Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 12.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 503 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм/.

Ищцата Н.Г.К. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди. Вредите произтичали от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 06.11.2015г. на пътното платно в дясната пътна лента на път Е 871, в околностите на гр. София, с посока на движение от с. Горни Богров към с. Д.Б.. При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на водач на лек автомобил „Ауди Аз“, ищцата била ударена от товарен автомобил „МАН“ с рег. № ********и така претърпяла описаните в исковата молба телесни травми. Споменатите обстоятелства, при които настъпило споменатото ПТП, били установени с КП № К 919/06.11.2015г. на дежурен при Отдел „ПП“ при СДВР в хода на административно- наказателно производство по АУАН № 363528 от 06.11.2015г.                               При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника, да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 35 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на настъпването на вредоносния резултат  на 06.11.2015г. до деня на окончателното плащане. Претендира да получи от ответника и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „ОЗК- З.”АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът оспорва твърдението за механизма на настъпване на процесното ПТП, с твърдението, че не е налице неправомерно поведение на водача на товарния автомобил „МАН“, който е посочен от ищцата като причинител на вредите и чиято гражданска отговорност е застраховал ответника. При условията на евентуалност – ответникът поддържа становище, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като е осъществила маневра без да съобрази посоката и скоростта на приближаващите автомобили и независимо от изложеното- поради това, че е управлявала автомобила без поставен предпазен колан. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение. Ответникът оспорва също твърденията за характера и обема на вредите, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

 

 

 

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство Констативен протокол № К-917  установява настъпването на процесното ПТП на 06.11.2015г. около 10.40 часа сутринта,              в гр. София, на бул. „Вардар“, на пътното платно по път Е 871 и кръстовище пред ВИПОНД /Школа на МВР/, между участниците - товарен автомобил „МАН“ с рег. № ********и лек автомобил „Ауди А3“ с рег № *******управляван от ищцата Н.Г.К..

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, както и в резултат на служебно извършената справка в публично достъпния ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния товарен автомобил „МАН“ с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети  Епикриза от МБАЛ „С.С.“ ЕООД, както и резултат от рентгенологично изследване, от чието съдържание се установяват данни за диагностицираното здравословно състояние на пострадалата – след настъпване на пътния инцидент. Споменатите данни са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза (изготвена от вещо лице             д-р Б.Б. със специалност ортопедия и травматология) мотивира следните  изводи относно подлежащите на доказване факти:

·      В резултат от настъпване на процесното ПТП, пострадалата е получила контузия на дясното коляно, изкълчване на колянното капаче с разкъсване на ретинакулума (връзковия апарат) на капачето, вътреставен кръвоизлив.

·      Описаното вътреставно увреждане често се среща при осъществен тангенциален удар на твърд, тъп предмет в областта на колянната става, при което страничните връзки (ретинакулум) на капачето се разкъсват, а капачето се изкълчва встрани от средната линия. Това води до пълен блокаж на колянната става и невъззможност пострадалия да стъпва на увредения крак. По своят медико-билогичен характер , получената колянна увреда е трайно ограничение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни  (в случая до 3 месеца.)

·         Ищцата е потърсила медицинска помощ незабавно след настъпване на ПТП и е получила такава в УМБАЛ „Царица Йоанна“ София ЕАД, където изкълченото колянно капаче е било наместено, а дясната колянна става е била временно обездвижена в гипсова лонгета. Седмица след ПТП, на 13.11.2015г. пострадалата е постъпила за оперативно лечение в Ортопедично отделение при МБАЛ „ С.С.“ ЕООД, в с.Доганово, общ.Елин Пелин. Постъпила е на лечение с болки, оток на дясната колянна става и невъзможност да движи става и да стъпва на десния си крак. Извършени са били хематологични, рентгенологични и ехографски изследвания и консултации със специалисти: травматолог, кардиолог и анестезиолог. Установени са били следните травматични увреждания: „Контузия на дясното коляно. Изкълчване на колянното капаче с разкъсване на ретинакулума (връзковия апарат) на капачето. Вътреставен кръвоизлив. Освен описаните по-горе увреждания, други увреждания при пострадалата не са били констатирани. След проведена предоперативна подготовка ищцата Н.К. е била оперирана на 13.11.2015г. Извършено е било: „ открито наместване на изкълченото колянно капачи на десния крак, отстранен вътрествания хематом и шев на ретинакулулма (вързковия апарат) на капачето.“ Допълнително е била поставена обездвижваща гипсова лонгета. Включена е била инфузионна, антибиотична и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период , пострадалата е била изписана от болницата на 16.11.2015г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи .предписан режим и обезболяващи лекарства.

·         В конкретния случай, лечебно- възстановителния период е продължил максимално до 3 месеца, като през първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация - болките са били с по-интензивен характер. През първите 45 дни от лечението, пострадалата е използвала помощни средства (патерици) за да се придвижва.

·         Общата продължителност на лечебния и възстановителен период на травмите не превишава три месеца, но се допуска възможността от поява на спорадични болки при промяна на времето или прекомерно физическо натоварване.

·         Състоянието на пострадалата в момента е напълно възстановено като обем на движенията и сила, а при това - не са налице данни за усложнения за здравето й т.е. прогнозата е изцяло благоприятна и оптимистична. Налице е козметичен белег на вътрешната страна на дясното коляно.

Към настоящото дело са приобщени материалите по преписка за АУАН № 363528 от 06.11.2015г., съдържащи оригинал от споменатия по- горе констативен протокол, копие от докладни записки, скици, справка за картон на водач, обяснения. Съдържанието на посочените документи е обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза (изготвена от вещо лице Х.И. със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт) мотивира следните  изводи, относно подлежащите на доказване факти:

·         Механизмът на настъпването на процесното ПТП е следния: На 06.11.2015 г. в светлата част на денонощието и в дясната лената за движение - с посока на движение от с. Горни Богоров към с Долни Богоров се е движил товарен автомобил „MAH“ с peг. № ********и с водач С.Г.. В същото време и в същата посока на движение с около 60 км/час и в лява лента за движение на пътния участък се е движил и лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № *******и с водач Н.К., като лекия автомвобил се е движил зад таворния автомобил МАН. В района на кръстовището за „Школа" на МВР , водачът на товарен автомобил МАН придприема извършване на маневра обратен завой без да се съобрази с другите участници в движението. Със започване на маневрата товарният автомобил навлиза в лявата (за него) лента на платното за движение, а по този начин фактически препречва пътя на движещия се зад него лек автомобил „Ауди А3“. В последствие настъпва удар между процесиите ППС, нанесен с предната част на лек автомобил „Ауди А3“ в лявата част /втора ос / на товарния автомобил „МАН“. След настъпилото ПТП  и в резултат на удара между двата автомобила, лекия автомобил „Ауди А 3“ се запалва.

·         За водача на лек автомобил „Ауди А3“, настъпването на произшествието е било непредотвратимо. За водача на товарен автомобил „МАН“, настъпването на произшествието е било предотвратимо, ако се бе съобразил с другите участници в движението и преди да предприеме маневрата обратен завой - бе изчакал преминаването им (в частност на лек автомобил „Ауди А3“).

·         Описаните увреждания в Констативния Протокол за ПТП , отговарят на описания механизъм на настъпване на произшествието посочен в настоящата експертиза.

Заключението на приетата комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза мотивира следните  изводи, относно подлежащите на доказване факти:

·         Лекият автомобил „Ауди А3“ е фабрично оборудван с предпазни колани на всички седалки, както и с надуваеми въздушни възглавници /еърбег/. Въздушните възглавници обаче не са свързани с действието на предпазнните колани, а се задействат от специални сензори и датчици, намиращи се в предната част на автомобила. При удар с осъществен натиск около 5G, те се задействат и предпазнават допълнително главата и гърдите на пътуващите от удар в стоящите пред тях детайли на купето.

