Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 298 14.01.2021г.***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар Ваня
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно гражданско дело номер 2678
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивната жалба на И.Е.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, действащ
чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Галин Кутиев, против решение
№ 260263 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 3032/2020 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което въззивникът е ОСЪДЕН на
основание да заплати на Държавна
агенция „Национална сигурност“, код по БУЛСТАТ *********, със седалище
гр. София, бул. „Черни връх“ № 45, сума в размер от 1617.19 лв. - главница, представляваща стойността на нанесена от
ответника вреда при изпълнение на служебните му задължения, състояща се в
увреждане на горивна помпа на служебен автомобил „Форд Мондео“, рег. № ********, която ограничена имуществена отговорност на ответника-служител
е ангажирана на основание заповед рег. № 3-987/24.04.2020 год. на председателя
на ДАНС-София.
В
жалбата са изложени доводи, че по делото не са установени при условията на
пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между настъпването на
вредата и поведението на ответника по делото, както и размерът на щетата. Счита
се за неясно защо за виновно лице е посочен ответникът, при положение че
процесният автомобил е зачислен на двама служители, а се ползва от неопределен
брой лица. Посочва се, че към 2016 г. ответникът е уведомил прекия си
ръководители за проблем с гаранцията на автомобила. Оспорва се изводът на съда,
че ответникът носи отговорност за сервизирането на автомобила независимо дали
го експлоатира лично или е в отпуск. Отбелязва се, че в издадените заповеди
ответникът е посочен само като „лице, носещо отговорност за попълване на пътна
книжка и смяна на консумативи“. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил
доводите за антидатиране на заповед № З-987/24.04.2020 г., за разликите и
разстоянията по изминати километри по водените пътни книжки за водачи и дати,
за адекватното и бързо изпълнение на задълженията на ответника на дата 08.08.
Посочва се, че по силата на изрична заповед отговорното лице за МПС е длъжно
при възникнала авария с колата да се обърне към най - близкия сервиз, като на
09.08 към ДАНС-София са изпратени комплект документи за одобряване на необходимия
разход, но едва на 20.08 има реакция. Поддържа се, че не може да се говори за
„бездействие“ или „виновно неизпълнение”
на заповед от страна на ответника, тъй като е спазвал вътрешните утвърдени
правила за ремонт на МПС. Твърди се, че по силата на издадена заповед и
експертът в отдела носи отговорност за следенето и смяната на масла/и
консумативи в ТДНС, а до изтичане на гаранцията автомобилът е бил във владение
на ДАНС-София. Намира за неясно защо процесната кола е придвижена от Бургас в
София и защо ремонтирането там е с 600 лева по-скъпо. Навежда се оплакване, че
съдът не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК въпреки оспорването на
представената по делото фактура. Изтъква се, че проверката на САД „Инспекторат“
достига до извод, че вина за настъпилата вреда има служител, различен от
ответника, както и това, че по адм. дело № 841/2020г. по описа на Адм.съд -
Бургас ищцовата агенция сочи като виновно лице друг служител на ДАНС. В съдебно
заседание въззивникът, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
въззивната си жалба и депозираното по отговора на насрещната страна становище, с
искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец Държавна Агенция „Национална
сигурност“, чрез пълномощника юрисконсулт Ангелова, която оспорва въззивната
жалба като неоснователна и излага подробни
доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призован въззиваемият не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което моли съдът да остави жалбата без уважение, респ. в случай,
че я уважи да присъди на въззивникa адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен иск с правно основание чл. 100, ал. 1 във
вр. с чл. 104, ал. 2 вр. с чл. 107, ал. 1 от ЗДАНС.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДАНС-София, с която претендира
осъждане на ответника – негов служител И.Е.Ч. да му заплати сума в размер от
1617.19 лв., представляваща стойността на нанесена от ответника вреда при
изпълнение на служебните му задължения, изразяващо се в обстоятелството, че към
22.07.2016г. виновно не е изпълнил вмененото му съгласно заповед с рег. №
БС-1-9 от 06.06.2016г. на директора на ТДНС-Бургас задължение да води текущ
отчет за изминатите километри и необходимостта от смяна на масла на служебен
автомобил „Форд Мондео“, рег. № ********, довело до отпадане на валидността на
гаранцията му за безплатен ремонт на повреда на горивната помпа, поради което на ответника е ангажирана ограничена
имуществена отговорност за горепосочената сума в размер на 1617.19лв. съгласно
заповед рег. № 3-987/24.04.2020 год. на председателя на ДАНС.
От фактическа страна
пред първата инстанция е установено безспорно, че ответникът е
служител на ищцовата Агенция, заемащ
длъжността „началник отдел 3“ в ТД на ДАНС гр. Бургас, като впоследствие считано от
01.06.2016г. същият е определен да изпълнява по вътрешно съвместителсто и
функциите на началник отдел „5“ към ТД на ДАНС- Бургас. Установено е също, че със
заповед № 3-25 от 08.01.2015г. на председателя на ДАНС
ответникът е определен за МОЛ в ТДНС- Бургас за периода от 02.07.2015г. до
30.08.2018г. В изпълнение на същата заповед,
която е определен и реда за експлоатацията на служебните моторни
превозни средства в ДАНС, директорът на ТД на ДАНС-Бургас е издал заповед с рег. № 3-25 RB202001 -001-03-BS-1-9 oт 06.06.2016г., с която за основен водач на служебен
автомобил „Форд Мондео“
рег. № ********, който подлежи на използване от директора на ТД на ДАНС-Бургас,
е определен ответникът, в т.ч. и със
задълженията последният да съхранява ключът и пътната книжка на посочения
служебен автомобил. В т. 14 от последната
заповед е вменено и задължението на ответника /като началник на отдел 5/, както
и експертът в отдела текущо да водят отчет за изминатите километри, лимитите,
закупените специални течности и необходимостта от смяна на масла.
По делото е установено също, че процесният служебен автомобил
„Форд Мондео“
рег. № ******** е доставен на ДАНС на 25.09.2014г., като впоследствие е предоставен
и зачислен с протокол от 19.11.2014г. за ползване на ТД на ДАНС, ведно с
принадлежностите му и сервизния му портфейл. За автомобила е уговорен 60 месечен
гаранционен срок /без ограничение в пробега/ при спазване на изискванията за
експлоатация, посочени във сервизния портфейл, а именно задължително сервизно
обслужване на всеки 12 месеца или на 20 000 км. /което от двете обстоятелства
настъпи по-рано/, като при неизпълнение на това условие /при допустимо отклонение
от 1500 км. или един месец/ е посочено, че отпадане на гаранцията.
По делото не се спори, а и от данните се установява, че през
2015г. автомобилът е обслужван за първи път на 10.11.2015г. при показания на
километража 14532 км., като в сервизния портфейл е вписано, че следващото му обслужване
следва да се извърши през м. ноември 2016г. или на 34 000км. Установено е,
че на 21.07.2016г. автомобилът е бил показания на километража 34 320 км.,
като въпреки това ответникът е предприел служебно пътуване с горепосочения
автомобил, изминавайки общо 800 км. по маршрут Бургас- София – Бургас, като
след връщането му километражът е бил с показания 35 120км.
Видно от направените отбелязвания в дигиталната сервизна книжка на
автомобила следващия сервизен запис е на 23.08.2016г. при пробег на автомобила
от 38 700км., като е посочено, че тогава е извършен планово обслужване /
40 000 км./ - без необходимост от извършване на сервизни дейности, като е
подновен поленовия филтър, моторното масло и масления филтър, спирачната
течност и въздушния филтър. В графата „следващо обслужване“ е посочено, че
същото следва да се извърши на 08.2017г. или на 58 000 км. Установено е,
че следващите му технически обслужвания са както следва: на 23.08.2016г. при
показания на километража 37 800 км. /надвишаващ минимално изискуемата
разлика от 20 000 км. от предходния преглед с 3268 км./, на
13.10.2017г. – с показания на километража
75 138 км. /с 17338 км. повече/, и
на 19.02.2019г. – с показания на километража 117 722 км. /с 2611 км.
повече/.
По делото е установено, че считано от 12.10.2018г. за основен
водач на процесния автомобил е бил определен Емил Вълков.
Представена е докладна записка от 26.09.2019г. на директора на ТД
на ДАНС, с която същият е информирал председателя на ДАНС за установен през м.
април-май 2019г. проблем при експлоатацията на процесния автомобил, изразяващ
се в повреда на горивната помпа на автомобила, за която МОТО ПФОЕ е отказал
безплатен ремонт поради нарушената
гаранция, прекъсната през 2016г. вследствие надвишаване на километрите за
необходимото техническо обслужване. За подлежащия на извършване ремонт на
процесната повреда МОТО ПФОЕ ЕООД е издал проформа фактура от 14.05.2019г. за
подлежаща за сумата в размер на 1036.33 лв., която не е одобрена за изплащане, поради
което директорът на ТД на ДАНС-Бургас е издал нареждане автомобилът да не се
управлява до следващо нареждане.
Впоследствие с приемо-предавателен протокол от 18.09.2019г.
автомобилът е предаден от Емил Вълков в качеството му на МОЛ на ТДНС –Бургас на
служители на ДАНС- София. На автомобила е извършена последваща диагностика в
сервиз на „МОТО ПФОЕ“ в гр. София и за извършения ремонт, изразяващ се в смяна
на горивната помпа, сензор с
горивопровод и свързване с IDS към автомобила, е издадена фактура от 18.10.2019г. за на сумата от 1617.59 лв., която сума
ответникът е заплатил на „Мото ПФОЕ“ ЕООД с платежно нареждане от 05.11.2019г.
По повод запитване относно валидността на гаранцията за процесния автомобил, с
писмо от 11.12.2019г. управителя на „Мото ПФОЕ“ ЕООД е уведомил председателя на
ДАНС, че с оглед горепосочените просрочия, гаранцията на автомобила е
отпаднала.
По възлагане на
председателя на ДАНС по случая е извършена вътрешна проверка, приключила с
протокол от 17.02.2020г. и съобразно констатациите
в него, е прието, че към 21.07.2016г. ответникът в качеството си на изпълняващ функцията
началник на отдел 5 на ТД на ДАНС виновно по непредпазливост не е изпълнил
разпореденото в т. 14 от заповед 06.06.2016г. на директора на ТДНС задължение
да води отчет за изминатите километри и необходимостта от смяна на масла за
горепосочения, служебен автомобил, което е довело до просрочване на определения
от производителя сервизен интервал за поддръжка на автомобила, в резултат на
което е отпаднала възможността за гаранционен/безплатен ремонт или смяна на
дефектиралите компоненти.
Въз основа на
горните констатации, с процесната заповед рег. № 3-987/24.04.2020 год. на
председателя на ДАНС е ангажирана ограничената имуществена отговорност на
ответника за сумата от 1617.19 лв., представляваща претърпяна имуществена
вреда, изразяваща се в заплащане от работодателя на пълния размер на цената на увредена
горивна помпа на служебен автомобил „Форд Мондео“, рег. № ********, предоставен
на отчет на ответника, поради неизпълнение на задължението му по т. 14 от
заповед с рег. № 3-25 RB202001 -001-03-BS-1-9 oт 06.06.2016г., издадена от директорът на ТД на
ДАНС-Бургас
за периодично сервизно обслужване на автомобила, довело до нарушаване на гаранционния срок за времето от
22.07.2016г. /датата на отпадане на гаранцията/ до 24.09.2019г. /датата на
крайния срок на гаранцията/. В едномесечния срок по чл. 107, ал. 3 от ДАНС
ответникът е оспорил заповедта за вменената му за заплащане сума, което е
обусловило и правния интерес на ищеца да предяви настоящия съдебен иск.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, и с оглед направените в жалбата
оплаквания, въззивната инстанция намира следното:
Основното
оплакване на въззивникът е, че по делото не е доказана причинно-следствената
връзка между настъпването на вредата и поведението на ответника по делото,
както и не е установен размерът на щетата.
За да се ангажира
ограничената имуществена отговорност на ответника по специалния закон с оглед
заеманата от него длъжност като държавен служител на ръководна длъжност в ДАНС
/чл. 105, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС/, следва да са налице няколко кумулативно
изискуеми предпоставки: поведението му да не е съобразено с изпълнение на
вменените му задължения като МОЛ, вследствие на което поведение на работодателя
му да е причинена вреда, която да е в причинно-следствена връзка с поведението
му.
По делото е
безспорно установено, че именно бездействието на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението му по т. 14 от заповед с рег. № 3-25 RB202001 -001-03-BS-1-9 oт 06.06.2016г., издадена от директорът на ТД на
ДАНС-Бургас
е довело до преждевременно отпадане на гаранционното обслужване на процесния
автомобил през 2016г. Установено е също, че именно поради отпадане на
гаранцията ремонтът на горивната помпа не е поет от гаранционното обслужване на
автомобила и същият е заплатен от ДАНС съгласно издадената от МОТО ПФОЕ фактура
от 18.10.2019г. Досежно вредата, същата представлява действително направения от
ищеца разход за отремонтиране на процесната горивна помпа, който в случая
възлиза на реално платената от ищеца сума от 1617.19 лв., а не прогнозируемата
в по-малък размер сума съгласно издадената в по-ранен период проформа фактура.
Районният съд е
приел, че именно отпадането на гаранцията вследствие нередовното обслужване на
автомобила по вина на ответника е причината за настъпване на вредата в
установения по делото заплатен от ищеца размер, към които мотиви на основание
чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща.
На
следващо място що се касае до оплакването за антидатиране на заповед № 3-987/24.04.2020г.,
с която е ангажирана отчетническата отговорност на
ответника, следва да се отбележи, че същата като издадена от орган с властнически правомощия в кръга на
компетентността му и в изискуемата писмена форма представлява официален
документ, който има формална доказателствена сила. Това означава, че същата
удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на
обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване,
авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало
в посоченото в документа длъжностно качество. По делото липсват доказателства,
разколебаващи обвързващата доказателствена сила на вписаната в посочената
заповед дата. Затова съдът намира това оплакване за неоснователно.
Що се касае до оплакването, че
районният съд не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК по направеното
оспорване на фактурата, представена от ответника, настоящата съдебна инстанция
намира същото за неоснователно, по съображения, че фактурата представлява
частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща доказателствена стойност
за съда и вписаните в него обстоятелства могат да бъдат опровергани с други
надлежни доказателства. Затова в случая с оглед оспорване на верността / без да
е оспорено авторството/ е безпредметно откриване на производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността този документ, а оспорването би могло да се
докаже успешно с надлежни опровергаващи вписаните във фактурата доказателства. Такива по делото не са
ангажирани от ответника.
Що се касае до останалите оплаквания в жалбата, следва да се
отбележи, че
в случая без значение е обстоятелството колко служители са ползвани процесния
автомобил през времето, в което за същият МОЛ е бил ищеца, както и
обстоятелството дали за настъпилата вреда е ангажирана дисциплинарна
отговорност на друг служител, тъй като имуществената и дисциплинарната
отговорност са независими една от друга. Ирелевантно е и обстоятелството, че повредата
на горивната помпа е констатирана едва през 2019г., след като вече ответникът
не е имал отчетнически задължения по отношение на същия автомобил, тъй като
основанието за отпадане на гаранционната отговорност е именно извършеното
нарушение през м. юли 2016г., изразяващо се в
своевременния гаранционно обслужване отчет за изминатите километри с оглед спазване на условията на
гаранционното обслужване. Без
значение за имуществената отговорност на ответника в случая е и обстоятелството колко служители са
ползвани процесния автомобил през времето, в което за същият МОЛ е бил ищеца,
както и кога и дали същият е бил в отпуск, както и обстоятелството дали за
настъпилата вреда е ангажирана дисциплинарна отговорност на друг служител, тъй
като имуществената и дисциплинарната отговорност са отделни една от друга.
По гореизложените
съображения, въззивният съд намира жалбата за неоснователно, като с оглед съвпадане
на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на районният съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25 от НЗПП в полза на ищеца следва да се присъди претендираното
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260263 от 24.09.2020 г. по гр.
д. № 3032/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И.Е.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, чл. 8
от ГПК на Държавна агенция „Национална сигурност“, код по БУЛСТАТ *********,
със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ № 45,
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.