№ 18884
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110136669 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на В. Х. С. срещу А. И. С.. Предявен е иск
с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с иск по чл. 53
СК.
В молбата се твърди, че страните сключили граждански брак на
12.11.2005г., от който имат родено едно дете, коетро вече е пълнолетно –
Андрей А.ов С., роден на 18.02.2005г. Твърди се, че на 20.03.2018г.
ответникът бил привлечен като обвиняем по ДП № 513 ЗМК – 48/2017г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 7566/2017г. по описа на СГП за това, че умишлено
е склонил Стефан Николов Георгиев да умъртви лицето Борислав Сашев
Петров. Ищцата вярва, че съпругът й не е виновен за това престъплерние, но
въпреки това връзката помежду им пострадала от провеждания срещу него
наказателен процес. Първоначално ответникът бил в ареста, като
впоследствие мярката му за неотклонение била изменена на „домашен арест“,
като повече от 4 години е същата. Към настоящия момент ответникът е
подсъдим за същото престъпление по НОХД № 1000/2019г. по описа на СГС,
27 състав. Ответникът се променил изключително много, станал много
затворен, раздразнителен, постоянно се дразнел със съпругата и сина си,
1
забранявал им да излизат. Ищцата през есента на 2022г. решила да отиде в
дома на майка си за няколко дни, като се уговорила със сина си той да
пазарува и да помага на баща си. Когато споделила с ответника това си
решение, той започнал да крещи, че го е изоставила, че вече не го обичала и
не му била опора, че той също не искал да живее в подобни отношения с нея.
Страните обсъдили да се разведат по взаимно съгласие. Ищцата се изнесла от
семейното жилище, находящо се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Василий
Врач“ № 8 в края на месец октомври 2022г. От тогава до подаване на сиковата
молба ответникът отказвал да се разведат по взаимно съгласие. Вече дори не
вдигал телефона на ищцата и не й отговарял на съобщенията. Моли бракът да
бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разтроен без съдът да се
произнася по въпроса за вината. Моли след прекратяване на брака носи
предбрачното си фамилно име – Х.. Претендира разноски.
Ответникът в определения срок по чл. 131 ГПК не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 12.11.2005г., когато са сключили граждански
брак, като съпругата е променила фамилното си име от Х. на С.. Страните
имат едно родено от брака дете – Андрей А.ов С., роден на 18.02.2005г.
/пълнолетен/.
С постановление от 20.03.2018г. ответникът е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9, вр. чл. 115, вр.
чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като му е наложена мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Ответникът е подсъдим за същото престъпление по НОХД
№ 1000/2019г. по описа на СГС.
От показанията на св. Радостина Кирилова Вучкова се установява, че
преди 6-7 години отношенията между страните били нормални. От около 5
години обаче те не се разбират. Ответникът напоследък бил много изнервен.
От най – малкото нещо се дразнел и започвал да вика на ищцата. Имало
напрежение между страните. Повече от шест месеца страните не живеят
заедно. Не поддържат отношения помежду си, както и комуникация. Запазили
са добрия тон, но като цяло не се разбират.
Съдът кредитира показанията на св. Вучкова като обективни и
2
кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
възприятия за тях.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, съдът, намира, че в конкретния
случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо
израз във фактическа раздяла от повече от шест месеца, когато съпругата е
напуснала семейното жилище, с което е нарушен принципа на чл. 15 СК за
съвместно живеене на съпрузите. Между страните липсва взаимно уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство съгласно принципа на чл. 14
СК. Установи се, че през последните пет години ответникът е раздразнителен
и изнервен, като крещял на съпругата си дори и за битови неща, в подкрепа на
който извод са показанията на св. Вучкова. С оглед изложеното, бракът
съществува формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено е
неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. Предвид обстоятелството, че роденото по
време на брака дете към настоящия момент е навършило пълнолетие, то съдът
не дължи произнасяне по въпроса относно ползването на семейното жилище
след прекратяване на брака.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай при сключване на брака съпругата е
променила фамилното си име от Х. на С.. Ищцата е предявила иск с правно
основание чл. 53 СК, поради което след прекратяване на брака същата ще
носи предбрачното си фамилно име - Х..
Относно разноските за делото
Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
3
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е. по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 0590/12.11.2005 г. на Столична община – район
Триадица, на А. И. С., ЕГН ********** и В. Х. С., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание, чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака В. Х. С., ЕГН
**********, ще носи предбрачното си фамилно име Х., на основание чл. 326
ГПК.
ОСЪЖДА А. И. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Х. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4