№ 319
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001114 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК – чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД срещу
Решение № 261063/06.07.2021год. по т.д.№ 1391/2019год. по описа на СГС, с което са отхвърлени
предявените от „ Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД срещу ОРИСОЛ ИНВЕРСИОНЕС
С.А.СОСИЕДАТ УНИПЕРСОНАЛ“, дружество регистрирано по законите на Испания искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.258 и чл.266 от ЗЗД за сумата от 95 184 евро с ДДС,
дължимо и неизплатено възнаграждение по чл. 3.2 вр. с чл. 1 от договор от 03.07.2010год. и
проформа фактура от 18..07.2014год. и чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от 28 978.24лева-лихва за
забава върху горната главница, дължима за период 15.07.2016год.-15.07.2019год. и „Кансистемс
АВ Консултинг“ ООД е осъден да заплати на Орисол Инверсионес С.А.Сосиедат Униперсонал,
дружество регистрирано по законите на Испания разноски по делото в размер на 8315.60лева.
В жалбата се поддържа ,че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че събраните по делото доказателства, разгледани в съвкупност и
взаимовръзка, обосновават извод за възлагане на работата по сключения между страните договор и
нейното изпълнение без възражение от възложителя , от където следва основателност на исковата
претенция за заплащане на договореното възнаграждение по проформа фактура от
18.07.2014год.Приемането на противното от първоинстанционния съд се определя като
необосновано - извършено в разрез със събраните по делото доказателства. Правят се оплаквания
за извършени от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, а именно на
ненадлежно въведени оспорвания и възражения, рефлектиращи върху крайните изводи на съда по
съществото на спора, както и по отношение отговорността за разноските.Прави се искане за отмяна
на обжалваното решение и за постановяване на ново за уважавате на предявените искове и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В постъпил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор с въззиваемата страна - Орисол
Инверсионес С.А. Сосиедад Униперсонал въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
1
прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно. Поддържа се, че в съответствие с доказателствата по делото
първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е изпълнил възложената му работа със
сключения между страните договор,поради което не му се дължи и заплащане на договореното
възнаграждение по издадената на 18.07.2014год. проформа фактура. Иска се отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на обжалваното решение , ведно с присъждане на направените разноски
във въззивното производство.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено по делото следното :
Пред СГС е предявен иск от „ Кадсъстемс АВ Консулнитг „ ООД срещу Орисол
Инверсионес С.А. Сосиедад Униперсонал за заплащане на сумата 95 184 евро, представляваща
неизплатена част от дължим хонорар по сключен договор за предоставяне на инженерни услуги и
издадена фактура от 18.07.2014год., както и сумата от 28 978.24 евро, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.07.2016год. до 15.07.2019год., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на депозиране на исковата молба- 18.07.2019год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество, в качеството си възложител, е
неизправна страна по сключен между страните по делото на 03.07.2010год. договор за
предоставяне на инженерни услуги,тъй като не е заплатило възнаграждението за възложената и
извършена от изпълнителя-ищец работа, а именно изработване на подробни устройствени планове
/ПУП/ за смяна на предназначението на земите, необходими за изграждане на ветропаркове.
Твърди се , че възнаграждението за трите възложени проекта е в размер на 158 610 евро , че част
от него е заплатено и че остатъчното задължение възлиза на сума в размер на 95 184 евро с ДДС, а
мораторната лихва върху него за периода от 15.07.2016год. до 15.07.2019год- в размер на
28 978.24 евро.
Ответното дружество не е депозирало писмен отговор в срока по чл. 267, ал.1 от ГПК.
По така предявените искове първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в
настоящото производство решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни. За да постанови
този резултат е приел ,че между страните е налице валидно правоотношение, породено от сключен
между тях договор за изработка ,че възложената работа е следвало да се извършва и заплаща
поетапно ,че окончателното плащане на възнаграждението изисква завършена процедура по
одобрения на ПУП и промяна на предназначението на земите за всеки един от четирите парка с
възобновяеми източници, което не е извършено от изпълнителя и респективно не му се дължи
плащане.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в
настоящият си състав, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо , поради
което следва да бъде осъществена преценка относно законосъобразността му в рамките на
наведените с въззивната жалба доводи. При осъществяване на тази преценка се установяват
следните релевантни за спора факти :
На 03.07.2010год.между Орисол Инверсионес С.А. Сосиедад Униперсонал, в качеството му
на възложител и „ Кадсистемс АВ консултинг“ ООД в качеството му на изпълнител е сключен
договор , с който по повод осъществяваната от възложителя дейност ,свързана с възобновяеми
енергийни източници и изграждането на четири парка около гр.Перник, Орисол 1, 2, 3 и 4 , „
Кадстистем АВ консултинг“ ООД е приел да извърши инжинерни дейности , свързани с парковете
, а именно : 1.а от договора - да предостави техническата информация относно парковете и да
извърши това в рамките и сроковете и при условията ,които се изискват от Националната
електрическа компания и които същата е изпратила с писмо на 14.06.2010год., 1-б-да изработи
подробен устройствен план / ПУП/ в съответствие с българското законодателство и да го
предостави пред компетентните органи за одобрение и 1-с- да извърши процедурите по промяната
на предназначението на земите, включително издаването от страна на МЗГ и от НАГ на
удостоверението за промяната на предназначението на земите.
Уговорено е също така ,че услугите по чл.1-б и чл.1-в ще се заплаща възнаграждение както
следва : 52 580 евро за проект „ Орисол-1“, 45 460 евро за проект „ Орисол-2“ и 60 570 евро за
проекти „ Орисол-3“ и „ Орисол-4“.
Договорено е ,че посочените цени не включват ДДС, административни такси, както и че
изпълнителят ще издаде фактура на възложителя както следва : за чл.1-а- 100% от сумата, при
2
условие че предоставянето на исканата от НЕК документация е удостоверено по задоволителен за
възложителя начин и за чл.1-б и чл.1-с- при следното разпределение: 6 620 евро за „ Орисол -1“,
5 800 евро за „ Орисол-2“ и 7 560 евро за „ Орисол-3 и 4“- при получаване на официалното
писмено уведомление за възлагане на поръчката , 39 360 евро за „Орисол-1“, 34 000 евро за
„Орисол-2“ и 45 380 евро за „Орисол 3 и 4 „- след одобряване на подробния устройствен план /
ПУП/ и 6 600 евро за „ Орисол-1“, 5 660 евро за „ Орисол-2“ и 7 630 евро за „ Орисол-3и 4 „ - след
получаване на удостоверение за смяна предназначението на земите.
Налице са данни за извършено плащане по банков път от Орисол Инверсионес С.А. Сосиедад
Униперсонал по сметка по сметка на „ Кадсистемс АВ Консултинг“ ООД на сума в размер на
46 317.96 лева , осъществено на 05.10.2010год., сумата от 46 753.20лева, осъществено на
25.11.2010год. и на сумата от 138 925 лева, осъществено на 08.06.2011год.
По делото е приложена фактура № **********/01.10.2010год. за сумата от 19 794 евро без ДДС
и 23 752 евро с ДДС като плащане по договор от 03.07.2010год. клаеза-1-а, Орисол-1, Орисол-2,
Орисол-3 и 4 ,както и проформа фактура от 18.07.2014год. за сумата от 79 320 евро без ДДС или
95 184 евро без ДДС като окончателно плащане по договор за инженерна услуга от 03.07.2010год.
Орисол-1 ,Орисол-2 и Орисол 3 и 4 .
Налична е и фактура № **********/24.11.2010год. за сумата от 19 980 евро без ДДС или 23 976
евро с ДДС като плащане по договор за инженерна услуга от 03.07.2010год.-клауза 1-в-1 Орисол -
1, Орисол2 и Орисол-3 и 4 .
По делото е налична фактура № *********/19.05.2011год. за сумата 59 370 евро без ДДС или
71 244 евро с ДДС като междинно плащане по Договор за инженерна услуга от 03.07.2010год.-
клауза 1-в-1 -Орисол-1, Орисол- 2, Орисол-3 и 4 .
В приложен по делото протокол № 7/22.06.2012год. на Общински съвет-Бобов дол е
обективирано решение , с което е приет Подробен устойствен план-план за застрояване /ПЗ/ на
вятърен парк“ Орисол-4“ в землището на гр.Бобов дол и с. Мламово, общ.Бобов дол, който да бъде
одобрен по чл.129, ал.1 от ЗУТ.
Представена е и Заповед № РР-6/12.03.2014год. на Областна администрация –Перник , с която
е одобрен подробен устройствен план –План за застрояване на ветропарк „ Орисол-2“- в
землището на гр.Перник, гр.Батановци и гр.Радомир, отнасящ се за 18 бр. ветрогенератори с обща
мощност 54 МW,повишаваща подстанция 110 КV/СрН и присъединителен далековод 110 кW
към подстанция 400/110 кW „Червена могила“. В заповедта са описани имотите, предназначени за
изграждане на ветрогенараторите, както и са изброени изработените към него план-схеми.
Със Заповед № 175/01.04.2014год. на Кмета на Община Радомир е одобрен проект за ПУП-ПЗ на
обект „Орисол-3“- Ветроенергиен парк,с която са отредени конкретни имоти за изграждане на
парка.
По делото е налично писмо из.№ 18-00-234/15.04.2014год. на Областния управител на Област
Перник, адресирано до Й. Й. с копие до Управителя на „Кадсистемс“ ООД относно : изпращане на
заповед за одобряване на ПУП-ПЗ за ветропарк „ Орисол“ 1.С писмото е изпратена приложена към
него заповед № РР-14/14.07.2014год. за одобряване на ПУП-ПЗ за „ Орисол-1“, издадена въз
основа на подадени от Й. Й. заявления № 22-00-40/13.05.2011год. и № 22-00-40/2//03.07.2014год.
По делото е налична Заповед № РР-14/14.07.2014год. на Областна администрация-Перник , с
която е одобрен подробен устройствен план-План за застрояване на Ветропарк „ Орисол-1“- в
землището на с.Боснек, Община Перник и с.Долна Диканя, общ.Радомир, отнасящ се за 21 бр.
ветрогенератори с обща мощност 63МW, повишаваща подстанция 110 КV/СрН и
присъединителен далековод 110 кW към подстанция 400/110 кW „ Червена могила“. В заповедта
са описани имотите, които обхваща проекта , както и са изброени изработените към него план-
схеми.
Със заповед № РД 49-543/11.12.2015год. на Министъра на земеделието и горите е променено
предназначението на поземлени имоти в горските територии с обща площ 1.750 дка за изграждане
на ветропарк „ Орисол-1“, в която са описани конкретните поземлени имоти.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че фактура №
**********/01.10.2010год. , фактура № **********/24.11.2010год. и фактура №
**********/19.05.2011год. са осчетоводени от ищеца като е отчетен приход от продажба на услуги
и е начислен дължим към бюджета данък ДДС. Установено е също така ,че проформа фактура от
3
18.07.2014год. не е отразена в счетоводството на ищеца, че вземането по трите фактури е в размер
на 232 690.54лева и е погасено с извършени три броя банкови преводи на 05.10.2010год.,
25.11.2010год. и 08.06.2011год.Отразено е ,че в счетоводството на ищеца няма данни за
осчетоводено вземане по проформа фактура от 18.07.2014год. и за нейното погасяване и че
цитираните по-горе три броя фактури / извън проформа фактурата/ фигурират както в дневниците
за продажби,така и в справките декларации по ДДС. Изчислен е и размерът на мораторната лихва
,която за периода от 15.07.2016год. до 15.07.2019год. върху главница в размер на 186 163.72лева
или 95 184 евро възлиза на сумата от 56 676.51лева или 28 978.24 евро.
От разпитания по делото свидетел С. Я. Т. се установява , че изработените във връзка с
изпълнението на възложената с договора от 03.07.2010год. работа проекти са предавани на Й. Й. и
на Д. Я. като представители на дружеството-възложител.На тях били предавани писмените отчети
и фактурите. Свидетелката, като участник в изпълнението на възложените проекти твърди , че
цялата възложена работа била извършена от „ Кодсистемс АВ Консилтинг“ ООД, но имало
единствено авансово плащане от възложителя.
По делото е налично и ел. писмо , изходящо от Г. А. и адресирано до „ М.“, с което се твърди
че се изпращат сканирани документи по изпълнението на договора за ветропарковете Орисол1 ,2, 3
и 4 и съдържа покана за плащане на остатъчна цена от възнаграждението по договора в размер на
95 184.2 евро и 1761.6 разходи по т.3.2 от договора.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира за неправилен
извода на първоинстанционният съд , обективиран в обжалваното решение, за неоснователност на
предявения иск. Този извод е направен при неправилна интерпретация на доказателствата по
делото и без да се съобразят последиците от липсата на подаден в срок от ответника писмен
отговор по чл.367, ал.1 от ГПК. Фактически такъв е наличен по делото , но като подаден извън
срока по чл.367, ал.1 от ГПК и съгласно предвиденото в чл. 370, ал.1 от ГПК не следва да бъде
зачетен, респ. не могат да бъдат обсъждани изложените в него доводи и възражения по иска ,тъй
като са преклудирани. Обсъждайки тези възражения и приемайки ги за основателни, без да са
надлежно въведени в процеса, първоинстанционният съд е процедирал в противоречие със
задължителната практика, обективирана в т.4 на Тълкувателно решение № 1 /09.12.2013год.
постановено по тълк.дело № 1/2013год. на ОСГТК на ВКС, в което е прието ,че възраженията на
ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата
молба.След като ответникът не е депозирал в срок писмен отговор ,респ. не е направил конкретни
оспорвания и не е въвел конкретни възражения, преценката за основателност на така предявения
иск следва да бъде сведена единствено до това дали в случая са налице всички изискуеми се по
закон предпоставки за уважаване на така предявения иск , доказването на които са в тежест на
ищеца по делото.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД .
Ищецът основава претенцията си на сключен с ответното дружество договор за изработка.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Всяка от
страните по договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея
от другата страна. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа. Следователно, за да е основателна претенцията на изпълнителя за заплащане на
възнаграждение следва да са налице кумулативно дадени елементи: сключен договор за изработка
при общо уговорено възнаграждение; изпълнение на работата съгласно поръчката и приемане на
работата от поръчващия.
Правната квалификация на иска определя разпределението на доказателствената тежест между
страните. Ищецът следва да докаже наличие на облигационно задължение, уговореното
възнаграждение и изпълнение на възложената работа.
Ответникът в качеството си на поръчващ дължи на ищеца като изпълнител исковата сума -
арг. от чл.266, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане
включва: 1) изпълнение на поръчката и 2) приемане на работата.
В настоящия случай спорът е концентриран върху това дали са изпълнени дейностите от
ищцовото дружество, съставляваща последен етап от цялата възложена работа по сключен между
страните Договор за инженерни услуги от 03.07.2010год. и дали тя е приета от възложителя , за да
се дължи остатъчното договорено възнаграждение, обективирано в проформа фактура от
18.07.2014год. За наличието на облигационна обвързаност между страните по делото по Договор за
4
предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010год. , за неговия предмет, както и за извършените
във връзка с него плащания , отнесени към отделни етапи на изпълнение на възложената работа ,
първоинстанционният съд е изложил мотиви ,които настоящият съдебен състав напълно споделя и
към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Различно е обаче виждането на настоящия
състав относно изпълнението , приемането и наличието на основания за заплащане на
възнаграждението по договора за възложената работа, определена от страните като изработване и
одобряване на ПУП касателно земите, предназначени за изграждане на „Орисол-1“ „ Орисол-2“,
„Орисол-3 и 4“ и промяната на тяхното предназначение – част от т.1-б и т.1-с от Договор за
предоставяне на инженерни услуги от 03.07.2010год.
Такава задължения безспорно са поети от ищеца, в качеството му на изпълнител по процесния
договор като съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, доказват тяхното
изпълнение . От представените и цитирани по-горе заповеди , издадени от Областна Перник,
Община Радомир и Областна администрация Бобов дол се установява одобряването на изготвени
ПУП, а от цитираната заповед на Министъра на земеделието – промяната на предназначението на
земите. Самият факт на заявяване за одобрение на ПУП, предпоставя че такъв е бил изработен и
физически съществувал към момента на подаване на заявлението за неговото одобряване пред
компетентните за това органи, поради което би било в противес на дори на елементарната логика
да се приеме че процесните ПУП не са били изработени. Действително , в цитираните заповеди е
посочен като заявител за одобряване на изработените ПУП и възложител дружеството „
Терраветроссоле“ ООД , представлявано от Й. В. Й. и това е дало основание първоинстанционния
съд да приеме, че липсва връзка между процесния договор и ответника с изработените и одобрени
ПУП и промяната на предназначението на земите. Такава връзка е налице и настоящият състав я
намира в няколко направления. От една страна в самите заповеди, на които първоинстанционният
съд се позовава ,за да приеме противното , ищецът е посочен като проектант на обекта ,респ. като
изготвил проектите за изменение на ПУП ,респ. тези ,които заявителят „ Терраветроссоле“ ООД ,
представлявано от Й. В. Й. е завил за одобряване пред компетентните за това държавни
администрации . От втора страна- в същите заповеди е посочено ,че изработените и предоставени
за одобряване планове касаят застрояване на ветропарк „ Описол-1“ ,“ Орисол-2“, и „Орисол-3 и
4“, по който начин са индивидуализирани парковете и в процесния договор за предоставяне на
инженерни услуги. На трето място- цитираните заповеди не са оспорени от ответника. Връзката се
установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелката като настоящият състав счита,
че липсват посочените от първоинстанционния съд основания те да не бъдат кредитирани.
Настоящият състав приема свидетелските показания като безпристрастно дадени и
кореспондиращи с цитираните вече по-горе заповеди. В тях Й. Й. е посочено като лице ,
осъществяващо връзката между изпълнител и възложител по процесния договор и именно това
лице е посочено като представляващ дружеството -заявител в административните процедури по
одобряване на изработените от ищеца ПУП и промяната в предназначението на земите ,
необходимо за изграждане на ветроенергийните паркове „ Орисол-1“, „Орисол-2“ и „Орисол 3 и 4
„. Индикация за наличието на сочената връзка се намира дори и в писмо изх.№ 18-00-
234/15.07.2014год. на Областна администрация Перник, което е адресирано до лицето Й. Й. , с
копие до Управителя на дружеството- ищец и съдържание , касаещо одобрението на ПУП за „
Орисол-1“ . Няма логично обяснение и не се сочи такова от ответника /който дори не е оспорил
това писмо /за наличие на други отношения между лицето Й. Й. и управителя на дружеството-
ищец, което която да налага одобряване на ПУП-ПЗ за „ Орисол-1“ , поради което следва да се
приеме ,че единственото такова се намира в процесния договор за инженерни услуги от
03.07.2010год.
Гореизложеното, според настоящия състав, обосновава категоричен извод , че ищецът –
въззивник в настоящото производство е изпълнител изцяло възложената му работа, поради което
му се дължи заплащане на остатъка от договореното възнаграждение в размера по процесната
проформа фактура. Това е предпоставено от приемане на извършената работа , което настоящият
състав счита за установено по делото и съобразявайки ,че не е оспорено от ответника.
Установените по делото факти за плащане на значителна част от дължимото възнаграждение по
договора, в това число и на част от възнаграждението за работата по т.1-в от договора /
изработване на ПУП и представяне за одобряване пред компетентните органи/ следва да се
разглежда като указание за признание от страна на ответника за задължението му за заплащане на
възнаграждението по договора, съответно за изпълнение на възложената работа от ищеца и за
приемането й от ответника, както и за наличие на всички уговорени документи, предпоставящи
5
плащането. Представянето на изработените проекти за изменение на ПУП за одобряване пред
компетентните администрации и за промяна предназначението на земите е индиция че същите са
били във фактическа власт на възложителя , а оттук – че изработеното съответства на възложеното
. Следва да се има предвид и че ответникът от една страна не твърди, от друга - не сочи
доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на работата на ищеца,
отделно не твърди и не сочи доказателства да са съществували каквито и да било причини да
откаже да я приеме, или да е направил възражения във връзка с приемането й. Не сочи и не се
установява от доказателствата по делото да са налице скрити недостатъци, които да основават
освобождаване от плащане или отбив в цената. Не са ангажирани и доказателства ответникът да е
поискал отстраняване на недостатъците от изпълнителя или заплащане на разходите, необходими
за отстраняването им.
Изложеното обосновава извод за приемане на извършената работа и оттук за дължимост на
неизплатената част от договореното задължение, възлизаща на сумата от 95 184 евро. По делото
липсват доказателства, че същата е платена от възложителя, данни за това не се съдържат в
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, а и такива твърдения не се правят от
ответника. С оглед на това остатъка от възнаграждението по Договор за инженерни услуги от
03.07.2010год. се явява дължимо и искът за неговото присъждане е основателен и следва да се
уважи. На основание чл.86 от ЗЗД ,върху главницата от 95 184 евро следва да се присъди и законна
лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
При тълкуване на уговорката в т.3.2 от договора се налага извод ,че момента на плащането
на възнаграждението за възложената съгласно т.1-в и т.1-с от договора работа и на ДДС върху
него е обвързан с момента на издаване на фактурата като в първия случай той е до 60 дни от
издаването на фактурата, а във втория- до 30 дни от издаването й. В случая проформа фактура за
сумата от 95 184 евро /връчена на възложителя по електронен път съгласно уговореното в т.5 от
договора, което твърдение не е оспорено от ответника / е издадена на 18.07.2014год. , поради което
сумата по нея в размер на 79 320 евро е следвало да бъде заплатена най-късно до 18.09.2014год., а
ДДС върху нея в размер на 15 864евро-до 17.08. 2014год. При наличие на определен краен срок за
плащане на паричното задължение, то е приложима нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД и с настъпването
на последния ден от срока, то става изискуемо. В случая това е 19.09.2014год. и от този момент
възложителят е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава.
Ищецът обаче претендира обезщетение за забава от един по-късен момент- 15.07.2016год. , с което
искане съдът е обвързан при спазване на принципа за диспозитивното начало в процеса .С оглед на
това искането да присъждане на мораторна лихва върху главницата от 95 184 евро за периода от
15.06.2016год. до 15.07.2019год. се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния й
предявен размер от 28 978.24 евро ,който размер се доказва от изготвената по делото съдебно-
икономическа експертиза.
Въззиваемото дружество е депозирало писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, в който са
изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба.Настоящият съдебен състав счита че не
дължи обсъждане и произнасяне по така въведените доводи ,тъй като същите са идентични на
изложени такива в подадения след изтичане на преклузивния срок писмен отговор по чл. 367, ал.1
от ГПК и като процесуално преклудирани не следва да се взимат предвид при постановяване на
въззивното решение.
На основание чл.78 от ГПК и с оглед изхода на делото въззиваемотото дружество дължи
на въззивника направените и за двете съдебни инстанция разноски, които за първоинстанционното
производство възлизат и се доказват в размер на 12 662.61лева и за въззивното производство- в
размер на 4 856.80лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 261063/06.07.2021год. по т.д.№ 1391/2019год. по описа на
Софийски градски съд- ТО, 3-състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Орисол инверсионес С.А. Сосиедад Униперсонал – търговско дружество,
учредено в Испания с адрес на управление в гр. Миняно / Алава/, Технологичен парк на Алава,
6
ул.“ Леонардо да Винчи“ № 13 с данъчен идентификационен № А0146912, представлявано от Х. И.
Л. Г. да заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София-1618, район „ Овча Купел“, ул.“ Рачка „№ 32, бл.9 сумата от 95 184 евро с
ДДС , представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за предоставяне на
инженерни услуги от 03.07.2010год., за която сума е издадена проформа фактура от 18.07.2014год.,
както и сумата от 28 978 евро , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.07.2016год. до 15.07.2019год., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата
на предявяване на иска- 18.07.2019год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Орисол инверсионес С.А. Сосиедад Униперсонал – търговско дружество,
учредено в Испания с адрес на управление в гр. Миняно / Алава/, Технологичен парк на Алава,
ул.“ Леонардо да Винчи“ № 13 с данъчен идентификационен № А0146912, представлявано от Х. И.
Л. Г. да заплати на „Кадсистемс АВ Консултинг „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София-1618, район „ Овча Купел“, ул.“ Рачка „№ 32, бл.9 сумата 17 519.41 лева ,
представляваща направени разноски по делото за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7