, св. И.К./и частично от тези на св.св. К. и К. К./. Не се подкрепят и от изисканите от съда писмени доказателства от РУ“П“-Казанлък.

          От КСППЕ на подсъдимия от 14.02.2020 г./ на л. 421-482 , т. 4 от ДП/ се установява, че същият не страда и към инкриминираната дата/04.07.2019 г./ не е страдал от психично заболяване; способен е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; психическото му състояние позволява да дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство.

           Предвид всичко  гореизложено, при съвкупната преценкана доказателствата, съдът прие, че инцидентът е станал заради спречкване с пострадалия, който е направил забележка на подсъдимия, а последният, афектиран от това, тъй като и в предходни периоди му бил правил забележки за безразборното и недържащо сметка за правата на другите собственици паркиране, и при внезапно възникнал умисъл, е решил да се саморазправи с него като го лиши от живот. Поради което му е нанесъл побой чрез удари в жизнено важни зони, вследствие на което пострадалият е изпаднал в състояние, почти несъвместимо с живота, от които след две денонощия и в условията на интензивна терапия и операция в спешен порядък, е починал. Въпреки че е съзнавал възможните неблагоприятни последици от действията си, това не го е спряло да довърши започнатото, като дори след като пострадалият е паднал на земята и е получил първата ЧМТ с контузия на мозъка и пълна загуба на съзнание, е продължил да нанася силни удари, при един от които повторно е увредил черепа му/чрез нанесената втора ЧМТ/, до степен да се получи хлътване и допълнителна контузия на мозъка с всички последици от това. Това обективира умисъла му не за нанасяне на телесни повреди, а за лишаване от живот на пострадалия. Поради което съдът прие за установено, че още докато е  нанасял побоя у подсъдимия е имало формиран умисъл за убийство.

     Безспорно е установен мотива за извършване на деянието – както бе посочено по-горе, това е възникналата разправия по повод отправена забележка от пострадалия към подсъдимия за неудобно паркиране на лекия му автомобил, чута от двама свидетели, и потвърдена косвено чрез разпитите на останалите свидетели, съседи на подсъдимия и пострадалия. Предвид което съдът прие, че подсъдимият е имал мотив за извършване на убийството, и той е бил- за отмъщение. Според теорията мотивът, целта и решението, свързани с умисъла на дееца, са основните признаци от субективния процес на умишленото престъпление, които определят неговото вътрешно съдържание. Налице е вземане на предварително решение, въз основа на което е осъществено престъпното поведение, обусловено от определения мотив за постигането на същата цел, при същите условия на време, място и обстановка. Затова и в съдебната практика и в теорията се  приема, че е достатъчно деецът само  в най- общи линии да предвижда, че вследствие на престъпните му действия ще настъпи смъртта на пострадалия, а по какъв начин точно ще направи това/ с какви средства/ е без значение./ В този см. вж.Р№ 481-57 г., І н.о, ВСР/.

Поради което съдът не възприе изложените от защитника на подсъдимия доводи в тази насока, които не почиват на събрания  по делото доказателствен материал, както и на приетото в съдебната практика. Последната е категорична, че с оглед интензитета, силата и посоката на ударите, каквито са били нанесени в случая от подсъдимия на пострадалия/ със значителна сила, последователни, концентрирани в лицето и главата, и продължили и след падането му на  неравния терен/, умисълът за извършване на деянието/убийство/ следва да се счита за безспорно установен. В съдебната практика се приема, че  с оглед силата на ударите, местата където са нанасяни, продължителността на нанасянето им, тяхната многобройност, начина на нанасянето им, умисълът не е за нанасяне на телесна повреда, а за причиняване на смърт, и то е пряк умисъл, а не евентуален  / Решение № 159 /13.03.1995г., по н.д. № 21 /95г., ІІ-ро н.о., докладчик Н. Г./. Освен това същият напълно е съзнавал, че с тях лишава от живот пострадалия. Във всички случаи, когато деецът напълно  съзнава, че наред с пряко целения резултат от деянието ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия, убийството е извършено с пряк умисъл /решение № 118 /22.07.1996г. по н.д. № 125 /96г., ВК, докладчик  П. Р./.  Подсъдимият е имал съзнание и за квалифициращото обстоятелство- че действията му са особено жестоки, тъй като са извършени спрямо възрастен / и евентуално употребил алкохол, така както твърди самият той/ човек, и са несъответни на дразнещото за него на пострадалия. 

Поради гореизложеното съдът намира, че е налице класическата непрекъсната верига от косвени доказателства, установяващи авторството на деянието от страна на подсъдимия М.. А във връзка с неговите предходни и последващи действия е безспорно доказана и пряката причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и смъртта на пострадалия.

С оглед гореизложеното съдът прие, че е безспорно установено, както авторството, така и извършването на деянието по описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин, а също и причинно- следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалия. Поради което деянието е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна. Наред с това са установени и подбудите, подтикнали подсъдимия за извършването му.

 

          ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.М. с горепосоченото си поведение, затова че на 04.07.2019 г. в гр.Казанлък умишлено е умъртвил пострадалия В. В.Н. /починал на 07.07.2019 г./, като деянието е извършено с особена жестокост, е осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр. трето, вр. чл. 115 от НК, както от обективна така и от субективна страна.

   От обективна страна съдът прие, че подсъдимият М. умишлено е умъртвил пострадалия В.Н., като убийството е било извършено с особена жестокост. Подсъдимият М. с активно поведение, реализирано чрез нанасяне на множество силни и концентрирани последователни удари с юмруци и боси крака /пета/ в областта на жизнено важни органи- лицето и главата на пострадалия, довели до две ЧМТ / със счупване на черепния покрив и основа и контузия на мозъка/, е лишил последния от живот. Описаните травматични увреждания по -горе/ в заключението на СМЕ/ са от действието на твърди тъпи предмети-удари, като в областта на главата и лицето, ударите са множествени, в различни плоскости са и по време отговарят да са получени в кратък интервал- т.е. с еднаква давност са. Поради което не може да се получени от падане от собствен ръст. След получаване на травмата в тилната област на главата пострадалият Н. не е можел да се придвижва и да извършва активни действия, защото е изпаднал в безсъзнание. Налице е непрекъсната причинно следствена връзка между нанесените от подсъдимия М. множество силни удари в жизненоважни области на пострадалия- лицето и главата, причинили му тежка черепно мозъчна травма и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалия Н..

Подсъдимият М. е извършил убийството с особена жестокост. Нанесъл е множество силни удари на пострадалия в областта на лицето и главата, като е проявил особена ярост и ожесточеност при нанасянето на ударите. Установените увреждания говорят да изключителна ярост, ожесточение, коравосърдечие и безчовечност, проявени от подсъдимия при извършване на деянието и представляват проява на агресивност, жестокост и отмъстителност. С оглед на механизма и начина на извършване на конкретното деяние са израз на една  престъпна настойчивост и упоритост при преследване на целта. Тъй като са извършени по незначителенповод, представляват и демонстрация на незачитане на физическата неприкосновеност и правото на живот на личността. Всички действия на подсъдимия говорят, че са извършени и при липса на всякаква критичност и съжаление от негова страна. Всеки следващ удар е бил по- силен от предходния, като накрая, с голяма кинетична енергия, с удар с крак/ респ.с пета/ върху главата на пострадалия, докато лежал по гръб на терена, му нанесъл последния удар, причинил описаното в експертизата многофрагментно счупване на черепните кости. Побоят не е бил преустановен, въпреки че пострадалият е бил на земята  и не е можел да стане. Последното се установява от заключенията на съдебно- медицинските експертизи и свидетелствува за проявената изключителна жестокост и садизъм на извършителя. Страхът, че пострадалият може да е умрял, е предизвикал у него още по- голяма ярост. Установен е мотивът за деянието – тривиален- спор за паркомясто.

 Налице е настъпил в причинна връзка с поведението му смъртен резултат, тъй като след нанесените множество удари по главата и тялото на пострадалия, съзнавайки, че същият може да е още жив, пренебрегвайки изцяло отговорността си за това, тъй като е целял да заличи уликите от нанесения побой. С оглед на което същия правилно са предаден на съд за убийство, а не за нанасяне на телесна повреда. Налице е непрекъсната причинно- следствена връзка между нанесените от подсъдимия М. множество силни удари в жизненоважни области на пострадалия- лицето и главата, причинили му тежка черепно мозъчна травма и настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалия Н..     Съдът намира, че предвид гореизложеното- начина на извършването му /нанасянето на  множество последователни и концентрирани силни удари с ръце и крака в областта на главата, включително накрая и с крак/пета/, в областта на жизненоважни органи, с голям интензитет, и то при положение, че жертвата вече почти не е давала признаци на живот освен хриптене/, последното прави деянието безспорно установено и по този квалифициращ признак. Последното обстоятелство освен,  че представлява характеристична данна за дееца, сочи и на по- висока степен на обществена опасност с оглед начина на извършване на деянието.

От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимия  М. под формата на пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието - съзнавал е възможността да причини именно смърт, и е желаел настъпването й. Съгласно т.3 от Постановление № 2/16.12.1957 г. на Пленума на ВС  за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства. Множество целенасочени удари с голяма кинетична енергия в областта на жизненоважни органи- лицето и главата в случая, е доказателство за умисъла.      

             Съдът прие, че намерението на подсъдимия М. не е било за нанасяне на телесна повреда, а за умъртвяване, именно поради което, макар и да не е бил сигурен дали пострадалият е умрял от ударите при побоя, подсъдимият е продължил да му нанася допълнително множество удари в жизнено важни органи с цел със сигурност да лиши пострадалия от живот. Именно за това е нанасял силни удари с ръце и крака, удрял е главата му с пета/така, както се удря куче/, т.е. всичките му удари са били насочени в областта на жизненоважни органи и са били с голям интензитет. С оглед на което съдът не възприема довода на защитника му, че в случая евентуално е налице умисъл за нанасяне на телесни повреди, а не за убийство. Касае се до множество удари в жизнено важни органи, поради което тези доводи не могат да бъдат възприети по друг начин освен като евентуална защитна позиция.              

          С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че от обективна страна подсъдимият М. е осъществил  изпълнителното деяние на чл.116 ал.1 т.6 пр. трето, вр. чл. 115 от НК, а именно умишлено убийство с особена жестокост. По време на извършване на деянието същият е действал умишлено като е бил психически годен да разбира свойството и значението на извършеното както и да ръководи постъпките си. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, но е искал настъпването им. Това се потвърждава и от изготвеното на ДП заключение на комплексната психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия М., от което се установява, че същият не страда от психично заболяване, и към инкриминираната дата не е страдал от психично заболяване, способен е да разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Понастоящем е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, а психичното му състояние позволява да участва във  фазите на наказателното производство.

Причините за извършване на деянието се съдържат преди всичко в данните за личността на подсъдимия– немотивирана агресивност, ниски прагове на задръжка, елементарна ценностна система, незачитане на личната неприкосновеност. Вида на нанесените удари, тяхното естество и сила свидетелстват за изблика на ярост и злоба, който впоследствие се е опитал да прикрие. Предвид гореизложеното съдът намира, че подсъдимият е имал и мотив- да се разправи веднъж завинаги с пострадалия, който постоянно му е правел забележки за паркирането на автомобилите му в двора на кооперацията.

                                      

    ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА: 

 

     При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимият М. е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. Съгласно чл. 11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, и е искал или допускал настъпването им.  

   Броят и силата на ударите сочат за умисъла на подсъдимия– съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е искал настъпването му. Подсъдимият е имал ясна представа за обществено-опасния характер на действията си, съзнавал е естеството на нанесените удари, както и че след нанесения жесток побой жертвата не би могла сама да се придвижи и да потърси помощ, тъй като още след първия силен удар в главата е останала да лежи на земята, т.е. предвиждал е негативните последици от тях и е искал настъпването  на престъпния резултат.

            В случая деянието на подсъдимия М. е било квалифицирано по чл.116 ал.1 т.6 пр. трето, вр. чл. 115 от НК, като такова  извършено при пряк умисъл, макар че това деяние може да бъде извършено и при евентуален умисъл. В случая е налице пряк умисъл, тъй като същият е искал/ а не допускал/ настъпването на смъртта на пострадалия. В съдебната практика се приема, че за съдържанието на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са от значение и предшестващото и последващото поведение на виновния и на пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението, засегнатите органи на човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда.

 С оглед на което съдът намира, че подсъдимият М.  е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл  по смисъла на чл. 11, ал.2 във връзка с чл. чл.116 ал.1 т.6 пр. трето, вр. чл. 115 от НК.

 

     ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

     При определяне на наказанието на подсъдимия съдът изходи от  общите разпоредби на закона/ чл. 54 от НК/, принципите за определяне на наказанието, както и от и предвиденото в специалната разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

     Разпоредбата на чл.116 ал.1 т.6 пр. трето, вр. чл. 115 от НК, предвижда налагането на наказание„Лишаване от свобода” в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.

    С оглед високата обществена опасност на деянието/ обстоятелството, че същото е извършено по незначителен мотив – отправена забележка за възпрепятстващо правата на пострадалия и неговите близки паркиране/, безспорно същата е висока. Налице и е и висока лична обществена опасност на подсъдимия, въпреки че до този момент същият не е осъждан, има дългогодишен успешен бизнес, семеен е, с дете, и като цяло е трудовоангажиран човек. Обстоятелството, че моментното му раздразнение е породило у него умисъл за убийство, а не просто за причиняване на телесни увреждания, както и липсата на всякаква критичност, съжаление и разкаяние за извършеното, а напротив- опитите му да заличи следите от деянието си и съставянето на защитни версии, престъпната упоритост да отрича действията си, твърдейки, че пострадалият сам се е бил привел почти в безпомощно състояние преди неговото идване/поради употребения алкохол/, вследствие на което е паднал на земята, представлява характеристична данна, която съдът взе предвид при определяне на наказанието. Всички тези обстоятелства значително отегчават степента на наказателната му отговорност. Същите представляват и отегчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая.

