Решение по дело №418/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е №

18. 10. 2022 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 18. 10. 2022 год.

В публично заседание в състав:

Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

Гр. дело номер 418 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/ вр. с чл. 86 ЗЗД и цена на иска 1 1721,20лв. главница и 523,57лв. лихва за забава.

Ищецът твърди в ИМ, че на 19.10.2015 г., около 00:35 ч., в гр. Чирпан, на ул. "Кирил и Методий" до дом № 3, лек автомобил „**" модел „**, управляван от П.М.М., по време на движение губи контрол под въздействието на алкохол и реализира ПТП с автомобил „**, собственост на М. **.

Твърди също така, че в съставения протокол за ПТП № 1506855/ 19.10.2015 г. било отразено, че лек автомобил „**" модел „**, бил управляван от П.М.М., който бил управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „**" модел „**, била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Лев Инс" АД, застрахователна полица № 22115001482985, със срок на валидност от 02.06.2015 г. до 01.06.2016 г. В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие бил увреден лек автомобил „**, собственост на М. **. Във връзка с причинените щети по автомобила в Дружеството била образувана ликвидационна преписка по щета № 2631-5060-15-305198. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" - застрахователна полица № 22115001482985, със срок на валидност от 02.06.2015 г. до 01.06.2016 г. ЗК "Лев Инс" АД било изплатило на собственика на пострадалия автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 2 301,20 лева (две хиляди триста и един лева и двадесет стотинки) и 10.00 лв. ликвидационни разходи. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "Лев Инс" АД придобивало право на регрес срещу виновното лице - П.М.М., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2 301,20 лева (две хиляди триста и един лева и двадесет стотинки) и 10.00 лв. ликвидационни разходи, по щета № 2631-5060-15-305198.

Изнася също така, че на 29.02.2016 г. било сключено писмено споразумение, с което П.М.М. признавал своите задължения към ЗК „Лев Инс" АД, в общ размер от 2 321,20 лева (две хиляди триста двадесет и един лева и двадесет стотинки). Длъжникът се бил задължил да изплати горепосочената сума на разсрочено плащане, чрез 12 (дванадесет) погасителни вноски с последна 12-та вноска в размер на 121.20 (сто двадесет и един лева и 20 ст.), като бил заплатил три вноски по размер на 200.00 лева (двеста лева), след което бил преустановил плащането. Във връзка с последното претендирали остатъка от неизплатената сума по горепосоченото споразумение, в размер на 1 721,20 лева (хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки). Във връзка със сключеното споразумение, длъжникът не бил изпълнил своето задължение, поради което на основание чл. 84 ал. 1 във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за ЗК „Лев Инс" възниквало правото да претендират лихва за забава в размер на 523.57 лв. (петстотин двадесет и три лева и петдесет и седем стотинки).

Молят съда, да постанови решение, с което да осъди П.М.М. с ЕГН **********, да заплати на ЗК "Лев Инс" АД сумата от 1721.20лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет ст/ - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 2631-5060-15-305198, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 523.57лева (петстотин двадесет и три лева и петдесет и седем ст.) мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., както и всички направени съдебни - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника, но в с.з. чрез назначения му особен представител адв. Д. изразява становище, съдът да се произнесе съобразно представените доказателства и експертизите приложени по делото.

От събраните по делото писмени, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и от заключенията на вещите лица, както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно установено по делото е, че на 19.10.2015 г., около 00:35 ч., в гр. Чирпан, на ул. "Кирил и Методий" до дом № 3, лек автомобил „**" модел „**, управляван от П.М.М., по време на движение губи контрол под въздействието на алкохол и реализира ПТП с автомобил „**, собственост на М. **.

Видно от приетата и неоспорена в хода на съдебното производство САТЕ изготвена от инж.В.И.В. по категоричен начин се установява и механизма на настъпването на това ПТП.

Съдът, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.); , приложим към процесния случай на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случай, че застрахованият е бил с концентранция на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма към момента на настъпване на застрахователното събитие, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , за застрахователя възниква регресно вземане спрямо него в размер на платеното застрахователно обезщетение в полза на пострадалите лица. Така регламентираното регресно право на застрахователя е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи.

За да бъде уважен искът по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ЗД "Бул ИНС" АД и ответника; настъпване на застрахователно събитие - пътно-транспортното произшествие; че последното е причинено поради виновно и противоправно поведение на ответника; причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, както и размера на имуществените вреди; причинна връзка между произшествието и вредите; заплащането на застрахователно обезщетение от ЗД "Бул ИНС" АД в полза на увредения; че към момента на настъпване на произшествието ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

По делото не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ЗК " ЛЕВ ИНС" АД и ответника, като са представени нужните доказателства за това.

Не е спорно също, че ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице обезщетение, в общ размер на 2301. 20 лв.

Спорен е въпроса относно противоправното поведение на ответника и по- конкретно, дали същият е управлявал МПС към момента на настъпилото ПТП с концентрация на алкохол в кръвта, над допустимата по закон.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, в редакцията на нормата към 19.10.2015 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява да управлява пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,наркотици или други упойващи вещества.

Следователно, за да възникне регресно вземане на застрахователя към водача по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.); , е необходимо последният да е управлявал моторното превозно средство, по отношение на което е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", с алкохол в кръвта . От представения по делото Протокол за ПТП от 19.10.2015 г. е видно, че в него е удостоверено от съставителя му – служител на ОД на МВР, че ответникът П.М. е управлявал МПС под въздействието на алкохол.

Съгласно практиката на ВКС относно доказателствената стойност на протокола за ПТП, обективирана в множество решения: решение № 24/11 г. на ВКС, І, т. о. по т. д. 444/2010 г., решение № 73/12 по т. д. № 423/11 на ВКС, І, т. о., решение № 15/14 г. на ВКС, І, т. о. и др., протоколът за ПТП, чието съдържание е законово заложено с Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредба 1з-41/12.01.09 г., се съставя от длъжностно лице (служител на МВР) в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. (решение № 152 от 05.11.2014 г. по т. д. № 2080/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС).

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална доказателствена сила, задължаваща съда да приеме до доказване на противното, че удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Тази доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, така и мястото и датата на съставянето на документа и фактите относно механизма на произшествието, който са възприети лично от съставителя. (според решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Т. К., ІІ ТО на ВКС, решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС).

Според чл. 2 от Наредба 30 /2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.); установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез лабораторно изследване се извършва, когато от съответния водач е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство или когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство

С оглед на горното, съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение.

Относно размера на заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира че следва да вземе предвид заключенията на вещите лица

Заключенията не са оспорени от страните.

Предвид гореизложеното съдът приема, че иска се явява основателен до претендирания размер от 1721.20лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет ст/ - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 2631-5060-15-305198. И тъй като по делото няма данни за плащането на тази сума от страна на ответника, то същата се явява дължима. Дължима е и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

По предявения иск с правно осн. чл. 86 от ЗЗД:

Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В случая видно от представеното по делото Споразумение по личен регрес № 11926 от дата 29.02.2016 г. безспорно се установява, че ответникът е бил уведомен за задължението си в размер на 2 321,20 лв. към ищцовата страна. Представени са три броя Приходни касови ордери от които се установява, че ответникът е изплатил на три пъти суми в размер по 200,00 лв. или общо в размер на 600,00 лв. като последната сума е заплатена на 06.06.2016 г.

Поради изложеното, съдът приема, че и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и също следва да бъде уважена в претендирания размер.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П.М.М. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК " ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Симеоновско шосе № 67а, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вшивания, ЕИК *********, представлявано от Мария Стоянова Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров -изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрк. К.А.,сумата в размер на 1721.20лв. /хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет ст/ - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 2631-5060-15-305198, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 523.57лева (петстотин двадесет и три лева и петдесет и седем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Номер на акта:	260009
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Тихомир Колев Колев

Дело:	20205540100418
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	27 юли 2020 г.

Решение по дело №418/2020 на Районен съд - Чирпан

Съдържание на акта