Решение по дело №525/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 762
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20193100500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Варна, 21.06.2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА                                           ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                                                                            

при секретар Галина Славова

като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело №  525 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на А.К.И., ЕГН **********, срещу решение № 5291/20.12.2018г., постановено по гр.д. №1962/17г. по описа на ВРС, ХLІІ-ри с-в, с което е отхвърлен предявения иск за осъждане на Н.М.Б., ЕГН **********,***, да заплати на И. сума в размер на 9 000,00 евро - представляваща по нотариално заверена декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2017 г., до окончателното плащане на вземането,на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения и решението е постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът без основание е изследвал наличието на симулация в обективираната сделка, приел, че представеното писмено доказателство „тефтер“ е обратно писмо, както и че последният установява плащане. Твърди, че такива възражения не са навеждани в отговора на исковата молба, нито по-късно. Оспорва доказателствената сила на посочения документ, като излага, че същият не представлява разписки за върнати суми, тъй като не е ясно кой и на какво основание е предавал суми. Сочи, че не е бил длъжен да приема плащане на части, нито пък  че е бил длъжен да приема извършени чрез други лица плащания. Оспорва свидетелските показания и сочи, че същите не са обективни предвид близката родствена връзка. Моли решението да бъде отменено и искът уважен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от въззиваемия Н.М.Б.. Последният оспорва жалбата Сочи, че съдът е приел „тефтера“ като начало на писмено доказателство, а не като обратно писмо. Твърди, че в доказателството са положени подписи от получилите сумите лица. Оспорва възраженията в жалбата, че гласни доказателства са недопустими, като излага, че гласните доказателства не установяват погасяването на установени с писмен акт задължения, а неписаните уговорки между страните за начина на връщане на заема. Моли решението да бъде потвърдено.

 

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД се излагат следните твърдения от страните:

 

Първоначално ищецът ищецът А.И. е предявил установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответника Н.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***. Отправеното до съда искане, с исковата молба е било да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че по отношение на Н.М.Б. съществува вземане на А.И.К. в размер на 9 000.00 евро  – представляваща по нотариално заверена декларация не върнат получен заем от 19.02.2012 година, с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 9 000 евро, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл. 417 ГПК - 28.10.2017 г., до пълното заплащане на дължимата сума. Твърдял е, че в негова полза е била издадена Заповед № 6473/01.11.2016 за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 13 233/2016 г., по описа на съда, на XХ-ти състав. Подадено е възражение от ответника Н.М.Б. по реда на чл.415 ГПК, като на ищеца И. е даден срок за предявяване на настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК. В последния се излага, че ответникът Б. е издал на ищеца нотариално заверена декларация №277 на 19.01.2017г. на нотариус Даниела Върлева, че сумата от 9 000 евро е получена от  ищеца в заем с падеж на връщане 19.01.2014г. Сочи, че заемът не е върнат, поради което и моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на И. сумата от 9 000 евро. По подадената от ответника Н.М.Б. частна жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение последната, заедно с  издадения изпълнителен лист – обезсилени. С Определение №5229/22.05.2017 г. производството по настоящото дело е било спряно до приключване на производството по въззивно частно гражданско дело № 240 /2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Производството по въззивно частно гражданско дело № 240/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна е приключило с влязло в законна сила Определение № 1332/17.05.2017 г., допълнено и поправено с Определение №1836/11.07.2017 г., с което е обезсилена Заповед № 6473 01.11.2016 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена от РС Варна, по ЧГД № 13 233/2016г., по описа на съда, на XХ-ти състав. Предвид обезсилване на издадената заповед и недопустимостта на производството по чл.422 ГПК ВРС е оставил производството по предявения установителен  иск с правно основание чл.422 ГПК без движение с указания за уточняване на вида иск, който е предявен. Видно от уточнителните молби от дата 13.10.2017 г. и от дата 11.09.2017 г. ищецът ясно е посочил, че предвид обстоятелството ,че иска му е предявен по реда на чл. 415 ГПК, а е обезсилена заповедта за изпълнение, то преминава към иск да бъде осъден Н.М.Б., да заплати на ищеца сума в размер на 9000,00 евро - представляваща по нотариално заверена декларация невърнат получен заем от 19.01.2012 г. с падеж 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата  на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане на вземането. Искането е било с правно основание чл.214 ал.1 ГПК и е за изменение на предявения иск. ВРС допуснал изменение на предявения иск, като предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл.240 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.М.Б. депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска и по основание и по размер. Не оспорва, че е получил сумата от 9 000 евро, видно и от издадената от ответника декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В. Излага, че получаването на сумата е станало на 19.01.2012 г., когато е  заел от ищеца сумата от 9000 евро за закупуването на поземлен имот № 556 по плана на С.О. „Планова", гр. Варна, район „Младост", с площ от 1124 кв.м., при граници по документ за собственост: запад - ПИ № 564, ПИ № 563 и ПИ № 562, север - ПИ № 557, изток пътека и ПИ № 553 и юг - 555 и пътека, ведно с всички подобрения и трайни приращения в имота, като се задължил да върне сумата до 19. 01.2014 г. Сочи, че заплатената от ищеца и ответника на продавача цена е в общ действителен размер от 43 875 лева. Заедно с разноските по изповядването на нотариалната сделка и заплатения данък при придобиване на недвижим имот, разходите по закупуването на имота възлезли на сумата от 45 165 лева или за всеки от съсобствениците по 22 585, 50 лева. Тъй като към датата на сделката Н.Б. разполагал в наличност само със сумата от 5000 лева, се наложило да заеме от другия купувач А.К.И. сумата от 9000 евро, равняваща се ,след закръгляне към по – голямото, на сумата от 17 582, 50 лева (17 582,50 лв. + 5000 лв. — 22 582,50 лв.). Не е имало фактическо предаване на сумата от ищеца на ответника, а И. е заплатил дължимата от ответника сума направо на продавача. Излага, че тези обстоятелства били удостоверени на първата страница от тефтер, съставен и в последствие воден за отразяване на отчетността по връщането на предоставения заем. Страницата носела подписа на ищеца. Ответникът оспорва твърдението, че не бил върнал получения заем от 9000 евро до 19.01.2014 г., евентуално, че дължал цялата сума към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или към датата на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. Твърди, че върнал изцяло получения от И. на 19.01.2012 г. заем от 9000 евро преди датата на падежа за връщането му —19. 01. 2014 г. и във всички случаи преди депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК. В тази връзка и по – конкретно ответникът заявява, че: на 31.01.2012 г. Н.М.Б. върнал лично на А.К.И. сумата от 1 700 лева. Това обстоятелство било удостоверено с издадена от А.К.И. разписка от същата дата, съдържаща се на първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части.На 28.06.2012 г. Н.Б. върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части.На 16.01.2013 г. Н.Б., чрез своята съпруга Р. С. Б., върнал на А.К.И., чрез неговата съпруга Искра Руменова, сумата от 1500 лева. Фактът на получаване на сумата е удостоверен в издадена от И. Р. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на заема на части. Твърди се, че И. Р. се задължила и обещала да предаде сумата на съпруга си. На 05. 03. 2013 г. Н.Б. твърди, че върнал на А.И. сумата от 500 лева, която предал на майка му А. А. К. на същата дата. Това обстоятелство ,според ответника, също било удостоверено в издадена от А. А. К. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на части на получения заем. А. К., заявява ответника от своя страна се била задължила и обещала да предаде сумата на сина си. На 30. 07. 2013 г. се твърди, че Н.Б. върнал лично на А.И. сумата от 3000 лева. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А.И. разписка от същата дата, съдържаща се в тефтера, в който  била водена отчетността за връщането на получения заем на части. На 16. 10.2013 г. Н.Б. се твърди, че върнал на А.И. сумата от 6000 лева, която предал на майка му – А. А. К. Това обстоятелство било удостоверено в издадена от А. А. К. разписка от същата дата. А. К. удостоверила обстоятелството, че получила сумата от 6000 лева за сина си на посочената дата чрез полагането на собствения си подпис срещу името му в тефтера, в който била водена отчетността за връщането на части от получения заем. А. К. се била задължила и обещала да предаде сумата на сина си. Т.е. паричните суми,получени от майката (А. К.) и съпругата (И. Р.) на ищеца, им били предадени от Б. по изрична уговорка с ищеца, поради обстоятелството, че той често отсъствал от страната за дълги периоди от време, а впоследствие и се преместил да живее и работи в Англия, първоначално сам, а след това и със съпругата си. По тази причина, сочи ответникът, докато съпругата му била в страната, част от заема бил върнат на нея, а след като се преместила при съпруга си в Англия, друга част от заема бил върнат на майката на ищеца – А. К.. Остатъкът от заетата сума в размер от 1902,47 лева била върната лично на А.И. от Н.Б. в присъствието на трети лица преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда при един от кратките престои на ищеца в България. Разписките, съдържащи се в същия тефтер, удостоверяващи връщането на суми от Н.Б. на С. К. не касаели процесния заем. Излага, че същите касаят друг договор с третото лице С. К. –леля на ищеца, във връзка с реализиране на продажба на съседен имот.

Обстоятелството, че сумите по посочените разписки, съдържащи се в „тефтера“, били предадени за погасяване на паричното вземане по договора за заем, обективиран в декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., се установявало от съпоставката между съдържанието на декларацията и първата страница от тефтера, в който била водена отчетността за връщането на сумите под формата на разписки. В декларацията било записано, че на 19.02.2012 г. Н.Б. получил от А.И. в заем сумата от 9000 евро за покупката на поземлен имот № 556 по плана на СО „Планова“, гр. Варна,район „Младост". От първата страница на тефтера било видно, че сумите отразени в него като върнати от Б. на И., касаели именно имот № 556, а периодът, в който бил връщан дълга на части и били издавани разписките, съвпадал с периода, за който бил предоставен заема - от 19.01. 2012 г. до 19.01.2014 г. По изложените съображения, ответникът въвежда в процеса изрично правоизключващо възражение, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда или към датата на изменението на иска по реда на чл. 214 ГПК, полученият от него паричен заем, обективиран в декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., бил върнат изцяло на ищеца, поради което и предявеният осъдителен иск се явявал неоснователен. На следващо място в отговора на искова молба е посочено, че след издаването на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на основание декларация peг. № 277/19.01.2012 г. на нотариус Д. В., ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изп.дело № 78/2016 г. по описа на ЧСИ Л. С.. В рамките на изпълнителното дело и след предприети действия по принудително изпълнение, съдебният изпълнител превел на ищеца А.К.И. сумата от 7 242,34 лева. Това означавало, че към датата на изменението на иска ищецът е бил удовлетворен със сума от 7242,34 лева, представляваща част от претендираните по настоящото производство 9000 евро. По тази причина и искът на А.К.И. във всички случаи, според ответника бил неоснователен до размер от 7 242,34 лева. В противен случай, релевира ответникът, можело да се достигне до повторното осъждане на ответника за тази сума, която вече била получена от ищеца в рамките на изпълнителния процес, образуван на основание издадената заповед за незабавно изпълнение.

 

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

В декларация от 19.01.2017г. с нотариална заверка рег.№ 277 на подписа на Н.М.Б., ЕГН **********, извършена от нотариус Д. В. – нотариус с рег.№ 480 по описа на НК и район на действие РС Варна е вписано, че Н.М.Б. декларира, че получил сумата от 9 000 евро от лицето А.К.И., ЕГН **********, за покупката на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 556 /петстотин петдесет и шест / - по плана на С.О. „ПЛАНОВА“, гр. Варна, АР Младост, с площ от 1124 кв.м., при граници по документ за собственост: запад – ПИ № 564, ПИ № 563 и ПИ № 562, север ПИ № 557, изток –пътека и ПИ № 553 и юг ПИ № 555 и пътека, заедно с всички подобрения и трайни приращения в имота, както се задължава да му върне сумата до 19.01.2014 г.

Че сумата е дадена в заем именно с оглед закупуване на ПИ №556 по плана на СО „Планова“ не е оспорено от ищеца, като същият сочи, че горното е обективирано и в самата декларация.

Видно от приложеното по делото копие от нотариален акт № 11,том 1 , рег. № 276 , дело № 11 от 2012 г. на нотариус Ж. Б. –Г. – пом. нотариус „ по заместване на Даниела Върлева – нотариус с район на действие РС Варна, е, че на 19.01.2012г. е сключен договор за покупко -продажба на недвижим имот  - имот № 556 в С.О. „ПЛАНОВА“, гр.Варна, АР Младост, с площ на имота 1124кв.м., по който А. И. А. прехвърли на А.К.И. и Н.М.Б. посочения имот за сумата от 17 000 лева. В същия нотариален акт е вписано, че от тази сума купувачите са заплатили на продавача 12 000 лева по банков път, при подписване на нотариалния акт, като остатъкът от продажната цена от 5 000 лева е вписано,че ще бъде изплатена по сметка на продавача в срок до 31.12.2012 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за размера на дълга на Н.Б. към А.И., издадено от ЧСИ Л. С., рег. №895, е , че към 13.01.2017г. заплатената от Б. сума в размер на 7 242,34 лв. е преведена на ищеца по изп.д. №20168950400078. Няма спор, а и се установява от приложените доказателства, че цитираното изпълнително дело е било образувано именно въз основа на издадения в полза на И. изпълнителен лист по ч. гр.д. №13233/2016г. и заповедта за незабавно изпълнение.

Видно от приложеното удостоверение за сключен гр.брак,  А.К.И. е в граждански брак с И. Р. Д., ЕГН ********** от 07.06.2003 г.

От представеното удостоверение за раждане се установява,че А.К. е роден от родители А. А. К. и баща К. И.К..

Безспорно се установява от приложеното удостоверение за граждански брак от 09.06.1994г., че Р. С. К. е съпруга на ищеца И..

По делото е представено от ответника Н.Б. писмено доказателство- заверено за вярност копие от „тефтер“, съдържащ четири страници. След представяне на оригинала на тефтера ВРС е извършил сравнение с приложеното по делото копие и установил идентичност. Отразено е в представеното писмено доказателство, че на страница първа в началото са вписани дължими суми с посочено основание „имот 556“. Посочено е, че А. дължи на Ники 208 лв. По-надолу на страницата е отбелязано, че цената на имота е 43 875 лв. /44 000 лв./, както и че Н. дължи на А. 16 700 лв. след отграничение на страницата е посочено, че на 31.01.2012г. А.И. е получил от Н.Б. 1 700 лв. Положен е подпис. На страница втора е посочено, че на 28.06.202г. А.И. е получил от Н.Б. 3 000 лв. Следва подпис. На същата страница се съдържа и изписан текст, че на 16.01.2013г. И. Р. и получила от Р. Б. сумата от 1 500 лв. Следва подпис. На 05.03.2013г. А. А. К. е получила от Н.Б. 500 лв. Следва подпис. На страница трета от доказателството е посочено, че на 30.07.2013г. А.И. е получил от Н.Б. 3 000 лв. Също следва подпис. На 16.10.2013г. А.И. е получил от Н.Б. сумата от 6 000 лв. Има положен подпис под изявлението. 

След извършената справка съдът е върнал оригинала на представения тефтер на ответника и е приел приложените заверени копия. Последните са оспорени с твърдения, че не е ясно от кого е изготвен документа, че не е номериран, че не е ясно на какво основание са извършени плащанията, както и чии са подписите.

По делото е назначена СГЕ досежно оспорените подписи на положилите ги лица А.И., А. К. и И. И. Вещото лице е дало обективно и компетентно заключение, което съдът кредитира, и от което се установява, че подписите в тефтера, положени за лицата А.К.И., ЕГН **********, А. А. К. , ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН ********** са изпълнени от последните.  Предприето оспорване автентичността на документа е неуспешно и последният не следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.

Разпитана  в качество на свидетел Р. Б.- съпруга на ответника, е заявила пред съда, че тя е съставила тефтера и е започнала попълването му. Твърди, че познава ищеца И..Същата свидетелка казва, че закупили от лелята на А.- С. К., имот и по този начин се запознали с А., а след това съпругът й закупил заедно с А. *** през 2012 г.от А. Имотът, твърди Б., бил купен за 22 000 евро, като тогава Б. не разполагали с достатъчно пари, защото били купили имота на лелята на А. и се разбрали  да връщат пари на А. на части. Цената при покупката на имота била заплатена от А. и се разбрали след това Боеви да му възстановят половината сума. В идеални части  бил  купен имота- половината на А., половината на Б. Уговорката обяснява съпругата на ответника била от 44 000 лева Б. да върне на А. половината 22 000 лева . Като се сложели и таксите по закупуването , останали  около 17 000 лева и нещо - 18 000 лева. Свидетелката излага, че на части били платили със съпруга си сумата от 18 000 лева на ищеца, като плащали и на съпругата му, и на майка му съответно, когато А. отсъствал от страната. Сочи, че плащането на цялата сума приключило до края на 2013 г. и че не дължат пари. На следващо място  свидетелката разказва, че тя наистина започнала тефтера, в който имало отразени  т.нар. частични плащания, като този тефтер бил съставен през 2012 год. и паралелно Б. връщали пари  на лелята  на А. –С. и на А. и на съпругата му и на майка му.  Затова и в тефтера има отбелязвания за връщане на суми на С., но същите нямат касателство към плащанията на ищеца. Лично св.Б.  заявява ,че била върнали пари от 1 500 лева в началото на 2013г. на И. Р. или Р. , като  последната се била подписала в тефтера. Части от сумата били връщани и на майката на А., като свидетелката веднъж лично присъствала на връщане на сумата от 6 000 лв.  през 2013г. От показанията на св.Б. се установява още,че на А. му било известно, че Б. връщат тези пари на майка му и на съпругата му,като А. се бил уговорил със съпруга на свидетелката така да се връща тази сума. Свидетелката  лично била присъствала на такава уговорка

Свидетелят А. А., сочи че познава А.К.И.- съсед му бил на лозето, а ищецът И. му е братовчед. Двамата- И. и ответника Б., купили от свидетеля лозето му. Сумата за която А. и Н. купили лозето на свидетеля, била за около 22 000 евро, като цената била платена в български пари и я платил А., като останало 5 000 лева да му се дадат на свидетеля, като се върне Н. от път. Същият свидетел обяснява пред съда, че се наложило А. да плати цялата сума понеже в момента Н. нямал толкова пари, а другата половина Н. щял да плаща на А.. Този остатък от 5000 лв.,сочи свидетелят А., му бил платен от А. и Н. някъде юни – юли същата 2012 г. ,като му се обадили да отиде пред клона на „Райфайзен Банк“, защото сметката му била там и тогава свидетелят си взел парите от Н.. Н. й А. се скарали.Поводът да се скарат ищецът и ответникът , според свидетеля бил, че А. искал и на него дава пари и Н. дал на А. 2000 лева,понеже това бил неговият дял, който трябвало да му плаща – на части. Н. и А. се скарали, защото Н. най – напред превеждал на свидетеля тези пари и така се били разбрали в началото  - че най напред на свидетеля  ще изплатят парите а след това Н. щял да върне половината на А.. След конфликта Н. дал на А. 2000 лева „на ръка“ пред свидетеля .

Свидетелят знае, че мястото на лелята на А. –С., е близо до неговото, както и че е продадено на двете страни по спора.Твърди, че е продал имота на А. и Н. и чул че те се разбрали Н. да плаща на части – те говорили пред свидетеля преди сделката, при нотариуса и след нотариуса – така се били разбрали двамата. Свидетелят е присъствал и на уговорка между страните, че парите могат да бъдат връщани и на други лица освен на ищеца А.И.- на жена му първо, а ако и тя е при А. в Англия- на майката на последния. Разбрали са се така, тъй като А. е следвало да замине за Англия.

 

По така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

 

Предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.240 ЗЗД. По така заявената претенция в тежест на ищеца е да установи, че е предал сумата от 9 000 лв. на ответника, като последният е поел насрещното задължение за връщането й до уговорения падеж.

Спор, че сумата е предадена, не е налице между страните. Направените от ответника Б. твърдения, че сумата не му е реално предадена, а е дадена вместо него от ищеца на третото лице-продавач, съдът тълкува не като възражения за неизпълнение задължението на заемодателя да предаде сумата, а като уточнение на основанието, за което е била предоставен заема. Не  е спорно, че  сумата е дадена именно по повод закупуване на ПИ 556 в съсобственост от страните. Горното обстоятелството се установява и след съпоставяне в съвкупност на представените по делото нотариално заверена декларация и НА № 11/19.01.2012г. И двата документа са с идентична дата, както и е посочено основанието за даване на сумата- покупката на имота от страните в съсобственост. Възраженията, наведени от ответника във връзка с посочената цена в НА, касаят привидност. Твърдението, че цената е била 22 000 евро, а не посочената в акта – 22 000 лв., сочи наличие на друга уговорка между страните по сделката- ищеца и ответника, от една страна, и свидетеля А. А., от друга. Последният изрично в показанията си, събрани пред ВРС, е направил изявление, че такава привидност е налице и цената на имота е била 22 000 евро. Това признание, съпоставено с приложеното по делото писмено доказателство- стр. първа от тефтер, на която е посочено, че цената на имота е около 44 000 лева, и на която страница е положен подпис от ищеца А.И., води до непоколебимия извод, че действително е била налице привидност при сключване на сделката досежно посочената цена. Този извод се налага и от факта, че имотът е купен в съсобственост от ищеца и ответника, като не са посочени квоти, т.е. следва да се приеме, че имотът е закупен при равни квоти. Посочването в тефтера, че Н.Б. дължи 16 700 лв., както и в нотариално заверената декларация, че дължи 9 000 евро, не кореспондира на квотата му в съсобствеността, ако имотът е бил на действителна цена от 22 000 лв. Затова и съставът приема, че от всички ангажиирани доказателства- писмени такива- декларацията от 19.01.2012г. и  тефтера, както и от събраните гласни доказателства- признанието на продавача А., че уговорената в НА цена не е действителната такава, а заплатената цена за покупка на имота е 22 000 евро.

От изложеното по-горе се налага извод, че ищецът е изпълнил задължението си, заплащайки вместо ответника неговата част от покупната цена за имота- 9 000 евро. Видно е и е безспорно, че е поето задължение от ответника Б. да върне дадената в заем сума до 19.01.2014г.

Спорно между страните е дали сумата е върната.

Видно от приложеното заверено за вярност копие от  тефтер, ответникът лично е върнал на А.И. сумата от 14 200 лв. в срок до 02.12.2013г. Възраженията, че представеното доказателство не следва да бъде ценено, тъй като не е ясно от кого е изготвено, тъй като не е номерирано и е съставено с оглед процеса, съдът намира за несъстоятелни. Ирелевантно е от кого е изготвен представения документ. От значение е чие изявление обективира и от кого е подписан. Приложените страници от така нар. „тефтер“ представляват по своя характер множество разписки за върнатите суми. Затова и фактът, че тефтерът не е номериран, не е от значение, защото дори и да се ценят поотделно, всяка страница от тефтера представлява разписка по своя характер. Същите са подписани от А.И., което се установи по безспорен начин от заключението на вещото лице Ц.. Затова и безспорно се установява, че направените изявления за получаване на цитирани суми изхождат от ищеца И.. Предвид това и възражения, че датите не са достоверни, са неоснователни, предвид факта, че посочените дати в разписките представляват част от съдържанието на разписките, подписани от ищеца. Възражението, че не е посочено основанието за плащане, също е неоснователно, тъй като основанието е посочено в началото на първа страница на тефтера. Датите на изготвяне на разписките съответстват с уговорения в представената нотариално заверена декларация падеж.

Възражението, че в представения тефтер се съдържат разписки и за извършени плащания на друго лице- С. К., също е неоснователно. Фактът, че писмено доказателство има и друго съдържание, което не касае отношенията между страните, не опровергава извършените плащания по другите разписки. А и разглеждано в съвкупност с останалите доказателства по делото- показанията на св. А. и Б., тези вписвания установяват твърденията на ответника, че така представеното доказателство има характера на сметководна книга, в която са правени отбелязванията за налични дългове и плащанията по тях.

Предвид изложеното съставът приема, че по безспорен начин се установява, че ответникът Б. е върнал лично на ищеца сумата от 14 200 лв. по пет броя разписки, което възлиза на 7 252 евро.

Видно от изготвените разписки от 16.01.2013г. И. Р. е получила от Р. Б. сумата от 1 500 лв., а на 05.03.2013г. А. К. е получила от Н.Б. сумата от 5 000 лв. Безспорно са установени родствените отношения между страните и посочените лица, като Р. и К. са респективно съпруга и майка на ищеца, а Р. Б.е съпруга на ответника. Безспорно посочените суми са получени от посочените лица, доколкото е установена автентичността на положените от тях подписи. И доколкото разписките се съдържат в посочения тефтер именно след посочването на основание- имот 556, то съдът приема, че плащанията са извършени именно по повод изпълнение на задължението на ответника да върне получената в заем сума. Няма наведени твърдения, нито пък ангажирани от ищеца доказателства за налични други финансови отношения между страните, за да се разколебае горния извод. Ищецът е направил възражение, че плащането е неточно, тъй като ответникът е следвало да заплати лично на кредитора си. Възражението е неоснователно, тъй като от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че е имало уговорка между страните, че плащането на сумата може да стане и на лица, различни от заемодателя, когато последния отсъства. Посочено е даже, че това могат да бъдат именно съпругата ми, а ако и тя отсъства- майка му. Свидетелските показания са ясни и непротиворечиви. И ако и свидетелката Р. Б. да е в близки родствени отношения с ищеца и са налице основанията по чл.172 ГПК  при преценка на показанията й, то доколкото същите категорично съответстват на показанията на св. А., който не е в близки родствени отношения с ответника, то съдът приема за безспорно установен горния факт, а именно, че между страните е била налице уговорка, че връщането на заетата сума може да бъде извършено и на посочените лица при отсъствие на ищеца. Забрана за установяване на тази уговорка с гласни доказателства не е налице, доколкото трайно установената съдебна практика приема, че при наличието на писмени доказателства, установяващи даването и получаването на сума с уговорка за връщане и предвид че договорът за заем е реален, а не  формален, установяването на условията, уговорени между страните за връщане на сумата е допустимо да бъдат доказвани с всички доказателствени средства- включая и свидетели. Част от уговорките по връщането на сумата е и връщането на заема на части. Установено е от гласните доказателства, че между страните е имало такава уговорка. Възражението на процесуалния представител на ищеца в обратния смисъл е неоснователно.

По всички изложени съображения следва да бъде прието, че на ищеца И. чрез съпругата му и майка му са върнати още 1 021 евро. Или като се съобрази и лично върната на И. от Б. сума следва, че ответникът е върнал сумата от общо 8 273 евро.

Останалата част до 9 000 евро, а именно сумата от 1 423 лв., се установява да е върната през лятото на 2012г. Свидетелят А. сочи, че именно по повод уговорка за връщане на заема и по повод на възникнал конфликт, Н.  е дал на ищеца сумата от 2000 лв.

Наред с това следва да се съобрази представеното по делото удостоверение от ЧСИ Л. С., от което е видно, че към 13.01.2017г. заплатената от Б. сума в размер на 7 242,34 лв. е преведена на ищеца по изп.д. №20168950400078. Няма спор, а и се установява от приложените доказателства, че цитираното изпълнително дело е било образувано именно въз основа на издадения в полза на И. изпълнителен лист по ч. гр.д. №13233/2016г. и заповедта за незабавно изпълнение. Няма данни сумата да е била върната. Обратен изпълнителен лист не е издаден.

По всички изложени по-горе съображения съставът приема, че понастоящем сумата от 9 000 евро, дадена по договор за заем, сключен между страните на 19.01.2012г., е изплатена изцяло от ответника на ищеца. Предявеният иск за връщането й е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1 000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно представения списък.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 5291/20.12.2018г., постановено по гр.д. №1962/17г. по описа на ВРС, ХLІІ-ри с-в.

 

ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН **********, да заплати на Н.М.Б., ЕГН **********,***,  сума в размер на 1 000 /хиляда лева/, представляващи направени в производството пред настоящата инстанция разноски, дължими за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                            2.