№ 156
гр. Несебър, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20252150200365 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Л., гражданин на САЩ, роден на **.**.****г., със
статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец – карта за постоянно
пребиваване № **** изд на 04.01.2022г., валидна до 29.12.2026г., с адрес на
територията на България в с.Р., ул.Б.*, ет.3, ап.11, общ.Н., ЕГН-******, заявена чрез
адв.Д. О. от АК-Б. с посочен съдебен адрес в гр.Б., ж.к.С., бл.155, вх.1, ет.3, ар.5
против Наказателно постановление № 24-0304-000611/26.06.2024г., издадено от
Началник група в ОД на МВР-Б., РУ-Несебър.
С обжалваното НП на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. и "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
извършено на 12.11.2023г..
С въззивната жалба жалбоподателят обжалва наказателното постановление в
частта относно наложеното административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС" и прави искане за отмяната му. Навежда се, че жалбоподателят е 72-
годишен пенсионер, американски гражданин, за което представя писмени
доказателства, не е бил уведомен при закупуването на автомобила, че следва да
извърши регистрация на новия собственик, като не е бил уведомен и за служебно
прекратената регистрация на автомобила. Изтъкват се смекчаващи отговорността
1
обстоятелства - липсата на предходни нарушения на ЗДвП, невладеенето на български
език, непознаване на българските процедури, като поради последното въззивника е
изходил от обстоятелството, че в САЩ и други европейски страни след
първоначалната регистрация на автомобила при последваща смяна на собствеността не
е необходима нова регистрация, като промяната се извършва автоматично на „едно
гише“ при проважбата, поради което е управлявал закупеното МПС с увереността, че
продажбата е удминистративно уредена. На следващо место посочва, че по време на
проверката от КАТ и съставянето на АУАН на место комуникацията с полицейските
служители не е извършена на разбираем за него език, поради което е нарушено
правото му на достъп до информация в наказателния процес. На следващо место се
позовава на Решение № 4/30.04.2025г. по конст.дело № 29/2024г. на КС, с което е
обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП. Изтъква се, че
наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" е твърде тежка и
несъразмерна санкция, а нарушението има всички признаци на маловажен случай,
доколкото степента на обществена опасност на нарушението е незначителна, липсват
вредни последици, а са налице и смекчаващи вината обстоятелства като липсата на
дрги нарушения на ЗДвП, напреднала възраст на жалбоподателя и неразбиране на
български език.
В о.с.з. жалбоподателя се представлява от адв.О., който поддържа
депозираната жалба. Отправя искане за провеждане на съгратено съдебно следствие,
като заявява от името на жалбоподателя, че се признават всички факти и
обстоятелства по НП, като моли за отмяна на същото в частта, с която е наложено
наказание Лишаване от право да управлява МПС като несъразмерно и за намаляване
размера на наложената глоба. Алтернативно пледира за отмяна на НП поради
допуснати процесуални нарушения, изложени в жалбата.
По отношение искането за съкратено съдебно следствие: Доколкото
повереника не разполага с изрични пълномощия за признаване на факти по делото от
името на жалбоподателя/в пълномощното сред изброяванията е посочено, са
предоставени права за признаване на искания на насрещна страна, но не и за
признаване на факти и обстоятелства/, както и като съобрази, че отправените искания
не кореспондират с разпоредбата на чл.63б, ал.6 от ЗАНН/доколкото признанието не е
извършено с жалбата/, съдът не намери основание да пристъпи към съкратено съдебно
следствие.
В о.с.з. представител на административно наказващия орган при констатирано
редовно уведомяване, не се явява. В писмена позиция, инкорпорирана в
придружително писмо/л.2 по дело/ е изразено формално становище за неоснователност
на жалбата и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, в случай, че съдът
отмени обжалваното НП и такова се претендира от насрещната страна.
2
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирано лице и при спазване на срока по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
03.06.2025 г. (видно от разписка, инкорпорирана в преписа на наказателното
постановление, приложен към жалбата), а въззивната жалба е подадена на 17.06.2025г..
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба на МПС от 09.06.2023г., сключен в
предвидената в закона – чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма за валидност, т. е. с нотариална
заверка на подписите, извършена с рег. № 3406/09.06.2023г. от нотариус с рег. № 607
на Нотариалната камара и район на действие РС – Поморие, въззивникът, като купувач
е придобил собствеността върху регистрирано в страната МПС – лек автомобил "Рено
Клио“, с рег. № А 6431 КВ. В съответствие с чл. 144, ал. 4 от ЗДвП и чл. 16, ал. 5 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за сключения договор бил извършен обмен на
информация между МВР и Нотариалната камара като от информационната система на
Нотариалната камара към информационната система на МВР била изпратена
информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния
номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и
данни за приобретателя по сделката, които били записани към информацията за
превозното средство. Така в представената във въззивното производство
справка/л.18,19/ по история за МПС с рег. № А 6431 КВ, изготвена от сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР – Б., е отбелязано, че на 09.06.2023 г. в 11,3300ч. била
извършена услуга по служебна промяна на данните за регистрираното МПС чрез
регистрирането на договор за продажба. Извършването на описания информационен
обмен и служебното отразяване на вече настъпилата промяна на собствеността на
МПС обаче не води до отпадане на задължението на приобритателя да регистрира
автомобила на свое име. Според чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства
по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нарушението на
позитивното задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП се санкционира, в съответствие с
177, ал. 6 от ЗДвП, с глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева/ очевидно
не наложена/.
Наред с установената в закона административнонаказателна отговорност по чл.
177, ал. 6 от ЗДвП, когато приобритателят не е изпълнил задължението си за
3
регистриране на придобитото МПС на свое име в продължение на два месеца от датата
на придобиването, това негово поведение вече съставлява и основание за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС. Така според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, респ. чл.
чл. 18 б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Видно
от цитираната по-горе справка по история на ПС, на 11.08.2023 г. в 18,31ч., т. е. след
изтичане на двумесечен срок от придобиването, регистрацията на МПС била служебно
прекратена, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На 12.11.2023г. около 13,00 ч., въззивникът бил установен от полицейските
служители от РЕ-Несебър да управлява собствения си автомобил рег № А 6431 КВ,
чиято регистрация вече била прекратена, за което бил съставен АУАН серия АД, бл.№
446190/12.11.2024 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Тъй като
административнонаказващият орган – началникът на РУ Несебър преценил, че
извършеното деяние разкрива признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК,
материалите по водената преписка били изпратени на Районна прокуратура – Несебър
с мнение за образуване на досъдебно производство. С постановление от 30.05.2024 г.
по пр. преписка № 6467/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Б., ТО-Несебър
наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство и изпратил
материалите обратно на началника на ОДМВР-Б., РУ-Несебър. Въз основа на
посоченото постановление на Районна прокуратура – Несебър и на материалите по
преписка било издадено и оспореното пред Районен съд –Несебър НП № 24-0304-
000611/26.06.2024г., с което на въззивника, на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от
ЗДвП, били наложени административно наказание "глоба" в размер на 300 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Междувременно, след съставяне на АУАН, видно от представено СРМПС/л.12/
и цитираната по –горе справка по КАТ на 15.11.2023г. процесния автомобил е бил
регистриран на името на въззивника.
От показанията на актосъставителя св.М.Х., мл.автоконтроьор при РУ-Несебър
се установява, че в полицейския екип не е имало полицейски служител, владеещ
разбираем за въззивника език. В т.см.св.Х. посочва в о.с.з.:“ С чужденци най-често
комуникираме с жестове, работим с различни народности, няма как да знаем толкова
езици“.
От писмените доказателства по делото по безсъмнен начин се установява, че
на 12.11.2023г. около 13,00ч. в гр.Несебър, по път, отворен за обществено ползване,
въззивникът е управлявал МПС – собствения си лек автомобил Рено Клио с рег. № А
6431 КВ, чиято регистрация вече била служебно прекратена на 11.08.2023 г., на
4
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществен състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно за прекратяването на
регистрацията на посоченото основание, за разлика например от хипотезата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, законът не изисква уведомяване на собственика на МПС, тъй като е
именно негово задължението да регистрира придобитото МПС. Поради горното
аналогия с приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК
на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, не може да се прави. В
хипотезата на чл. 145, ал. 15 от ЗДвП законът приема, че собственикът знае, че
придобитият от него автомобил не е регистриран все още на негово име, защото
именно той е собственикът, който го е придобил и в чиято тежест съществува
задължението за неговото регистриране. Обстоятелството, че според наведените в
жалбата твърдения въззивникът не е знаел конкретния срок, в който то следва да бъде
изпълнено, не е извинително в съответствие със съществуващия още от римското
право принцип Ignorantia legis neminem excusat (незнанието на закона не извинява
никого). Юридическата грешка, за разликата от фактическата такава – чл. 14 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН, не е извинителна.
В конкретния случай според настоящия съдебен състав установеното
нарушение представлява маловажен случай по следните съображения:
С Решение № 4 от 30.04.2025г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на
Република България, разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за
противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност се
възстановява възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. е. на института на
маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП.
Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от
наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за
извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са
комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за
държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.
В конкретния случай сам по себе си краткият период, през който автомобилът е
управляван след служебното прекратяване на неговата регистрация не е обстоятелство,
което да прави случаят маловажен, тъй като преустановяването на управлението на
нерегистрирания автомобил не е по собствени на въззивника подбуди, а се явява пряк
резултат от извършената му полицейска проверка. В същото време обаче, макар това
да не изключва съставомерността на нарушението, следва да се има предвид, че
въззивника въобще е нямал съзнанието, че регистрацията на собствения му автомобил
е била прекратена, за да съобрази поведението си с това обстоятелство, като не е за
5
пренебрегване и довода на въззивника не е бил предупреден, че прехвърлянето не се
извършва автоматично по административен ред, както и довода, че езиковата бариера
го е препятствала да се ориентира в административните изисквания в случая. Все пак
следва да се има и предвид самата наказателноправна норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП и
разглежданите в нея хипотези, при преценката за маловажност на дадено нарушение
изхождащо от критерий " обществена опасност". Посоченото наказание се налага на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Хипотезата на " служебно прекратена регистрация" е частен случай от изначално "
нерегистрирано МПС" и определено разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, още повече, че както бе посочено налице е и друг ред за санкциониране при
пропуснат срок за регистрация на нов собственик, още повече, че сектор ПП
притежава данните за всяко МПС. Т. е нарушението разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните за нормата.
На следващо място, следва да се съобрази ниската лична обществена опасност
на нарушителя – същия е чеждустранен гражданин, пенсионер на 72 години, липсват
данни за други нарушения на ЗДвП. При тези характеристични данни съдът намира, че
налагането на предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП кумулативни наказания дори и в
определения в НП минимален техен размер се явява неосъответно на обществената
опасност на деянието и дееца, поради което контролираната инстанция е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН като отмени наказателното постановление. При тези
съображения обжалваното нП следва да бъде отменено, като нарушителят бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, въззивника има право на разноски, но доколкото е сторено изрично
изявление, че такива не се претендират, то произнасяне в тази насока не следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0304-000611/26.06.2024г., издадено
от Началник група в ОД на МВР-Б., РУ-Несебър, с което на Д. Л., гражданин на САЩ,
роден на **.**.****г., със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец –
карта за постоянно пребиваване № **** изд на 04.01.2022г., валидна до 29.12.2026г., с
адрес на територията на България в с.Р., ул.Б.*, ет.3, ап.11, общ.Н., ЕГН-******,
заявена с посочен съдебен адрес в гр.Б., ж.к.С., бл.155, вх.1, ет.3, ар.5 чрез адв.Д. О. от
6
АК-Б., на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, извършено на 12.11.2023г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Л., гражданин на САЩ, роден на **.**.****г., със
статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец – карта за постоянно
пребиваване № **** изд на 04.01.2022г., валидна до 29.12.2026г., с адрес на
територията на България в с.Р., ул.Б.*, ет.3, ап.11, общ.Н., ЕГН-******, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно
решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7