 Поради което съдът счете, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия на същия следва да бъде наложено наказанието по първата алтернатива на чл. 116, ал.1, вр. с чл. 115 от НК, а именно лишаване от свобода от 15-20 години. 

Съдът прие, че в случая налагането на наказание по втората алтернатива на закона -„Доживотен затвор“, което подсъдимият да изтърпи при специален режим на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, би било прекалено тежка санкция. Налице са смекчаващи вината обстоятелства, които бяха посочени по- горе; деянието не е предумишлено, а се касае до внезапно възникнал умисъл, и самата личност на подсъдимия не е с толкова висока обществена опасност. Макар че същият е с лоши характеристични данни/ „затворен, саможив човек, който не се съобразява с правата и желанията на съседите си“/, и да не изразява каквото и да е съжаление, емпатия и съпричастност към болката на пострадалите, последният до момента не е осъждан и няма данни за образувани срещу него ДП. Освен това е трудово ангажиран и отговорен към близките си, а по делото не се събраха доказателства за други негови негативни прояви в обществото. А с оглед обстоятелството, че е сравнително млад човек/ на 46 години по времето на инцидента/, и  има семейство и дете, тези обстоятелства са пречка наказателната отговорност спрямо него да бъде реализирана при тази по- тежка форма на наказуемост.   

   При определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът изходи от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

   С оглед на тези обстоятелства и като взе предвид голямата обществена опасност както на деянието, така и на дееца, както и подбудите за извършване на деянието, съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства- в размер на 18 години лишаване от свобода. Съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно при първоначален “строг” режим в затвор съгласно чл.57,ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия И.Х.М., предварителното задържане за срок от 72 часа / с постановление на ОП-Стара Загора от 15.07.2019 г./, и по взетата с определение на ОС –Стара Загора спрямо него МН „Задържане под стража“/ с определение от 17.07.2019 г. по ЧНД № 263/ 2019 г./, отменена с определение № 656/ 23.10.2019 г. по ЧНД № 425/ 2019 г. по описа на ОС-Стар Загора/.

   

      ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

 

      Исковете на тримата пострадали граждански ищци /и частни обвинители в процеса/ намират своето правно основание в института на непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не може да вреди другиму. В случая с оглед на гореизложеното безспорно е налице доказана вина на подсъдимия в причиняването на вредоносния резултат- смъртта на пострадалия и  безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между действията на  подсъдимия и смъртта на пострадалия.

      С оглед характера и степента на причиненото увреждане- причинена смърт, изключително близките родствени и духовни връзки и отношения между починалия и неговите съпруга и дъщери- гражданските ищци и частни обвинители, безспорните и непротиворечиви доказателства в тази насока с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, изложените по- горе мотиви относно формата на вината на подсъдимия- пряк умисъл за убийство, предявените искове са основателни и доказани. С оглед на което бяха уважени частично. Съдът счете, че с оглед критерия за справедливост, очертан в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г. за справедливото обезщетяване на съпругата на пострадалия- С.Ж.Н., ЕГН **********, подсъдимият И.М. следва да бъде осъден да запрати на същата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на престъпното деяние, в размер на сумата от 100 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска- 01.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част до размера на сумата от 150 000 лева като неоснователен и недоказан. Съдът прецени, че с оглед критерия за справедливост, очертан в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г. за справедливото обезщетяване на дъщерите на пострадалия- гражданския ищец и частен обвинител Т.В.Д., ЕГН **********, е необходимо и достатъчно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на престъпното деяние в размер на сумата от 90 000 лева, която сума осъди подсъдимия да и заплати ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска- 01.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск за неимуществени вреди в останалата му част до размера на сумата от 150 000 лева като неоснователен и недоказан. Съдът прецени, че също такова обезщетение подсъдимият следва да заплати на другата дъщеря на пострадалия-

 гражданския ищец Ц.В.Н., с  ЕГН **********,поради което го осъди да и заплати сумата от 90 000 лева ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на предявяване на иска- 01.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения иск в останалата му част до размера на сумата от  150 000 лева като неоснователен и недоказан.

