гр. София, 23.08.2018
г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, V
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Нели
Драндарова и прокурор Деян Маринов, като разгледа докладваното от мл. съдия
Илчева в. н. о. х. д. № 2321 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI НПК.
С присъда от 13.12.2017 г. по н. о. х. д. № 8843/2011 г. СРС, 25 състав, е признал подсъдимите Т.П.В. и В.Г.В. за виновни в това, че на неустановена дата през периода от
05.10.2010
г. до 10.10.2010 г. в гр. София,
ул. "******, в съучастие като съизвършители, противозаконно присвоили чужди движими вещи, собственост на Е.А.Ц., които владеели (фактическата власт върху вещите им била поверена за временно ползване по силата на неформална уговорка с Е.А.Ц.
за ползване на недвижим имот - жилище, находящо се на адрес: гр. София, ул.
"******, ведно с намиращите се в него вещи), както следва: 1 брой картина "Момиче", автор: Веселин Ненков, размер 100/70 см, технология: масло върху платно, на стойност 900 лева; 1 брой картина "Натюрморт", автор: Михаил Рашков, размер 100/150 см, технология: масло върху платно, на стойност 500 лева; 1 брой картина "Макове", автор: Михаил Рашков, размер 100/70 см, технология: масло върху платно, на стойност 450 лева; 1 брой картина, изобразяваща бели цветя, автор: Михаил Рашков, размер 100/70 см, на стойност 450
лева;
1 брой картина "Изображение на слон", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, на стойност 60 лева; 1 брой картина "Изображение на дървото на
живота", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, на стойност 60 лева;
1 брой картина "Изображение на лебед", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, на стойност 60 лева; 1 брой картина "Изображение на червена ябълка", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, на стойност 60 лева;
1 брой картина "Изображение на момиче", автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, на стойност 360 лева; 1 брой картина - композиция, автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, на стойност 230 лева; 1 брой картина – композиция, автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, на стойност 230 лева; 1 брой картина "Гола жена в молитвена поза"
на син фон, автор: Тошко И., с размер с рамката 0,58/0,75 см, технология: акварел/хартия, с кафяво-зелена рамка, имитация на
дърво, с положена в долния десен ъгъл сигнатура, на стойност 200 лева; 1 брой картина - проект на "Гола жена в молитвена поза", автор: Тошко И., с размер с рамката 0,55/0,75 см, технология: графика, на стойност 100 лева; 1 брой сервиз
за хранене
- дуралекс, 12 части, на стойност 42 лева; 2 броя тенджери,
марка "Цептер", на обща стойност 450 лева; 1 брой прахосмукачка, марка "Бош", на
стойност 99 лева; 4 броя
автомобилни зимни гуми, марка "Гудиър", на обща стойност 320 лева; 1 брой електрическа кана с неустановена марка и модел
на стойност 23 лева; 1 брой тостер с неустановена марка и модел на стойност 14 лева; 1 брой електрическа скара - грил с неустановена марка и модел на стойност 21 лева; 1 брой прахосмукачка марка "Рейнбоу" с
неустановен модел на стойност 1 725 лева; сервиз за хранене за 12 души с неустановена марка и модел на стойност 48 лева, като общата стойност на вещите
възлиза на 6402 лева
и на основание чл. 206,ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК им е
наложил наказания „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 8 месеца, като
на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложените
наказания за срок от 4 години. Подсъдимите са оправдани частично за разликата в
първоначално предявената с обвинението стойност на вещите – 6982 лева и
приетата с присъдата 6402 лева, а именно 580
лева.
Против постановената
присъда е постъпила жалба от подсъдимия В.В. чрез служебния му защитник адв. С.П., в която се посочва, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен, необоснован, явно несправедлив и постановен
в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата
отмяна и признаване на подсъдимия за невинен.
Постъпила
е жалба и от подсъдимата Т.В. чрез служебния
ѝ защитник адв. Д.Н., в която първоинстанционната присъда се намира за
неправилна и незаконосъобразна и се иска оправдаване на подсъдимата.
В съдебно заседание,
защитата на подсъдимия В. поддържа жалбата и намира, че не е изяснена
фактическата обстановка по делото и най-вече обстоятелствата, че процесните вещи
са били собственост на пострадалата и са се намирали в процесното жилище, както
и че са били поверени от подсъдимите. Счита, че следва да бъде отхвърлен
гражданският иск, тъй като липсват доказателства, че вещите са се намирали у
подсъдимия. Излагат се съображения, че оценката на вещите не е точна, както и
че намерената у подсъдимия картина му е била подарена от пострадалата.
Защитата
на подсъдимата В. също пледира за нейната невиновност поради липса на
доказателства за извършено от нея престъпление. Излага, че не е доказано, че
пострадалата е притежавала процесните вещи, както и същите да са преминали във
фактическа власт на подсъдимите. Намира, че свидетелските показания са
противоречиви и не доказват вината на подсъдимите, а обвинението се гради
изцяло на показанията на пострадалата. Според защитника няма доказателства за
поверяване фактическата власт върху вещите на подсъдимата, а от там и за
реализиране на изпълнителното деяние на престъплението, а също и че същите са
се намирали в апартамента. Счита, че следва да бъде отхвърлен и гражданският
иск, тъй като няма доказателства за присвояването на вещите от подсъдимите.
Възразява се и срещу направената оценка на последните.
Частният
обвинител Ц. излага съображения, че свидетелските показания и
записите от телевизионното предаване не оставят съмнение за принадлежността на
картините на пострадалата и за обстоятелството, че същите са се намирали в
жилището. Твърди, че е имала устна договорка с подсъдимите за продажба на
жилището, в изпълнение на която им е била предадена фактическата власт върху
него. Разказва, че вещите били пренесени в жилището на В. и само една картина
била намерена, скрита в мазето.
Представителят на СГП
счита, че първоинстанционният акт е обоснован, законосъобразен и справедлив и следва да бъде изцяло
потвърден.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата
си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни, писмени и веществени доказателства и въз основа на техния анализ е приел следната фактическа обстановка, която
се възприема и от въззивния съд:
Подсъдимата Т.П.В. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, осъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият
В.Г.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Свид. Е.Ц. била собственик на обзаведен мезонет в гр. София, ул.
„******. В жилището били окачени картини - подарени от близки на пострадалата и лично закупени от нея и съпруга ѝ. Сред тях били и следните произведения: картина "Момиче", автор: Веселин Ненков, размер 100/70 см, технология: масло върху платно, картина "Натюрморт",
автор: Михаил Рашков, размер 100/150 см, технология: масло върху платно, картина "Макове", автор: Михаил Рашков, размер 100/70 см, технология: масло върху платно, картина, изобразяваща бели цветя, автор: Михаил Рашков, размер 100/70 см, картина "Изображение на
слон", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, картина "Изображение на дървото на
живота", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, картина "Изображение на лебед", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, картина "Изображение на червена
ябълка", автор: Елеонора Хаджиниколова, с нетипичен размер във вида
на изображението, смесена техника: масло, платно с апликации, картина "Изображение на момиче", автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, картина - композиция,
автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, картина – композиция, автор: С. Стоянов - Течи, с размер 0,70/0,30 см, технология: графика, картина "Гола жена в молитвена поза" на син фон, автор: Тошко И., с размер с рамката 0,58/0,75 см,
технология: акварел/хартия, с кафяво-зелена рамка, имитация на
дърво, с положена в долния десен ъгъл сигнатура, картина - проект на "Гола жена в молитвена поза", автор: Тошко И., с размер с рамката 0,55/0,75 см, технология: графика. В жилището пострадалата съхранявала и следните движими вещи: сервиз за хранене - дуралекс, 12 части, 2 броя тенджери, марка "Цептер", прахосмукачка, марка
"Бош", 4 броя автомобилни зимни гуми, марка "Гудиър", електрическа
кана с неустановена марка и модел, тостер с неустановена марка и модел, електрическа скара - грил с неустановена марка и модел, прахосмукачка марка "Рейнбоу" с
неустановен модел,
сервиз за хранене за 12 души с неустановена марка и модел.
В края на 2009 г. Ц. и свид. М.А.се запознали с подсъдимата В., която живеела на съпружески начала с подс. В. и търсели да наемат жилище.
Отношенията им се развили в приятелски контакти, като също били обсъждани възможности за бизнес инвестиции. През месец април
2010
г. Ц. споделила на В.,
че е успяла да убеди наемателите да напуснат процесното жилище, което е обявила за продажба. Подсъдимата проявила
интерес за закупуването му и пожелала да го
огледа. На 30.04.2010 г. двете жени посетили мезонета, който подсъдимата пожелала да закупи и
да ползва заедно с подс. В. и сина си, докато бъдат обсъдени параметрите на предварителния договор за покупко-продажба. Постигната била уговорка за периодично плащане на конкретна сума за ползването на жилището,
която впоследствие да бъде приспадната от продажната
цена на имота. Заедно с фактическата
власт върху имота пострадалата предала на двамата подсъдими и владението върху вещите, които се намирали в него, сред които
описаните по-горе картини и движими вещи. За уговорките между В. и Ц., които не били оформени писмено, бил известен и изразил съгласието си и подс. В.. Така
на 01.05.2010 г. подс. В. се нанесла в жилището, в което впоследствие заживял и
подс. В..
По-нататък
във времето продажбата на жилището била отлагана от В. по различни причини. Ц. започнала да изпитва съмнения, че сделката ще се
реализира, поради което в началото на
месец октомври поканила двойката да напусне жилището. След като Ц. многократно не успяла да се свърже с В., на 03.10.2010
г. тя посетила апартамента и установила, че патронът на бравата е сменен. Свидетелката потърсила съдействието на полицейски служители и на съседа си - свид. Х.В., живущ в същата сграда. Щом Ц. пристъпила към демонтиране на патрона на бравата с
помощта на ключар, подс. В. отключила
вратата. При възникналия словесен конфликт подсъдимата отказала доброволно да напусне жилището. Намирайки се
на прага на жилището Ц. и В.
забелязали, че картините
все още висят по местата си.
В периода 05.10.2010 г. - 10.10.2010 г. В. и В. пристъпили към
напускане на жилището и изнасяне на
голяма част от покъщнината в апартамента, включително картините и другите
движими вещи, описани по-горе, които те възнамерявали да задържат за себе си. На 10.10.2010 г. Ц. получила
телефонно обаждане от своя съсед свид. В., който ѝ съобщил, че подсъдимите товарят в автомобила си множество увити пакети. На място пристигнала дъщерята на Ц., която, придружена от свид. В., влязла в жилището, което било в безпорядък, а по стените липсвали картините, от които били останали само прашни следи.
По-късно пострадалата констатирала липсата и на други вещи, а именно изброените по-горе.
В хода на образуваното досъдебно производство в жилището по постоянна адресна регистрация на подс. В. *** след извършено претърсване на избеното помещение на къщата била намерена
и иззета една от картините, собственост на пострадалата, а
именно „Гола жена в молитвена поза на син фон" с автор Тошко И..
Съгласно заключението на СОЕ общата стойността на процесните вещи възлизала на 6402 лева.
При така установената
фактическа обстановка първата инстанция е приела, че авторството на деянието е
доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимите В. и В. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 206,ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация
на събраните по делото доказателства. Основният спорен въпрос - дали подсъдимите са извършили престъплението, описано във внесеният обвинителен
акт, е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Правилно съдът от първата инстанция е дал вяра на показанията
на свидетелите Е.Ц.,
Х.В., М.А., Е.П., В.В., Б.С.и частично на обясненията на подсъдимата В.. Същите са последователни, логични, обективни и най-вече максимално конкретни и установяват по
несъмнен начин авторството на деянието, механизма на извършването му, принадлежността на процесните вещи към
патримониума на пострадалата, поверяването им във фактическа власт на подсъдимите
и извършеното разпореждане от тяхна страна и присвояването им.
Обосновано първият съд е кредитирал изложеното от пострадалата Ц. и на негова основа е изградил приетата за установена
фактическа обстановка. Изложеното от нея се отличава с точност, последователност и убедителност. Липсват основания да се приеме, че показанията ѝ са лишени от истинност и обективност. По делото не са установени каквито и да е било
обстоятелства
пострадалата тенденциозно да
сочи именно подсъдимите за извършители на престъплението. С оглед възраженията на защитата следва да се
отбележи,
че показанията на пострадалата не са ценени безкритично от първия съд, а са
получили доверието му, след като СРС е констатирал, че същите намират опора в останалия събран
доказателствен материал.
От събраните
доказателствени източници по безспорен начин се установява, че подсъдимите В. и В. са присвоили процесните вещи, които са се намирали в тяхно владение. Нещо
повече, подсъдимите изначално не са имали намерение да върнат взетите вещи, напускайки
апартамента, тъй като са ги укрили. Липсват други доказателствени средства, които да опровергават формираните от първата съдебна
инстанция фактически изводи. Гласните доказателства установяват стройна верига от факти и
обстоятелства, които сочат на авторството на деянието, а именно към подсъдимите лица.
Твърденията на защитата, че процесните
вещи не са били собственост на пострадалата и не са се намирали в процесното
жилище се опровергават от свидетелските показания и вещественото доказателство
– флаш памет, съдържаща запис на предаване, излъчвано по БНТ, на който се
забелязват картините, които са се намирали в жилището към онзи момент. За това
обстоятелства говорят и показанията на св. М.А.и Е.П., които са посещавали
жилището на пострадалата и убедено заявяват, че са забелязвали наличието на
картините в него.
Относно
възражението, че вещите не са били поверявани от подсъдимите следва да се има
предвид обстоятелството, че между страните е съществувала неформална уговорка,
според която Ц. и В. следвало да уточнят условията, при които ще се осъществи
продажбата на процесното жилище, а заплащаната от подсъдимата сума за ползване
на апартамента да се приспадне впоследствие от продажната цена. Поради воденето
на преговори за извършване на покупко-продажба на подсъдимата е преотстъпена
фактическата власт върху жилището и всички намиращи се в него вещи, което тя
започнала да ползва заедно с подс. В.. Относно факта на предаване на владението
няма причина да не бъде дадена вяра на показанията на пострадалата, която
подробно описва по какъв начин се е осъществило то. Потвърждение за факта, че
двамата подсъдими са живели в процесния мезонет може да се извлече и от
показанията на св. В., който живеел в съседство на апартамента на Ц., както и
тези на св. А., която също заявява сигурност относно това обстоятелство.
Поради
всичко това законосъобразно действията на подсъдимите са квалифицирани като престъпление по чл. 206,ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Без съмнение с поведението си подсъдимите са осъществили състава на това престъпление, както от обективна, така и от субективна страна.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на присъдата съдът счете, че наложените на подсъдимите наказания са справедливи и са съобразени с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. Правилно
районният съд е преценил като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимите и продължителният период на разглеждане на делото, а като
отегчаващи – стойността на предмета на престъплението, надвишаваща 26 пъти
размера на минималната работна заплата за страната към датата на деянието,
многобройността на вещите, предмет на обсебване, както извършването му в
съучастие. Спрямо подсъдимите е намерила приложение разпоредбата на чл. 54 НК, като им са наложени наказания в размер, близък до минималния. Налице е съответствие между извършеното от подсъдимите и целите по чл. 36 НК.
Правилно първостепенният съд е отчел, че доколкото определените наказания „лишаване от свобода“ са в размер на 1 година и 8 месеца, подсъдимите не са осъждани към момента на извършване на деянието
и за постигане целите на наказанието и поправянето им не е
необходимо ефективно изтърпяване, приложение следва да намери чл. 66, ал. 1 НК
и изтърпяването на наказанията следва да бъде отложено за срок от 4 години. С оглед изхода на делото правилно и направените разноски са възложени в тежест на подсъдимите.
По изложените съображения и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена,
поради което и на основание чл. 334, т. 6 НПК, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, V въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 13.12.2017 г. по н. о. х. д. № 8843 по описа за 2011 г. на СРС, НО,
25 състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.