·         Като се имат в предвид механизма на процесното ПТП (характеризиращ се с нанесеният дясно- страничния удар върху автомобилното купе на лек авт.“Ауди АЗ“), местоположението на ищцата към момента на ПТП (водач на предна лява седалка) , движението на тялото на водача Н.К. след нанесения удар (напред и надясно) и получените увреждания, определно може да се счита че към момента. на процесното ПТП Н.К. е пътувала с поставен предпазен колан. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е факта, че при осъществените медицински прегледи няма установени и отбелязани в медицинската документация мекотъканни увреждания в областта на главата и гърдите, които области са сравнително най- уязвими и най често се установяват при водачите на автомобили с подобен механизъм на ПТП. Ако не би бил поставен предпазен колан, главата на пострадалата би се ударила в предното панорамно стъкло.

·         Описаното по-горе вътреставно увреждане на колянното капаче се дължи на директен удар на дясното коляно най вероятно в намиращият се отдясно на нея скоростен лост на автомобила.

В дадените пред съда показания, свидетелят С.П.А.заявява, че има преки впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалата ищца след настъпването на процесното ПТП. Свидетелят посетил УМБАЛ „Царица Йоанна“ София ЕАД където потърсила помощ ищцата, още в деня на инцидента и възприел факта, че била прегледана и освободена за амбулаторно лечение. При това, свидетелят възприел, че ищцата е не може да се движи самостоятелно, нуждаела се от грижи и съдействие в бита и доколкото по това време живеела в едно жилище с баща си и малолетно дете – в някои случаи тя не могла да взема детето си от детска градина. В грижите за детето, пострадалата била подпомагана от баща си, защото не могла да работи, както и от свидетеля. Този период продължил около 25- 30 дни. След около три месеца, състоянието на Н.К. се подобрило значително.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявения иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът дължи да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от застрахования при него водач.  След анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки, които определят възникването на задължение за ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния товарен автомобил „МАН“ с рег. № ******СА, да покрие последиците от гражданската отговорност за понесените от ищцата неимуществени вреди, поради причинените  й болки, страдания.

Кредитирайки заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, съдът възприема извода за причиняване на непозволено увреждане, изразяващо се контузия на дясното коляно, изкълчване на колянното капаче с разкъсване на ретинакулума (връзковия апарат) на капачето, вътреставен кръвоизлив, които носят медико – биологичната характеристика – разстройство за здравето, неопасно за живота.

За да направи необходимите изводи за естеството на травмата, за обема на болките и страданията и за наличието на пряка причинно- следствена връзка между причиняването на травмите и конкретното ПТП от 06.11.2015г. съдът кредитира приетите като доказателства медицински документи и съпостави тяхното съдържание с изводите на изслушаната съдебно- медицинска експертиза. Изводите на експертизата, която е изготвена от специалист със съответната специална медицинска квалификация (ортопедия и травматология) съдът кредитира преимуществено пред показанията на разпитания свидетел, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Впрочем,  посочените от свидетеля факти не са в съществено противоречие с изводите на вещото лице.

Именно посредством споменатото вече неоспорено заключение на съдебно- медицинската експертиза, се установи наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпилите травматични увреди.

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради допуснато от нея нарушение на правилата за движение са неоснователни. За да достигне до този извод, съдът съобрази изводите в заключението на приетата без оспорване съдебна авто - техническа експертиза,  както и заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и авто - техническа експертиза, които категорично отричат твърдението, че ищцата е допуснала нарушение на правилата за движение, като не е използвала предпазен колан.

Настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на противоправното поведение на водача на товарния автомобил, който е допуснал грубо нарушение на задълженията си по чл. 38, ал.2 от ЗДвП. За водача на лекия автомобил, ударът е бил непредотвратим.

При изложените по- горе изводи, спорът между страните относно наличието на основание за изплащане на обезщетение е разрешен и се концентрира по- скоро върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде определен след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.

Като кредитира събраните доказателства, съдът прие, че въпреки пространното описание на травмата, получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания за ищцата са предизвикали временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Основният негативен ефект от травмите са болки, страдания и неудобства поради ограничения за движението и някои специфични дейности, в период от около един три месеца.

Максимално допустимия възстановителен период се простира според вещото лице е именно до три месеца от настъпването на травмата, а такава продължителност бе доказана и посредством показанията на разпитания свидетел.

Само в началния период  от лечението на пострадалата, движението й е било значително ограничено и в същия период тя е изпитвала по- интензивни болки.

Животозастрашаващо състояние, увреждане на вътрешни органи или някакви други негативни последици за здравето на пострадалата обаче, не се установяват.

Никак не може да бъде пренебрегнат и факта, че според заключението на вещото лице д- р Б., лечението на травмата на левия долен крайник е завършило успешно, без усложнения, касаещи на уврежданията с травматичен произход. Останал е единствено козметичен белег, но на сравнително по- незабележимо място (от вътрешната страна на коляното) което е обичайно покрита част от тялото.

При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат факта, че все пак пострадалата е лице в активна възраст, която предполага трудова дейност и други социални активности, но в процеса на лечение, възможностите за това са били принудително ограничени, поради невъзможността за самостоятелно придвижване.

Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства и съобрази социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите, включително нормативно установените лимити на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“  за  2015г. но и данните за средния жизнен стандарт на населението на Р. България в този период, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за 2015г., когато е настъпило процесното ПТП, съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 16 000 (дванадесет хиляди) лева.

Именно този размер на застрахователно обезщетение следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата, въпреки наведените от ответника доводи за прекомерност на претенцията. За разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 35 000 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и прекомерно завишена.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.

Искът бе частично уважен, а на основание чл. 83, ал.2, от ГПК ищцата бе освободена само частично от задължението за заплащане на държавни такси, но е понесе съдебни разноски за събиране на доказателства. Понесените от ищцата разноски следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска и съобразно представения от процесуалния й представител списък на разноските по чл. 80 от ГПК (на стр. 78 от делото) – сумата, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата възлиза общо на 239 лева.

Процесуалният представител на ищцата е легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално представителство, в размера, определен от 38 от ЗА. За да определи размера на възнаграждението, съдът съобрази уважената част от иска и установените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения и така изчисли, че размерът на дължимото възнаграждение, възлиза общо на 1010 лева.

Ответното дружество също има право да получи от ищцата направените съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска. Общият размер на направените разноски за събиране на доказателства е 400 лева, а съразмерно с уважената част от иска – сумата, която следва да бъде присъдена е 176 лева. При това, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника също и разноските за процесуално представителство от юрисконсулт, които разноски съдът определя на 200 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд общо сумата от 540 лева разноски за съдебна експертиза и за държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД с ЕИК ****** и адрес по седалището - гр. София, ул ******, да заплати на Н.Г.К. с ЕГН **********, чрез съдебен адресат – адв. Я.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ – сумата от 16 000 лева (шестнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни увреждания при ПТП от 06.11.2015г., причинено от водача на товарен автомобил „МАН“ с рег. № ******СА, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния размер на претенцията от 35 000 лева.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, да заплати на Н.Г.К., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 239 лева (двеста тридесет и девет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  във  вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1010 лева (хиляда и десет лева) за процесуално представителство на Н.Г.К. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Н.Г.К., да заплати на ЗАД „ОЗК- З.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК - сумата от 376 лева (триста седемдесет и шест лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 520 лева (петстотин и двадесет лева), представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска, от заплащането на която ищцата е била освободена.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                                     СЪДИЯ: