№ 11814
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110110510 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д., с която срещу "фирма“
ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договор за кредит №
202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните от разстояние, а в
условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД първоначално предявен за сумата от 5 (пет) лева,
като частичен, а впоследствие по искане на ищеца и въз основа на определение на съда
размерът на осъдителния иск е увеличен на сумата 45,66 лева.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 38,75% и ГПР 46,42 %. Уговорено е било заемът да се върне на
шест ежемесечни вноски. С чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено договорът за заем
да бъде обезпечен с някое от обезпеченията, предвидени в същия, а ако
кредитополчуателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, а
жсъгласно клаузата на чл. 6 е предвидена дължимостта на неустойка за неизпълнение
на това задължение в размер на сумата от 420 лева. Поддържа, че още със сключване
на договора е била начислена неустойката за непредставяне на обезпечение, като
общата сума, която следвало да върне възлизала на 978 лева. Развива съображения за
нищожност на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е
уговорена е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Изложени са доводи, че противоречи
на добрите нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й
функции. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът
1
да прогласи процесната клауза за неустойка занищожна и да осъди ответника да му
върне заплатената във връзка с договора, но без основание сума.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева, като моли тези обстоятелства да бъдат
обявени с доклада за безспорни. Отрича при сключването на договора и със същия да
са нарушени императивни норми на закона. Моли за отхвърляне на исковете и заявява
искане в полза на дружеството да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по
делото са отделени следните обстоятелства: че между страните е бил сключен
процесният договор за потребителски кредит, по който ответникът е предоставил в
заем на ищеца сумата 500 лева, която последният се е задължил да му върне.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит №
202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните, съгласно чл. 4, ал. 3 от
който кредитополучателят се е задължил до края на деня, следващ сключването на
договора, да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия под формата на банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 558 лева със срок на
валидност 16.11.2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 3 кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на сумата 420 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане на срока
по чл. 4, ал. 3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по договора за
кредит съобразно погасителния план.
В договора за потребителски кредит е инкорпориран погасителен план, от
съдържанието на който не се установява да е била начислена неустойка и същата да е
била включена в размера на погасителните вноски по договора. Съгласно погасителния
план и уговорките в договора, задължението на кредитополучателя да върне
процесната сума е било изпълнимо на шест погасителни месечни вноски в периода
15.06.2020 г. – 15.11.2020 г. в размер на 93 лева всяка.
Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 38,75 %, а ГПР – 46,42 %.
Съгласно чл. 11, ал. 7 лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния
лихвен процент.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани
и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността
на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване
на релевантните за спора факти. Въз основа на заключението, материалите по делото и
становищата на страните, съдът приема за доказано, че кредитоплучателят е извършил
едно единствено плащане по процесния договор, като на 02.06.2020 г. (т.е. преди
настъпване на падежа на първата погасителна вноска) е била заплатена сума в размер
на 551,78 лева, послужила на кредитора за погасяване на главница в размер на 500 лева
и договорна лихва в размер на 51,78 лева. Съгласно счетоводните записвания на
ответника последният не е начислил, нито е погасил свое вземане за неустойка с
направеното от потребителя плащане. Съгласно заключението при изследване на
заложените в договора параметри ГЛП е в размер на 38,75 %, а ГПР – 46,42 %, а ако се
включи и неустойката по чл. 6 от договора ГПР би бил в размер на 1139,58 %.
2
По реда на чл. 200 ГПК вещото лице Д. е пояснила заключението си в
проведеното на 29.05.2024 г. по делото единствено съдебно заседание. Експертът е
изчислил, че за 19 дни ползван кредит възнаградителната лихва при заложен ГЛП от
38,75 % би следвало да бъде в размер на 10,22 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
клаузата от договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба
основания. Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с
който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от
процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по
тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва
да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и НЕ ДЪЛЖИ
произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор за кредит бил
нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение принципът на
диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на
чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи
от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на
разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в
мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно
предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия
договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора.
Твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на
съда основание да приеме, че е сезиран с по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договор за
кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., сключен между страните от разстояние, а
в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП;
както и с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД първоначално предявен за сумата от 5 (пет)
лева, като частичен, а впоследствие по искане на ищеца и въз основа на определение
на съда размерът на осъдителния иск е увеличен на сумата 45,66 лева.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата от договора,
предвиждаща възникване на неустоечно вземане в полза на ответника, е нищожна на
заявените с исковата молба основания, а именно като противоречаща на
императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, неравноправна, накърняваща
добрите нрави и въвеждаща потребителя в заблуждение.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици
от сключването на договора.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането
на сума в размер на 45,66 лева, а в тежест на ответника е да установи наличието на
основание да задържи заплатената му от потребителя сума.
Относно клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при
неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя под формата на
безусловна банкова гаранция за срока на договора, в размер на дължимата сума за
главница и договорна лихва, съдът намира следното:
Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на
3
неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява договорка за заплащане на
скрито възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение по
избор на заемателя съдът намира, че създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението на задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
с възможност да осигури изискуемите по силата на договора обезпечения, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева, който следва
да върне в 6-месечен срок. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е
ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът несъмнено е целял да се обогати.
Изискването за обезпечаване на кредит в размер на сумата от 500 лева с банкова
гаранция или друга гаранция, издадена от небанкова финансова институция, обезмисля
института на потребителското кредитиране, особено на т.нар „бързи“ кредити, при
които се предоставят ниски по размер суми за кратки срокове при дължимост на висока
възнаградителна лихва, респ. висок процент на разходите за потребителя.
Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването
на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със
закона. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и чрез него потребителят е
задължен да заплати необосновано висок размер поради неизпълнението на едно
неизпълнимо на практика задължение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение се явява
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
В обобщение на изложеното, основателни се явяват доводите на ищеца, че
посредством процесната неустойка се нарушава императивното правило на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Формално фигурирането на клауза с обсъжданото съдържание, създава за
кредитора право да претендира вземане в размер на сумата 420 лева, доколкото никоя
от страните не твърди в случая потребителят в качеството си на кредитополучател да е
осигурил обезпечението, предвидено в договора в еднодневен срок от сключването на
договора. Ясно е от приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице
по ССчЕ, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР, посочен в
договора. Ищецът в исковата молба се позовава на това несъответствие, като с оглед
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата се явява нищожна, а предявеният иск по
чл. 26, ал. 4 ЗЗД е основателен на главното заявено основание.
4
Без значение в случая за основателността на предявения установителен иск се
явява обстоятелството дали счетоводно ответникът е вписал такова свое вземане, като
произтичащо от договора за потребителски кредит, сключен с ищеца, дали го е
претендирал от него, както и дали ищецът е заплатил сумата за неустойка в посочения
в договора размер. Установителният иск предоставя друг вид защита на ищеца, като
съдът е приел, че за него е налице правен интерес от същия, доколкото процесният
договор съдържа клауза, която предвижда възникване на такова вземане за кредитора.
Ето защо и предявеният иск следва да се уважи на главното заявено основание – чл. 26,
ал. 1, пр. 1, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК и не следва да се разглеждат съединените в
условията на евентуалност установителни претенции относно нищожността на същата
клауза.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В случая ищецът твърди, че има вземане от ответника, тъй като му е заплатил
без правно основание сума в размер на 45,66 лева.
В исковата молба ищецът се позовава на нищожност на целия договор, с оглед
липсата на реално посочен ГПР (л. 4 от делото, стр. 5 от ИМ), като счита, че
приложението намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК, доколкото не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е предявен иск за нищожност на целия
договор на това основание, но ищецът е предявил иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като
развива съображения, че не дължи друго освен чистата стойност на кредита. Ето защо и
съдът дължи да се произнесе по тези доводи на ищеца като основание на иска му по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Както се посочи и по-напред, след като неустойката не е включена като разход
по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния
размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл.
19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено, то процентът на разходите
ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер
на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС,
относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с
потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
5
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на
ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
По делото е установено, че на 02.06.2020 г. потребителят е заплатил на
ответника сума в размер на 551,78 лева, следователно и недължимо платена се явява
сумата 51,78 лева. Ищецът претендира по-малко, с оглед което и осъдителният иск
следва да бъде изцяло уважен.
Върху сумата от 5 лева ищецът има право на законна лихва от 26.02.2024 г. до
плащането, а върху сумата от 40,66 лева, считано от момента на сезиране на съда с
искането по чл. 214 ГПК (29.05.2024 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Сторените разноски са в размер на сумата 400 лева – заплатените по двата иска
държавни такси и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв., което да бъде присъдено в полза на адвокатското дружество, с което ищецът е
сключил договор за безплатно процесуално представителство. Съдът следва да
определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ, което
да отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп
до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост насрещната
страна да понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност и
обоснованост на разноските).
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно съдебно заседание без
участие на представители на страните, отчитайки служебно известните на съда
обстоятелства (броя на производства със сходен предмет, по които адвокатското
дружество предоставя безплатна правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е.
процесуалният представител е добре запознат както с материалноправните, така и с
процесуалноправните аспекти на делата), определя адвокатско възнаграждение, което
следва да се присъди на адвокатското дружество, в размер на сумата от 400 лева.
За пълнота и във връзка с оспорванията на ответника, че не са налице
предпоставките ищецът да бъде представляван безплатно в производството, следва да
се посочи, че от представените по делото документи не се установява наличието към
момента на предявяване на исковете, както и към приключването на устните
състезания пред настоящата инстанция, на финансов доход, който да позволява на
страната да заплати възнаграждение на адвоката си в размер, какъвто е претендиран по
реда на чл. 38 ЗАдв.
Във връзка с процесуалното развитие на други производства, образувани по
искови молби на същия ищец, представляван от същия процесуален представител,
съдът следва да акцентира, доколкото отправената претенция за присъждане на
възнаграждение съдържа искане определеното възнаграждение да включва и
дължимия ДДС, че определеният от съда за конкретното производство размер на
адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга
е съобразен с обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС,
т.е. сумата от 400 лева включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
/населено място/ срещу „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 5 ЗПК за НИЩОЖНА като противоречаща на закона клаузата на чл. 6,
ал. 1 от договор за кредит № 202005140250410102/14.05.2020 г., предвиждаща
възникване на вземане за неустойка в размер на сумата 420 лева за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение по договора за
кредит в еднодневен срок от сключването на договора.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на И. К. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: /населено място/, сумата 45,66 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска, както следва: върху сумата от 5 лева, считано
от 26.02.2024 г., а върху сумата от 40,66 лева, считано от 29.05.2024 г., до
окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във връзка с
договор за кредит № № 202005140250410102/14.05.2020 г.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. К. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: **, адрес ** сумата 400 лева, представляваща разноски
за производството.
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/ да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
***, с адрес: /населено място/ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. К. Д.
безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7