Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 23.05.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 2223 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от В.С.И. срещу Застрахователно дружество „Б.И.”АД искове с
правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 50 000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало ПТП
на 03,01,2015год. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до изплащане на вземането, сума в размер на 5880,00лв.-обезщетение
за имуществени вреди /уточнени по молба от 16,03,2016год. и молба от
01,04,2016год./, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на
вземането.
Релевират се доводи, че на 03,01,2015год., в гр.Варна, кв.Аспарухово, около 19,00часа К.М.,
управлявайки МПС, товарен автомобил
„Газ 53“, с рег.№******, при извършване
на маневра „навлизане на път с предимство“ в кръстовището между ул. „Найчо
Цанов“ и ул.“Чонгора“ нарушил правилата за движение
по пътищата като причинил на ищеца-пешеходец неимуществени вреди. Поддържа
деликтната отговорност на водача да е застрахована при ответното дружество към
датата на застрахователното събитие по Застраховка Гражданска отговорност.
Вината на водача е установена с решение по НАХД №4722/2015год. на РС Варна.
Вследствие реализираното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания подробно описани в ИМ и подлежащи на
обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва наличието на причинна връзка на сочените увреждания
със застрахователното събитие. Релевира
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е
пресичала на пътното платно на необозначено за целта място и без да се съобрази
с посоката и скоростта на движение на МПС. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните за
реализирано на процесната дата 03.01.2015г.,
около 19,00часа
в гр.Варна ПТП, на кръстовището на ул.Атанас Манев и ул.Чонгора, с участието на МПС – товарен
автомобил, „Газ 53“, с peг. № ****** - управляван от К.М., който при
управление на МПС нарушил правилата
за движение по пътищата и е причинил на пресичащия пешеходец- В.И. травматични увреждания.
Не
се спори, че е постановена влязло в сила решение №2290/17,11,2015год. по АНД
№4722/2015год. на ВРС, с което К.Ф.М. е признат за виновен в това, че
03,01,2015год. в гр.Варна, при управление на МПС т.а. Газ 53, с рег.№******
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 от ЗДВП като по
непредпазливост причинил средна телесна
повреда на В. С. И. , изразяваща се в компресионно счупване на 4-ти поясен
прешлен, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за повече от 9-10 месеца, осъществяващо състав на чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК.
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност покриващ деликтната отговорност на виновния
водач с ответното дружество за релевирания период /определение постановено по
реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно
заседание проведено на 11.10.2016год./ -стр.107/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицИ.ка експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания:
- компресионно счупване на
тялото на 4-ти поясен прешлен
причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на снагата за период по дълъг от 30 дни около
9-10месеца, контузия на главата с оскъден
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, сътресение на мозъка /зашеметеност/, контузия на гръдния кош, охлузване на дясно
бедро и дясна подбедрица причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето неопасно за живота, които са в причинна връзка с ПТП и отговарят на
механизма на ПТП. По спешност е хоспитализирана направени са изследвания,
консултации със специалисти, диагностицирана и на
08,01,2015год. е оперирана по повод компресионното
счупване на тялото на 4-ти поясен
прешлен-извършена е педикуларна стабилизация
на ниво Л3-Л5. Към настоящия момент оздравителния период е приключил като за в
бъдеще при натоварвания и промени във времето ищцата може да има
оплаквания от болка и дискомфорт в
мястото на счупването.
Направените разходи за
лечение по фактура №22290/07,01,2015год.
и фактура №269/14,01,2015год. са във връзка с провежданото лечение и получените от ПТП увреждания.
От изслушаното заключение на съдебно
авто-техническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда се установява механизма на ПТП, а именно същото е настъпило в
гр. Варна, в кръстовището образувано между ул. „Атанас Манев” и ул. Найчо
Цанов. Ул. „Атанас Манев” се състои от едно платно, и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна
лента. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с добра видимост. Процесния товарен автомобил „ГАЗ 53” се е движел по ул.
„Атанас Манчев” в дясната пътна лента със скорост около 25 км/ч. Преминавайки
през кръстовището с ул. Найчо Цанов като в това време, пострадалата
пешеходка е предприела пресичане на
платното за движение на ул. „Чонгора“, която е
продължението на ул. „Атанас Манев” след кръстовището. Пешеходката се е движела
от ляво на дясно за посоката на автомобила. Водачът не е реагирал с аварийно
спиране, от което се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си дясна част
челно в зоната на десен фар, е ударил пешеходката от дясната й страна.
Вследствие на удара, пешеходката, е била отхвърлена напред от автомобила на
малко разстояние. Водачът в този момент все още не е бил задействал спирачната
система на автомобила и това е станало причина да премине върху падналата
пешеходка на платното за движение. Пешеходката е останала между колелата на
автомобила, като не е била прегазена от тях. След удара водачът е установил
автомобила на около 20 м след мястото на удара. На мястото на ПТП няма
маркирана хоризонтална маркировка,
обособена пешеходна пътека на мястото на движение на пешеходката. Преди да
навлезе в процесното кръстовище за
посоката на т.а. е бил поставен пътен знак“Стоп“. Всеки от участниците в ПТП е
имал възможност да вижда другия като преустанови движение и предотврати ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на св. Д.З., родственик на ищцата, ценени по реда на чл.172 от ГПК,
които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи на писмените
доказателства се установява, че след изписването на ищцата от болница,
последната имала нужда от непрекъсната чужда помощ и свидетелката се грижила за
нея в продължение на 2 месеца. Възстановяването й траело общо девет месеца като
след втория месец била провеждана рехабилитация. Ищцата споделяла на
свидетелката, че изпитва постоянни болки в кръста, ребрата, че вечер не може да
спи. Получените травматични увреждания се отразяват и на работоспособността на пострадалата,
тъй като не може да вдига тежко. Променила се психически станала по –затворена,
неспокойна, чувствителна към бъдещето
си, не се чувствала психически устойчива.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Въпреки, че по делото ищецът не ангажира доказателства относно обстоятелството, че постановеното решение №2290/17,11,2015год. на РС Варна по НАХД №4722/2015год. РС Варна е влязло в сила, в който случай и на осн.чл.300 от ГПК съдът е обвързан от установеното относно наличие на противоправно деяние, извършено от дееца виновно, то настоящия състав намира от събрания по делото доказателствен материал, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС- товарен автомобил „Газ 53“, съобразно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно, които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл съдът съобрази изготвения констативен протокол за ПТП №8/05,01,2015год. от служител на МВР Варна, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП има доказателствена сила до доказване на противното и сочещ на установено нарушение на водача на МПС, който по непредпазливост причинил травматични увреждания на пешеходеца В. И..
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. №
387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗ. на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 40000,00лв.
При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- компресионно счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на снагата за период по дълъг от 30 дни около 9-10месеца,
контузия на главата с оскъден кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош,
охлузване на дясно бедро и дясна подбедрица причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето неопасно за живота. От съществено значение за
определяне на размера на дължимото обезщетение е и проведеното лечение в
болнични и домашно-амбулаторни условия и общ възстановителен период за срок от 9-10
месеца, обстоятелството, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ за срок от минимум
2 месеца, възрастта на пострадалата /22 години/,
обстоятелството, че все още изпитва
болки в областта на кръста и ребрата, както и последиците в психологичен план- /
при всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия, а в
конкретния случай същите се установяват и от събраните гласни
доказателства-пострадалата станала нервна, неспокойна, будела се през нощта/,
както и обстоятелствата около самия инцидент, при който товарния автомобил
минал върху пострадалата /без да я прегази/, което допълнително повишава стреса
от инцидента и преживяното, който би могъл да завърши фатално.
Същевременно
съдът съобрази обстоятелството, че липсват данни за остатъчна инвалидност при
ищцата, а като цяло възстановителния период е приключил без усложнения, макар и
за в бъдеще да се очаква дискомфорт в
мястото на счупването.
Основателно е
възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗ.. Твърдението
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от пострадалата, а
именно чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 от З.ВП като не е
съобразила разстоянието до приближаващото пътно превозно средство и скорост на
движение. От заключението на САТЕ се установи, че на мястото на ПТП няма
обозначена пешеходна пътека с хоризонтална маркировка или пътен знак като
същевременно пострадалата е имала възможност да възприема приближаващия
автомобил от разстояние и да прекрати пресичането на улицата, да го пропусне и предотврати ПТП, в
който случай не би получила уврежданията.
Така установеното съпричиняване,
ценено в съвкупност с конкретните фактически обстоятелства, обуславя според
настоящия състав процент на съпричиняване
- 10%, с оглед превеса в отговорността на водача на МПС, пред който
преди мястото на ПТП е имало и поставен пътен знак „Стоп“ и с оглед
задължението му по чл.116 от З.ВП. Процентът на съпричиняване следва да бъде
съобразен при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в размер
на 36000,00лв., в който размер следва да
бъде уважен предявения иск и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50000,00лв. като
неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗ.:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -03,01,2015год.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ.
По претенцията за имуществени вреди:
Представена е фактура №22290/07,01,2015год. за медицИ.ко изделие на стойност
5800,00лв., която съобразно талон за медицИ.ко изделие сочи на необходимост от закупуването му. Приложен
е и фискален бон за сочената сума за извършено плащане на 07,01,2015год.
Представена е и фактура №269/14,01,2015год. за сума в размер на 80,00лв., с
приложен фискален бон от същата дата и
посочено основание транспорт на пострадалата от ПТП. Горните доказателства обосновават извод за
извършени разходи за медицИ.ки услуги и изделия на стойност от 5880,00лв., които са
били необходими за лечение и във връзка с травматичните увреди от ПТП. Ето защо
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Върху присъдената главница се дължи законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищцата е освободена от плащане на държавни такси
на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общо размер на 2000,80лв., от които 1675,20лв. -
държавна такса и 325,60лв. от общо 440,00лв.-вещо лице.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 551,60лв. от общо 2206,40лв., -адвокатски
хонорар./ възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на извършените
процесуални действия и брой съдебни заседания-1, поради което определя
минимален размер съобразно чл.7, ал.2 от
НМРАВ от 2206,40лв./
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА
на адв.В.Н. се дължи адв.хонорар
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и
съобразно уважената част от иска в размер на 1632,73лв. от общия размер-2206,40лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД"Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.С.И., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36000,00лв. (тридесет и шест хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод
възникнало на 03,01,2015год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от 03,01,2015год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
36000,00лв. до пълния предявен размер от 50 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД"Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.С.И., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сума в
размер на 5880,00лв. (пет хиляди
осемстотин и осемдесет лева), представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 03,01,2015год. ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 22,02,2016год. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2000,80лв./две хиляди лева и 0,80ст. /– разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 551,60лв./петстотин
петдесет и един лева и 0,60ст./-разноски.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на адв.В.Н.,
САК, с адрес ***** №*, ет.*, ап.* на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 1632,73лв./хиляда шестстотин тридесет и два лева и 0,73ст. /– адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: