РЕШЕНИЕ № 231
гр. Монтана, 29 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 15.05.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 132
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
Образувано е въз
основа на постъпила касационна жалба от П. *** против Решение № 14 от
27.01.2020 г. на трети наказателен състав, постановено по АНД № 389/2019 г. на Районен
Съд Лом, с което е потвърдено Наказателно Постановление № 19-0294-001379 от
13.08.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР-Монтана, РУ-Лом. С издаденото НП на
касатора е наложено административно наказание за това, че като водач на МПС
отказва проверка за употреба на алкохол.
В жалбата си, касаторът твърди
нищожност с оглед посочената дата на неговото постановяване и неправилност на
обжалваното решение. Счита, че съдът не е възприел правилно правната
квалификация по НП, тъй като на стр. първа е отразено, че НП е издадено в нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, а в съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП е отбелязано административно нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Самата фактическа обстановка, която първоинстанционният
Ломски PC е възприел, е неправилна. Същият е кредитирал
само и единствено показанията на свидетелите С*** И*** И*** , Т*** В*** А. и В***
Г*** Б*** . Свидетелските показания на останалите разпитани в съдебното производство
свидетели изобщо не е обсъждал, като само е отразил, че не им дава вяра, тъй
като същите са ми роднини, но тези лица са уведомени за отговорността по
чл.290, ал.1 от НК и за задължението им да говорят истината. Спорният въпрос е
дали касаторът е управлявал/преместил МПС, тъй като употребата на алкохол не се отрича, предвид
присъствието на сватба. Видно от показанията на разпитаните свидетели по делото
- Т*** Д*** Т*** , А*** С. Г*** , К*** Ч*** К*** , П. Т*** Б*** , не касаторът,
а свид. Тони Д*** Т*** е преместил колата, като за целта е повикан от
административнонаказаното лице, именно защото е бил употребил алкохол. В с.з.
двамата свидетели, на които съдът е дал вяра - Т*** В*** А. и В*** Г*** Б*** отричат
те да са му давали указания да премести автомобила си. Но защо тогава ще
излизам от дома на баща си, защо изобщо ще я
премества, след като тя на него не му пречи. В с.з. касаторът се представлява
от адв. П., който поддържа аналогични съображения. Моли решението на въззивния
съд да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба, чрез
юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. По отношение датата на решението и предвид данните от делото се
касае за допусната техническа грешка. Тъй като с думи Наказателното
постановление е издадено на 13.08.2019 г. няма как решението да бъде
постановено на 27.01.2019 г. Счита, че тази техническа грешка по никакъв начин
не опорочава решението до степен, че да се приеме същото за нищожно. По
отношение на второто възражение, счита, че въззивния съд е събрал всички
относими по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е стигнал
до правилен извод, че има извършено нарушение и че същото е извършено виновно,
именно от административно наказаното лице. Това решение е мотивирано, а
възраженията, които се навеждат са излагани и пред въззивния съд, който ги е
обсъдил. Посочил е защо дава вяра на едни свидетелски показания и защо отхвърля
други. Счита, че както в наказателното, така и във въззивното производство не е
накърнено правото на защита на наказаното лице, поради това моли решението на
въззивния съд да остане в сила като правилно и законосъобразно, както и
издаденото НП от началник сектор РУ Лом.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. В хода на проведеното административнонаказателно производство не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Сочените от
жалбоподателя процесуални нарушения не са от категорията на съществените, които
да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде
потвърдено.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение РС – Лом е потвърдил
Наказателно Постановление № 19-0294-001379 от 13.08.2019 г. на Началник сектор
към ОДМВР-Монтана, РУ-Лом.
Въззивният съд приема,
че от разпитаните свидетели-очевидци от страна на АНО /В*** Б*** и Т*** А./, се
установява, че на 08.08.2019г. около 10,30 ч. л.а. БМВ, модел Х5, черен на цвят,
бил паркиран по начин, който блокирал изцяло движението по улицата. Тъй като нямало
никой св. В.Б*** подал звуков сигнал вследствие на което от една от къщите
наблизо излязъл жалбоподателят. Първоначално жалбоподателят заявил, че не знае
чий е автомобила, както и че няма да бъде преместен, като в последствие след
като възприел, че на мястото ще пристигнат още полицейски служители, се качил в
процесния автомобил и го преместил на около 20 метра и се прибрал в дома.
Пристигайки на място дежурният автопатрул и екип се наложило около 20-30м. да
уговарят жалбоподателя да излезе, за да бъде изпробван за употреба на алкохол.
В същото време около 11,00 ч. /свидетеля на жалбоподателя, единствен, който не
е в роднински връзки с него/, минавайки покрай същата улица, видял, че до
къщата на бащата на жалбоподателя има патрулни коли. Съдът кредитира
показанията на този свидетел, само в частта касаеща, че същият е бил пряк
очевидец на това, че е имало няколко полицейски коли, но той не е и не би могъл
да бъде пряк очевидец, както и че не е преместил той процесният автомобил на
жалбоподателя, тъй като показанията му не кореспондират с фактите дадени от
него под формата на сведения. Съдът кредитира показанията на разпитаните в с.з.
свидетели Б*** и А., като обективни, последователни, и намиращи се във връзка,
както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
не дава вяра и не кредитира показанията на останалите свидетели на
жалбоподателя, тъй като същите са близки негови роднини и с показанията си
целят само и единствено неговото оневиняване. От правна страна този съд приема,
че чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества
или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000
лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което
води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.З от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Основната цел да се
запрети такова деяние и да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да
избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това
той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
В конкретния случай от показанията на свидетелите-очевидци и от приложения по
делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил
поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, както и въпреки че е получил талон за
медицинско изследване - не е дал кръвна проба за анализ (фактът, че кръвна
проба не е дадена се потвърждава и от изложеното в жалбата). Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение'' е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение. Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.З ЗДвП (в редакцията на
тази норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му. Съдът
не споделя направените от жалбоподателя възражения свързани с опорочаване на
административнонаказателното производство. Събраните по делото доказателства
сочат на извод за безспорно установено нарушение на посочената правна норма.
Административнонаказващият орган върху когото е доказателствената тежест в
конкретният случай е провел пълно, задълбочено и главно доказване на
констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административно
нарушение.
Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на въззивния съд
и намира същите за пълни, логични и съответни на доказателствата събрани
по делото. Същите са в отговор на заявените в жалбата възражения, поради което
не е необходимо да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към мотивите на
постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Този касационен състав
единствено може да допълни, че въззивният съд, както и касационният
разграничават спорният момент в делото, а именно, че същият се свежда до това
дали административнонаказаното лице е управлявало МПС описано в АУАН и НП на
посочената в тези актове дата и час. Видно от приложеното адм.д. № 444/2019 г.
по описа на АдмСъд Монтана свидетелят Т*** Д*** Т*** , който твърди, че той е
лицето преместило автомобила, дава показания, че касаторът П.С. му „бибитка от
колата”, което е в противоречие с показанията му дадени по въззивното дело, че П.С.
е бил извън автомобила и му е махал с ръка. Тези показания са противоречие и с
показанията на свидетеля А*** С. – баща на П.С., който по адм.д. № 445/2019 г.
по описа на Адм съд Монтана заявява, че той е „свирнал на момчето /Т*** /” да
премести автомобила. Същевременно същият този свидетел заявява, че той е този,
който не е разрешил на сина си да премести автомобила. С оглед на тези
противоречия в показанията на свидетелите на касатора, обосновано същите не са
кредитирани като достоверни от въззивния съд. В тази връзка и по отношение на
главното обстоятелство следва да се има предвид, че в понятието
"управление" се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо
дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици в
какъвто смисъл е Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум
на ВС, което не е загубило сила и към настоящия момент.
По отношение
възражението, касаещо датата на постановеното решение, то следва да се има
предвид, че датата на решението е установима, а печатната грешка при изписване
на годината не се отразява върху неговата законосъобразност. Същевременно от
жалбата е видно, че касаторът е наясно, че обжалва решение, което е постановено
на 27 01 2020 г., а не на дата 27 01 2019 г.
По отношение
възражението, че решението е противоречиво, тъй като въззивния съд е приел различни
правни квалификации за извършеното нарушение /чл. 174, ал. 1 и чл. 174, ал. 3
от ЗДвП/ и поради това касаторът не може да разбере какво точно е възприел
съдът и в какво се изразява нарушението, то следва да се има предвид, че
мотивите на решението са едно цяло и погрешното изписване на правната
квалификация, на едно място от тези мотиви, от една страна е извеждане от
контекста на цялото, а от друга не се отразява на постановения акт. Силата на
пресъдено нещо обхваща диспозитива на постановеното решение, а не и неговите
мотиви, които само поради сочената печатна грешка, не създават неяснота за
възприетото от този съд, тъй като цифровата правна квалификация на нарушението
е изпълнена с текстово съдържание.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 14 от 27.01.2020 г. на трети наказателен състав, постановено по АНД №
389/2019 г. на Районен Съд Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.