Решение по дело №768/2017 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2                                         11.01.2018г.                               гр.Несебър

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и първи декември             две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                          Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 768 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод исковата молба на “Д.Т.” ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Георги Вълканов, чрез пълномощник адв.П. Пеев, съдебен адрес:*** против „С.1” ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мирослав Христов Голев.

Ищецът моли, да бъде постановено решение по силата на което на осн.чл.422 ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение № 277/23.05.2017г., постановена по ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на РС-Несебър за сумата от 4200лева с ДДС,  представляващи незаплатен остатък от парично задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена ф-ра № 18008/12.01.2017г., сумата от 136лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сторените в заповедното производство разноски от 144лв., както и сторените в исковото производство разноски. Сочи доказателства.

Предявеният иск е с правно основание 422, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.

  В месечния срок  е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който претенцията се счита неоснователна на няколко основания – на първо място е направено възражение за неточно изпълнение от страна на ищеца и в частност на забавено изпълнение, тъй като се е отклонил от изискванията за време. Така ответникът не оспорва сключването на договор между страните, по силата т.5 от който ответникът е следвало на 21.12.2016г. да натовари стоката от конкретно посочен от ответника товарен адрес и да я разтовари най-късно на 29.12.2016г. до друг посочен от ответника адрес. Твърди се в писмения отговор, че ищецът в разрез с постигнатите договорености е натоварил стоката на 30.12.2016г. или 8 дни по-късно и е разтоварил стоката на 10.01.2017г. или 12 дни по-късно, като в нито един момент не е изпълнил задължението си да уведоми ответника местонахождението на товара. Ответникът сочи, че в договора е постигнато съгласие за неустойка в размер на 150евро на забавен ден, както за забавено натоварване на стоката, така и за забавяне на доставката, така и за непредставяне на информация за местонахождението на стоката. Поради забавяне общо на 20дни по натоварване и доставка на стоката се претендира неустойка от ищеца в размер на 3000евро или 5867,49лв.. Отделно се сочи че от датата на товарене 30.12.2016г. до датата на разтоварване 10.01.2017г. ищецът дължи неустойка от 50евро на ден или 500евро равняващи се на 977,92лв.. Така с общата сума от 6845,41лв. ответникът прави възражение за прихващане до размера на по-малкото задължение, като се посочва, че остатъкът ответникът възнамерява да е предмет на бъдеща искова претенция против ищеца.На второ място ответникът заявява, че процесната фактура № 18008/12.01.2017г. не му е връчвана, съгласно т.7 от договора, като не му е връчен и т.нар. ЧМР-международни товарителници, поради което и оспорва твърдяната от ищеца настъпила изискуемост към датата на завеждане на иска. Оспорва се претенцията за лихви преди образуване на делото на това основание, а и по размер. На следващо место се оспорва и представената фактура№ 18008/12.01.2017г. с насрещно твърдение, че тя не отразява извършения превоз, а именно налична е разлика в превозното средство и по-точно има разминаване между посочения ДК № на превозното средство в представената от ищеца фактура и посочения такъв в заявката-договор и ЧМР-тата. По-нататък твърди се и разминаване в начина на изчисляване на възнаграждението, като определеното във фактурата е на километър, което се различавало от заявката-договор. Сочи се в отговора и че липсва конкретна дестинация, която според ЗДДС била абсолютно задължителна. Възоснова на посоченото ответникът счита, че фактурата не отговаря на изискванията на ЗСч и ЗДДС, поради което и не е редовен счетоводен документи. Не се представят писмени доказателства. Отправено е искане  ищецът да бъде задължен да представи процесния заявка-договор в превод на български език, съобразно чл.185 ГПК, както и да представи в оригинал и превод на български език CMR – SH 283053 и CMR18008. Претендират се разноски.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед № 277/23.05.2017г. по ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на РС-Несебър, с която  е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 7200лв. с включен ДДС, представляваща неизплатено задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена фактура № 18008/12.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.02.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 136,27лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г. и съдебни разноски от 144лв. по заповедното производство. Против заповедта е подадено от ответника възражение и в изпълнение на разпореждане на съда по чл.415 ГПК ищецът е предявил претенцията по исков ред, за което е образувано и настоящото гр.д. № 768/2017г.. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че след получаване на заповедта по чл.410 ГПК ответникът е изплатил на ищеца част от задължението си по договора за превод в размер на 3000лв., като са останали неизплатени 4200лв., които се претендират с исковата молба, ведно с обезщетението за забавено плащане и законните лихви, посочени по-горе.

Не се спори по делото, че между старите и бил сключен договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена фактура № 18008/12.01.2017г. на стойност от 7200лв. с ДДС, както и че по тази фактура ответникът е извършил частично плащане в размер на 3000лв., след образуване на заповедното производство. Ответникът не оспорва, че по негово възложение ищецът е изпълнил транспортната услуга, но възразява, че изпълнението е извършено със забава от 8дни при натоварването на стоката и 12 дни забава при разтоварването й до заявената дестинация. Не се спори, че въпреки забавата изпълнението е прието от товародателя без възражения, като не е отправена до превозвача рекламация по смисъла на чл.30, т.3 от  Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR. В този смисъл не са налице предпоставките за възникване на неговата/на превозвача/ отговорност по договора за заплащане на неустойка за забавено изпълнение. Неоснователно се явява и направеното от ответника възражение за неизпълнен договор, тъй като не е налице хипотезата на чл.90, ал.1 ЗЗД. То е общо средство за защита и способ за едновременно изпълнение, с който се цели осигуряване на реално изпълнение на насрещно задължение по договора. В случая, както се установи по делото ищецът не е неизправен длъжник по насрещно задължение, при което възражението на ответника е неоснователно.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражение по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесната данъчна фактура № 18008/12.01.2017г.  е редовно и своевременно осчетоводена в счетоводството на ищеца, включена е като задължение в дневника за продажби по ДДС, отразена е в справка-декларация по ДДС от ищеца и данните са подадени в съответното ТД на НАП, за което е налично потвърждение за получаване с идентификатор на получения документ ДДС.225-1142595/14.02.2017. През месец май – 10.05.2017г. счетоводно е отразено частично погасяване на задължението по тази фактура в размер на 3000лв. по банкова сметка ***“С.1“ЕООД със записано от ответника основание: “част.18008/12.01.2017г.“, като други плащания по тази фактура от ответника не са извършвани, поради което и остава непогасена главница от 4200лв.. Експертизата посочва и размерите на обезщетенията за забава, изчислени съгласно посочените условия за плащане по фактурата и при съобразяване на постъпилото на 10.05.2017г. частично плащане, подробно и аналитично представени в заключението си, като общият размер на лихвите възлиза на 254,68лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара /ал. 2 на същия текст/. Предвид гореизложеното съдът приема, че за извършените по процесния договор транспортни услуги от ищеца, към настоящият момент е дължима главница от 4200лева с ДДС,  представляващи незаплатен остатък от парично задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена ф-ра № 18008/12.01.2017г., сумата от 136лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г.. Ищецът не е предприел процесуални действия за съобразяване размера на предявената от него с исковата молба претенция за забавено плащане със размера на същото посочено от експертизата, поради което и следва произнасяне до размера посочен в исковата молба. С оглед изложеното, съдът приема че ищецът установява по делото, че през исковия период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет извършване на транспортна услуга – превоз на товар от и до  конкретни адреси, от България до Франция, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си , пратката е доставена , изпълнението е прието без възражения от ответника, а последният е в забава в плащането на полученото от него, което вземане е ликвидно и изискуемо, поради което е дължима и лихва за забава.

Исканията на двете страни за присъждане на съдебни разноски, подлежат на отхвърляне, тъй като до приключване на последното заседание пред настоящата инстанция, нито една от тях не е представила списък на разноските, съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш       И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че съществуване на вземане в полза на “Д.Т.” ЕООД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Георги Вълканов, чрез пълномощник адв.П. Пеев, съдебен адрес:*** против „С.1” ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мирослав Христов Голев за сумата от 4200лева с ДДС,  представляващи незаплатен остатък от парично задължение по договор за превоз от 21.12.2016г., по който е издадена ф-ра № 18008/12.01.2017г., сумата от 136лв. представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2017г. до 20.04.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 277/23.05.2017г. по ч.гр.д. № 381/2017г. по описа на РС-Несебър.

ОТХВЪРЛЯ на осн.чл.80 ГПК искането на “Д.Т.” ЕООД, ЕИК-********* за присъждане на съдебни разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд- Бургас.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: