Решение по дело №35583/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20875
Дата: 17 декември 2023 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20231110135583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20875
гр. София, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110135583 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. К. Г., чрез адв. К. Г., с която срещу [********] са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника стойност на [********], посочени от ответника в констативен протокол
№ [********]., а съобразно направеното уточнение на исковата молба – сумата 2485,05 лева
– главница и сумата 676,48 лева – лихви за забава за процесния период 06.07.2017 г. –
30.05.2023 г.
Ищецът твърди, че има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на
адреса на водоснабдения имот: [********] въз основа на неформален договор за доставка на
[********], като ищецът бил титуляр на партида с кл. № [********]. На 30.05.2023 г.
ищецът е намерил в имота си констативен протокол, съгласно който ответникът
претендирал от него сума в размер на 3161,53 лева. Счита, че посочената сума не е
изискуема с оглед приложимите към договора общи условия и конкретно чл. 40 от същите.
Не ставало ясно как е формирана сумата, посочена в протокола – за какви услуги е
предоставена, в какъв обем и начинът, по който същите са установени и начислени. По реда
на чл. 214 ГПК в първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал изменение на
предявения иск чрез добавяне на основание за недължимост на процесната сума и поради
изтичането на тригодишна погасителна давност за вземанията, начислени от ответника за
периода, предхождащ с три години депозирането на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение с предмет доставка на В и К услуги на адреса на процесния
имот. Подчертава, че на адреса е налична пощенска кутия и всички издадени фактури и
съобщения към тях са пускани в нея, в случай че потребителят не се е намирал на адреса, за
да му бъдат връчвани същите срещу подпис. Пояснява, че многократно е информирал
1
ищцата в качеството й на потребител и страна по договора за размера на задълженията й,
които са били натрупани за период от 06.07.2017 г. насетне. Сочи, че са предприемани
действия за събиране на вземанията по съдебен ред, като впоследствие уточнява, че в
съдебните производства вземания на ответника не са били установени, с оглед
прекратяването на делата преди постановяване н аакт по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и предвид, че са
предявени отрицателни установителни искове, ответникът следва да установи при условията
на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води през исковия период, обема на реално доставеното на ищеца количество
вода за периода, за който е начислил сумата 3161,53 лева и др. услуги, настъпването на
падежите на главните вземания и изпадането на ищеца в забава.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството са следните обстоятелства: че помежду им през процесния
период е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на [********]
при общи условия, одобрени от КЕВР в сила от 28.08.2016 г., публично достъпни на
следния ел.адрес: [********], по който договор ищецът има качеството потребител за
водоснабден имот, находящ се на адрес: [********].
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят [********]. В разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на
РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на [********]
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от
Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
От приетото в производството заключение на съдебно-техническата и счетоводната
експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно изгответно от
2
специалисти, притежаващи необходимите специални знания, се установява, че в процесния
имот през процесния период са ползвани всички услуги, предоставяни от ответника –
доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използвана вода и нейното пречистване.
Били са монторани два водомера със сериен № ********** и със сериен № **********. По
показанията на същите регулярно е отчитано количеството на потребените услуги - реално
отчитане е извършвано на всеки три месеца от представител на оператора, а в междинните
периоди е начислявана усреднена консумация според потреблението през предходните
месеци, а след извършване на реален отчет е правено изравняване. За периода 19.05.2017 г. –
31.05.2023 г. е начислена сума за главница в размер на 6441,90 лева, като са били издадени
72 бр. фактури. През процесния период от страна на ищеца са извършвани плащания, с
които са погасявани задължения по конкретно издадени от оператора фактури. Заплатена е
сума в общ размер на 3968,10 лева, с която са били погасени 3956,85 лева главници и 11,25
лева лихви за забава. Незаплатеният остатък съгласно счетоводната част на заключението е
в размер на 2485,05 лева – главница и 597,23 лева – лихва. Въз основа на заключението на
експертите съдът приема за установено, че незаплатените от страна на ищеца задължения
към ответника в периода след 27.06.2020 г. възлизат на сумата 305,28 лева – главница и
59,38 лева – лихви за забава.
Следва да се подчертае, че в конкретния случай ищецът не оспорва, че страните са
били обвързани от договор за доставка на ВиК услуга, че в имота тази услуга е ползвана,
като ползваното количество се измервало от водомери, намиращи се в границите на имота,
както и че същите се отчитани от служители на ответника при осигурен достъп от страна на
потребителя.
Следва също така да се посочи, че нормативната уредба /напр. чл.34а, ал. 5, чл. 35, ал.
1, ал. 2, ал. 4 от Наредбата/ допуска отчетът да бъде извършван и в срок, различен от
установения в ОУ едномесечен. В тази връзка и с оглед оплакванията на ищеца, че
ответникът е извършвал прогнозни начислявания през периода, следва да се акцентира, че
ищецът е разполагал с възможност да подава самоотчети, по които да бъде фактурирано
потребеното количество питейна вода чрез подаване на данни за показанията на водомера
към ответника, респ. за липсата на консумация съгласно приложимите към договора общи
условия. Само по себе си липсата на редовно отчитане на водомера в имота не може да се
третира като неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение, водещо до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща цената на начислените в съответствие
с действащата нормативна уредба стойност на [********], още повече в конкретния случай
ищецът сам заявява, че в имота се ползва услугата доставка на вода с питейни качества.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че страните са били обвързани от
валидно правоотношение за доставка на ВиК услуга – доставяне на вода с питейни качества
до имота на ищеца, като през процесния период ответникът е доставял на ищеца тази услуга
и е издавал фактури след реален отчет и прогнозно потребление, като след отчитане на
водомера в имота е извършвано изравняване, което е отразявано по клиентската сметка на
ищеца. Следователно и ответникът е установил по делото, че е изправна страна по договора.
Не могат да бъдат споделени наведените от страна на ищеца съображения, че
процесните задължения не са изискуеми. В приложимите към договора между страните
общи условия е установен редът за издаване на ежемесечни фактури от страна на ВиК
оператора, установен е падеж за заплащане на задълженията, респ. настъпването на забава за
потребителя. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че
потребителят е заплатил голяма част от задълженията си, възникнали през процесния
период към доставчика, с оглед което и не може да се приеме, че задълженията по
незаплатените фактури не са с настъпил падеж, респ. не са изискуеми.
Ето защо и следва да се разгледа наведеното по реда на чл. 214 ГПК основание за
недължимост на част от процесните суми, а именно изтекла тригодишна погасителна
3
давност.
Възражението за изтекла погасителна давност се явява основателно. В случая е
приложима тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените [********] представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл.
31, ал. 2 от общодостъпните и приложими в отношенията между страните общи условия към
договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
[********] в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ползвайки заключението на ССчЕ,
съдът приема, че непогасени по давност са суми в общ размер на 305,28 лева,
представляваща сбор от главница по фактури, издадени в периода 10.05.2021 г. – 05.08.2021
г. и които не са били заплатени от потребителя, както и лихва за забава върху тези вземания
в размер на 59,38 лева.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен за сумата от 2179,77 лева, представляваща начислени от ответника
суми по фактури за [********] за периода 06.07.2017 г. – 27.06.2020 г. и за лихви за забава в
размер на 617,10 лева, начислени върху главниците, които са погасени по давност. За
разликите до пълните предявени размери от 2485,05 лева за главница и 676,48 лева за лихви
за забава предявените искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
Сторените от ищеца разноски за настоящото и за производството по обезпечаване на
бъдещ иск са, както следва:
за ч.гр.д. № 29172/2023 г. – 40 лева за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, заплатени по банков път на представителя на
30.05.2023 г.
за настоящото производство – 126,48 лева – заплатена държавна такса.
Претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на
сумата 600 лева не следва да бъде присъждано, с оглед разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК. Видно е от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, че е уговорено същото да се заплати по банков път
по посочената в договора банкова сметка. До приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, в т.ч. и в хода на устните състезания ищцата не е представила
документ, от който да се установява това възнаграждение да е било заплатено на адвоката,
респ. да съставлява реално сторени във връзка с производството разноски. По отношение на
гаранцията, която е внесена по обезпечителното производство, следва да се акцентира, че
същата не съставлява разноски, т.е. не се присъжда по реда на чл. 78 и сл. ГПК, а подлежи
на възстановяване съгласно изричната норма на чл. 403, ал. 2 ГПК. Съобразно изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата 589,61
лева.
Ответникът също е сторил разноски, тъй като е внесъл депозити за експертизи в
размер на сумата 600 лева. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че е разгледано срочно в едно
единствено съдебно заседание, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. НЗПП съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата 100 лева. Съобразно изхода от спора и
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 80,74
4
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. К. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [********]срещу [********], ЕИК [********], със седалище и адрес
на управление: [********], искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. К. Г. не
дължи на [********] сумата 2179,77 лева, представляваща главница за предоставени
на следния адрес: [********] [********] по издадени фактури в периода 06.07.2017 г. –
27.06.2020 г. вкл. и лихви за забава, начислени върху посочената главница в размер на
сумата 617,10 лева, поради погасяване на вземанията по давност, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважените до пълните предявени размери от 2485,05 лева за
главница и 676,48 лева за лихви за забава.
ОСЪЖДА [********], ЕИК [********], седалище и адрес на управление:
[********] да заплати на Т. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: [********] на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 589,61 лева – разноски за настоящото
производство и за производството по ч.гр.д. № 29172/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: [********] да заплати
на [********], ЕИК [********], седалище и адрес на управление: [********], на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 80,74 лева - разноски за настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5