Решение по дело №595/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230100595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  № 700

гр. Сливен, 21.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 595 по описа за 2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.03.2017г. до 31.03.2018 г., на стойност 101.48 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г.

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница за периода 1.03.2017г. до 31.03.2018 г., на стойност 101.48  лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г. за имот находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 8-Г-8, и направена е претенция за присъждане на разноските по делото и разноските направени в заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.03.2017г. до 31.03.2018,  на посочения в исковата молба адрес, присъединяването на абоната към водопреносната мрежа, правилното и законосъобразно начисляване на сумите,че абоната е собственик или ползвател на имота, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представел на ответника  е постъпил.

В отговора е посочено, че се оспорва вземането по размер и основание.Оспорено е твърдението за дължимите суми, като посочените в исковата молба факти не кореспондират с представените доказателства.

Поискано е да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, както и претенцията за разноски на ищцовото дружество.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.Моллова, преупълномощена от назначения особен представител, адв.Д.Д., която моли да бъде постановено решение с оглед събраните доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 5 броя фактури в оригинал се установява, че на ответника Г.В.П. са начислени за периода от 1.03.2017г. до 31.03.2018 г. количества за консумирана и доставена вода на стойност 101.48 лева.

От карнетен лист на ВиК Сливен с период на отчитане 1.03.2017г. до 31.03.2018 г. се установява, че като име на клиент е посочено Г.В.П.,адрес ***.В карнета са посочени отчетените количества вода от Г.В.П., като съответно е поставен и подпис на абоната.

От справка от Служба вписвания по лице се установява 8.10.2004г. Г.В.П. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.Сливен, кв.Българка 8-Г-8.

На 22.08.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. Сливен, срещу  Г.В.П. за главница в размер на 101.48 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2017г. до 31.03.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, кв.Българка 8-Г-8 и мораторна лихва в размер на 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2414 от 23.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 4325/2018г. на РС Сливен по силата, на която Г.В.П. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.С. сумата от 101.48 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2017г. до 31.03.2018 г., за имот находящ се в  гр.С., кв.Б. …-…-… и мораторна лихва в размер на 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски в размер на 26.00 лв.

Препис от заповедта и възражението са връчени на П. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК

В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба,  за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

С решение №БП-Ц-16 от 25.09.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.10.2017г. цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.621лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.631 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.353 лв./куб.м.

С решение №Ц-34 от 15.12.2017г. на  комисията по енергийно и водно регулиране са утвърдени, считано от 1.01.2018г.  са определени цени без ДДС за В и К услугите на В и К Сливен ООД, както следва: цена за доставяне вода на потребителите на 1.634лв./куб.м.; цена на услугата  отвеждане на отпадъчните води за потребителите 0.70 лв./куб.м.; цена на услугата  пречистване на отпадъчните води за битови и приравнени към тях потребители 0.367 лв./куб.м.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 6386/2018г. на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, т.2, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от ГПК.

              По предявения положителен установителен иск  с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за  основателен и доказан поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 725.23 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2016г. до 30.09.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, ул. Аспарух №69 , съдът приема претенцията за   основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Станев съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на ответника.

  Иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 101.48 лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2017г. до 31.03.2018 г., за имот находящ се в  гр.С., кв.Б. …-…-...

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г., съдът приема предявеният иск за   основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

С оглед иска за мораторна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 5.97лева, начислена към 2.08.2018 г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в размер на 735лева.

Ще следва да се издаде РКО, с който да се заплати на назначения особен представител на ответника внесения депозит от ищеца в размер на 300 лв.

             Така мотивиран, СлРС

 

                                               Р     Е      Ш       И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Г.В.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 101.48 лева/сто и един лева и четиридесет и осем  стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.03.2017г. до 31.03.2018 г., за имот находящ се в  гр.Сливен, кв.Българка 8-Г-8, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 22.08.2018 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.В.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 5.97лева/ пет лева и деветдесет и седем стотинки/, начислена към 2.08.2018 г.

ОСЪЖДА Г.В.П., ЕГН **********,***  да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,  ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ *********  сумата от 735 лв. /седемстотин и тридесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО, с който на назначения особен представител на ответника – адв. Д.Д. да се изплати внесения депозит в размер на 300 лв.

Решението може да бъде  обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: