Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 16.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретар В.Русева и прокурор Д.Шостак, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 27 по описа за 2022г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „Козирог- 95“ЕООД-гр.Самоков, с ЕИК:*********, с
управител Ю.Д., срещу Решение № 62 от 03.12.2021г., постановено по ВАНД № 433/2021.
по описа на Районен съд– град Нови Пазар, с което е изменено Наказателно
постановление № 27-00008/18.10.2021год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2
от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер 1800.00лв.
за нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във връзка с чл.11 ал.3 от Наредба РД-07-2
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като санкцията била намалена с обжалваното решение
на 1500.00лв. В жалбата се твърди, че в АУАН и в НП има неяснота относно правната
квалификация на нарушението, а съдът не е обсъдил детайлно доказателствата по
делото. Административно-наказващия орган и съдът не били преценил предпоставките
на чл.28 от ЗАНН и случаят бил маловажен. Налице били съществени процесуални
нарушения, като липсвало и извършено административно нарушение. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и измененото с решението
Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание не
се явява упълномощен процесуален представител. Ответникът по касация депозира
отговор на 09.02.2022г. и становище на 02.03.2022г., в които се оспорва жалбата
и се претендират разноски. Не изпраща
представител в открито съдебно заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 27-00008/18.10.2021год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413
ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер 1800.00лв. за нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във връзка с чл.11 ал.3 от
Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като санкцията била намалена на законовоустановения
минимален размер- 1500.00лв. В тежест на жалбоподателя са присъдени разноски-
юрисконсултско възнаграждение, съобразено с изменението на НП.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна следното: При извършена проверка на 01.09.2021г. по спазване
на трудовото законодателство от служители на Д"ИТ"- гр.Шумен, било
констатирано, че на 16.08.2021г. в обект, представляващ строеж- ремонт на покрива
на сграда на ОУ"Христо Ботев" в с.Памукчии, с изпълнител-
жалбоподателят „Козирог- 95“ЕООД-гр.Самоков бил допуснат работник „строител
жилища“ С.М.И.с трудов договор № 48/12.08.2021г. до самостоятелна работа, без
да му е проведен инструктаж на работното място по установения ред с
необходимата продължителност, с което жалбоподателят- работодател не е изпълнил
задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Резултатите
от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР 2128795
от 01.09.2021г., приложен по делото, в който нарушението е посочено под № 3,
като в същия се съдържат констатации и за други нарушения на трудовото
законодателство. Протоколът бил връчен на 17.09.2021г. на пълномощник на
дружеството. Предвид установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН №
21-00008 от 17.09.2021г. за извършено нарушение по чл.281 ал.5 от КТ и чл.11 ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, връчен на нарушителя. Същият бил подписан без
възражения от представителя на нарушителя, като и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото административно
нарушение на жалбоподателя, на осн. чл.413 ал.2 от КТ, е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1800.00 лв. за нарушение на чл.281 ал.5 от КТ, във
връзка с чл.13 ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
За да
постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и
разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.413 ал.2
от КТ, понеже не изпълнило задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. От събраните по делото доказателства- Протокол за
извършена проверка, показания на свидетелите, извършили проверка, копие от
книгата за инструктаж, от която е видно, че подпис на лицето, което следва да
бъде инструктирано на работното място, е положен единствено на 16.08.2021г.,
когато е постъпило на работа, се установява по безспорен начин, че дружеството
жалбоподател на 16.08.2021г. е допуснало на работа работник, без да е извършен
инструктаж на работното място с минимална продължителност съгласно приложение
№3 от Наредбата, а именно 5 работни дни за извършване на строителни работи. В тази връзка е съобразена разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която предвижда, че редовно
съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на
противното, което не е установено в настоящия казус. В оспореното решение,
съдът е изложил подробни аргументи по въззивната жалба, както и относно това,
че в случая липсват предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, преценил, че следва да се отчете обстоятелството,
че от нарушението не са произлезли вреди за работника и с оглед на това, изменил
наказателното постановление, като намалил размера на санкцията на минималната
предвидена в закона- 1500.00лв.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите
не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
По
отношение на твърденията, че дружеството жалбоподател не е извършило нарушения
на горепосочените разпоредби на КТ и подзаконовия нормативен акт и липсват
доказателства за такова и че нарушението е неясно описано в АУАН и в НП, съдът
намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.281 ал.5 КТ, работодателят е длъжен да
организира провеждането на инструктиране и обучение на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл.10 ал.3 т.1 и т.2 от Наредба № РД-07-2, инструктажите
по безопасност и здраве при работа са: начален и на работното място. Съгласно
чл.13 ал.1 от Наредба № РД-07-2, инструктажът
на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с
конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се
провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа,
като съгласно чл.11 ал.5 от Наредбата проведените инструктажи се документират в
книги за инструктажи. Според чл.10 ал.5 от Наредбата, този вид инструктажи по
безопасност и здраве при работа следват провеждането на начален инструктаж. Според
чл.11 ал.3 от
Наредбата, при дейности с висок производствен риск и динамика в организацията
на работа и технологията инструктажите по чл.10 ал.3 т.1 и 2 са с минимална продължителност
съгласно приложение №3, което в случай на строителни работи, какъвто е
настоящият, посочени в т.3 от приложението, предвижда инструктаж на работното
място в продължение на пет работни дни. Съгласно чл.281 ал.4 от КТ, не се
допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в
предприятието.
В настоящия казус, фактическото описание в АУАН и в НП на нарушението
съдържа факти за нарушение на трудовото законодателство, а именно- непровеждане
на инструктаж на работното място с необходимата по закон продължителност на работника
С.И., съответно допускането му до самостоятелна работа без такъв инструктаж в
резултат на нарушението. Поради което, съдът намира, че липсва непълнота в
описанието и няма нарушение на правото на защита на санкционираното лице, понеже
същото е разбрало какво нарушение е било осъществено и е организирало защитата
си. По делото са приложени всички относими писмени доказателства- книга за
инструктаж, присъствен списък на работниците, трудов договор и др. С оглед на
това, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административно наказателната
отговорност на дружеството- работодател, за извършеното от него нарушение,
понеже установеното фактическо поведение на работодателя безспорно представлява
нарушение на реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците, който е част от правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Правилно
е било прието от въззивния съд, че не може да намери приложение и институтът на
маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като следва да се имат
предвид конкретно охраняваните обществени отношения, за които, законодателят е целял
по-висока степен на защита. Във връзка с изложените в касационната жалба
съображения, за липса на настъпила вреда от извършеното нарушение, в подкрепа
на тезата за приложимост на сочената норма, съдът отбелязва, че нарушението е
на просто извършване, т.е. вредата не е обективен елемент от състава на
нарушението. Обстоятелството, че нарушението е първо такова установено за
извършено от санкционираното лице и за работникът не е настъпила вреда, следва
да се отчита при определяне размера на санкцията, което е било сторено, но не
може да предпостави извод за маловажност. Настоящата инстанция намира, че въззивния
съд е индивидуализирал правилно наказанието, като е намалил санкцията в размер на
минимума, предвиден в закона предвид степента на обществена опасност на
конкретното нарушение.
По
тези съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба се явява неоснователна.
При този изход на спора на основание чл.63
ал.9 и чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 03.12.2021г., постановено по ВАНД № 433/2021г.
по описа на Районен съд– град Нови Пазар.
ОСЪЖДА
„Козирог- 95“ЕООД-гр.Самоков, ул.Христо Максимов №7 с ЕИК:*********, с
управител Ю.Д., да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда" град Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00лв./осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 16.03.2022г