При определяне размера на присъденото обезщетение съдът взе предвид събраните по делото гласни доказателства относно много добрите и близки отношения на пострадалия и неговите съпруга и деца, които са живели заедно в едно домакинство /с изключение на голямата дъщеря/ която пък е била в същата сграда в друг апартамент, над неговото жилище/, разчитали са на него в немалка степен, тъй като той до пенсионирането си/ което е било в съвсем близък порядък до датата на инцидента/, се е грижел за тях, помагайки им не само материално, но и чрез престиране на ежедневни грижи към тях и децата им. Дори повода за инцидента и за неговата смърт пак е бил с оглед оказване на подкрепа и защита на интересите им.

Същият е бил работлив и добър човек, употребявал е алкохол в рамките на нормалното, ползвал се е с добро име сред съкооператорите си, и не е бил особено възрастен човек/ на 64 години, току-що пенсиониран/, поради което са  изживели и изживяват тежко физически и психически загубата му. Видно от събраните по делото гласни доказателства след убийството съпругата на пострадалия е със здравословни проблеми, а такива са развили и двете дъщери вследствие на внезапната смърт на баща си. Поради което съдът прие, че и към момента последствията от деянието на подсъдимия у тях все още не са заличени/ което е и обективно невъзможно предвид обстоятелството, че от извършване на деянието не е изминал дълъг период от време/. От друга страна именно с оглед на горните обстоятелства тези искове не могат да бъдат уважени спрямо подсъдимия в пълния им размер от по 150 000 лв. за всеки един от граждански ищци поотделно/ или общо за сумата от 450 000 лева/. С оглед на което съдът прие, че за справедливото обезщетяване на наследниците на пострадалия в съответствие с принципа на справедливост, очертан в чл. 51, ал.2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г., както и с критериите за  това в съдебната практика, предявените граждански искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени до посочените размери, а в останалата им част до размера на претендираните обезщетения в размер от по 150 000 лв. съдът отхвърли същите като неоснователни и недоказани предвид критериите в съдебната практика.

 

      ОТНОСНО ДЪРЖАВНАТА ТАКСА ВЪРХУ УВАЖЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ И РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

     На основание чл. 53 и чл. 48 от ЗЗД съдът възложи в тежест на подсъдимия законните последици от уважаването на гражданските искове като  осъди същия да заплати на Държавата и полагаемата се ДТ върху размера на присъдените обезщетения и законна лихва от датата на увреждането. Тъй като подсъдимия М. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът го осъди да заплати и направените при разглеждане на делото разноски от държавата.

 Поради което осъди подсъдимия И.Х.М., с ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София в обслужващата го “Корпоративна търговска банка”АД – клон - гр.Стара Загора държавна такса върху размера на уважените граждански искове общо в размер на сумата от 11 200 лева, както и направените при разглеждане на делото общо по делото разноски в размер на сумата от 3468,07 лева, от които: сумата от 2643,07 лв.- по сметка на ОД на МВР-Стара Загора, сумата от 825/осемстотин двадесет и пет/ лева- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Стара Загора.

         Освен това на горното основание осъди подсъдимия да заплати на  гражданските ищци и частни обвинители направените от тях общо по делото разноски по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради което осъди подсъдимия И.Х.М., с ЕГН **********, да заплати на гражданските ищци и частни обвинители полагащите им се разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, направени от тях както на ДП, така и при разглеждането на делото пред съда, в размер както следва:  

-на Т.В.Д. с ЕГН **********, и п.а. на сумата от 4000 лева;

- на С.Ж.Н. с ЕГН ********** и п.а.- сумата от 4500 лева;

- на Ц.В.Н., с ЕГН ********** и п.а.- сумата от 4500 лева.

Същите отговарят на представените по делото доказателства и са в съответствие с утвърдените тарифи и закона за адвокатурата.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

           На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства по делото:

1.Плик съдържащ, изсушена марля кръв от трупа на В. В.Н.;

2 Плик съдържащ, нокти от лява ръка на В. В.Н.;

3.Плик съдържащ, нокти от дясна ръка на В. В.Н.;

4.Плик съдържащ, марлен тампон с червено - кафева течност - /кръв/.

5.Найлонова торбичка, съдържаща - камък, предаден с протокол за доброволно предаване от С.Т.С., живущ ***/, като разпореди след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени, поради тяхната малозначителност и негодност за употреба.

 

    ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА

     ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

    Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, слабите му морално- волеви задръжки, незачитане физическата неприкосновеност и правото на живот на личността.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 / КРАСИМИР Г./

 

 

                                                       ЧЛЕН СЪДИЯ: 

                                                                               / СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА/