№ 110
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно
търговско дело № 20235001000047 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
За жалбоподателя Г.ф. се явява адв. Н.а, представя пълномощно за
преупълномощаване от адв. М..
Вместо ответниците Г. Я. Г. и М. С. Г. се явява адв. И.Т., представя два
броя пълномощни.
За третото лице помагач Г. Х. Г. се явява адв. Г. Х. с пълномощно от
по-рано.
Адв. Н.А: Запозната с разпореждането на съда от 25.01.2023 г. Моето
становище е, че в жалбата има допусната техническа грешка. Действително
няма присъдено обезщетение в размер на 357 лв. за имуществени вреди на Г.
Г.. Ето защо моля да считате, че въззивната ни жалба в тази част е
безпредметна. Моля да прекратите производството в тази част.
Адв. Т.: Предоставям на съда.
Адв. Х.: Следва да се прекрати производството в тази част.
Съдът констатира, че, както вече е посочено в разпореждането от
25.01.2023 г., в подадената въззивна жалба от 22.11.2022 г. е посочено, че
1
решение № 345/01.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на Окръжен съд П. се
обжалва и в негова част, с която Г.ф. е осъден да заплати на Г. Г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 357 лв., ведно със законна лихва от
10.03.2020 г. до 14.07.2021 г., но с решението на окръжния съд такова
осъждане не е постановявано, а този иск е отхвърлен. Тъй като липсва
предмет на жалбата по отношение на тази нейна част, то производството по
нея се явява безпредметно и като такова лишено от защитим правен интерес,
поради което производството по делото в тази негова част следва сега да бъде
прекратено. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ВТД № 47/2023 г. на
Апелативен съд П. в частта му по жалбата, подадена на 22.11.2022 г. от Г.ф.
гр. С. против решение № 345/01.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на Окръжен
съд П. в негова част, с която фондът да е осъден да заплати на Г. Г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 357 лв., със законна лихва от
10.03.2020 г. до 14.07.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред ВКС с
частна жалба в седмодневен срок от днес.
Адв. Н.А: Моля да се продължи производството по делото с
произнасяне на съда, като се изчака срока за подаване на частна жалба.
Адв.Т.: Моля да се гледа днес делото.
Адв. Х.: Да се продължи гледането на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за разглеждане на
производството по жалбата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
2
ДОКЛАДВА се делото:
Обжалвано е решение № 345/1.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на ОС-П.,
поправено относно ЯФГ с решение № 384/23.11.2022 г., в частите му, с които
фондът е осъден да заплати на Г. Я. Г. сумата 7000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020 г. по път
III - 375 гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от
Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация
на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата,
както и да заплати на М. С. Г. сумата 30 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път
III - 375 гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от
Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация
на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата,
а също и в частта му за разноските. В жалбата не са заявени доказателствени
искания.
От ответниците по жалбата Г. Я. Г. и М. С. Г. не е подаден отговор на
въззивната жалба.
От третото лице-помагач на ответника Г. Х. Г. е подаден писмен
отговор, с който не са заявени доказателствени искания.
Адв. Н.А: Поддържам жалбата в нейните части за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Нямаме нови искания. Претендирам за
присъждане на разноски, като представям списък на разноските - ДТ 740 лв., с
препис за другата страна.
Адв. Т.: Оспорвам въззивната жалба. Считам, че същата е
неоснователна. Нямаме искания. Ще помоля за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.
Адв. Х.: Поддържам отговора. Следва да се уважи жалбата на Г.ф..
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
3
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Н.А: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви молим да отмените
обжалваното първоинстанционно решение, тъй като считаме същото за
неправилно по съображенията, изложени във въззивната си жалба. Молим да
имате предвид, че в проведената извънсъдебна рекламационна процедура Г.ф.
вече е определил и изплатил обезщетения на ищците за претендираните от
тях неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП. Молим
също така да имате предвид, че е налице и съпричиняване на вредоносния
резултат и удължаване на възстановителния период, респективно и този, в
който са търпени болки и страдания от страна на ищцата М. Г., с оглед
обстоятелството, че същата е отказала извършването на оперативни
интервенции. Освен това в делото има данни, че същата не е спазвала и
определеният й лечебно възстановителен режим, което при изслушването на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза д-р М. обясни, че е довело
до удължаване на този период, в който тя е следвало да възстанови своето
здравословно съС.ие, а също и че това е препятствало настъпването на пълно
възстановяване на обема на движения на ръцете и раменните стави. Молим да
имате предвид и тези съображения, които сме изложили във връзка с
приложението на чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на Върховните
съдилища по неговото прилагане. Молим да ни присъдите разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба и да потвърдите решението на Окръжен съд- П., доколкото
същото е законосъобразно, справедливо и изключително добре мотивирано.
Считам, че доводите, изложени в жалбата, а и по същество на Г.ф. са
неоснователни и в това число доводите за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, доколкото изключително правилно в мотивите към
4
първоинстанционното решение съдът е отбелязал, че конкретни доводи за
съпричиняване, вследствие на неположени достатъчно грижи за
здравословното съС.ие на ищцата не са били наведени от ответната страна.
Съпричиняването, което е твърдяно в отговора на исковата молба и в
последствие пред първата инстанция, е за съвсем друго обстоятелство, а
именно за непоставен предпазителен колан, което първоинстанционният съд
също е обсъдил в мотивите си и правилно е признал за недоказано от страна
на ответната страна. В тази връзка моля да потвърдите изцяло
първоинстанционното решение. Моля да ми бъде присъдено възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2, т.1 Закона
за адвокатурата.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, смятам че с решението П.ския
окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон чл. 52 ЗЗД.
Същевременно е допуснал и нарушение на материалния закон по чл. 45 ЗЗД.
Това, което съм изложил и което колежката посочи е безспорен факт, че
съдът казва „не можем да се ползваме от установеното от вещото лице в
съдебното заседание, че пострадалата М. Г. е отказала в П. да й завърши
лечението чрез нова операция и се наложило след време да се направи такава
операция в П.“. През това време тя търпи болки и страдания. Тези обаче
болки и страдания според отказа на съда сме ги пропуснали с отговора по чл.
131 да ги посочим като вина от страна на ищеца. Но аз казвам друго, казвам,
че тези вреди не са виновно причинени от бащата на моя доверител, защото те
по друга вина продължават тези болки и страдания. Съдът обаче не се
занимавал с този въпрос. В жалбата на фонда са изложени много решения на
ВКС, където се сочи, че се изследват всички факти, довели до
обстоятелството при които е извършено или са нанесени вредите при
непозволеното увреждане. Този факт не може да бъде без значение, защото
изрично трябва да са извършени от виновното лице за останалата част от
болките и страданията. При това положение на нещата като е присъдил и
допълнителни суми, като глобално е определил колко трябва да бъде
обезщетението и ги присъжда на пострадалата, защото не съм казал, че те не
трябва да бъдат обезщетени, но трябва да бъдат обезщетени справедливо,
тогава какво се получава – получава се едно неоснователно обогатяване от
страна на пострадалата. Веднъж получила сумите от Г.ф. и втори път ще
получи суми пак от Г.ф., който ще ги търси от моя доверител като единствен
5
наследник на починалия му баща, който е предизвикал катастрофата. Такова
повторно плащане не може да се толерира, защото като си платил веднъж кой
търси повече от теб плащане?
После какво прави впечатление - разбира се тези хора са страдали.
Никой не отрича това положение. Но забележете в решението на окръжен
съд-П. е залегнал въпросът за тяхното минало житие и битие, когато са били
трудоспособни жизнени млади хора. Сега обаче тяхната възраст е друга. Това,
което са постигнали в личен и обществен план, в тяхното развитие въобще не
представлява елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и
там явно личи тенденцията в решението на окръжния съд, че този период от
време има значение за тяхното обезщетяване. Уважаеми съдии, знам, че Вие
ще кажете съдът прилага закона такъв какъвто е, аз обаче с извинение, отивам
малко по-далеч. Казвам, че след като сме подали отговор на исковата молба и
след като съдът твърди, че някои неща не сме заявили, че не на време сме
направили възраженията по чл. 133 ГПК и не е възможно повече да се търсят
и да се доказват факти и обстоятелства от значение за делото. Когато се
създаде през 2008 г. новият ГПК, съдилищата в Б. бяха задръстени от дела.
Това беше по обективни причини, независещи от съда. Тогава беше
необходимо да се намери формула, с която съдът да се облекчи от това
натрупване на дела. Това беше именно идеята на чл. 133 ГПК, но сега е
страшно жестоко по отношение справедливостта да продължава да се прилага
произволно в някои случаи чл. 133. В настоящия случай няма възможност ли
съдът, може и да няма възможност, да каже аз не мога да направя нищо
повече. Каквито и аргументи да излагам пред Вас, този текст вече не е
справедлив по отношение на правилно издаваните съдебни решения и аз
каквито и аргументи да Ви кажа няма да ми обърнат внимание нито ВКС,
нито законодателят. Когато обаче вече се вмъква в съдебните решения тази
идея, че този текст пречи на издаваните справедливи съдебни решения, тогава
законодателят би се замислил и би направил по-облекчен режим. Целият
свят, където и да чета, ще видите, че когато се открият нови обстоятелства
това се има предвид, такава забрана няма и това няма нищо общо с т.нар.
справедлив срок. На всички се дава възможност да се приеме този въпрос. Но
пак се връщам на въпроса за установеното от вещото лице, че това е
документирано в медицинската документация, че М. Г. отказва да бъде
оперирана в П., че вещото лице не можело да се ползва за доказателство. Ами
6
самият факт, че „Вещи лица, експертизи“ се намират в отдела
„Доказателства“ и наред с другите доказателства, експертизата на вещото
лице представлява доказателство. Това не може никой да го отрече. Затова
моля, като имате предвид, че съдът не се е съобразил с изложеното от нас и от
колежката, моля да постановите друго решение, с което да отмените глобално
определения начин на обезщетяване с посочените от съда суми и отмените
това решение, като с вашето ново постановите, че отхвърляте исковете.
Адв. Н.А: Искам само да допълня, че в срока по чл. 131 ГПК за
страните не е било известно какви са последиците от отказа от предприемане
на оперативна интервенция и това бе установено едва в последното по делото
съдебно заседание при приемането на експертизата на вещото лице М. и
обясненията, които той в тази връзка даде пред съда. Ето защо не е имало как
в срока по чл. 131 ГПК да направим такова възражение, защото не ни е било
ясно и установено по делото какви са били последиците за здравословното
съС.ие на ищцата от нейния отказ. На втора място считам, че следва това
нещо да бъде отнесено към причинно-следствената връзка, което неминуемо е
елемент от фактическия състав и ищците не доказват при условията на пълно
и главно доказване именно причинно-следствена връзка между поведението
на участника в ПТП и тези по-продължителни болки и страдания. Тук имаме
прекъсване на причинна връзка, защото тези по-продължителни болки и
страдания са последица от поведението на самата ищца, а не на водача, който
е причинил катастрофата.
Адв. Т.: Моля да съобразите това, което вече заявих като становище по
делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 22.03.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.04 часа.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8