№ 214
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000135 по описа за 2022 година
С решение № 6/20.01.22 г., постановено по т.д.№ 39/21 г. по описа
на Окръжен съд – Смолян е отменено на основание чл. 25 ЗЮЛНЦ по иск на
В. ХР. Б. ЕГН ********** решение на общото събрание на Л.С.М. ЕИК .... от
04.06.21 г., с което е потвърдено наложеното му с решение от 10.10.19г. на
УС на ЛРС - М. наказание изключване от сдружението, като
незаконосъобразно, и ЛРС М. е осъдено да заплати на В. ХР. Б. разноски по
делото от 330лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЛРС - М.
чрез адв. И.Г.. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
решението, като се иска същото да бъде отменено и се постанови друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират
се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна В. ХР. Б. е подал отговор, в който се
оспорва изцяло въззивната жалба и се иска първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция в размер на
300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
1
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна
на решение на общото събрание на ЛРС М. от 04.06.21г., с което е
потвърдено наложеното на В.Б. от управителния съвет на сдружението
наказание изключване от членство в ЛРС-М..
Първоинстанционният съд е приел за безспорна и установена
следната фактическа обстановка: На 09.03.19 г. общото събрание на ловна
дружина – Р. е взело решение да се направи предложение до УС на ЛРС М.
за изключване на В.Б. като член на сдружението поради нарушение, че е
станал причина за възникване на конфликт между ЛРД Ч. и ЛД Р., с което се
работело против единството на ЛРС – М.. Пред общото събрание на
сдружението Б. дал обяснения, че няма вина за скандал със съседна дружина.
На 10.10.19г. е взето решение от УС на ЛРС-М. за изключване на В.Б. от
ЛРД Р. към ЛРС М., с 8 гласа 3, 0 против и 2 въздържали се, на основание чл.
25, ал. 2, б. „ж“ от устава на ЛРС – М., т.е. по мотивирано предложение на
общото събрание на дружината за следните нарушения: 1./ С поведението си
обидил цялото общо събрание, проведено на 09.03.14г.; 2./ Не изпълнявал
решенията на ръководството на дружината; 3./ Не изпълнявал ловно-
стопанските мероприятия, залегнали в устройствения план на дружината. В
дадени обяснения пред УС В.Б. е оспорил нарушенията. С решение от
04.06.21г. на общото събрание на ЛРС М., по жалба срещу решението на УС
на ЛРС – М. от 10.10.19 г. за изключване на В.Б., събранието потвърдило
изключването на основание чл. 25, ал. 2, б. „Ж“ от устава, с 48 гласа за, 0-
против и 5 въздържали се. Представени са и неоспорени покани за свикване
на общите събрания и управителен съвет, както и списъци на присъстващите
на събранията, удостоверяващи кворума и мнозинствата на взетите решения.
Прието е в обжалваното решение, че атакуваното решение на
ОС на сдружението следва да бъде отменено, тъй като в случая не са спазени
минималните стандарти, предвидени в устава на сдружението за налагане на
най-тежкото наказание, предвидено в устава - изключване на член на ЛРС:
описание на нарушението от обективна и субективна страна / от кого, къде,
кога е извършено, при какви обстоятелства, дали е извършено съзнателно
2
или по непредпазливост/, посочване на доказателства, които установяват
нарушението, за да е възможна проверката на вмененото нарушение.
Констатирано е, че в случая общото събрание на дружинката е посочило
едно нарушение като основание за изключването – действия, насочени към
разединение на ЛРС М., изразяващи се в създаване на конфликт между две
ловни дружинки, управителният съвет е добавил нови неконкретизирани
нарушения - 1./ С поведението си обидил цялото общо събрание, проведено
на 09.03.14г.; 2./ Не изпълнявал решенията на ръководството на
дружината; 3./ Не изпълнявал ловно-стопанските мероприятия, залегнали
в устройствения план на дружината, а общото събрание на сдружението е
потвърдило решението за изключване, без да обсъди фактите и да прецени
доказани ли са нарушенията.
Във въззивната жалба се поддържат съображения, че съгласно
чл. 25, ал.2,б.“ж“ от устава на сдружението се предвижда възможност за
налагане наказание „изключване“ единствено въз основа на решение на
общото събрание на ловната дружина, без да са налице каквито и да било
други основания, за да се приеме изключването за редовно. Тъй като
решението в тази насока, взето от ловната дружина, било взето валидно, с
необходимото мнозинство от членовете на ЛД Р., това било достатъчно
основание за изключването на лицето като член на сдружението. Счита, че
след като в протокола от 09.03.2019 г. от заседание на ОС на ловната
дружина, неоспорен от ищеца по делото, изрично е записано, че В.Б. е
станал причина за възникване на конфликт между две ЛРД, с което се
работи против единството на ЛРС М., е доказано нарушение на чл. 20,
ал.1,предл.7 и 10 от Устава на сдружението. Не се оспорва обстоятелството,
че УС на сдружението е обсъждал и други нарушения, но се заявява, че било
обсъждано и нарушението, сочено от ЛРД Р.. Счита, че процедурата по
налагане на наказанието е законосъобразна и съответства на изискванията на
устава.
Изложените доводи във въззивната жалба не се споделят от
настоящия състав на ПАС. Действително, чл. 25, ал.2,б.“ж“ от устава на
сдружението предвижда възможност за налагане на наказание „изключване“
да става по мотивирано предложение на дружината, прието с общо
събрание на дружината. Това обаче не изключва необходимостта да е
посочено конкретно нарушение, което да е конкретно описано – за какво
3
действие / бездействие става въпрос, кога, къде, при какви обстоятелства е
извършено. Именно затова уставът предвижда и изискването предложението
на ЛРД да бъде мотивирано.
Уставът на сдружението предвижда наказанието да бъде
наложено с решение на УС на сдружението, които могат да бъдат обжалвани
пред ОС, което има компетенции да го потвърди, измени или отмени /чл. 25,
ал.3 – 6 от устава/. В хипотезата на чл. 25, ал.2,б.“ж“ от устава УС следва да
разгледа именно предложението, направено от ЛРД. Действително, в
протокола от заседанието на УС от 10.10.2019 г. е отразено, че е прочетено
предложението на ЛРД, но заедно с това са формулирани и други
нарушения, подробно цитирани по-горе, за които също не е налице нужната
конкретика.
При това положение в крайна сметка остава неясно за какви
конкретно действия и/или бездействия на ищеца е наложено наказание
изключване, при което не може да и да се прецени дали същите
представляват нарушения на закона и/или устава на сдружението. Чл. 25,
ал.2, б. „ж“ от устава дава възможност на ловната дружина чрез общото си
събрание да предложи налагане на наказание изключване, но това
предложение следва да бъде мотивирано, което изискване в случая не е
спазено. Тази нередовност не е отстранена и от УС на сдружението, нито
пък е констатирана от общото събрание, пред което е било оспорено
решението на УС. Спазването на процедурата е само едно от условията за
законосъобразното налагане на наказание „изключване“. Другото
необходимо условие е да са налице материалноправните предпоставки за
това, които в случая не могат да бъдат проверени поради липсата на
посочени конкретни обстоятелства по отношение на нарушенията от
обективна и субективна страна, както правилно и законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд. Следва да се посочи, че представените протоколи
от общите събрания на ловната дружинка и от заседанието на УС по своята
същност са частни свидетелстващи документи и нямат доказателствена
стойност за това формулираните в тях нарушения да са извършени.
Доколкото не са оспорени от ищцовата страна, същите установяват
отразените в тях изявления от членове на сдружението, но не и
извършването на нарушенията, вменени на ищеца.
4
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като в
полза на въззиваемата страна се присъдят направените от нея разноски пред
втората инстанция в размер на 300 лв. /платен адвокатски хонорар/.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/20.01.22 г., постановено по
т.д.№ 39/21 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Л.С.М. ЕИК .... да заплати на В. ХР. Б. ЕГН
********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5