РЕШЕНИЕ
№ 90/05.11.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 02.10. 2019 Г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
РОСИЦА СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 264 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Т. , процесуален представител на „Б“Е. , против решение № 182/16.05.2019 г. по гр.дело № 1469/2018 г. по описа на Б. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове против А. М. С. за осъждането му за сумата от 45 000 лв., обезщетение за ползване на вещи за периода 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и при условията на евентуалност – иск за обезщетение за непозволено увреждане на вещите на същата стойност.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени съобразно предяваването им.
Предходната инстанция е приела, че вещите са платени от ответника и предвид придобиването им, не е налице ползване без основание. По делото е констатирано само частично заплащане на тяхната цена от възложителя. В решението неправилно са интерпретирани договорните клаузи относно момента на настъпване на вещно прехвърлителния ефект. Според тях правото на собственост преминава след пълното заплащане на стойността на вещите. Цената по договора регламентира общата цена на вещите, а не на техните отделни елементи. От систематичното тълкуване на договора следва същия извод, тъй като са договорени частични плащания, включително авансово в размер на 70% от стойността на всеки договор. Вещно прехвърлителният ефект, договорен в т.4 от двата договора препраща към предходната т.3 .
Навеждат се и оплаквания, че съдът не е съобразил спецификата на предмета на договора- изработка на множество вещи, съставляващи елементи от цялостно оборудване и обзавеждане на апартамент – съвкупност от вещи, обединени от общо функционално предназначение. Предоставянето на единични вещи не сочи, че за тях е настъпил вещнопрехвърлителния ефект.
Не е съобразено обстоятелството и, че в предходно производство е установено, че останалите елементи от съвкупността са изработени и държани на склад от ответника, но не са монтирани по негова вина.
Навеждат се оплаквания за смесване от страна на съда на плащанията по двата отделни договора, резултат от погрешен анализ на правилно установени факти. Наличието на две отделни договорки не презюмира изпълнение на задължения като общ резултат. Като е приел, че ищецът е собственик на процесните вещи, съдът неправилно е приел, че не е налице неоснователно обогатяване.
На последно място счита за неоснователно възражението на ответника за ориентировъчно договорени цени. Налице е уговорка, че допълнително възложени дейности ще бъдат заплащани извън обема на договора. В предходното производство възложителят е заявил, че не е платил договорените суми, което кореспондира с фактическите твърдения на дружеството. Поведението на ответника разкрива безспорно правната характеристика на деликт , предвид знанието му, че вещите са собственост на ищеца и лишаването му от тяхното ползване, което сочи основателност на предявения при условията на евентуалност иск .
Отговор на частната жалба е подаден от адв. Н. , пълномощник на А. М. С. . Намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва доводите в нея за неправилно тълкуване на процесните договори. Намира решението за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата по делото и тези, събрани по предходното гр.дело № 331/2012 г. и със заключението на вещото лице по делото. Съдът е достигнал правилно до извода, че заплащането от възложителя на по – голямата от посочените в договорите сума означава преминаване на собствеността на вещите върху ищеца. Във въззивната жалба не се отчита обстоятелството, че с изключение на вещите, заплатени на 22.03.2012 г .и на 12.04.2012 г., основанието на останалите суми е посочено „по договор“ .
Б. апелативен съд след цялостенанализ на събраните по делото доказателства и в рамките на въззивните оплаквания приема следното
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил претенциите на „Б“ Е. , със седалище и адрес на управление: с. Ч. ****, общ. К., обл. Б. , с ЕИК *, представлявано от управителя И. Г. К. , чрез адв. Т. , със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С“ № *, ет. *, против А. М. С. , с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л“, ул. „К“ № * ет. *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени на ищцовото дружество движими вещи, за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, а при условията на евентуалност сумата да бъде присъдена като обезщетение за виновно причинени вреди по чл.45 от ЗЗД от ползването на процесните движими вещи за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава считано от подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
За да приеме решението си съдът е съобразил че ответникът е заплатил доставеното и монтирано обзавеждане и е станал негов собственик изключва основателността на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД и на евентуалната по чл.45 от ЗЗД. Не е налице обедняване на ищеца, тъй като той е получил възнаграждение, съответно на престираното по договора и не му се дължи обезщетение за лишаването му от ползването на вещите. Не е налице неоснователно обогатяване на ответника, тъй като той ползва онова, на което е собственик. Съгласно установената с т. 1 от ППВС №1/28.05.1979 година, решение № 267/20.01.2014 година, постановено по гр.д. № 13/2013 година ІІІ г.о. ВКС, решение № 252/23.01.2015 година, постановено по гр. д. № 2858/2014 година ІІІ г.о. ВКС, решение № 248/29.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1062/2012 година ІV г.о. МКС и мн.други, съдебна практика, неоснователно обогатяване се реализира не само в случаите, когато имуществено на едно лице е увеличено без основание за сметка на обедняването на друго лице, като увеличаването и обедняването произтичат от един или няколко общи факти, но и в случаите когато едно лице неоснователно си спестява за сметка на друго разходи, които са били необходими и е трябвало да бъдат извършени. Собственикът на вещта не дължи нищо на изпълнителя по договора за изработка след като изпълни задължението си за заплащане на възнаграждението по чл.266 ал.1 от ЗЗД и придобие правото на собственост. Той не си е спестил дължими разходи за сметка на ищеца под формата на наем за вещите и не се е обогатил за сметка на последния. Не е налице и деликт, тъй като ползването на собствена вещ е правомерно действие е заключил съдът.
От фактическите твърдения на страните ,преценени в светлината на представените доказателства се установява, че ищцовото дружество по силата на договори за изработка с възложител търговско дружество с управител ответника е доставило в дома на последния и монтирало кухненско обзавеждане , мебели врати и корнизи в помещения.
Не се спори също, че на ищеца частично е било заплатено възнаграждението, уговорено по двата договора. По договора за изработка от 12.01.2012 год. изпълнителят е издал на „А“ Е. фактура №*********/13.01.2012 год. за получено авансово плащане на 17.01.2012 год. в размер на 12 600 лв. с ДДС, начислен на отделен ред в данъчния документ. По втория договор, с няколко фактури са заплатени сумите от 69 607,99 лв., 1 179,54 лв. и 610,38 лв. По този начин по договорите са изплатени общо 83 997,91 лв. през 2012г.
Според вещото лице , на дружеството възложител по двата договора е доставено договорено и изработено обзавеждане общо на стойност 82 428,63 лв. също през 2012г.
Доказано е следователно, че за обема, в който договорите за изработка реално са изпълнени е извършено плащане.
При тези неоспорени от страните доказателства се налага извода, че от момента на плащането по двата договора ищецът е предал в собственост на възложителя изработеното.
При договора за изработка собствеността върху изработеното преминава с приемането по чл. 264 ал.1 ЗЗД. Дотогава действа правилото на чл. 258 ЗЗД относно риска. С протокол от 21.05.2012 год., който изпълнителят е отказал да подпише в присъствието на свидетели, е установено каква част от обзавеждането по двата договора е било доставено и монтирано в жилището на ответника към тази дата. Следователно от този момент предвид извършеното съответно плащане собствеността върху обзавеждането е преминала в патримониума на възложителя, поради което ищецът не е собственик на описаните в протокола вещи. За да бъде основателен иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че ответникът се е обогатил за негова сметка. Между страните не съществуват отношения , нито са установени обстоятелства, които да обосноват подобен извод. Доставените изделия по договорите за изработка по стойност се покриват напълно с извършените плащания.
След като по несъмнен начин по делото е установено, че ищецът не е собственик на спорните вещи, ответникът не би могъл да се обогати неоснователно за негова сметка от ползването им, защото ги е придобил, нито да му причини вреди от деликт, защото поведението му не е противоправно.
По изложените съображения съдът достига до крайни изводи съвпадащи с изложените в обжалваното решение, поради което го потвърждава като правилно.
Мотивиран от изложеното Б. апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/16.05.2019 г. по гр.дело № 1469/2018 г. по описа на Б. окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