№ 1129
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110212693 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ" АД, ЕИК: ***,
против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния електронен фиш с твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа се, че е налице несъответствие между
посочените като нарушени разпоредби на чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП и описаното в санкционния акт деяние, като се изтъква, че тези
разпоредби имат за предмет различни задължения и са насочени към различни
адресати. Твърди се и че в ЕФ е налице противоречие в посочените
санкционните разпоредби, тъй като същите са взаимно изключващи се. Иска
се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адв. П., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, а в
допълнение се позовава на Решение на СЕС от 21.11.2024 г., с твърдения за
1
несъответствие на изискванията за пропорционалност на санкциите спрямо
тежестта и характера на нарушението. Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна – НТУ към АПИ, редовно призована, се
представляват от юрк. Димитров, който оспорва жалбата и моли електронният
фиш да бъде потвърден, излагайки доводи за неговата законосъобразност.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
"ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ" АД, ЕИК: ***, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н ***, представлявано заедно и поотделно от Г. П.
Г., Р.С.Н и Я.В.К
"ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ" АД притежава пътно превозно средство –
влекач, марка и модел „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 1143“, с регистрационен номер
СА4874АА, категория N3, с технически допустима максимална маса 18000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.
На 18.08.2021г., в 07:33 ч. автомобилът се движел на територията на
Столична община по път А-6, км 50+427, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно
средство не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било
установено /заснето/ с техническо устройство № 10181, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-6, км 50 + 427.
Срещу дружеството - жалбоподател, като собственик на ППС, бил
издаден процесният електронен фиш за извършено административно
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка беше установена въз основа на
писмените доказателства, приобщени по законния ред на чл. 283 НПК.
Същите са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага
подробно им аналитично обсъждане (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 189ж, ал. 5 от
ЗДвП, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
2
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваният ЕФ е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В диспозитивната част на фиша нарушението, вменено
на "ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ" АД, е квалифицирано по смисъла на чл. 139, ал. 5
и 7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, като административно-наказателната
отговорност на дружеството е ангажирана в качеството на собственик на
процесното ППС – влекач, марка и модел „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 1143“, с
регистрационен номер ***, категория N3, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000.
Съгласно състава на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП: "Собственикът на пътно
превозно средство е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Санкционната норма,
регламентираща административното наказание – тази на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП предвижда, че "собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени
в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице - с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.
Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса)
за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, която дава право на едно ППС да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти
такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В
процесния ЕФ липсва яснота относно обективни елементи от състава на
нарушението, доколкото за движението по посочения участък – път А-6, км
50+427, с посока нарастващ километър, не е посочено какво е точното
разстояние и между кои точки от посочения участък не е платена изцяло
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наред с това в ЕФ е прието, че изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и същевременно в обстоятелствената част е
изложено, че дружеството жалбоподател за ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ - декларация за преминаване. При тези фактически
3
рамки на адм. обвинение не е ясно какво е изминатото разстояние от ППС и
какви са техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Наред
с това в ЕФ като нарушени са посочени и разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и 7 от
ЗДвП, последната от които предвижда задължение за водача на ППС, а в
случая дружеството-жалбоподател е санкционирано в качеството на
собственик на превозното средство. С липсата на конкретно и ясно отразяване
на всички елементи от състава на нарушението, на обстоятелствата, относими
към извършването му, както и на ясна, прецизна и непротиворечива правна
квалификация на нарушението, АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение. Констатираните неясноти на административното обвинение
възпрепятстват възможността за установяване извършването на нарушението
от "ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ" АД и ограничават правото му на защита, в
частност да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
Налагането на санкция за административно нарушение чрез издаване на
ЕФ представлява отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно
постановление /НП/ и винаги изрично се предвижда за кои нарушения се
прилага този диференциран подход.
Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който, в
редакцията към датата на нарушението и на издаване на електронния фиш
(ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г.) предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
При внимателен прочит на разпоредбата е видно, че законодателят е
предвидил възможността да се издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал. 3 ЗДвП,
а не както в процесния случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. За този
тип нарушения, процедурата е регламентирана в чл. 189е, ал. 1 и следващите
от ЗДвП и предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП. В тази връзка
съдът намира, че в този случай административнонаказателното производство
е трябвало да започне със съставянето на АУАН и след това с издаване на НП,
а не както е извършено в процесния случай само с издаването на ЕФ.
Възможност за санкциониране на нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш е предвидена след изменението на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., което действа занапред и не може да
санира допуснатото процесуално нарушение с обратна сила.
Следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП предвижда
наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на
4
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП, докато с нормата на чл.179, ал.3б ЗДвП се санкционира
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително
в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП. В тази
връзка както субектите, така и предвидените административни наказания, са
различни.
Следва да се отбележи, че с последното изменение на Закона за
пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ред. ДВ, бр. 14
от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи - 7-9, в
сила от 01.01.2024 г., първата от които - ал. 7 има следната редакция: "В
случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките
на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3
(каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на
услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Налице е действаща по-благоприятна правна норма, която изключва
ангажирането на административно-наказателната отговорност на
дружеството.
Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, вместо АУАН и респективно НП, наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение. Нарушен е императивният ред на закона
за ангажиране на административнонаказателна отговорност, в резултат от
което са ограничени правата на лицето, сочено за нарушител да направи
своите възражения и ангажира доказателства в тяхна подкрепа в рамките на
утвърдената от закона процедура.
Последното, т.е нарушаването на правото на защита на
санкционираното лице се приема за съществен процесуален порок, който не
може да бъде преодолян в хода на съдебното производство и винаги
съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално основание.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото не са представени доказателства за направени разходи във връзка с
производството, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2. т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на "ОРАНЖЕРИИ ГИМЕЛ"
АД, ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6