Решение по дело №58/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 23
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Борис Огнянов Борисов
Дело: 20217070700058
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 23

Гр. Видин, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Двадесет и първи февруари

през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Катерина  Борисова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

 

Административно дело №

58

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.9б, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.107 и чл.144, ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на И.К.Д., действащ чрез пълномощника адв. Б.Н. ***, против акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД) № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен. Излагат се подробни съображения, че от АУЗД не става ясно как е формиран размера на ДНИ и ТБО, както и за какъв период се отнасят същите. Сочи се още, че е налице разминаване по отношение имотите, предмет на облагане. Според оспорващия е налице разминаване както между издадени от община Видин документи и постановените в настоящето административно производство АУЗД и решение на горестоящия орган, така и между различни документи, удостоверяващи вещни права върху процесните имоти.

Към съда се отправя искане за отмяна на атакуваните АУЗД и потвърдително решение на началник отдел „МДТ” при община Видин, като незаконосъобразни и немотивирани. Алтернативно се иска намаляване на дължимите ДНИ и ТБО, считано от момента на признаване правото на собственост на жалбоподателя с решение № 60/24.04.2015 г., постановено по в.гр. дело № 213/2014 г. по описа на Окръжен съд Монтана. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по жалбата Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон, както и че при издаването му са обсъдени всички доказателства. Претендира разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна: с АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, са определени задължения за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по две партиди на жалбоподателя И.К.Д., съответно с номера 4506156681003 и 5504Н42188. Периодът, за който са определени вземанията е от 01.01.2012 г. до 17.01.2018 г. (датата на издаване на процесния АУЗД). И.Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес: гр. Видин, ул. "Бдин" № 48, а именно: в УПИ парцел 1-2567, кв. 515а по плана на гр. Видин, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка и стопански сгради (НА № 113, том VI, нот. дело № 1799/13.09.1996 г.), и в УПИ 1У-2566, кв. 515а по плана на гр. Видин, ведно с построена двуетажна масивна сграда за магазини, кафе-аператив и жилище на две нива - констативен НА № 108, том II, рег. № 2024, нот. дело № 288/08.06.2007 г. /л. 89/ и удостоверение № 47/12.11.2009 г. на Гл. архитект на община Видин за въвеждане на имота в експлоатация.

По делото са представени декларациите по чл. 14 от ЗМДТ подадени от жалбоподателя, които са послужили като основание за определяне на дължимите от него ДНИ и ТБО - вх.№ 1764/28.06.2017 г.; вх.№ 1866/12.07.2017 г., вх.№ 38561/31.03.1998 г. за обект № *********, партида 4506156681003. Представен е и АПВ № 22/29.05.2019 г. на гл. специалист "Публичен изпълнител" в отдел МДТ при община Видин, с което са прихванати недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО от Д. по партида № 4506156681003 в размер съответно на 155. 30 лева и 415. 78 лева, съответно за периода 2014-2017 г. По делото, по искане на жалбоподателя е назначена СИЕ, която дава заключение по отношение начина и методиката на определяне на ДНИ и ТБО върху имотите на жалбоподателя, относно наличието на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от собственика през последните 10 години, както и въз основа на какви данни е извършено прихващане по партида № 4506156681003. По искане на жалбоподателя е назначена допълнителна експертиза, която дава заключение за момента, в който община Видин е преминала към нов програмен продукт за обработка на данните, свързани с ДНИ и ТБО (26.11.2012 г.), както и че за периода от 18.10.2006 г. до 24.04.2015 г. лицето Бишков е бил задължено лице за УПИ 1У-2566, кв. 515а по плана на община Видин /легитимиращ се като собственик с НА № 119, н.д. № 1154/2006 г. /л. 87/, като за 2007-2009 г. му е начислен и заплатен дължимият данък за имота, а от 01.01.2010 г. до 24.04.2015 г, само са му начислени, но не са заплатени ДНИ и ТБО от същия. С решение № 60 от 24.04.2015 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 213/2014 г. /л. 26-35/ са отхвърлени исковете предявени от Бишков с правно основание чл, 108 и чл. 109 от ЗС спрямо жалбоподателя И.К.Д. касаещ недвижимите имоти, във връзка с които е издаден процесния АУЗД.

По делото е приета и СТЕ, която установява конкретните имоти, притежавани от оспорващия на адрес в гр. Видин, ул. "Бдин" № 48, вкл. техните идентификатори и предназначение. По поставени допълнителни задачи вещо лице е изготвило допълнителна техническа експертиза, според която действителното положение на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 10971.501.275. 1, описани в нотариалния акт и в списък на СГКК-Видин не съответстват на действителното положение, с изключение на три от тях. По делото е приета комплексна техническа експертиза, като експертите установяват, че през 1998 г. община Видин е започнала да води електронна база данни за имотите на населението в общината, под операционна система "005". Партидите са водени по съответния собственик, набирани са от хартиен носител в електронен вид, без да се отразява информация за длъжностното лице, извършило въвеждането на данните. Впоследствие по инициатива на Министерство на финансите е започнало въвеждане на нов софтуерен продукт "Матеус" (от 26.11.2012 г.), като този продукт се осъвременява постоянно. Прието е и заключение на графическа експертиза, която установява, че в декларация вх. № 1764/28.06.2017 г. и в декларация вх. № 1866/12.07.2017 г. на жалбоподателя текст "вт. постр. ", числата "1970", "1975", "1970" и "1" в таблица 3, както и числото "427" в таблица 7. 3 не са изпълнени от И.Д.. Вещото лице посочва, че не може да даде заключение дали лицето, извършило изписването на входящия номер и датата на декларациите е същото, което е извършило зачеркванията изписването на датите "1970" и 1975", както и дали това е станало с идентично пишещо средство.

По делото са ангажирани и разпитани в качеството на свидетели лицата И. Б. Христова - главен специалист "Ревизии" в отдел "Местни данъци и такси" при община Видин и Н. Н. - гл. специалист "Публичен изпълнител" в същия отдел. Свидетелите установяват начина на установяване на задълженията за ДНИ и ТБО в община Видин, при подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от съответния собственик. Потвърждават, че оспорващият не е спазил двумесечния срок за деклариране на процесиите имоти по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, което е наложило издаване на процесния АУЗД за минал период (2012-2017 г.) При новото разглеждане на делото е приета и ССЕ по искане на жалбоподателя, която компетентно и изчерпателно е дала отговор на поставените въпроси.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима като подадена в рамките на преклузивния законоустановен срок за оспорване и от надлежна страна, участник в административното производство и адресат на постановените актове.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно ал.5 кметът упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. 

 В настоящия казус АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, предвид представената по делото заповед № РД-02-11-643/26.05.2017 г. на кмета на община Видин, с която на Ирен Борисова Ангелова, Главен специалист "Ревизии" е възложено осъществяване на функциите на орган по приходите. Решението, с което е потвърден АУЗД, също е постановено от компетентен орган – началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, който съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ осъществява функциите на териториален директор на НАП по ЗМДТ.

Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, включително когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД.

Дължимите данъци и такси следва да бъдат изчислени на база на декларираните факти и обстоятелства от данъчно задълженото лице, по реда, установен в ДОПК, ЗМДТ и приетите от община Видин подзаконови нормативни актове, съответно Наредба на общински съвет Видин за определяне размера на местните данъци. От доказателствата по делото безспорно се установи, че Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на един и същ административен адрес - горепосоченият, за който е издаден процесният АУЗД. както и следния недвижим имот, а именно: гр. Видин. УПИ в парцел I—2567. кв. 515а по плана на гр. Видин с площ около 336 кв.м.. ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ - 85 кв. м.. с пристройка, стопански сгради и подобрения / НА № 113. том IV. нот. Дело №1799/13.09.1996г. л.92/. За този имот. ведно с построените в него сгради е подадена от жалбоподателя декларация по ЗМДТ с вх. № 38561/31.03.1998г. за обект №********* и е открита партида № 4506156681003 в отдел „МДТ“. Подадена е и коригираща декларация с вх. № 1764/28.06.2017г.. въз основа на която същата партида е закрита, считано от 31.12.2013 г.

С горепосочения АУЗД са установени задължения за заплащане на данъци и такса битови отпадъци на задълженото лице за периода от 2012г. до 2017г. в размер общо на 19 087.15 лв. въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. **********/12.07.2017г. от него, в която като основание за деклариране е посочен НА № 108, том II, рег. № 2024, нот. Дело № 288/08.06.2007г. и удостоверение № 47/2009г. за въвеждане в експлоатация на обекта, и е създадена партида № 5504Н42188 в отдел „МДТ‘, посочена в АУЗД. Видно от заключението на ССЕ размерът на данък недвижим имот, установен в АУЗД е правилно и законосъобразно изчислен. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което посочва, че Община Видин е предоставила услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на жалбоподателя, същите са реално извършени и заплатени / осчетоводени от страна на Община Видин към фирмите, с които е имала сключени договори през процесния период: „Титан – АС“ ЕООД и „Ай Би Ойлс“ ЕООД.   Задълженията за ДНИ и ТБО не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила - чл. 20 ЗМДТ. Този характер на задълженията за ДНИ и ТБО е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. Съда счита, че И.К.Д. е задължено лице на основание чл. 11 ЗМДТ. Неоснователно е възражението на лицето за намаляване на дължимите ДНИ и ТБО от момента на признаване на правото му на собственост с решение № 60 от 24.04.2015 г. на Окръжен съд Монтана по гр.д. № 213/2014 г. Същият е задължено лице по см. на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за ТБО имотите му са в район, в който община Видин е организирала и реално е извършвала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места видно от представените писмени относно реалното извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в района на адреса на недвижимия имот. собственост на жалбоподателя.

 

При постановяване на АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г. не са допуснати съществени нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност. Както в акта, така и в административната преписка във връзка с издаването са изложени правни и фактически съображения, позволяващи да бъде извършено проследяване за кои конкретни имоти какви точно данъци и такси са начислени.

Предвид изложеното съдът намира, че АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г., издаден Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на началник отдел "МДТ" при община Видин е законосъобразен и следва да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

Възражението на оспорващия за погасяване на вземанията на община Видин за данък недвижим имот и за такса битови отпадъци е неоснователно. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая срокът за погасяване по давност на задълженията за 2012 г. е започнал да тече на 01.01.2013 г., поради което изтича на 31.12.2018 г. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, следователно с издаването на обжалвания АУЗД на 17.01.2018 г. давността е прекъсната.

 С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски на ответника – Община Видин   е основателно и следва да бъде уважено като бъдат присъдени разноски за делото пред ВАС в размер на 252,70 лева и направените разноски в настоящето производство в размер на 300лв. съобразно приложените списъци

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Д. срещу акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин.

ОСЪЖДА И.К.Д. *** направените разноски по делото в размер общо на 552.70 (петстотин петдесет и два и рева и седемдесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

         съдия: