Р Е
Ш Е Н
И Е
N 98
гр.Русе, 16.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА,
мл. с.
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. т. дело N119 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „Енерго- про продажби“, ЕИК ********* със седалище гр.Варна чрез
пълномощника адв. Е.К. *** против решение №379/ 07.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 7458/2018 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от КСК
„Русенска популярна каса“- гр.Русе в несъстоятелност, иск с правно основание
чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от 1934 лв., начислена по корекционна
процедура за периода 26.05.2017 г.- 25.05.2018 г. по издадена фактура №
**********/17.10.2018 г. Твърди се, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния
закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, както и присъждане на
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата КСК
„Русенска популярна каса“- Русе- в производство по несъстоятелност счита
жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството е
образувано по предявен от КСК „РПК“-Русе против „Енерго- про Продажби“ АД- гр.Варна
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост
на сумата от 1934.99 лв., представляваща стойността на начислена по корекционна
процедура ел. енергия за периода 26.05.2017 г.- 25.05.2018 г.
Установено е по делото, че
ответникът по жалбата притежава недвижим имот, присъединен към електроснабдителната
мрежа като същият е заплащал периодично цената на доставената и отчетена ел.
енергия. На 25.05.2018 г. е извършена проверка на СТИ от служители на „Енерго-
про Мрежи“ АД- гр.Варна, за което е съставен констативен протокол от същата
дата, без подпис на представител на абоната. В протокола е отразено, че СТЕ е
демонтирано при конкретно посочени показания. На СТЕ е извършена метрологична
експертиза от БИМ, за което е съставен констативен протокол и при която е
констатирано, че при софтуерното четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3- -010464
КWh, която не е
визуализирана на дисплея, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства на техническите
характеристики. На база на тези констатации дружеството- жалбоподател е
изчислило и коригирало сметката на потребителя за доставена ел. енергия на
основание чл.50 от ПИКЕЕ и издало фактура № **********/17.10.2018 г. за доставено количество ел. енергия на
стойност 1 934.99 лв.
Изложените факти са
установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания, както и приетата по делото експертиза.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск по съображения, че ответното
дружество не е установило предпоставките за законосъобразно осъществяване на
корекционна процедура на сметката за потребление в имота- собственост на кооперацията.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора
не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за
спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Безспорно е по делото,
че се
касае за отношения, възникнали от валидно облигационно правоотношение, породено от
договор за доставка на ел. енергия. Правоотношенията между страните са
регулирани от ЗЕ и създадените въз основа
на законованата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ, бр.98/12.11.2013 г.,отм. с
решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр.15/2017 г. с
изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство в доказателствена
тежест на жалбоподателя е да установи вземането си по основание и размер.
Жалбоподателят
е обосновал вземането си за процесната сума като дължима от потребителя цена за
доставена ел. енергия въз основа на осъществена корекционна процедура,
проведена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ.
В настоящият
случай не са установени предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ за корекция на
сметката на абоната. Съгласно цитираната норма корекция на сметка са извършва
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, в който случай
операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното
количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
От
доказателствата по делото е установено, че абонатът периодично е заплащал
начислената ел. енергия, отчетена от служителите на ответното дружество.
Установено е също, че при извършване на проверка от служители на „Енерго- про
Мрежи“ е констатирано наличие на преминала ел. енергия през тарифа 1.8.3 като
от извършената извънсъдебна експертиза от БИМ и приетата по делото експертиза е установено, че това се дължи
на външна намеса в тарифната схема на електромера, което нарушава неговата
функционалност. По делото липсват доказателства, които да установяват момента
на настъпване на софтуерната намеса, респ. доказателства, че отчетената по трети
тарифен регистър ел. енергия е действително доставена на потребителя.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в патримониума на жалбоподателя не е
възникнало правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, визирани в чл.50
от ПИКЕЕ, на която се позозава жалбоподателя. По делото не са релевирани
доказателства за записани показатели за регистър 1.8.3 към момента на монтиране на СТИ, поради
което не може да се обоснове извод, че жалбоподателят реално е доставил отчетеното
по този регистър количество ел. енергия на потребитетеля.
По делото няма
доказателства, които да установят момента на извършената промяна в софтуера, в кои часови интервали от денонощието
електроенергия се е записвала в трети регистър, дали количеството
ел.енергия, отчетено по този тарифен регистър е натрупано именно след монтажа на СТИ в
процесния обект. При липсата на данни относно часовия интервал на
записа не става ясно и отчитането на ел. енергията като стойност, поради
което начисленото количество се явява произволно пренесено като
данни и разпределено съобразно действалите за съответните подпериоди цени на
ел.енергията.
За да се приеме, че е
осъществено основанието по член 50 от ПИКЕЕ
и е възниквало вземане от корекция в размер на натрупаното в този регистър
количество ел.енергия е необходимо пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, че записаната
по невизуализирания тарифен регистър е реално доставена на абоната, за да дължи
същият заплащането на нейната цена.
Доказателства,
които да установява визираните в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки не са ангажирани, поради
което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната
сума е основателен и правилно е уважен.
Обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно
чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №379/ 07.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 7458/2018 г. на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: